Краят на една епоха?

Не, надали.

Детската градинаНа 12 май  електоратът отново ще трябва да избира кой да управлява кораба „България“. За тая цел електоратът трябва да има и поне бегла идея накъде би искал да поеме. Позволете ми да бъда песимистка за крайния резултат.

Крайният резултат, впрочем, е ясно видим. Той е продукт на налаганото с години опростачване, на превръщането на образованието в сюрреалистичен кошмар, на културата – във връх на клозетния хумор. За последното основната вина я носи ГЕРБ, но за образованието виновните в редичката са много. И резултатът е ясен. Необразовани и неинформирани хора, за които „културна програма“ означава гледане на „Комиците“, „Пълна лудница“ или „Къртицата“.

Е как един необразован, прост и зле информиран човек да направи правилен избор, освен по пълна случайност?

Превръщането на народа в маса от оскотели потиснати електорални единици съвсем естествено дава своя плод с избора на най-големия простак за капитан, който да застане на руля. Дори това бих могла да приема, ако въпросният индивид имаше поне добри намерения, ако беше склонен да се вслушва в специалисти, ако самият той знаеше какво иска и имаше ясни идеи как да го постигне.

Но не би. Електоратът беше принуден да дундурка онова почти двуметрово бебе с инфантилни изблици, стараейки се да не забелязва опущенията му. И по някаква причина се оказа, че това му харесва. На електората. На мат’рияла. Освен това поглъщаше и все още поглъща с отворена уста всяка стръв, която му се подхвърли. Всяка глупост, която този циничен инфантил успее да произведе.

Строим магистрали. Скъсахме се да строим магистрали. Всъщност, точно в пика на събитията в Катуница, ГЕРБ откриваха предизборната си кампания в Бургас. Тогава Бойко Борисов заяви, че през всеки ден от управлението асфалтирали по 20-30 км. До септември месец 2010 г. това означаваше над 19500 км. Никой не се зачуди, никой не възрази. И всички ужасно много внимаваха да стъпват на пръсти около него, защото голямото бебе се обижда лесно. А ние не искаме това, нали?

Безобразията по време на изминалото управление бяха неизброими. По-неизброими от лицата, сътворили безобразията. По-абсурдни от усмивката на Ана Мария Борисова и от твърдението на Дянков, че бил Брад Пит.

Един малък списък, нахвърлян на бърза ръка:

Отношението на Бойко Борисов към жените. Предлагам да прочетете тоя текст за опресняване. Не, моля ви да го прочете. Наистина, моля ви. Прочетете го.

Дюнерът като средство за защита от терористични атаки.

Съветът да си садим картофи, щом са ни толкова скъпи.

Съветът да пасем овце, ако нямаме работа.

И двата съвета са съвършено сериозни, впрочем.

Излагациите колчем се покажем зад граница – ще отъркаляме Миро Найденов в Япония, ще си цъкаме на джиесема, докато някакви скучни хора раздават някакви тъпи Нобелови награди, ще приказваме глупости пред Меркел…

Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР, надявам се те да се извинят и да ги отправат към най-близките си, които са участвали в този процес… Цяла нощ и аз не съм спал, и Цветанов, шото пращахме тежка техника да роват, не можаха, след това едно куче за радост от Червен кръст успя да намери трупа, за което съм казал на Цветанов от неговата заплата и три-четири пържолки телешки да прати на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа и заслужава и то, както и разбира се всички, награди, хихихи.

>Тук.<

Ако имате необходимост от още пари, за да не изпуснеме някой астероид или някой взрив за след десет години на такава звезда, сме готови да ви дадеме целево от министерството на образованието веднага пари, веднага, за да не изпуснеме никакъв взрив на звезда при ядрения й синтез. Начи напрайте ми сметка допълнително колко ще ви отклони вниманието това, че се занимавате със тези два проекта и с толкова пари ше ви дам допълнително през образованието, за да не пропуснеме никоя звездичка, която шсе вриви във планетата. Да сме на бойния си пост.

>Тук.<

 

Да, като стана дума за ядрения синтез, в тая област имаме и други звезди. Всъщност там се говори по-скоро за ядрения разпад. На водната молекула.

Това:

Снимката върви заедно с признанието, че никой нямало да го знае Плевнелиев, ако не бил Той, и че когото и да бил сложил, щял да бъде избран.

И така нататък. Всяка дума на Генерала и приближените Му – драгоценна перла. Това управление го приемам за лична обида. Обида към мен и към хората като мен, които нямаме нужда да използваме ръцете и краката си, за да преброим до десет и можем да си напишем името правилно без чужда помощ.

Хората, които сме специалисти в различни области, но работим за по 400-500 лв., а когато изпаднем в безизходица, се очаква да се надяваме Той да ни даде пари. Щото Той ги дава. Ние не си ги заработваме, парите ги дава Той. Лично. На нас, хрантутниците. Вж. обсерваторията в Рожен.

И сега ми се налага да слушам, че само ГЕРБ можели да спрат комунистите. Сериозно? Бившият милиционер? Бодигардът на Тато, който рони сълзи по живковска България и въздиша, че един процент да построи от това, което бил построил Тодор Живков навремето, щяло да бъде голяма работа? Той ще спира… комунистите? Както ги спря през изминалите четири години ли?

Този Ганьо Балкански, ако беше продължил да чете и след „Винету“, може би все някога щеше да стигне до прозрението на Дж. Ф. Кенеди: „най-добрата магистрала към прогреса е образованието“. Или поне да чуе и да осмисли тоя цитат, който проф. Илчев драговолно му предостави, за да си го ползва със здраве и разум. Но не би. За свое успокоение вмъквам тук линк към словото на проф. Иван Илчев при откриването на академичната учебна година на 1 октомври. Слово, което също почти не видя бял свят по телевизиите освен в бележка под линия, колкото да се спомене, че такова събитие е имало. Ето как неграмотният и опростачен нашенец стана с една идея по-неинформиран. Но това е целта, нали? Друго си е 20-30 километра нови пътища на ден.

Картината е грозна и става още по-грозна. Историята ни учи, че няма такова нещо като финално грозно, като състояние, което не подлежи на влошаване, защото няма накъде. Винаги има накъде. А ние уверено сме се запътили към следващата спирка по недобре асфалтирания път на абсурда.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s