т. 45

Взех, че направих грешката да зачета стенограмата от поредното правителствено заседание. Обещавам повече да не правя така. Не и след епохалната точка 45, излогорействана благодарение на потока на мисълта на Премиера. Да оставим настрана, че монологът прилича на адаптирана версия на мислите на главния герой в „Приказка за стълбата“ – което е чиста случайност, защото настоящият изпълнител на ролята никога не се е отличавал с душевните качества на смирненския герой от времето преди да започне катеренето си. А дори и в живота му да е имало някакъв такъв чист период, то е било в годините, когато е ял филия с мас и захар. Обаче аз дълбоко се съмнявам в това. В съществуването на чистия период де.

В момента, докато се радвам на лихвите от стотиците хиляди, дето съм си ги надиплила в банката, в меда на безметежното ми съществуване падна мухата на озарението. Осени ме, че една немалка част от материала е в плен на стокхолмски синдром. А когато един цял народ получи подобно психическо разстройство, го сполетяват твърде неприятни неща. Вж. Северна Корея. Но управлението на невъзпитания малограмотен и арогантен селяндур, развил напълно безпочвено наполеонов комплекс, има и друга страна, не по-малко неприятна. В момента България с похвално усърдие изпълнява ролята на селския идиот в Европа. А тъй като последната и бездруго е доста видиотена напоследък, усилията да сме първенци по простотия няма как да не си заслужат похвалата.

Утехата засега е, че вероятността да станем селския идиот на света, е минимална, но в т. нар. „общо европейско семейство“ наистина нямаме съперници.

А ето я и въпросната точка в цялата й ненакърнима целокупност:

Точка 45
Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Тук са някои малки административни промени за съгласуване с по-нови европейски директиви. Предлагам да го приемем.
Аз ще използвам времето да спомена една друга тема, по която всъщност днес излязоха последните резултати за 2011 година и може би съвместно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на труда и социалната политика, може би при Вас, господин министър-председател, е необходимо малко да помислим по нея. Тя е следната: за 2011 година българското население е спестило почти 4 млрд. лева, като само за месец декември, само за един месец, са спестени от домакинства (това е извън бизнеса) 768 млн. лв., така че в 2011 г. всъщност в сравнение с последните десет години спестяванията в България са на рекордно ниво. В сравнение с предишни години спестяванията са били от рода на 2,5 милиарда до 3 милиарда лева, като в последните шест месеца рязко се е увеличило това спестяване. В същото време намаляват и задълженията на домакинствата. В същото време се забелязва и процес, в който предишни заеми се изплащат по-бързо, отколкото са били сроковете. С други думи, от тези данни – това вече е втора година, 2010 година беше предишната рекордна година за спестяванията – изглежда, че в населението всъщност има доста голям финансов ресурс. Пак казвам: рекорд – по-големи спестявания от 2005, 2006, 2007, 2008 години.
Въпросът е какво става. Ние индиректно имаме такива данни, защото ние запазихме ниските данъци. Другите държави ги увеличиха, така че очакваме част от тези неувеличени данъци да остават в домакинствата и следователно те да имат някакви спестявания. Но тук въпросът е по какъв начин с някакви по-активни социални политики или икономически политики да можем да работим с този доста голям ресурс, който влиза в банките, а не се използва за развитие на бизнеса, за покупателна способност. Просто го изтъквам като една аномалия. Проверявали сме и в други държави да не е така, в други държави да има подобен ефект, защото по време на начало на криза икономически има такъв ефект. Хората се уплашват от кризата и започват да спестяват за по-лоши времена. Но имайки предвид, че икономиката вече, макар и на малки, но все пак е на плюсове в 2010 и 2011 година, редно е може би да направим някакъв анализ по какъв начин този увеличаващ се ресурс може да се използва по-добре за по-добри доходи на населението.
БОЙКО БОРИСОВ: То е лесно обяснимо. Имаме ли данни като влогове на колко хора са те?
СИМЕОН ДЯНКОВ: Това беше миналата година, когато пак излязоха тези данни. Първите, може би по-цинични тогава коментари бяха: това са много малка част от населението и следователно някои хора стават по-богати. Но това не е общо явление. За по-миналата 2010 година работихме заедно с Националния статистически институт и донякъде с БНБ – данните, които могат да ни покажат, и, разбира се, не са конфиденциални – и за 2010 година се установи, че всъщност това е доста голяма част от населението. Тогава беше някъде около 55-60% от домакинствата, в смисъл, не е някаква много малка, богата част от населението.
БОЙКО БОРИСОВ: Това са 100, 200, 500, примерно, 1000 души с влогове с по 5, 10, 20 милиона, или са хиляди, хиляди хора с влогове от 50,100, 150, 200 хиляди?
СИМЕОН ДЯНКОВ: Отговорът е, че такава статистика се оказа, че БНБ също не може да предостави, защото някои домакинства са с повече влогове, така че не можем да кажем домакинство-влог. Но като влогове знаем, че това са някъде от рода на 600 до 800 хиляди влогове, в смисъл, не са 50 000 или 100 000. Доста голям брой влогове на семейство са – около 800 000 семейства изглежда са, по данни.
БОЙКО БОРИСОВ: Обяснението, на първо четене, за мене е, че банковата ни система от всички стрес тестове и това, което има, е стабилна. Доверието в нея е голямо и всеки, който продаде къща, вила, нива, а да не говорим, че сега стотици милиони даваме за отчуждителни процедури по магистрали, всъщност ние много хора направихме богати – пречиствателни станции, жп линии, субсидиите в земеделието са огромни пари. С една дума, банката, веднъж, е стабилна институция, второ, лихвите са големи. В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел. Свикваш, всеки месец отиваш и си взимаш лихвичката и колкото – толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че, донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното.
Освен това, да се върнем назад като потребление. През 1990 годинаq след променитеq всички разполагаха – огромната част, огромният процент, 90-95% от населението разполагаха с руска и стара домакинска техника, стара дограма, стари кухни. Какво се случи като потребление?
Първо, домакините масово подмениха кухните. Хиляди, хиляди кухненски обзавеждания. След това – старите дивани бяха подменени с нови гарнитури. Погледнете приятели, близки и ще видите, че това е навсякъде. Това е огромно потребление, Дянков, защото всички отиват и плаща с ДДС.
След това беше подменена т. нар. бяла техника. Вижте си приятелите или познатите дали някой има още хладилник „Мраз”. Сигурно има тук-там, но всички подмениха с нови хладилници, нови печки, микровълнови, абсорбатори… Поне аз съм го правил няколко пъти това упражнение. Това е също огромно потребление. И примерно чакаш по два, три, четири месеца да ти направят кухня, защото има голямо търсене. След това смениха телевизорите – ламповите и т. н. Сега е на плазма. След това – видеото. Сега DVD и всичко, което излезе. Другото – алуминиевите дограми. Почти всички смениха дървените с алуминиеви дограми, стъклопакети и т. н. Автомобилите смениха. Да, ще кажете – ама докараха втора, трета ръка… Да, но пак това е оборот – даваш пари, автокъщи, еди какво си и се върти. Всичките тези процеси сега в средностатистическо, Дянков, семейство, ако възложиш, ще ти кажат, че телевизорите са им сменени, перални, миялни, хладилници и печки са им добри, дограмата – сменена, гарнитурата – сменена, и да напъва жената да прави ремонти той вика – чакай сега, криза е, нали виждаш, имаме сто хиляди, продадохме нивата на баба или минава магистралата на Лили оттам, платиха ни сега парите – я да си седят на лихва – 500-1000 лева, но отгоре ти идват и толкоз. Това са обективни и субективни процеси. Субективните са, че не им се работи, не им се инвестира, не им се носи риск на хората, когато има една гарантирана сигурност.
Не на последно място вината е и в нас. Ако имаме, примерно разкриването на фирма сега е бързо – намалихме от 5000 на 2 лева, сиреч, ако още дадем възможност с някакви инициативи, аз искам тук да помислите върху тази тема. Около 300 хиляди са малките и средни фирми в България, приблизително по статистика. Един човек всяка фирма да осигури, с безработицата какво ще се случи – 340 хиляди. С една дума, ако Трайков, Дянков и всеки, който може да помогне с някакви идеи… Ако ние намерим с Дянков инструмент да накараме по един служител, по един човек да вземат тези фирми, за което да им поемем осигуровки, част от заплата, някакви инструменти, да накараме да стане това изгодно. Има фирми – масовите са 10-15-20 служители, още един да вземат.
Дончев, тук искам да проявиш целия си талант, ако намерим такъв инструмент. Освен това, сега приехме решение от парите, които остават по остатъчни фондове, да отиват за младежката заетост. Макар че тук, примерно, холандският премиер казва – ние имаме най-добрите резултати не за друго, а защото до 27 години казваме, че не правим никакви социални плащания към лице. Защото то е младо, здраво, право – или да учи, или да работи. Край, за такъв човек. И казва, че нямат проблеми с това.
Разбира се ние не можем това го кажем, но ако намерим такъв инструмент така да ангажираме бизнеса, тогава вече и много въпроси ще бъдат решени със заетостта. И постепенно да накараме хората да бъдат по-инициативни в бизнеса. Да предложим варианти, да предложим такива бизнеси. Като най-важното, най-бързо и реално, което може да се случи, това е енергийната ефективност. Това са жилищата на хората. Да ги убедим, че тези панелни спални, които имат, след някоя друга година вече няма да струват и нула пари. Ако сега започнат да им прилагат тази програма за енергийна ефективност, модернизация, ще им додадат с 30-40 години живот. Е, значи този имот, който имаш сега, след 5 или 10 години ще стане опасен за теб. И ако вместо да си държиш парите в банката, с тази програма, Лили Павлова, която имаме при теб, ако можем, трябва да убедим хората да си направят енергийно ефективни жилища, те всяка година ще печелят повече от лихвите от тези пари.
Просто това трябва да стигне до съзнанието на всяка една домакиня. Мъжете, надали ще се засилим да правим подобно нещо. Но ако до всяка домакиня достигне това, българските семейства така са структурирани, че тези неща се решават от жените, до тях трябва да достигнем с всякакви програми. Ако искате – през фризьорски салони, чрез брошури. Там отиват, там говорят, там най-много си приказват. И когато едната дойде и каже – аз вече плащам с 30% по-малко парно, у нас е топло, едвам работи радиаторът понеже е добре импрегнирано, много съм доволна, другата отиде и каже – чакай сега, защо да не направя и аз така, само тя ли да е доволна – и аз да съм доволна. Тогава ще видите, че ще стане и модерно и самите пък комплекси ще придобият друг вид, защото това автоматично означава отвън замазки, по-свеж, по-красив вид. Това трябва да стигне до населението.
Затова, Дянков, цифрите са такива, защото е подтисната инициативността. Лесен начин за изкарване на пари. С Лили сме платили нивата по 700-800 лева квадратния метър, хайде парите в банката и всеки месец лихвичка – колкото, толкова. И като го питаш на улицата как се чувства, той вика – зле се чувствам, беден съм. А в същото време, ако видите средно статистически, ние сме сигурно на първите места в Европа по брой на собствени жилища, по брой на собствени вили, по брой на собствени моторни превозни средства или каквото и да било. От една страна сме най-бедните, но ако дадем реалните данни – сигурно няма да е така.
И това прави впечатление, между другото – тази спестовност на българите. Явно, че всичките тези пари от нашата работа се акумулират, влизат в населението. Близо един милиард от земеделие. Колко са по Оперативна програма „Транспорт” усвоените пари, реални? Един милиард още от Програма „Транспорт”. По другите програми, Дончев, как е горе-долу?
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само за 2011 година е над 1,4 милиарда са платени, живи пари. Това е без Програма за развитие на селските райони, само по оперативните програми.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По селските райони за миналата година са малко над милиард, отделно са субсидиите, те са отделно от тях.
БОЙКО БОРИСОВ: И всичко това е отишло при работещите хора в България, което те, за съжаление, не искат да развиват, свой бизнес, а отиват и го внасят в банките. Но, между другото, тук е и това, че в банките, ние като държава гарантираме 100 хиляди евро влог. С една дума, в най-лошия случай, дори да има повече пари, като му е гарантирано 100 хиляди евро… Така че и тази гаранция, която държавата дава на влоговете, разбирате за какви сериозни пари става въпрос.
С Трайков, с Делян, с Томислав Дончев, с експертите в Министерство на финансите… Това беше и послание, това беше и моето изказване в Брюксел – ето, постижимо е със затягане на колана да се направи фискална дисциплина. На първата, на втората, на третата година дава резултат. Премиер, който има над 3% дефицит, е като накапан там, сиреч, слаб му е финансовият министър, така звучи. Не е модерно вече да си харчещ неправомерно. И затова президентът Барозу зададе новата тема, а тя е младежка заетост и най-вече конкурентоспособност и растеж.
С една дума обобщено, на никой в края на краищата не му пука, когато държавите и народите обеднеят. Ето, видяхте в Бразилия се зараждат какви ли не нови движения, които в края на краищата до какво ще доведат – до нищо. Историята знае какво са предизвиквали революции и всички останали до къде са я докарвали след това – до тежки режими обикновено. Но така или иначе, ако ние не говорим като Европа, ако не подходим градивно към растежа, нищо добро не ни очаква.
С една дума, ние всячески трябва да търсим нови модерни инструменти, с които да привличаме повече и да разкриваме работни места. И затова инвестициите са толкова важни, инвестициите в реалната икономика. Да, данъците са ни добри, но за съжаление около нас, не искам да обидя съседите, но около нас в различни точки непрекъснато има проблеми, което прави инвеститорите в региона страхливи, внимателни и търсят времето, в което ще се поуспокоят нещата.
Аз му казах и на гръцкия премиер – обичаме ви, уважаваме ви, съседи сте ни, но хайде оправяйте се, защото това ни тормози и нас, отразява се и на нашата икономика, отразява се и на нас самите. Така че истински им желаем успех на съседите, за да може да се случи.
Но тук, този анализ, ще видиш, че ще ти даде точно този резултат – потреблението, тези периоди, през които масово това се случваше. След това дойде периодът на новите коли, на скъпите коли, още веднъж там примерно за различни ресурси по време. След това модата на хотелите по морето, след това модата всеки да строи офиси, за определен период. И това сега го няма. Има много офиси, има много хотели. С огромни усилия модата за ветро и соларни паркове успяхме да спрем, защото и там всички – хайде, защото е скъпа енергия, а държавата гарантира да я изкупува.
Така че, докато не създадем нова мода, ново нещо, в което хората да решат да инвестират изгодно, те ще си държат парите на лихва. И това не трябва да ни учудва. Хубаво е, че все пак хората пестят и това означава, че има пари. Публично казваме: Зле сме, бедни сме, но подсъзнателно той си казва – в края на краищата имам някаква маичка, имам нещо, което ме пази, ако се усложни кризата, малко ще изчакам. Българите и за това сме оцелели, защото българинът е много прагматичен и много внимателно стъпва, когато става въпрос за неговите неща.
Приемаме точка 45.

Advertisements

5 thoughts on “т. 45

  1. Абе, важното е, че я приемаме…

    Ти мани майтапа, ами то си е направо шедьовър. Тази част от стенограмата ако се постави на сцена, ще стане световен хит. Да не говорим, че едвали някой ще повярва, че е „по действителен случай“.

  2. Тръпки ме побиват, като го прочетох това нещо.

    изобщо не са наясно със ситуацията в територията , а и изглежда са хвърлили око на тоя „голям ресурс“ .

    Има и откровени идиотизми – били плащали по 700-800 квадратния метър. Не метъра- декара (1000 квм) плащат горе долу на половината при отчуждаване. Ама де ти пожарникар да различава декар от квм.

    Според НОИ само 80 000 човека се осигуряват на макс доход 2000 лв, т.е. това е горе долу реалната бройка, които имат някакви по сериозни депозити, да не говорим, че доста от тях не само нямат депозити ами са се набълбукали и с кредити (които просто са станали влогове на други хора). Та и тука бъркат е една нула.

    Не се и съмнявам, че като опоскат резерва (той вече е опоскан – на минимума е) , ще се опитат да опоскат и влоговете .

  3. Не разбирам за какво се вълнувате? 😉
    Нали прочетохте стенограмата.
    След първите 2 изречения, без нито дума повече за въпросния Правилник, финансовото министърче умело замята стръв, която ББорисов стръвно захапва и след редица подскоци и гмуркания бива успешно изваден на финал. А именно:
    Приемаме точка 45. 🙂

    Вие разбрахте ли какво са приели? И министрите не са разбрали, даже самият ББ не е разбрал!
    Дали е случайно и дали е за първи път?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s