Варна

Във връзка с рекордно ниската избирателна активност на частичните местни избори и сипещите се към варненци обвинения, прерастващи в откровени обиди, ми се налага да изтъкна някои неща.

Например, за всяко нещо си има причина. Рядко няма. Нали?

Лесният отговор е, че рекордно ниската избирателна активност се дължи на това, че варненци са (въведи съответния обиден епитет тук).

Верният отговор е, че никога досега не сме си имали избори практически без предизборна кампания. Хората без достъп до интернет имаха едничката възможност да се запознаят с кандидатите от безразборно налепените по стени, кофи за боклук и ел. табла плакати. Буквално до вчера мои познати въобще не знаеха кой се кандидатира или коя партия стои зад него.

В крайна сметка, с много  малки изключения, просто гласуваха най-твърдите части от твърдите ядра на основните политически сили, дето и без това въобще не ги интересува кой им е кандидатът. Немалко хора, които биха искали да разберат повече за кандидатите, просто не разполагаха с тая възможност и съответно решиха да не избират.

Аз лично гласувах. Успях да накарам още няколко човека да се заведат до урните. Но повече не ми беше по силите. Какво се очаква от такива „съвестни“ като мен? Да грабнем мегафоните и като някакви варненски реинкарнации на Сидеров да подкараме из града, ревейки ХАЙДЕ, ВАРНА, ДА ГЛАСУВАШ! Това ли? Е, не, не става така. И само да вметна, че ми се стори наистина тъпо основната новина в страницата на моя кандидат в изборния ден да е как предния ден дарявал кръв…

Та хайде да подходим по-сериозно към ситуацията и настина да опитаме да анализираме крайните резултати, вместо да обявяваме цял град хора за да не казвам какви.

Изборните резултати във Варна са пряк резултат от действията на кандидатите за кметския пост. Иначе казано, на всяко действие отговаря равно по големина и противоположна по посока противодействие. Важи не само във физиката и днес във Варна беше емпирично доказано, че е валидно и за политиката.

И въобще, наистина ли никой не намира нищо нередно в твърдението „варненци са идиоти, инициативните комитети за издигане на кандидати са целите в бяло“?

Advertisements

Искам да знам

Комарницки. Човек няма какво повече да добави.

Искам да кажа, че се радвам, дето изпадналата в режим на дълбока хибернация българска интелигенция взе най-сетне да дава признаци на живот, но понеже в момента е модерно да си говорим на „къде бяхте вие, когато…“, ми се ще да задам няколко простички въпроса.

Къде бяхте, когато начело на държавата застана зле възпитан милиционер, шеф на ИПОН и телохранител на Тодор Живков?

Защо не се възмутихте, когато същият този човек нееднократно и по най-различни поводи изказваше възхищението си от бившия първи и практически направи всичко възможно, за да реабилитира режима му?

Къде бяхте, когато този човек произведе легион скандални назначения във всички ешелони на властта?

Къде бяхте, когато неосъществената дружинна ръководителка Румяна Желева излагаше страната ни?

Защо не ви излизаше пяна на устата – както днес се пенеше Евгений Михайлов в студиото на btv, – докато в речника на съвременния български език навлизаше терминът „окалинчване“?

Къде бяхте при всички приказки за магистрали, картофи, овчари, дюнери и взривяващите се в звездички планетки? Къде ви беше възмущението, когато Фидосова списваше изборния кодекс, едва смогвайки да обясни и ядрения разпад на водната молекула?

Защо не нададохте вой до небесата в някое телевизионно студио, когато се оказа, че Обама искал да гласува за Бойко, а Бан Ки Мун прописа прочувствени прощални слова в негова чест?

Колцина от вас, интелигенти български, скочиха възмутени от пиянските изстъпления на бившия министър на културата, настървен да кани на концерт в Москва покойната  Гена Димитрова?!

Някой поет случайно да обяви гладна стачка против финансовата политика на Симеон Дянков?

Колко от вас, трибуни народни, възмутени от безобразията на настоящите управляващи, казахте „стига“, когато изгря звездата на Ана-Мария Борисова?

Какво направихте, когато Симеон Дянков обеща да напляска руснаците, а премиерът сънливо джиткаше angry birds на таблета си по време на връчването на Нобеловите награди?

Мога да продължавам в тоя дух три години и половина.

Колко от вас, певци и артисти, се развявахте по предизборните концерти на тая мафиотска структура, самонарекла се партия, при това нагло окичена с определението „дясна“?

И мога ли да ви повярвам, че днес внезапно сте получили катарзис, вие, които би трябвало да водите народа?

Представителите на т. нар. интелигенция, които приемаха управлението на Борисов за лична обида, могат да се изброят сигурно на пръстите на едната ръка на невнимателен фрезист. Къде бяхте останалите и кой ви дава правото да говорите днес от името на протестиращите?

Love Mincho

mynchevДругари, искам тук пред вас, от тази висока трибуна, предоставена ми от еврейската платформа Фейсбук, обърната на изток, откъдето изгрява Светлината според Писанието (не еврейската платформа Фейсбук е обърната на изток, а аз), декларирам безрезервната си подкрепа и ромео-жулиетовската си вечна любов към другаря Минчо Мънчев Минчев и изразявам готовност да стана негова съпруга, в краен случай любовница, а като алтернативен вариант – тайна и особено явна обожателка.

Аз съм само една слаба жена (не в килограми, а метафорично казано) и понеже, като една родолюбива българка, следваща политическата конюктура (как се пише пък това?) гледам да нямам общо с Интернет, Фейсбук и други еврейски средства за масово поразяване, плащани с парите на Сорос, Бил Гейтс и Цукерберг (така е правилно, Зукърбърг е за заблуда), а пък и телевизиите всички са платени, та ми беше убягнал този манифест на свободния дух, пламтящ като сърцето на Данко в тъмната гъста гора:
Има още

Бунтът срещу ситите

Обяснявам. За пореден път.

През февруари немалко български граждани се видяха в чудо, като си получиха сметките за ток.

КатарзисПричината не беше във високите сметки за електро и топлоенергия, а в несъразмерно ниските доходи на същите тези хора. Отново изтъквам, че в значителната си част това бяха хора с добро образование и с прилични професии, но с ниски заплати. Само че всеки път, когато се повдигнеше въпросът за липсата на политика за доходите, на хората им се отговаряше, че те за толкова били учили (така де, друго си е да завършиш ВИФ-а, че да те назначат за вътрешен министър, почти да завършиш каквато там беше специалността за дружинни ръководители, че да те назначат за външен министър и после да те номинират за еврокомисар (вж. Румяна Желева), да те подберат от разклона, за да получиш длъжността здравен министър, да имаш характеристиките на Вежди Рашидов, за да бъдеш министър на културата примерно… или да не си завършил нищо, за да се издигнеш в обществото като Делян Пеевски). Едновременно с това премиерът – който просто се е скъсал да учи, за да заеме точно тая длъжност – неуморно даваше експертни мнения, свързани със садене на картофи и овчарлък, ако някой чак пък толкова среща трудности със свързването на двата края. Има още

Лумпен and proud of it.

Напоследък се забелязва противопоставяне между сегашните и февруарските протести и по-скоро между участниците в тях. Има опити да се създават внушения, че сегашният е елитарен, докато през февруари протестирали социално слабите и хората на социални помощи.

Не е вярно. Най-малкото не беше вярно в началото на февруарските протести.

През 2013 г. България се оказа най-бедната страна в ЕС, с най-нисък жизнен стандарт. Причината е безобразното управление на няколко поредни правителства. Беше се стигнало дотам, че Петър Димитров, икономически министър от Тройната коалиция, да се хвали, че нарочното задържане на ниската цена на труда било ефективна мярка за привличане на чужди инвеститори. Това вероятно е страхотно за някого, но не и за най-бедните работещи в Европейския съюз. Има още

С аромат на гнило

Още преди изборите да станат факт, Сергей Станишев обяви, че дори БСП да ги спечели, той няма да е премиер. Стана ясно, че премиер ще е Орешарски.

Дотук добре.

БСП не спечели изборите въпреки водевила в деня за размисъл, но това не им попречи да се държат като победители. Това би било странно само ако Борисов и Ко. не се държаха като победени.

Все едно, да не навлизаме в пошлата нашенска постановка на Игра на тронове, защото наистина не е ясно кой какво гласи, кой чия шапка крои и всъщност дали шапката, която крои, не е всъщност риза с дълги ръкави, само че подготвяна за някой съвсем различен персонаж от задкулисието. Има още

Сбирщината

Не си падам по паранауката, но е факт, че 1989 г. според китайския календар беше година на змията. Тогава светът беше сполетян от множество значими събития. Началото на края на СССР, разпадането на източния блок, протестите на площада Тянанмън. 2001 г. също беше на змията. Тогава пък бяха атентатите срещу Световния търговски център, което доведе до пълното разбъркване на близкоизточния кошер, който и до днес няма изгледи да се успокои.

Настоящата змийска година отново успя да посъбуди изпадналия в летаргия народ. Народът този път наистина се ядоса, само че причината не е точно някаква змия. И тоя път не става въпрос за неориентирани хора, които обикалят улиците като сомнамбули, прокламирайки, че искат нещо, ама не знаят какво.

Та какво всъщност стана?

angry-birdsСтана това, че имахме предсрочни избори, подкладени уж от сметките за тока, като неприятните физиономии на „народа“ обикаляха от студио в студио с настоявания за граждански квоти във всеки аспект на управлението на страната. В тази връзка, а бе помните ли Дянков, или вече го забравихте? Лабилната персона, която между два гафа искаше да пляска руснаци? Помните го? А, добре. Резултатът беше, че се проведоха парламентарни избори, докато процесите на ферментация в политическото пространство все още не бяха приключили.

Дясното беше умело разпердушинено, СДС предаде Богу дух и десните избиратели се озоваха пред купища „десни“ партии, партийки и партийчета. Едната част гласуваха за някое партийче, друга част повярваха на заклинанията, ръсени щедро от уродливите злокачествени политически образувания ГЕРБ и станишевото БСП, че нямало смисъл да се гласува за малките партии. Затова, ако не щете Бойко, те ви БСП. А само Бойко можел да спре комунистите.

И като сложим и хората, които традиционно не гласуват, до урните додрапаха само 60% избиратели. От тях пък бяха парламентарно представени към 70%.

Ето как осъмнахме не с парламент, а със сбирщина, нежелана от по-голямата част от народа. Ама не тоя народ, дето обикаляше от студио в студио, а истинският народ, дето не беше от народа, защото смяташе, че е тъпо да протестира не срещу ниските доходи и скапаната политика, а срещу сметките за ток. И тази сбирщина, която при така създалата се ситуация би трябвало да почне да пристъпва все едно ходи по рохки яйца, се юрна в управлението като хунска армия, подгонена от по-малка СС-дивизия.

Скъпи ми червенотиквеничковчета и от четирите парламентарни групи, вие сте забралите гнойни пъпки на страдащата от акне българска политика. Трябва да бъдете изстискани, а политиката спешно да бъде подложена на лечение, за да не й останат белези, когато най-сетне излезе от пубертета. Вие сте обида за всички. Наистина за всички. Включително за циганката от „спонтанния“ протест в подкрепа на Пе… Пе… Пеев. Тя се е изтъпанила пред камерите и приказва глупости, защото беше култивирана и отгледана от всички вас, които имате нужда от твърда електорална маса, до която винаги можете да прибегнете посредством бира и кебапчета.

Скъпи ми червенотиквеничковчета. Истината е, че не знам дали настоящите протести ще успеят да ви изстискат наистина. Но все някога гнойта ви ще бъде изцедена. Повярвайте ми. Така става. Такъв е естественият ход на нещата. Вие сте подигравка. Вие сте самозабравили се римски патриции, капризни Марии Антоанети, неосъществени Хитлерчета, неродени Сталинчета. Къде си, Волене? Защо не яхнеш отново протестите? Защо телевизията ти АЛФА просвещава народа с истината за кемтрейлсите, докато народът най-учтиво те кани на танц? Къде си, Бойко? Защо не се опиташ ти да поведеш протестите, твое величество, за да видим какво ще стане? Може би защото това твое действие веднага би показало колко кухи са твърденията на БСП и империята на Кръстева, че зад протестите стоиш именно ти? Къде е и народният любимец Бареков да покаже без цензура как на народа не му пука в какъв сниф е натикан да се снима, за да задоволи нечии перверзни щения?

Вие какво? На доброто и лошото ченге ли се опитвате да си играете? Да си кажем „леле, колко са лоши тия“ и да дадем властта пак на „ония“? Да викнем „колко са лоши БСП“ и кротко да се върнем да садим картофи и да гледаме овце в любящото лоно на ГЕРБ?

Обективна българска журналистика:
ГЕРБ събра протест пред МС.

Скъпи ми червенотиквечковчета. Няма да стане.

И впрочем, видовден е.