Ако точно в момента някой репортер ми навре микрофон пред устата с въпроса аз собствено какво искам от бъдещата нова политическа система, ще отговоря тутакси и без колебание, че като непосредствена мярка изисквам зелева чорба на корем. За всички.
Ако президентът държи да провежда консултации с някакви хора, които искат анарходжамахирия от балкански тип, управлявана с помощта на:
а) исландска кръгла маса
б) пряко народно управление през фейсбук, където всички да вземаме решения с електронен подпис
в) пряко, но анонимно народно управление, което да не е през фейсбук, но да е електронно правителство
като същите тези хора изискват:
г) едновременно намаляване на броя на депутатите на сто и свикване на Велико народно събрание с 400 депутата
д) изработване на нова конституция през интернет, в който процес да участват всички
е) и така нататък
е добре Плевнелиев да включи в консултациите и представители на оная част от българското общество, която в последните дни не се е надишала с някакви вредни субстанции.
С настоящето категорично декларирам отказ да бъда представлявана от който и да е гражданин, който не знае точно какво иска, но го иска веднага.
Най-много съм възхитена от онези хора, които получават уртикария от думата „партия“ и искат да бъдат представлявани от някаква гражданска група.
ОК, пичове, имам разрешение за вас. Направете си партия. Преди да се тръшнете в епилептичен припадък с пяна на устата ще си позволя да ви осведомя, че „партия“ означава буквално „част“. В конкретния случай – част от обществото с определени възгледи. Разбирам, че във вашия случай има една голяма пречка пред това да си направите партия и тя не е отвращението ви от понятието, а неспособността да определите точно възгледите и исканията си, но ако се напънете, силно вярвам, че ще успеете.
Дотогава престанете да разпространявате митове и легенди за Исландия и пийте зелева чорба, че да поизтрезнеете и да се разберете сами със себе си какво точно искате.
Благодаря за вниманието.
P. S.
Имаше една приказка, дето царят натоварил народа с тежки данъци и пратил съветника си да види как го приемат хората. Онзи се смесил с тълпата, по модерному – с гражданското общество, върнал се при величеството и докладвал:
– Много попържат, царю, недоволни са!
– А, добре – успокоил се царят.
Минало не минало време, вдигнал още данъците, че наложил и нови. Пратил пак съветника си, оня се върнал и съобщил:
– Ужасно са разгневени, царю! Роптаят, разправят неприлични анекдоти за вас, ругаят…
– Чудесно, значи няма проблеми – олекнало му на величеството.
Но пак вдигнал данъците, наложил и рестрикции, та изпратил съветника си. Скоро човекът се върнал много учуден:
– Ваше величество, странно, но поданиците явно са се замогнали. Никой не роптае, никой не ругае. Вместо това пеят, пият, смеят се…
– Ужас! – извикал царят. – Време е тутакси да олабим малко примката!
Четете приказки, господа съдебни заседатели. Безплатна мъдрост, дето се вика.
Последните дни са просто дар божи за всеки етнопсихолог и направо ме хваща яд, че аз не се специализирах като такъв, та сега да се изрежа авторитетно, ами трябва да мрънкам неуверено и дилетантската, като един прост културен антрополог.
Марфе, онова, което чуваме и виждаме, е просто обратната страна на медала. Всичките слабости на управлението – недостигът на експерти, опитите да се решават проблеми на парче чрез налудни мерки, безхаберие, грандомания, престъпна небрежност и дълбоко вкоренена в костите корист – всичко това го виждаме, проявено от другата страна на вертикалата, от страната на Народа. Сега вече няма да се чудим как е станало така, че ББ и Ко са ни управлявали, нали.
Сред активно протестиращите имам приятели, които са съвсем със всичкия си, но те са част от цялото колкото и ъм… Кристалина Георгиева е част от управлението на ГЕРБ, или друг някой, попаднал в компанията по причина на това, че съдбата обича да си прави шеги с хората. Колективното впечатление от протестиращите, уви, крещи за елементарна неграмотност, пълна изтрещялост, всяка коза за свой крак и цялата власт на Народа. Марфе, тия хора ще излъчат следващото управление. А то няма да изгради законност и работещи институции, както и Народът няма да започне от утре да пресича само на светофар и да кара със съобразена скорост, да си дупчи билетче в трамвая, а не да търси оставени по седалката и да чете Конституцията.
Pingback: Национален протест срещу гравитацията в България
Г-це Марфиета,
Партия значи това, ама в демократичните общества значи друго. Не искам да се заяждам, защото се кефя на писанията дори когато не съм съгласен с тях (както е и в този случай), но по твоята логика и мафията е партия. Затова слагам пояснението демократична партия.
По мое мнение в момента имаме само една демократична партия в парламента (такава, изповядващи някакви ценности, на основата на които си разработва програми, на основата на които предприема действия) – ДСБ. Доста политолози включват в тази категория и БСП – непонятно за мен, но сигурно аз греша – аз не съм политолог. Извън парламента, може би, имаме още една – ДБГ. Ще видим, не съм съвсем сигурен. Та, политически съм ориентиран в ляво от центъра – тази вметка е за да не ме помисли някой за пристрастен.
Не подхождай към хората (в случая – протестиращите) отвисоко. По-зле образовани са от теб повечето, а също и по-малко умни от теб. Тяхната работа е да заявят проблемите си. Дори и да ги изразят малоумно. Глупаво е да не признават партиите, просто им е писнало и са срещу всичко (изключвам провокаторите и лумпените). Някои са наивни, макар и умни. Не ги мери с един аршин всички. Но тези, които ще им формулират исканията и, евентуално, ще ги защитят са партиите. Колкото и да не им се ще на протестиращите.
Протестиращите трябва да направят едно – да си спомнят защо са протестирали, и ако следващото правителство нещо вземе да пренебрегва техните тегоби да излязат пак на улицата. Аз не съм с тях на протестите, не зная защо. Може би защото живея на 50 км от Варна. Едва ли е само това причината. Може би съм се предал. Но те ме кефят.
Pingback: Някой спомня ли си визитата на Хамас? | Моето ъгълче
А дали пък Вие знаете какво искате като следите всичко от телевизията. За да научите какво искат протестиращите трябва да се интересувате.
С високомерие не става, а може би на вас ви харесват правителствата от 60 години до сега?
Мислите се вероятно за „над народа“ и, разбира се „над хляба.