Изтрезняване, изтрезняване, изтрезняване

Ако точно в момента някой репортер ми навре микрофон пред устата с въпроса аз собствено какво искам от бъдещата нова политическа система, ще отговоря тутакси и без колебание, че като непосредствена мярка изисквам зелева чорба на корем. За всички.

Ако президентът държи да провежда консултации с някакви хора, които искат анарходжамахирия от балкански тип, управлявана с помощта на:

а) исландска кръгла маса

б) пряко народно управление през фейсбук, където всички да вземаме решения с електронен подпис

в) пряко, но анонимно народно управление, което да не е през фейсбук, но да е електронно правителство

като същите тези хора изискват:

г) едновременно намаляване на броя на депутатите на сто и свикване на Велико народно събрание с 400 депутата

д) изработване на нова конституция през интернет, в който процес да участват всички

е) и така нататък

е добре Плевнелиев да включи в консултациите и представители на оная част от българското общество, която в последните дни не се е надишала с някакви вредни субстанции.

С настоящето категорично декларирам отказ да бъда представлявана от който и да е гражданин, който не знае точно какво иска, но го иска веднага.

Най-много съм възхитена от онези хора, които получават уртикария от думата „партия“ и искат да бъдат представлявани от някаква гражданска група.

ОК, пичове, имам разрешение за вас. Направете си партия. Преди да се тръшнете в епилептичен припадък с пяна на устата ще си позволя да ви осведомя, че „партия“ означава буквално „част“. В конкретния случай – част от обществото с определени възгледи. Разбирам, че във вашия случай има една голяма пречка пред това да си направите партия и тя не е отвращението ви от понятието, а неспособността да определите точно възгледите и исканията си, но ако се напънете, силно вярвам, че ще успеете.

Дотогава престанете да разпространявате митове и легенди за Исландия и пийте зелева чорба, че да поизтрезнеете и да се разберете сами със себе си какво точно искате.

Благодаря за вниманието.

P. S.

Имаше една приказка, дето царят натоварил народа с тежки данъци и пратил съветника си да види как го приемат хората. Онзи се смесил с тълпата, по модерному – с гражданското общество, върнал се при величеството и докладвал:
– Много попържат, царю, недоволни са!
– А, добре – успокоил се царят.
Минало не минало време, вдигнал още данъците, че наложил и нови. Пратил пак съветника си, оня се върнал и съобщил:
– Ужасно са разгневени, царю! Роптаят, разправят неприлични анекдоти за вас, ругаят…
– Чудесно, значи няма проблеми – олекнало му на величеството.
Но пак вдигнал данъците, наложил и рестрикции, та изпратил съветника си. Скоро човекът се върнал много учуден:
– Ваше величество, странно, но поданиците явно са се замогнали. Никой не роптае, никой не ругае. Вместо това пеят, пият, смеят се…
– Ужас! – извикал царят. – Време е тутакси да олабим малко примката!

Четете приказки, господа съдебни заседатели. Безплатна мъдрост, дето се вика.