Бунтът срещу ситите

Обяснявам. За пореден път.

През февруари немалко български граждани се видяха в чудо, като си получиха сметките за ток.

КатарзисПричината не беше във високите сметки за електро и топлоенергия, а в несъразмерно ниските доходи на същите тези хора. Отново изтъквам, че в значителната си част това бяха хора с добро образование и с прилични професии, но с ниски заплати. Само че всеки път, когато се повдигнеше въпросът за липсата на политика за доходите, на хората им се отговаряше, че те за толкова били учили (така де, друго си е да завършиш ВИФ-а, че да те назначат за вътрешен министър, почти да завършиш каквато там беше специалността за дружинни ръководители, че да те назначат за външен министър и после да те номинират за еврокомисар (вж. Румяна Желева), да те подберат от разклона, за да получиш длъжността здравен министър, да имаш характеристиките на Вежди Рашидов, за да бъдеш министър на културата примерно… или да не си завършил нищо, за да се издигнеш в обществото като Делян Пеевски). Едновременно с това премиерът – който просто се е скъсал да учи, за да заеме точно тая длъжност – неуморно даваше експертни мнения, свързани със садене на картофи и овчарлък, ако някой чак пък толкова среща трудности със свързването на двата края.

Много скоро във февруарските протести бяха внедрени крайно леви радикали, които подмениха исканията на хората. Така вместо читава политика по доходите се оказа, че народът копнее за ниски цени, за исландска кръгла маса и за конституция, писана в интернет.

Съжалявам, че ще разочаровам Велислава Дърева, като изтъкна, че в момента това не е протест на ситите, а на ядосаните. Отново немалка част от хората, които вече втора седмица са по улиците, продължават да срещат трудности с плащането на тока, парното, лекарствата, дрехите на децата си и какво ли още не. Само че тези хора не искат да им намалят цената на тока, а искат достойно заплащане за достойния труд, който полагат и с който всъщност изхранват помазаните, криещи се в сградата, на чиято фасада нечия оптимистична ръка някога е изписала девиза „Съединението прави силата“. Тези хора не искат енергийни помощи, защото не искат да се чувстват като просяци. Не искат премиерът (ако Орешарски може да се нарече така) да тръгне да вади пари с умението на фокусник, вадещ зайчета от цилиндъра си. Те искат да имат човешката възможност да си плащат тока. Тези хора не искат да просят пари, ако – да не дава Господ – им се наложи животоспасяваща операция, искат да се възползват от конституционното си право на лечение. Те искат да бъдат уважавани, а не подритвани под килима като някакъв боклук. И понеже искат да бъдат уважавани, никак не искат управление, зад което е напълно неясно кой точно стои.

Тези хора искат да живеят не само на думи в държава, членка на Европейския съюз.

И да, някои от тях нямат проблеми да си плащат сметките за ток, но никак не им харесва да живеят в страна, в която за мнозинството от хората това се явява проблем. Ясно ли се изразявам?

Те искат управленски екип с ясна програма, която се изпълнява точка по точка. Което въобще не означава, че се радват на Волен-Сидеровата лумпениада, сръдните на Бойко Борисов, лексикалните издевателства на Лютви Местан, традиционно инфантилното поведение на Станишев и пълната управленска немощ на Орешарски, неспособен да обясни кое да е от „своите“ решения.

Въобще, този път бунтът е на джедаите. Срещу ситите.

11 thoughts on “Бунтът срещу ситите

  1. Бунтът на пренаситените

    Всички ние четем – всеки ден, най-различни статии, мнения и коментари и нямаме представа за обема на прочетеното от нас, това отдавна не ни и интересува, защото вече ни вълнува не броят прочетени страници, а количеството качествена, нецензурирана и неоцветена с цвят на която и да е партия информация…

    Днес, обаче, през мен, четящият и търсещият, премина статия, която ме прикова или по-скоро парализира с тона си, надскачащ многократно познатите техники на стандартната манипулация или откровена пропаганда. И ако ние се събираме всяка вечер след работа на протестите, за да спасим България, а не тичаме към Терминал 1 или 2, то авторът на този текст – другарката Велислава Дърева – се опитва да ни злепостави пред нашите родители и с езика на своето „червено” измерение да доизпепели надеждата, която ние, децата им, им даваме всеки ден за по-доброто ни утрешно днес…

    Тази статия показва неадекватност и нежелание България да бъде съвременна Европейска държава, а този стремеж към миналото и отровните думи на авторката напомнят на приказката за Снежанка – мащехата не може да се примири, че има същество по-красиво от нея и й дава отровната червена ябълка. И искрено се зарадвах, че съм Интернет лупмен, който чрез Интернет има достъп до най-разнообразна информация и не яде отровни червени ябълки като тази статия тук: http://duma.bg/node/56961

    Участвам в протестите срещу правителството на Олигарски от 2 юни. През цялото време ми правеше лошо впечатление описанието на протестиращите в медиите. Ние задължително бяхме платени, ултраси и хора, които обслужват интересите на тази или онази партийна централа. Не се съмнявам, че между нас е възможно да е имало и такъв тип хора. Притеснява ме, обаче, изводът, че това мнение беше натрапено със същата злоба, с която другарката Дърева сега се опитва да опетни протеста, насочен срещу „кочината” на нейните червени другари, които пропаднаха до такива низини, че се наложи самият лидер да иска прошка от гневните хора по улиците.

    В статията си другарката Дърева съпоставя протестите от февруари с протестите днес и ни оставя с впечатлението, че ние, днешните протестиращи, нямаме нищо общо с онези ограбени и онеправдани хора, които през февруари излязоха срещу раздутите сметки за ток. Според нея ние сме СИТИ. И щом тя го казва – може би е така. Сещам се обаче за онзи виц: „Ню Йорк Сити, Мексико Сити, София Гладни!“ …

    Аз лично вече съм се наСитил на експерти – от мафията, от Държавна сигурност, от шуробаджанащината… НаСитил съм се от интриги, мрежи, обръчи, кръгове, контрабандни канали, олигархия и зависимости. Мислех, че съм се наСитил и от лъжи за поръчкови протести, но днес май се пренаситих. Затова и споделям своето лично мнение, а то е, че точно хората, около които гравитира и другарката Дърева, имат най-голям опит в организирането на фейк протести. Само с техни верни, поръчкови другари, които трябва да свършат тази или онази неприятна работа, а именно – да се превърнат в център на поредното партийно мероприятие. Драмата на комунистите сега е, че не успяха да застанат начело на протеста така, както успяха през февруари. И понеже аз и моите приятели, които се гордеем, че протестираме културно и цивилизовано, бяхме обявени за интернет лумпени, сега ще покажа моята версия за интернет лумпен и то по стандартите на техните лидери.

    Едно от лицата на протестите през февруари беше другарят Ангел Станчев. Гледах го по телевизията и останах с впечатлението, че е мениджър на ИТ компания и има „своята прекрасна работа и европейска заплата, той е сигурно и осигурен, лъскав и блестящ, с фамозно CV“. По комунистическите стандарти на другарката Дърева той спокойно може да бъде класифициран по следната схема: Интернет лумпен, по-лумпен, Ангел Станчев. А дали е другар, кой знае? Може би това видео ще покаже: http://www.youtube.com/watch?v=bhTNkTAxjBY

    Ключовото изречение в клипа е: „ТОВА Е ПЪЛНА ЛУМПЕНИЗАЦИЯ“. Пълна лумпенизация е, съгласен съм🙂

  2. На Велислава Дърева нищо не и е ясно: ситите винаги са само по двама (‘Always two, there are. No more, no less. A master, and an apprentice.’). Вчера пак бях на протеста и смело мога да заявя, че хората, за които пише Дърева, бяха много, ама наистина много повече…

  3. Pingback: Бунтът срещу ситите | The Walking Xperiment

    • Месечната ти сметка си е 120лв, това че са ти дали разбивка на ценообразуването няма отношение към цялата работа.

      • @ gezatop: А, ако част от „разбивката на ценообразуването“ съдържаше текста „пари за новата ми яхта“ дали щеше да има отношение? Щото аз принципна разлика не виждам. Като им потрябват някакви пари, просто ти ги пишат на сметката. Какъв текст ще ги покрива отново не зависи от теб. Няма конкуренция, не можеш да отидеш при друг монополист, няма на кого да се оплачеш и единственият ти „избор“ е да се върнеш в Средновековието, като минеш на свещи…Яко, а? Приятен „шопинг“ при монополиста!

        • @ gezatop: И едно малко уточнение: като ядеш в ресторант, какво са ти включили в „разбивката на сметката“ не само, че има „отношение към цялата работа“, но от това от единствено зависи всичко, т.е цялата сума, която дължиш…Е, ресторантите поне си ги избираш…Те се конкурират помежду си. Можеш да повикаш управителя, за да се оплачеш, а сервитьорите, които надписват сметки, обикновено ги уволняват. Тези неща смятам за очевАдни. Те не би трябвало да имат нужда от обясняване, обаче коментарът ти още по-очевАдно доказва, че май не е съвсем така…

  4. Общото е, че всички искаме да живеем нормално. Протестите – и февруарските, и тези – са на 99% от хора, които не искаме да ни капят пари от небето или да имаме милиони. Искаме животът на „нормалния европеец“, най-грубо казано.
    Вбесявам се, обаче, на появилата се тенденция сегашните протестиращи да бъдем изкарвани някакви богати глезльовци, които са си намерили ново хоби. И някой като каже, че спокойно си плаща тока, всички да го нападат все едно е казал, че яде хора. А Велислава Дърева направо строши тъпомера…

    • То кво спокойно… Достатъчно е да кажеш, че въобще си плащаш тока и вече си буржоата-кръвопиец, смучещ кръвта на бедния пролетарий. Ми дай да я докараме дотам ВСИЧКИ да опрем до помощи да си плащаме сметките, че дано Дърева да е щастлива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s