Защо сме на тоя хал?

Здравейте, говори вашата любима средностатистическа електорална единица.

Понеже тоя месец ми се наложиха някои непредвидени разходи от здравословен характер и излязох на червено още в началото, се замислих защо, аджеба, един библиотекар в публична библиотека в Англия получава около двайсет хиляди паунда на година, човек на подобна позиция в САЩ получава между двайсет и пет – трийсет хиляди долара на година, а българският му колега взима съответно под пет хиляди лева. За година.

Същият въпрос може да се зададе за почти  всяка друга професия.

Защо трудът на сродни професии е оценен по толкова драстично различен начин?

В момента се чувствам лично обидена, да знаете. Отговорът ми на тъпа средностатистическа електорална единица, от която се иска единствено да си остави ума вкъщи, преди да си завлече гъза до урната, е следният.

В България след 10 ноември 1989 г. начело на капитализъма застанаха синовете, дъщерите, шуреите и шуронайките на ония, дето преди това бяха начело на комунизъма. Извинете ме за опростяването на уравнението. Но това е истината.

Кой направи първите фирми? Откъде изпълзяха ония ми ти милионери още през деветдесетте, откъде ги изпонаправиха всичките ония банки, с какви пари изпонакупиха предприятия, защо мутрите им и до днес цъфтят по всички телевизионни екрани, защо задниците им продължават да търкат депутатските банки и министерските столове, председателстват стопански камари и… въобще, какво, по дяволите, става тук? Защото това са същите хора, които някога бяха партийни ръководители, шефове на партийни организации и стояха начело на заводи, предприятия и производствени колективи, и по тази причина са свикнали да оценяват не положения труд, не качествата на човека, а единствено длъжността му. И още от ранните деветдесет припяват неизменно мантрата на Стати Статев: „Ми като не ви харесва, емигрирайте.“

Сега тези хора реват, ама да, буквално реват, че вече не можели да си намират квалифицирана работна ръка. Ми няма да си намериш бе, капут! За какво един инженер да ти търпи униженията, да носи на гърба си всичката ти фамилна сволоч, която е напъплила фирмата ти и накрая да получи социална помощ вместо заплата, след като дори портокали в Испания да иде да бере, трудът му ще се оцени в пъти по-високо от това, на което го оценяваш ти?! Само че тоя човек не отива да бере портокали, защото успява да се докаже като професионалист, трудът му се оценява далеч по-смислено отколкото тук и дори да остава до късно на работното си място, поне знае защо го прави.

И после същите дебелогъзи дебелооки и безлики твари започват да ни караме да се чувстваме виновни. Ако се заговори за политика на повишаване на жизнения стандарт да речем, ама не за социалните помощи и малоумните социалните мантри на постбекапето, което се докопа до някаква контравласт след някакви контраизбори, шири се в някакъв контрапарламент, в който глупост след глупост върши и някаква контраопозиция, та ако се заговори за такава политика, същите тези неща почват да каканижат като гръцки хор. „Ама вие сега какво искате? Комунизмът ли да се върне?“

Какъв комунизъм да се върне бе? Вие ни запратихте директно в памуковите плантации на американския Юг преди Гражданската война, комунистически мекерета такива, докато аз, в качеството си на тъпа електорална единица искам просто онова, което ми се полага по право като член на едно цивилизовано европейско общество от 21 век! Ако толкова ме засърби да шия маратонки Адидас в индонезийска фабрика, мога да го направя. Но ние нали уж не сме Индонезия? Нали?!

Изгонихте де що кадърно и работливо успяхте, а онова, което тъпо и упорито още стои тук, го пъдите и му разправяте „ми като не ти харесва, прав ти път!“.

Превърнахте страната в някаква латиноамериканска провинция, задушавана от някакъв местен мафиотски картел, докато си веете коня и имате наглостта да обвинявате мен, средностатическата електорална единица, че не отговарям на изчанчените ви неизвестни изисквания и затова да ходя и да си бера памука, пък ако не ми харесва, прав ми път?

А бе що не си… майките? Я се разкарайте веднъж завинаги, вземете си грозните мутри и се забийте някъде другаде, където работната ръка ще е склонна да ви плаща, за да ви работи, некви луди няма да ви викат под прозорците в продължение на месеци и ако някой нещо е недоволен, ще има благоприличието да протестира така, че по никакъв начин да не ви притесни!

АМАН!

3 thoughts on “Защо сме на тоя хал?

  1. С две думи: хората с нисък морал, не зачитат умните хора. Ами тези, които не са лошите, кого издигат на пиедестал – #occupySU и #ДАНСwithme. И какво не им е добро, че да не ги издигнат? Ами просто са глупави. Онези, богатите са хора без морал, те са забогатяли, защото не им е пукало за морала, а #ДАНСwithme апелира за морал и се ограничава само до морални аргументи. Вижте доволните физиономии на политиците – дали са засегнати от моралните аргументи. Олигарсите се страхуват само за богатството и всичко, което не заплашва тяхното богатство ги весели.

  2. Много яко. Само един коментар. Това не е започнало на 10 ноември а много преди тази, пак организирана от „тях“ дата. Прочетох една много хубава книжка по въпроса (отнася се за СССР, ама нали ние тогава бяхме почти 16та република…) http://www.amazon.com/Revolution-Above-Demise-Soviet-System/dp/0415143179/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s