Гласът на народа

Да бе, да.

Айде, циркът свърши, да се връщаме на работа. Ама преди това да си кажа моите пет стотинки.

Първо, въпросът на референдума беше дали аз, вие, леля Стоянка и бай Махмуд искаме да се развива ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова АЕЦ. За вас, за леля Стоянка и бай Махмуд не знам, но аз искам да се развива ядрена енергетика чрез изграждане на АЕЦ, само че не искам въпросната да се помещава в Белене. По най-различни съображения, които в момента няма да изтъквам, а и вече не е интересно. Обаче дори и на леля Стоянка и на бай Махмуд им е ясно, че референдумът е именно за строежа на АЕЦ в Белене, а не на някаква централа примерно на река Огоста.

Така че имах две възможности: или да гласувам със ЗА, щото искам ядрена енергетика, съзнавайки ясно, че това означава именно строеж на централа в Белене, или да гласувам с НЕ, което означава, че не искам развитието на ядрената енергетика.

В крайна сметка гласувах с НЕ. С което отговорих на най-тъпия въпрос на най-тъпия референдум в най-новата ни история.

Но като казах, че циркът свърши, всъщност излъгах, както излъгах с НЕ-то си на референдума… Защото съм ЗА развитието на ядрената енергетика, да напомня, понеже в тоя абзац още не съм го изтъквала. Защото към момента, в който пиша това, Мая Манолова е на път да стане жертва на спонтанно самозапалване от свръхеуфория, ЗАЩОТО РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РЕФЕРЕНДУМА СА ГОЛЯМА ПОБЕДА, КОПЕЛЕ!!!

Светослав Малинов пък иска да развъждаме биоземеделие и е против АЕЦ-а, ама поне не го води победа. Всички останали са печеливши по една или друга причина, защото народът постъпил мъдро, народът по принцип е мъдър, направил е мъдър избор, гласувайки с да, не, или негласувайки и въобще не си е работа.

А бе що не се гръмнете, таковата…?

Отборът на Добрите

Подвизите, които най-верните синове на партия ГЕРБ извършват напоследък, са повод за гордост за всеки истински българин!

Оня ден един от любимите министри на нашите съграждани, господин Мирослав Найденов, се притече на пострадал от катастрофа млад мъж. Господин Найденов се хвърлил смело и въпреки тежките мигове, в които му се бе налагало да открива десетте разлики между пясъчна дюна и дърво, не се поколебал да даде всичко от себе си и да спаси един човешки живот. Благодарение на навременните действия на този герой на нашето време, катастрофиралият се отървал само с леки охлузвания, уплаха и дълбока благодарност.

Добрините на най-достойните мъже на Майка България не свършват дотук. Днес електронното издание vsekiden.com ни уведомява за още една смела и достойна за похвала постъпка. Президентът Плевнелиев видял паднал на пистата скиор и отишъл да го вдигне. Репортерите от изданието не съобщават името на спасения ни сънародник, но това няма значение – когато делата говорят, дори и думите мълчат.

Преди време пък всички помним, как Лиляна Павлова спаси костенурката Анастасия, а сам Премиерът сади блатни кокичета!

Във вестник „Септемврийче“ преди години излизаше рубрика за героични дела, озаглавена „Гражданска доблест – доблест голяма. За мъжеството възрасти няма“. И е факт, защото всички знаем, че ако президентът Първанов се беше натъкнал на паднал скиор, то той със сигурност щеше да го застреля като архар или поне вълк, но никога не би му протегнал ръка, за да стане!

И понеже аз също съм доблестна гражданка на Родината, си позволявам да предложа още заглавия за възродената и цитирана по-горе рубрика „Гражданска доблест – доблест голяма. За мъжеството възрасти няма“.

Министър Дянков върна портмоне на пенсионерка.
„Не съм удържал ДДС – пошегувал се министърът с благодарната жена.

Образователният министър Сергей Игнатов помогна на първолак да занесе раницата си до школото.

За министърът на културата все още нямам предложение, боя се, но ако измисля, ще уведомя своевременно. А Премиерът е достатъчно, че го има.

Така че спете спокойно, уважаеми съграждани, защото има кой да бди над съня ви!

Не разбирам: btv

Аз доста неща не разбирам, но някои наистина не мога да разбера. Например, не разбирам някои аспекти от новинарските емисии на ьтв.

Нощ. Псета и вълци вият в гората, гарвани грачат грозно зловещо, сняг вали на парцали, леден вятър фучи, та се кине, млада репортерка стои стоически с микрофон в ръка пред Министерския съвет, където няма жива душа и дори охраната отдавна е отлетяла на юг, и разправя – репортерката де – какво било станало в Министерския съвет по-рано през деня. Онагледено с репортаж на станалото през деня. Очевидно, за да вникнем в ситуацията, се изисква клета репортерка да устоява на свирепите зимни условия, предлагани от глобалното затопляне, изпъната пред институция, чието работно време за деня видимо е изтекло. Нито има от кого интервю да вземе, нито нищо.

Млад репортер стърчи пред друго някакво такова, и то затворено. Там още повече псета и вълци вият, гарваните ептен пък грачат, операторът с разтреперани гащи стиска заредена двуцевка в десницата, докато в левицата несръчно държи камерата… И репортерът обяснява какво било станало там по-рано през деня.

Наводнение отнася селце. Млада репортерка, два дена след наводнението, стои с гумени ботуши в близката вада и изтерзано съобщава как е преминало наводнението на фона на кадри от същото.

За да обобщя, много ми се ще да разбера защо просто съответното репортерстващо лице не влезе на топло в студиото и не изчете каквото там трябва да си изчете на фона на кадрите, които мат’рялът трябва да изгледа.

Та, не разбирам де. Не разбирам и защо е Вежди Рашидов, но това е друга тема, за която ще се подготвя по-обстоятелствено.

ЧНГ, скъпи сънародници

Така де, ЧНГ.

Обаче публикацията ми е по друг повод.

Иде реч за чутовната реч на Плевнелиев, която щеше да бъде обречена на вечна забрава, ако не беше оная история с Аспен. Която пък не мога да ви опиша колко точно не ме интересува. Дреме ми на Аспена, повярвайте ми. Нямаше да ми дреме и ако беше решил да илюстрира гордостта си с дебели пияни голи рускини из мегаполиса на Слънчев бряг, дето нито го знам откъде почва, нито знам къде му е краят. Има още