Remember, remember The Ninth of September…

Паметника на Сталин в Морската градина във Варна през 50-те

Паметника на Сталин в Морската градина във Варна през 50-те

Едно време се живееше по-спокойно. Вярно е, че за да си купи човек „Москвич“ трябваше да чака десетилетия, за да му дойде редът, но онова спокойствие няма кой да ти го върне. Незаменимо е. И всички можехме да идем на море през лятото. Вярно е, че се радвахме, когато пускаха кренвирши и се налагаше да се редим от пет сутринта, за да си вземем мляко, обаче всичко беше по-спокойно и далеч по-сигурно. Някои казват, че Долината на химията и Кремиковци са били грешка, но тези предприятия осигуряваха прехрана на много хора, които инак щяха да живеят на село и да отглеждат зеленчуци. Истина е, че нямахме право да ходим в чужбина и беше мъка да идем да живеем в друг град, но онова спокойствие вече го няма. Имаше режим на тока, вярно е и онова с бананите по Нова година, но пък на всеки Великден пускаха по телевизията нови филми. Освен това тогава правехме и по-хубави филми, като стана въпрос. А онова спокойствие, оная сигурност, незаменими са…

Когато дойде онова време, нещата се промениха. В България принципно аристокрация нямахме по исторически причини. Е, и до днес има хора, които твърдят, че произхождат от Асеневци или че поне могат да проследят рода си до седемнайсети век, но не е същото като да знаеш, че прапрапрапрапрапрапрапрадядо ти е бил удостоен с благородническа титла от Ричард Лъвското сърце заради проявена храброст по време на битката за завладяването на Йерусалим например… Ето защо се наложи да изживеем някаква декомпенсация, като на бърза ръка си развъдим собствени аристократи. Да си от работническо-селски произход беше все едно да си дребен баронет, а да имаш дядо ятак стана равнозначно да си уважаван член на кралския двор. Нарои се аристокрацията на многостаночничките (за които работеха десетки обикновени женици, само че зад кадър), на краварките и трактористите, на кофражистите и на кого ли още не. Челядта им влизаше в университети и езикови гимназии с предимство, високите постове по право бяха запазени за тях.

И днес са там, и днес ни махат отгоре. Снизходително. И днес говорят колко хубаво сме живели тогава, колко спокойно, колко сигурно. Как здравеопазването и образованието били безплатни. Говорят го, въздишат, изтриват издайническа сълза от ъгълчето на окото, отиват да прережат поредната лента и по някаква причина забравят да обяснят защо България е най-бедната страна в целия Европейски съюз. Защо бензинът гони трите лева, защо масовата заплата е около триста лева, защо страната ни прилича на гето. И защо отново са там. Всичките. Същите. Рабфаковски потомци и нови аристократи, мрънкащи по отминалото време, когато ходехме на море всяко лято и всичко беше спокойно и сигурно.

Е, честит 9 септември, другарки и другари.

Advertisements

5 thoughts on “Remember, remember The Ninth of September…

  1. Може да допълниш, че онова спокойствие е осигурявано от другарските грижи на партията и органите на реда за проследяване и профилактиране на негативните прояви на антинародните фактори.
    Същите хора (или техните деца), които са проследявали и профилактирали, днес се грижат за увеличаване на общонародното (вече приватизирано) богатство.

    • Maniu – każdy z nas na swój sposób uprawia prywatÄ™ A na ulubiony przez Autora &#&222;Å›miertelny8#8221; temat przegadaliÅ›my tu już wiele godzin.Starsza – mamy LokatÄ™, Reszta też bÄ™dzie ok!

  2. Поздравявам Валето със следния виц от онова време:
    „В България има три вида граждани – недоволни, доволни и щастливи. С недоволните се оправя милицията, с доволните – стопанската милиция, а с щастливите – психиатрията.“
    (Пояснение за младите: понеже тогава се твърдеше, че полицията е орган за насилие, потискащ трудовите хора в капиталистическите страни, у нас полицията се наричаше „милиция“. И по новините все я хвалеха, нямаше подривни приказки за корупция и насилие като сега. Забавно беше, че групировката „Хизбула“ също се наричаше „милиция“ и току съобщаваха, че „милицията Хизбула“ пак се била я с „милицията Амал“, я с израелците…)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s