Омръзна ми, но какво от това?

Когато бях на осем, освен дето живеех в постоянен страх, че всеки момент цивилизацията ще загине в ядрена война (всъщност с връстниците ми стигнахме до извода, че ако това стане ще се самоубием, за да не страдаме), но бях и абсолютно уверена, че в западните страни хората гинат от глад и мизерия по улиците, а децата, ако излязат от къщи, се излагат на опасността да бъдат разстреляни от полицията.

Някъде тогава много подробно ми беше описано – в училище нали – какво са представлявали концлагерите. В подробности, повтарям. Детайлно. Със снимкови материали. За всеки случай имаше и ограмотителни филми по телевизията. „Обикновен фашизъм“ на Михаил Ром например. Впрочем, това е филм, който всеки е длъжен да изгледа, само дето трябва да е навършил поне шестнайсет. Минимум. Но да си дойда на думата. Трябваше да знаем наизуст „Добрият ученик“ от Ханчев, онова за Антон, дето устата сгрешила и сама промълвила и така нататък, през лятото трябваше да четем за Митко Палаузов в различни трактовки, както и за други деца-герои, загинали в борбата с фашизма. „Овчарчето Калитко“ го изчетох самоинициативно. Какво ли не изчетох, какво ли не чух, с какво ли не ми пълниха главата.

Най-накрая в мене се оформи впечатлението, че фашизъм=капитализъм. Понеже западът е капиталистически, там сигурно хората мрат в концлагери (картинката доста ясно си я представях, да не забравяме, че знаех за концлагерите в подробности). Рейгън го виждах като олицетворение на Вселенското Зло™. И при това действието никак не се развиваше през петдесет и първа, а някъде по към края на тоталитаризма.

Сега ще обясня защо ги разказвам тези неща. Защото днес виждам точно същата безобразна пропаганда, точно същото промиване на мозъци като едно време. Макар нещата да са коренно различни.

От една страна никак не съм съгласна, че в България нямало свобода на словото. Има я, излизат доста критични статии по вестниците, има и критични вестници – все още. От друга страна това, което го дават по телевизията, бие отвсякъде това, което се пише във вестниците. Бие и това, което се пуска по радиото, впрочем. И понеже по-голямата част от народа се осведомява основно от телевизията, ето какво научава:

Европа е в криза, в Гърция е някаква драма, в Испания всеки момент ще стане още по-голяма драма, всъщност светът е  в криза, не само Европа или пък Гърция. Но няма страшно, защото България е в някакъв възход. Разни брутни вътрешни продукти се покачват, финансовата ни стабилност я хвалят даже и в Германия, отпускат се допълнително не знам колко стотин милиона лева за все по-конвергетно рефлектиране на дивергентния дискурс и съобразяването му с общата европейска рамкова парадигма и всъщност ако си мислим, че ни е зле, в Гърция е още по-зле, в Испания – също, а вероятно в Сомалия е къде-къде по-зле и от Испания и Гърция, но поне не е в Европа, та може би няма вероятност да я достигнем като жизнен стандарт. Президентът Обама похвалил нашия премиер, че има черен колан по карате, нашият премиер и едното вице пък знаели кои са атентаторите от Бургас, но ще ги кажат друг път, културдрегерът… извинете, министърът на културата приказва на такъв език, че и най-народните из народа да се припознаят в него, министърът на земеделието постоянно подобрява качеството на разнообразни съестни продукти, а финансовият министър… всъщност и той ще даде пари друг път, защото сме в икономическа криза, но всъщност, пак според финансовия министър, отдавна сме излезли от кризата и пак ще излезем. Ако не тая година, то следващата. Или друг път.

И в резултат на това интернетът се превърна в съвременната аналогия на някогашното радио „Свободна Европа“. Разликата е там, че не е нелегално човек да се информира от него, обаче за да го прави са необходими техника и умения, с каквито по-голямата част от населението за съжаление не разполага. А голяма част от тези, дето разполагат с техника и умения, са ги развили дотам, че да могат да дръпнат поредната серия от „Любов в Анадола“ и да изгледат епизода за Мюмюн и Джеврие, докато си хранят домочадието.

Причината за това е ясна – една опростачена маса без информация за външния свят и влюбена във Великия вожд, се управлява далеч по-лесно и гарантира дълговластие. Справка – Северна Корея. Или хайде, нека е Венецуела, макар да има нашенци, които бягат натам, като обратният феномен не се наблюдава.

Алтернативите? В момента няма разумни такива. БСП например ни предлага Станишев на власт… Мисля, че това е достатъчно и няма нужда да се коментира. СДС е готово на власт да е всеки друг, само да не е БСП. Всеки друг в случая е точно определен човек и това е Бойко Борисов. Като безплатно получаваме и Дянков, Цветанов, Найденов, Културдрегера и прочее. Очевидно СДС се заявява като пораженческа партия – крепителка на статуквото. ДСБ в момента пък се крепи на един Радан Кънев, чиято активност в социалните мрежи е похвална. Всички останали си я карат как си знаят – срещички с избиратели по градове и паланки. Сякаш не могат да вникнат в идеята за привличане на нови избиратели. Горе-долу така стоят нещата и с Кунева. А и какво предлага тя, всъщност? НДСВ 2.0. Е хайде няма нужда.

И що да сторим ние с гайдите, моля? Да, знам го отговора с Терминал 1 или пък 2. Само че много искам и друг отговор, но просто не мога да го измисля.

Advertisements

One thought on “Омръзна ми, но какво от това?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s