Задънена улица

Тръгнах, нали, да пиша нещо саркастично. Бях повлияна от премиерското убеждение, че археолозите трябва да подобрят рекорда в проучването на хилядолетни некрополи и да преместят нещо, дето се намира на петдесет години назад и встрани (и на няколко хилядолетия разстояние) на няколко метра от трасето на автомагистралата Х, така щото да не пречат на строежа й. Поиграх си с представата за Лилето Павлова, стояща с чадърче в едната ръка и с калорифер в другата, за да топли „керемидите“ на провинените в неизпълнението на петилетния план, съгласно наставленията на Вожда. Обаче нещо не се вдъхнових. Попречи ми авторовият устрем на Твореца, който с едната си ръка, образно казано, обясни, че е разкрито убийство на девойка, докато с другата призова опечалените да се извинят и призова за 3-4 телешки пържолки за кучето, разкрило мястото, разкрито от убийците, заровили жертвата.

Чувствам се объркана.

Спрете Земята, моля. Искам да сляза.

Advertisements

2 thoughts on “Задънена улица

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s