А после – накъде?

Около протестите и последните събития гледам доста телевизия и чета доста медии от всякакви окраски и финансови вероизповедания. Прави ми впечатление един определен феномен:

В някоя телевизия (която и да е, важи за повечето, без АЛФА, а може би и СКАТ – тези не мога да си ги причиня), в някое дискусионно предаване някой водещ пита някой протестиращ ама какво щяло да станело, ако Ония вътре най-сетне чуят Ония вън и подадат оставка. Протестиращият отговаря, че се отива на нови избори, за да се избере конфигурация, която да не е ялов хибрид, чието единствено задължение ще бъде да служи като муле за криминални елементи, желаещи по някакъв начин да оказват влияние върху властта.

Е, може би не точно с тези думи, но в този смисъл.

Ама какво щяло да стане, ако пак парламентът се окаже ялов хибрид? Много просто. Отново ще отидем на избори, за да опитаме да излъчим конфигурация, която да не е ялов хибрид.

Два часа по-късно, същата телевизия. Дискусионно предаване. Водещ пита госта си какво щяло да стане, ако Ония подадат оставка…

Нощ, луна, звезди, слънце изгрее, сутрешен блок в същата телевизия. Водещите питат гостите какво ще стане, ако…

Простете ми, но така повече не се живее.

Първо, запомнете най-сетне какво ви се казва, проявете креативност и опитайте да измислите някакви нови въпроси.
Второ, вместо това аз ще задам някои въпроси.

Едни нови избори колко ще струват на държавата? 10, 20, 30, 50, 100 милиона? Колко ще струва на държавата всеки месец да се дотират семейства, за чиито деца няма детски градини, вместо да се построят детски градини? Колко ще струва на държавата да си направим един бърз АЕЦ? Южен поток колко ще струва? Какво ще ни струва политическото обвързване с путинска Русия? Този заем от един милиард за какво ще отиде и как ще го изплащаме? Е, няма ли едни нови избори да ни излязат по-евтино от всички тия авантюри?

И към всички, които са зациклили като хамстер в колело и не могат да проумеят, че бодигардът на Тато не може да бъде никаква алтернатива на сина на секретаря на ЦК на БКП:

Ами просто слезте от колелото. Тези, които протестират в момента, не искат нито метафизичния план „Орешарски“, нито обсесивно-компулсивните пристъпи на бълнуващия магистрали, ножици и ленти лъженаполеон с няколкостотин думи речников запас. И ако все пак хамстерите в колелото отново го пратят на премиерския стол, тоя път няма да бъде оставен да оценява пръстените на безработните, да се гаври със загубили детето си родители или да прави словесни еквилибристики с дюнери и картофи. И нов Дянков няма да търпим.

Защото искаме нормална цивилизована държава, в която се провежда нормална цивилизована политика по ясни и цивилизовани правила. А нито ГЕРБ, нито БСП са в състояние да отговорят на тези изисквания.

В момента управлението на страната е в пат и има само един изход: нова игра.

12 thoughts on “А после – накъде?

  1. А може би е по-добре протестиращите да вземат да оформят някаква алтернатива, която да не е част от статуквото към момента. Хем ще избягат от обвиненията, че всъщност гонят тия, за да дойдат ония, хем ще си спестим бесмислените упражнения „избори през няколко месеца“, които освен всичко друго са и скъпи и вредни за страната.
    Иначе се получават едни красиви фрази за промяна и т.н., но дефакто си е „ние не знаем какво искаме, ама го искаме от сърце“

    • Ето пак.

      Ама не ми е работа да влизам в политиката. Аз ли да оформям алтернатива? Това е точно същото като не си харесвам зъболекаря и вместо да потърся друг, сама да си пломбирам зъба. Ми ще ида при друг зъболекар, а ако и той не става, ще потърся и трети. Все ще има такъв, който знае какво прави, нали така?

      Ние много добре знаем какво искаме. Сега не е февруари-март и никой не реве за исландски конституции, нова система на управление, която да не е демокрация, да няма партии и да направим правителство във фейсбук.

      Искаме тези да си ходят. Защото не стават. Искаме избори, на които съществува достатъчно голяма вероятност да се излъчи някакво стабилно мнозинство, което може и да става. Сериозно, наистина ли не е ясно за какво става въпрос?

      И да, избори на няколко месеца са по-евтини от АЕЦ Белене, Южен поток и едномилиарден заем. Все пак.

    • А може би е още по-добре всеки да върши това, за което му се плаща, по някакъв що-годе приличен и достоен начин? Ужасно ми писна вече да ми се натяква, че щом протестирам и не съм доволна от правителството и депутатите, то трябва да заформя алтернатива, да излъча лидери и да основа партия, а после да се кандидатирам за депутат или министър. Аз не искам да съм депутат и не вярвам Марфа да иска да става министър и абсолютно не ни е работа да предлагаме алтернативи. Като ида на зъболекар с подута буза и той вместо да ме лекува, си чопли носа – какво следва да направя по тая логика, да си сменя зъболекаря с някой по-читав, или да оформя алтернатива и да кандидатствам за мястото му? Егаси, не мога да заема длъжността и да върша работата на всеки некадърник и мошеник в тая държава, от това следва ли да търпя некадърници и престъпници, ако аз не мога или не искам да им върша работата?

  2. Тъжно е, че много малко от протестиращите си задават този въпрос. Няма да е зле да се сформира някакво лидерско ядро, което да помисли върху въпроса: А след така желаната оставка, накъде?

  3. Ами съжалявам, ама и това дето е написано са си просто брътвежи.
    Ами ако еди какво си, тоя път еди що си…. Анализ на ситуацията не се прави без реални познания, а приказки от този сорт точно това показват. Защото човек, който не може да предложи някакво решение за сърбежите си, всъщност не е и човек, на който може да се вярва, че може да оцени правилно това решение, което му се предлага.

    • Аха, логично. Когато си болен, почваш самолечение, вместо да идеш при специалист. Бгмама стайл. Мерси, но не.

  4. Така де, но остава въпросът дали има достатъчно свестни, на които да им се занимава с политика, та да има вероятност да се получи парламент, за какъвто си мечтаем.

  5. Марфиета, не съм съгласен, че след постигането на „Оставка“ не е важно какво следва. Например за да е по-малка вероятността от срастване на държавен апарат – политическа класа – олигархия, според мен ние гражданите трябва да искаме повече самостоятелност на местната власт, повече децентрализация. В крайна сметка зъболекарството е занаят, който ти наистина не си длъжна да научиш за да имаш здрави зъби, но политиката е призвание, както за политиците, така и за гласоподавателите. Не може да заявиш, че си недоволен и в същото време да не знаеш, какво по-конкретно искаш и да чакаш да дойдат изборите и тогава може би да ти светне какво искаш или някой да ти продаде неговата идея за какво да гласуваш. Извинявай, но повече от 40 дни е този протест и освен закачливи и емоционални лозунги, аз нищо друго не видях, не чух и не прочетох. Отстрани погледнато протестиращите приличат на едни деца, на които не им се играе тази игра, искат някаква друга игра, но не знаят каква?

    • Не помня да съм казвала, че не е важно какво следва след оставката. Нататък просто няма какво да говорим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s