„Чети с мен“

А може би „Чети без мен“.

Имало едно време едни хора, които не искали да повярват в победата на лумпенизацията в страната, която иначе се гордее с тринайсетвековната си култура и с писмеността си. Имало хора, които не задавали въпроси „ама те библиотеките още ли работят“ и „хората още ли купуват книги“, обаче много се дразнели, когато редовно чували някой да пита това. И тези хора измислили кампания в подкрепа на четенето. Понеже към онова време Министерството на културата съществувало само фиктивно и не им обърнало внимание, хората успели да се сдобият с подкрепата на Президентството, както и на няколко сайта, отдадени на популяризирането на четенето – Книголандия, Аз чета и Детски книги.

Станало така обаче, че правителството подало оставка. Дошло ново правителство, с нови министри. И се оказало, че новият министър на културата имал време да се занимава с култура, а новата министърка на образованието наистина обръщала внимание на… ами на образованието. Харесали идеята и я подкрепили.

А идеята била проста и изключително евтина за изпълнение, затова пък хем ефектна, хем потенциално ефективна: да се постави рекорд за масово четене. Ей така, без особен повод. Просто от любов към четенето, на 28 септември четящи хора да се съберат заедно с любимата си книга в ръка, деца да илюстрират любимите си приказки, да четем заедно или поединично, в компанията на известна личност или на самите себе си. А ако някой има желание да се включи в публичните инициативи, но му е невъзможно – примерно е в чужбина или пък на работа, или просто не може по някаква друга причина, – да си направи селфи с книга и да го публикува под съответен хаштаг във Фейсбук, Туитър или Инстраграм.

Постепенно идеята набрала и скорост, и още подкрепа. Включила се Българската библиотечно-информационна асоциация, присъединила се Асоциация „Българска книга“, Националната телевизия също прегърнала идеята и оттам дори обещали да направят клип със собствени средства. Ей така, за каузата…

Когато всичко внезапно станало нещо неочаквано.

Появила се публикация в „Дневник“. Журналистите, които подготвили статията, по някаква причина особено се впечатлили от идеята за селфито, която инак била подхвърлена ей така, между другото. Нали напоследък това стана много модерно, защо да не съчетаем модерното с традиционното? И така, вместо „Чети с мен“ в „Дневник“ излязла публикация, че кампанията се казва „Селфи с книга“.

Кое е неочакваното ли? Едва ли някой би очаквал вълна от масово недоволство срещу кампания за четене, но ето това станало. А може би това не е толкова неочаквано, предвид усърдието, с което години наред държавата се опитваше всячески да мачка културата и да я държи окована в килера на приоритетите си.

И настана ужас. Ще четем? Пред хората? ЩЕ СИ ПРАВИМ… СЕЛФИ?! Но това е нещо отвратително, кошмарно, пошло, гадно! Заради това ли умряха Кирил и Методий? Заради това ли Никифор се молеше при Ахелой? Четенето е занимание самотно, не бива да го показваме! А и въобще, това ли е начинът да се популяризира четенето? Пък и без това хората си четат, та тая ли точно кампания ще спаси четенето от гибел? Бива да се чете само насаме, на закрито, по възможност без да се парадира с това, защото инак е лицемерие, Содом и Гомор.

Селфита! Чунким едно време все селфита сме си правили, а пък тогава четяхме, не като сегашните млади, дето са невъзпитани и приказват на жаргон, и викат „куул“ вместо „готино“ както е културно, и въобще…

Необяснимо е как една такава идея роди хиляди малки недоволни професор Вучковци, гълчещи тази упадъчна селфи-младеж, това упадъчно министерство, подкрепило упадъчната идея да четем на открито, че и снимки да си правим.

За успокоение на възмутените прилагам знаменитата публикация на професор Вучков, озаглавена „Психология на магнитофонната младеж“.

За останалите добавям галерия със снимки на четящи млади хора, но преди това ще обясня нещо. От 2003 година, в Световния ден на книгата, Регионалната библиотеката във Варна провежда „Маратон на четящите хора“. Това е масово събитие, свързано също и с четене на открито, и с правене на снимки, и с много забавление. По някаква причина, вместо да доведе до апокалиптични явления, тази кампания води повече хора в библиотеката. Винаги след Маратона се увеличава и броят на младите читатели. От 2006-та година събитието стана национално и с голям успех върви и до днес.

През изминалата 2013 г.  по повод на Маратона колегите от библиотека „Родина“ в Стара Загора организираха фотоконкурс във Фейсбук, озаглавен „Хората и книгите“. Премина с голям успех, неясно защо липсваше масово недоволство. Тази година библиотеката във Варна организира подобен конкурс, InstaReading, в Инстаграм, а цивилизацията някак успя да не рухне.

Тоест, идеята на „Чети с мен“ не е никак нова. Тя просто е хубава. Просто те предизвиква да седнеш с книга в ръка и да кажеш, ето, аз чета, чети с мен, четящият човек е красив.

Впрочем, обещах ви галерия. Тя е именно от конкурса „Хората и книгите“ на колегите от Стара Загора…

А междувременно очаквайте подробности за кампанията. За повече информация следете страницата във Фейсбук.

This slideshow requires JavaScript.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s