На оръжие, братя!

От няколко дни страната е подлудяла, Фейсбук ври и кипи, вестниците са наводнени с позиви и дори министърът на културата даде своя глас в полза на публичния линч. Добре дошли в Дивия Изток.

Да, иде реч за казуса “Опиц”.

Това, че държавата е абдикирала от задълженията си не означава, че трябва да грабнем пушки и да хукнем да се стреляме. Точно обратното. Означава, че трябва да протестираме и то срещу бездействието на държавата. Да крещим за всеки един случай на несправедливост, докато някой ни чуе. Да задаваме въпроси и да настояваме за отговори. Не да се превръщаме в размахали оръжието си самоназначили се шерифи.

Въпросът, който защитниците на Опиц поставят с ултимативен тон, е следният: “Какво ще направиш, ако влязат в дома ти да те ограбят, изнасилят или убият.” Честно казано, не знам какво ще направя. Ако – да не дава Бог – ме сполети подобно нещо, вероятно ще се съпротивлявам по всеки един възможен начин, нищо чудно дори да се стигне и до убийство. Я моето, я на престъпника. Не изключвам тази възможност. Само че този въпрос не може да се отнесе към случая с Опиц. Както той сам казва, крадците са завардени в сградата. Логичното е в тоя случай потърпевшите съкооператори да почнат да звънят на полицията, за да кажат, че са заловили крадци буквално на местопрестъплението. Вместо задържане обаче се стига до линч. Опиц хваща пистолета и се заема да раздава правосъдие. Дори не застрелва крадеца в дома си, между впрочем. Ако искаше да го спре и да го предаде на полицията, можеше да го простреля в крака, в задника дори (вероятно аз така бих направила, да си призная), но нямаше да го застреля от метър и половина в гърдите.*

В това обаче няма нищо лошо. Още повече, че Опиц е иконописец, сиреч Божи човек. Малка подробност е, че според неговите собствени думи, е атеист. Друга малка подробност е, че за такава реинкарнация на Дядо Добри иконописецът си е събрал любопитна оръжейна сбирка. А и вероятно след като е иконописец може да започне да стреля по улиците, дори и само с цел разчистване на котешката популация. Виж, ако беше бояджия примерно или нещо подобно, тогава работата щеше да е доста по-различна.

Хора, разберете ме правилно. И аз съм бясна от безсилие. И аз съм бясна на заспалата полиция, която за два дена успя да намери откраднатите вещи на лицето Галена, но се оказа напълно неспособна да открие отмъкнатата по особено нагъл начин техника от апартамента на мой добър приятел, програмист и преподавател в СУ. И аз не мога да разбера защо истински завършени убийци се развяват в коли, измъкнали се дори без условната присъда на Стависки, че даже и без кръвнина, защото не са достатъчно известни, за да влязат в новините. Ето срещу какво трябва да крещим, ето кого трябва да виним. И трябва много внимателно да си изясним какво точно искаме – узаконяване на линча или работеща държава.

P.S.

Забравих да кажа нещо. Спомням си преди години случая „Чората“, екзекутиран от полицаи пред собствения си дом. Общественото мнение тогава също зае страната на полицаите, хората цъкаха с език и не разбираха „защо сега ще ги съдят горките полицайчета заради тоя престъпник“, накрая убийците получиха оправдателни присъди. С оглед на това наистина не виждам нищо нередно Опиц действително да се окичи с орден „Стара планина“, вместо да влезе в затвора.

–––––
*Бях написала „в гърба“, но Божо съвсем правилно ме поправи.

Advertisements

42 thoughts on “На оръжие, братя!

  1. Само едно уточнение.

    “ да стреля от метър и половина в гърба му“

    Това е според „съда“. Според свидетелите, май е точно обратното.
    Ако действително е стрелял в гърба му, абсолютно заслужава наказание. Виж, ако не е така, ако действително оня го е нападнал, както не само Опиц твърди е невинен.

    • Ами и според експертизата, доколкото четох, куршумът е влязъл откъм гърба. А самият Опиц непрекъснато различни работи твърди. Четох интервюта с него още от 2008-ма/2009 някъде. Само за едно нещо е непоклатим – голяма работа било, една отрепка по-малко.

  2. и още едно уточнение – доколкото разбрах, ловните оръжия са законно притежавани. незаконен е само преправения газов пистолет с който е стреляно…

  3. Правото на лична собственост НЕ стои над правото на човешки живот. Убитият се е опитвал да отвори прозорец и да излезе/избяга. Опиц е стрелял без да е било крайно необходимо. Опиц НЕ е защитавал частна собственост, никой не е прониквал в дома му, а в общи части. Убитият е наркоман, задържан почти сто пъти от полицията и крадец, факт. Опиц е бил с пистолет, преднамерено закупен, тоест-стрелянето е било планирано. И последно. Опиц е убиец. Три съдебни инстанции потвърждават това.

    • > Опиц е бил с пистолет, преднамерено закупен, тоест-стрелянето е било планирано.

      Изби рибата с тая логика. Аз за непреднамерено закупен пистолет не съм чувал. Ако пък искаш да кажеш, че е получил откровение свише и е купил пистолета с идеята, че ще го ползва за пуцане конкретно по Мариан Янчев… ама хайде да не се обиждаме. Иначе може и да си прав, че не е било точно крайно необходимо.

  4. За мен казусът е еднозначен – да засреляш невъоръжен човек, който не те застрашава пряко е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ако ще последният да е последната отрепка, а ти – майка Тереза. Човек не може сам да раздава правосъдие, защото освен че живеем в правова държава в този случай правосъдието зависи от собствената му преценка. Достатъчно често спорове за паркиране и съседски неразбории се решават с оръжие, за да се сети човек колко лоша идея е да се подстрекава самоправството.
    По принцип съм за човек да има право на самозащита в собствения си дом. Ако крадци влезнат в моето жилище, особено ако децата са с мен, веднага и без никакви угризения ще се хвана за кухненския нож. Но ако крадците побягнат, логичната постъпка би била да викна полицията, а не да ги погна по стълбите. Макар че съм наясно, че в 9 от 10 случая полицията няма да ги хване.
    Славейков за мен е прав – никой не стои над правото на човешки живот!

  5. Реакцията на хората не ме изненадва особено. Вероятно 90% от защитниците на Опиц си представят именно случай на неизбежна отбрана и хич не са проверили за какво иде реч. Но този цитат от e-vestnik ме втрещи
    „В защита на Опиц има страници във Фейсбук, подписки и недоволство от присъдата срещу него. В една от отворените групи „Да защитим иконописеца Йордан Опиц и да помогнем да възтържествува правдата”, са поканени и включени общо 7000 души, сред които …министърът на културата Вежди Рашидов и …премиерът Борисов, със страниците си във Фейсбук. Вежди Рашидов дори заяви пред бТВ, че при подобен случай сигурно би постъпил като Опиц.
    В групата има записани и страници на организации на ГЕРБ в провинцията, лични възвания да освободят Опиц са отправили журналисти като Иван Гарелов и т. н.“

    Държавници и обществени лица да подкрепят саморазправата… Стига информацията да е достоверна.

      • Е, сега все на някого ще трябва да повярваме. На Опиц нямам особена причина да му вярвам, защото съм чела няколко негови интервюта с различни версии – то не беше убитият го изненадал в ателието, то не беше как му скочил с отверка, то какво ли не беше. А и той не оспорва основанията, на които му е издадена присъдата. Оспорва самата присъда. Логиката е следната: след като убитият е бил наркоман и крадец-рецидивист, следователно аз имам правото да го убия. Не стига, че съм отървал държавата от една отрепка, ами те сега искат да ме вкарат в затвора. Допускам, че колкото и некадърно да е следствието ни, на хората там им е напълно във възможностите да направят балистична експертиза, за да устоановят дали куршумът, откойто е умрял крадецът, е изстрелян от пистолета на „свети“ Опиц.

        Проблемите са няколко. От една страна хората имат достатъчно основания да се съмняват в решенията на съдебната ни система, така че дори когато те са правилни, особено при такива спорни дела, обществото може да остане с едно на ум. От друга страна е много лесно да се разсъди по линията „от къде на къде оня ще е с деведесе и кусур присъди и е още на свобода, пък тоя, дето го е убил, ще влезе в затвора“. С първата част на въпроса съм напълно съгласна. Втората част ме притеснява, защото там вече директно си оправдаваме линча.

        • Колкото до линча, абсолютно съм съгласен. Ако случаят е такъв, както го описваш, присъдата е заслужена. Но нещо прекалено са много неяснотиите.

  6. За съжаление е повече от достоверна информацията. Вчера при Росен Петров Веждито публично даде своя глас в подкрепа на линча. С ей тези две уши го слушах.

  7. А аз си мислех, че няма начин тая държава да стане по-абсурдна. Подозирам, че узаконяването на линча ще бъде част от предизборната платформа на ГЕРБ. Види се, така ще си осигурят масова подкрепа на изборите.

    • Ма готино е, к’во. Хем няма нужда да чакаме на нашата полиция да ни пази.

      „Още в Библията е речено: око за око, зъб за зъб! Ние считаме, че всеки наркоман, мангал и друг изверг трябва да бъде разстрелван на място, а изпълнителите на присъдата следва да бъдат награждавани с орден „Стара планина!“

  8. Впрочем, присетих се как Опиц обясняваше, че ако искал да убива, щял да вземе ловната си пушка. Ходила съм на стрелба навремето, даже доста ме биваше, та са ми останали някои спомени, вследствие на които мога да се подпиша под твърдението, че ако разполагам с пушка И пистолет (бил той преправен газов или друг) и ми се налага да действам бързо, ще избера пистолета. Значително по-лек, по-лесен за прицел и така нататък.

    • Има превдивд, че пушката е смъртоносно оръжие, а газовият пистолет, макар и преправен не е. Това е едно от многото съмнителни места в „следствието“ – как сачма от газов пистолет е причинила такива големи поражения на вътрешните органи.

      • Бе преправен газов си става смъртоносно. Със стоп патрон можеш да убиеш човек, особено ако стреляш от близко разстояние. Впрочем, дори и въздушна пушка може да те прати в гробището при неблагоприятни обстоятелства. Ако Опиц се беше целил в задника, нещата щяха да бъдат съвсем различни. 🙂

        По принцип и аз по обективни причини изпитвам недоверие към полиция, съд, следствие, прокуратура, обаче ако съдебно-медицинската експертиза е доказала недвусмислено, че крадецът е умрял от куршума, изстрелян от оръжието на Опиц, не ми остава друго, освен да замълча. Това поне е лесно доказуемо. А дори и Опиц не оспорва, че е убил крадеца. В началото оспорваше, но после смени тезата си и тя стана на „какво като съм го убил, един боклук по-малко“. И хората, които искат награждаването му, не говорят за възможна грешка, а за геройство – отмъстител, отървал ги от една отрепка и пр.

        Тук дори нямаме намеса свише, за разлика от историята с Чората, където първо Румен Петков се скъса да оправдава подчинените си и да ги славослови, а после, през 2011, внезапно се оказа, че оня е умрял от забравих каква простотия, въпреки че деянието става на ачика пред дома му и има сума ти свидетели на екзекуцията. Това след като и премиерът, и вътрешният министър сипаха дитирамби за редовия български отруден полицай.

        Преди време, на едно обучение, на което имах щастието да присъствам, ни беше даден за разглеждане доста заплетен казус. Целта беше да дадем простичък отговор от законова гледна точка. Ей тая законова гледна точка всички я пропуснахме. Обвинихме всеки възможен участник, само не и тоя, който наистина беше нарушил закона в дадения случай. Тук нещата са доста подобни. Ако полицията беше обръщала повече внимание на постоянно обираните жители на кооперацията, ако съдът не беше оставил навън рецидивиста с десетки кражби (така и не разбрах колко са – четирийсет или деветдесет), ако съседите бяха подали жалба в полицията срещу стрелящия по котките Опиц, ако… Ако-та много, но накрая имаме факт. Убийство.

        • Ако полицията беше обръщала повече внимание на постоянно обираните жители на кооперацията, ако съдът не беше оставил навън рецидивиста с десетки кражби (така и не разбрах колко са – четирийсет или деветдесет), ако съседите бяха подали жалба в полицията срещу стрелящия по котките Опиц, ако… Ако-та много, но накрая имаме факт. Убийство.

          Много изчерпателно

  9. А така:

    „но нямаше да стреля от метър и половина в гърба му.“

    Направих си труда, да прочета решението на „съда“

    „При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие (модифициран газов пистолет с отстранена втулка, позволяваща изстрелване на патрон със сачма), излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия Я., че ще го застреля при опита да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам и докато е бил още в приклекнало положение,“

    Та и съдът признава, че е стреляно в гърдите. Вече останалите увъртания, че бил клекнал, че не било самоотбрана не мога да ги приема. Опитвам се да се поставя в ситуацията и да си предствя, че срещу мене скача много по-млад, по-бърз и по-силен човек с явно не благи намерения, както и да го мисля, сигурно щях да стрелям.

    Нямам пистолет и няма никога да си купя, но ако в ситуацията по някаква причина имам такъв, сигурно щях да го използвам инстинктивно, без да имам време за разсъждения.

    За мен това е случай на самоотбрана.

    • Чакай сега. Нека разгледаме една много възможна житейска ситуация.

      Отиваш по някаква твоя работа при Гошо, но тъй като не знаеш добре адреса, объркваш се и влизаш в друга кооперация. (А пропо, на мен ми се случи точно това, та благодаря на Бога, че не съм срещнала сина на Опиц). Кооперацията е обирана намнайсе пъти, но ти това не го знаеш. Срещаш на стълбищната площадка младеж, който те пита закъде си тръгнал, ти отговаряш, че отиваш при Гошо. Гошо в блока не живее. Докато четеш кво пише по вратите на апартаментите, вратата на входа се затръшва и заключва и някой почва да ти крещи да си траеш, щото инак ще те застреля. Да речем, че ти конкретно си със здрави нерви и решаваш верно да си затраеш, че да не те застрелят, но аз например като едното нищо ще се опитам да избягам от мястото от страх за живота си… Така де, той като крещи, че ще стреля, може да приведе заканата си в действие дори и да остана на място. И хуквам аз да бягам през прозореца, щото само от там мога да избягам, скачам на двора, някакъв почва да крещи, че ще ме убие, това само ме подтиква още повече да искам да избягам и той верно ме убива.

      В конкретния случай се е получило така, че убитият е крадец-рецидивист. Шанс за него. Съвсем спокойно обаче наистина можеше да е заблудил се човек с безупречно досие, който наистина е сбъркал адреса на Гошо и просто е избягал, когато са започнали да му обещават, че ще го застрелят.

      За това в гърдите се извинявам. Грешката е моя, че и аз съм се подвела по писанията по вестници и сайтове, без да изчета внимателно решението. Ще го поправя в публикацията и ще дам пояснение отдолу още сега. Сега обаче го прочетох от до, но това наистина не промени мнението ми.

      • Добре, представи си че си на мястото на Опиц. Човекът, който идва в случая е дошъл да краде, и е много по-млад и силен от тебе. Скача.
        Аз си опитах да вляза в ситуацията и наистина изпитах ужас. Може би съм много емоционален, не знам.
        Така, оня скача на метър от тебе и държи нещо остро. За отверката свидетелите потвърждават, не знам как така в решението на съда се „оказва“ че не я е държал.
        Така. Оня скача на метър от тебе. Когато вече се изправи, отверката ще е вече в корема ти. Може и да не се развият така събитията, но няма как да знаеш.
        А дали Опиц е стрелял дествително, когато оня е бил клекнал е божа работа.

        Нещата са много нагласени. Ето един коментар, който съвпада с моето виждане по въпроса:

        • Това с отверката е много спорно по много причини. 🙂 Самият Опиц на няколко пъти говори различни неща по въпроса, с ей тея уши го чух. Ей тия (показвам ги, ама няма не се вижда от тука) 🙂 До степен, че по едно време май ми стана ясно как стоят работите (щото си говорим за хипотези, нали). Понеже тая отверка първо я няма, после я има, после
          не е ясно има ли я, а пък и някак не върви само „съда“ да го изписваме в кавички, за мен полицията много отдавна е „полиция“*, та какъв е проблемът, значи, след като е станала белята, полицаите, които са си аверчета с Опиц (знаят се добре, бил е вещо лице и пр.) да са му казали „Човече, гледай сега. НамерИхме у оня галфон една отверка, ти само казвай, че я е размахвал срещу теб, за да те наръга и нещата ще се оправят“.

          Разбира се, не казвам, че така е станало. Но след като в рамките на два дни самият Опиц смени твърденията си от „няма как да съм го убил, оня хукна като младо сърне, след като стрелях, той по-късно е умрял“ (що тогава не го е наръгал с тая отверка, пита се, но няма значение) на „отървах обществото от наркоман, крадец и отрепка, а те вместо това искат да ме вкарат в затвора, мен иконописеца“, имам достатъчно основания за себе си да се съмнявам в размахваната отверка.

          Та ето ме, поставям се на мястото на Опиц. Аз няма как да знам дали човекът срещу мен наистина е дошъл да краде и дали наистина не търси Гошо (или когото там е казал, че търси). Обаче синът ми ми казва: „Тате, някакви двама има във входа, викат, че търсят някакъв Гошо“, от което автоматично решавам, че тези обезателно са крадци, вадя преправения си пистолет и тръгвам да се права на местния шериф. Оня скача от прозореца, аз му крещя да спре, че ще стрелям, той не спира, аз стрелям (дори не е в кооперацията по това време), вземи тая дедукция веднага да отгатна какъв е наркоман и колко кражби има.

          –––––-
          *То и държавата отдавна е „държава“ 😦

    • Че държавата не е държава, нали? Мани, тя не е за приказване, съвсем сериозно. Чакай да кажа за случая с Галена, дето го споменах.

      Та един добър приятел го обират докато спи. Смятай. За мен е много дебнато там, защото когато него и приятелката му ги няма, това означава, че ги няма и лаптопите и прочието джаджи – на човека това му е занаят и постоянно си носи лаптопа, айфона, айпада и прочее простотии. Издебват го да е сам (нея вечер стои до два да работи), и той докато спи, не отмъкват фактически само тавана и пода. Не бих се изненадала да са пръскали с някакъв газ. Сега, той твърди, че по принцип не спи чак много леко, но пък не е и от хората, дето може да стреляш до тях докато спят, без да се събудят. Все едно. Тръгна се по полиции, молиции, не знам какво… Докато все още имаше надежда, че нещо може и да стане, по вестниците разтръбиха как от апартамента на фолк-дивата Галена била открадната не знам каква си техника, ама още на втория ден я намерили от полицията и я върнали.

      Вярвай ми, наистина в такива моменти ми се ще да имам пушка и да тръгна на разходка, докато стачкуват за по-високи заплати. Да не коментирам пък оня случай, дето на фона на ширещата се циганска престъпност по селата се похвалиха как при спецакция заловили петнайсе кила тиквички.

  10. Доста е странно това, че твърде много хора забравят някои много важни неща.
    Първо, дори само фактът, че притежава незаконно огнестрелно оръжие, вече гарантира на Опиц присъда, подобна на тази, която е получил за убийството. Доколкото помня, максималната присъда за това е шест години затвор, но не съм особено сигурен, а в момента ме мързи да проверя. На доста места прочетох, че бил действал импулсивно, при самозащита и намсиквоси. Това просто не е вярно. Самият факт, че е закупил газов пистолет и след това го е преработил в боен, означава, че е планирал да го използва за убийство.

    Второ, както се оказва, любимо хоби на този човек дълги години е било да залавя улични котки в капани и след това да ги разстрелва. В един форум прочетох, че дори е плашил с оръжие жена, направила му забележка, но дори на де приема това напълно на доверие, пак подобно хоби е доста обезпокоително. В моите очи го показва като trigger-happy психопат, видял добра възможност да излее агресията си върху крадеца. Такива не ги искам по улиците, благодаря.

    Трето, Опиц е бивш служител на МВР. Нека оставим настрана факта, че е стрелял с незаконен пистолет. Нека забравим за малко психопатското му хоби. Нека приемем, че наистина е защитавал дома си или себе си, или квототам. Нека само вземем предвид, че този човек е бил служител в полицията. Като бивш служител на реда този човек би трябвало да е наясно, че няма право да отнема живот просто така, а и като такъв би трябвало да е достатъчно опитен, че от метър и половина-два да може да уцели невъоръжен противник в коляното или на друго, несмъртоносно място.
    Вместо това той е извършил убийство.
    И доста хора го подкрепят, което е още по-неприятно. Може би се поставят на негово място, не знам. Аз не мога да го направя. Около този случай си спомних един друг дърт пищовлия, който преди няколко седмици реши по подобен начин да вземе закона в свои ръце и да заплаши с пистолет група деца, които си играеха по улицата, защото му вдигали шум. Съсед ми е, затова знам. Да, знам, че двата случая не са напълно съпоставими, но… И този така… Нарушават ни правата, дай да размахаме пищова, йей! Добре, че не утрепа някое дете тогава.

    • Само да уточня, че не е бил чак служител на МВР в смисъл на полицай, а е бил вещо лице (вероятно са го викали да дава оценка при разни картини и пр. предмети на изкуството). За всичко останало съм за.

    • Ех, как се правят изводи:
      „Самият факт, че е закупил газов пистолет и след това го е преработил в боен, означава, че е планирал да го използва за убийство. “

      Това е наказуемо, но далече не значи, че е планирал да го използва за убийство.

      • А за какво е планирал да го използва?
        Не съм специалист, но все си мисля, че за възпираща рана при самозащита газовият пистолет би свършил чудесна работа. Само дето да претрепеш някого с него е по-трудно.

        • Tigermaster:
          „А за какво е планирал да го използва?“

          Tigermaster:
          „любимо хоби на този човек дълги години е било да залавя улични котки в капани и след това да ги разстрелва“

        • Похвално, похвално. То имаше преди две-три години подобен случай даже. Някъв простреля момче и после се оправда, че в тъмното решил, че то там котка шуми и затова стрелял. Впрочем стрелянето по котки също щеше да издейства присъда на Опиц в някоя бяла страна, но аз лично си предпочитам Дивия Запад, щото там е по-романтично и има Винету и ковбои.

    • Самият факт, че е разстрелвал улични животни, би му донесъл голяма глоба или ефективна присъда в държава като Германия. Ако приемем че е истина, а не поредния слух. Във всяка що-годе читава държава веднага би влезнал в база-данни с хора със съмнително поведение. Безпричинните и редовни издевателства над животни статистически доказано са симптоми на определен тип опасни психични отклонения. Пък и на такива откачалници в един момент ескалират и тръпката от убийството на животни не им стига. Това по принцип, а не непременно за Опиц.

  11. Мисля, че просто трябва да се разреши всеки психично здрав да има огнестрелно оръжие вкъщи и да го използва по същия начин, както в Америка. Ама едва ли, както казала Айшето от вица. Бих се радвал обаче, ако Опиц със спорната си личност успее да изкара хората на Орлов мост с искания за ефективен съд, разместване на част от 50-60 хилядите полицаи по селата и промяна на сегашните дефиниции за неизбежна отбрана и пропорционални действия, които действат в полза на престъпниците.

    • Това „както в Америка“ е малко митологично. Но ако ще си говорим за „както в Америка“, нека не пропускаме случаите на масови разстрели, дето напоследък станаха почти толкова чести, колкото запалени вагони на БДЖ у нас или подпалените автобуси пак у нас. А Опиц никого никъде няма да изкара, няма защо да се заблуждаваме. Тук не е Испания, чиито народ излезе на улиците в протест срещу ЕТА и тероризма. Колкото до съда – не само той е неефективен. Полицията да не би пък да е много ефективна, случайно? Въобще, кое е ефективно в тая страна?

      • Е аз затова казвам «вкъщи», а не всеки да си го мъкне в гащите. Иначе да, има вероятност тъщите и свекървите да намалеят в първите месеци след преминаването към новия разрешителен режим. Хубаво, включваме и ефективна, некорумпирана полиция в исканията. Думата беше, че е хубаво да са малко на брой, конкретни и пределно ясни.

      • Хубаво, да не е като в Америка, а като в Швейцария. Там не стрелят в училищата, почти във всеки дом има оръжие, а битовата престъпност е в съвсем приемливи размери. Аргументът по същество остава същият.

        • В Швейцария процентът на престъпленията, извършени с огнестрелно оръжие, спрямо останалите престъпления, е три пъти по-висок, отколкото в България.
          Това, при положение, че откъм престъпност България е много по-разпасана като цяло.
          Ако се въоръжим като тях, според теб какво ще стане?

  12. Ами какво.. Ще се паркира с бронежилетка, децата ще се стрелят в междучасията с пистолета на тати, а заради пенсионери с чувствителен слух и слаби нерви няма да пускаме децата на площадката пред блока.
    В самата Швейцария от години текат дебати срещу либералния режим за оръжията. Толкова ли е трудно да се схване основната разлика – Швейцария е сравнително правова държава, а България не. В Швейцария ако застреляш в дома си крадец с нож може и да те оправдаят, но ако застреляш на стълбището на кооперацията човек, който се опитва да избяга от теб, ще те осъдят и ще си ги излежиш. В Швейцария стрелянето по котки и заплашването на съседи с хладно оръжие са престъпления и съвсем сигурно ще те осъдят поне за едното. Престъпление е и преправянето на газов в боен пистолет. И един малък детайл – дори в дома си си задължен да държиш оръжието си под ключ. Ако детето ти получи достъп до оръжието, това също се смята за престъпление – отделно неприятностите със социалните работници.

    • Само да отбележа, че вече имаше случай пенсионер да стреля срещу хлапета, които брали джанки, както и ученици да носят оръжие в училище. Повдига се, повдига се шум, и толкоз. Не разбирам защо си затваряте очите за тъжната истина — у нас, в България, е джунгла. Престъпниците вече имат оръжие. Въпросът е колко от тези, които биха се сдобили законно с оръжие, са латентни убийци, изнасилвачи и пр., нали така? Само че те са такива и със, и без пищов. Не той отключва престъпните им наклонности, а случки като тази с Опиц — 40 пъти да разбиват входа без реакция от полицията… Тоест само по себе си притежанието на оръжие за защита на дома не е лошо, но е наложително полиция, прокуратура и съд да започнат да работят. Иначе по-добре с един последен закон да кажем, че от 21.12.2012 г. важат правилата на Дивия Запад и всеки да се оправя както знае.

      • Пищовът може да не отключва престъпни наклонности, но дава възможност определени престъпления да се извършват по-лесно.

      • Изобщо не си затваряме очите. Именно в това е въпросът. Ако имаше работеща полиция и съдебна система от една страна от либерален режим за оръжието нямаше да има нужда. От друга страна дори и да имаше либерален режим, хората щяха да са респектирани от закона достатъчно, та три пъти да премислят, преди да използват законното си оръжие. За мен да се либелизира продажбата на оръжие в България е като да се пъхне пушка в ръката на тригодишен. Всеки квартален шкембелия, всеки наплашен пенсионер, всяко пишлеме, което въздиша по Ванко2 ще влезе в магазина и ще си купи пистолет просто щото може. Сума сравнително нормални хора ще си го вземат за самозащита. Случаите като Опиц и онзи откачалник, който беше стрелял по децата в двора, за мен са симтоматични и показват че задръжките в България стават все по-слаби. Комбинацията от слаби задръжки, фрустрация и налагането на дребни мутри като образ за подражание от медиите ще доведе до това, че при сравнително незначителни поводи и няколко обърнати чашки сума ти хора ще си кажат „Абе те мене ли ще ме…“ и ще се хванат за пищова.
        Според мен ако ти трябва само за самозащита, един газов пистолет или спрей е напълно достатъчен.
        Разбира се че е наложително институциите да почнат да работят. Почнат ли да работят, ще почне да работи и държавата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s