Искам да знам

Комарницки. Човек няма какво повече да добави.

Искам да кажа, че се радвам, дето изпадналата в режим на дълбока хибернация българска интелигенция взе най-сетне да дава признаци на живот, но понеже в момента е модерно да си говорим на „къде бяхте вие, когато…“, ми се ще да задам няколко простички въпроса.

Къде бяхте, когато начело на държавата застана зле възпитан милиционер, шеф на ИПОН и телохранител на Тодор Живков?

Защо не се възмутихте, когато същият този човек нееднократно и по най-различни поводи изказваше възхищението си от бившия първи и практически направи всичко възможно, за да реабилитира режима му?

Къде бяхте, когато този човек произведе легион скандални назначения във всички ешелони на властта?

Къде бяхте, когато неосъществената дружинна ръководителка Румяна Желева излагаше страната ни?

Защо не ви излизаше пяна на устата – както днес се пенеше Евгений Михайлов в студиото на btv, – докато в речника на съвременния български език навлизаше терминът „окалинчване“?

Къде бяхте при всички приказки за магистрали, картофи, овчари, дюнери и взривяващите се в звездички планетки? Къде ви беше възмущението, когато Фидосова списваше изборния кодекс, едва смогвайки да обясни и ядрения разпад на водната молекула?

Защо не нададохте вой до небесата в някое телевизионно студио, когато се оказа, че Обама искал да гласува за Бойко, а Бан Ки Мун прописа прочувствени прощални слова в негова чест?

Колцина от вас, интелигенти български, скочиха възмутени от пиянските изстъпления на бившия министър на културата, настървен да кани на концерт в Москва покойната  Гена Димитрова?!

Някой поет случайно да обяви гладна стачка против финансовата политика на Симеон Дянков?

Колко от вас, трибуни народни, възмутени от безобразията на настоящите управляващи, казахте „стига“, когато изгря звездата на Ана-Мария Борисова?

Какво направихте, когато Симеон Дянков обеща да напляска руснаците, а премиерът сънливо джиткаше angry birds на таблета си по време на връчването на Нобеловите награди?

Мога да продължавам в тоя дух три години и половина.

Колко от вас, певци и артисти, се развявахте по предизборните концерти на тая мафиотска структура, самонарекла се партия, при това нагло окичена с определението „дясна“?

И мога ли да ви повярвам, че днес внезапно сте получили катарзис, вие, които би трябвало да водите народа?

Представителите на т. нар. интелигенция, които приемаха управлението на Борисов за лична обида, могат да се изброят сигурно на пръстите на едната ръка на невнимателен фрезист. Къде бяхте останалите и кой ви дава правото да говорите днес от името на протестиращите?

Love Mincho

mynchevДругари, искам тук пред вас, от тази висока трибуна, предоставена ми от еврейската платформа Фейсбук, обърната на изток, откъдето изгрява Светлината според Писанието (не еврейската платформа Фейсбук е обърната на изток, а аз), декларирам безрезервната си подкрепа и ромео-жулиетовската си вечна любов към другаря Минчо Мънчев Минчев и изразявам готовност да стана негова съпруга, в краен случай любовница, а като алтернативен вариант – тайна и особено явна обожателка.

Аз съм само една слаба жена (не в килограми, а метафорично казано) и понеже, като една родолюбива българка, следваща политическата конюктура (как се пише пък това?) гледам да нямам общо с Интернет, Фейсбук и други еврейски средства за масово поразяване, плащани с парите на Сорос, Бил Гейтс и Цукерберг (така е правилно, Зукърбърг е за заблуда), а пък и телевизиите всички са платени, та ми беше убягнал този манифест на свободния дух, пламтящ като сърцето на Данко в тъмната гъста гора:
Има още