Екшън

Нещо, което прочетох днес, ме върна назад във времето. По-точно се озовах през лятото на 2004-та, когато форумът на Шадоуданс роди темата „Повече от стоте неща, които можеш да научиш от киното“. Та в тази тема публикувах сценарий, който седем години по-късно най-несправедливо продължава да страда от остър недостиг на Оскар-и.

Ето за какво иде реч…

Нашият герой лежи на легло, застлано със специална Г-образна завивка, която му стига до кръста, но покрива до мишниците знойната буля, която лежи до него и пуши цигара. Той гледа със замислен и страдалчески поглед към тавана, припомняйки си неизвестни нам засега минали работи. Заспива. В съня му едни Терористи взривяват разни неща, пламъци обгръщат някакви хора, заради което Той се събужда запъхтян и седнал в леглото. Отива в кухнята, там е тъмно, но Героят си отваря хладилника да си свети, вади една бира от него, оставя вратата му отворена и сяда със замислен вид на масата…

В това време в Големия Град пристигат Двама Лоши Терористи. Те вероятно са араби – помежду си си говорят на английски, но когато са пред хора, си крещят многозначително “яла, яла!” и нагъват шиш-кебап. Нямаме никакви данни за тях, освен дето са добре облечени и носят странно куфарче. На мобилния на единия се звънва, той получава инструкции, примижва и почва да говори нещо на другия:

–Яла, хабиби! Яла, яла, яла, Аллах-акбар… Яла-яла!

Другият го гледа замаяно и се опитва да разбере какво се иска от него:

– Яла?! Аааа, яла-яла! Тц, тц, тц, ялааааааа!

Първият Лош разбира, че другарят му нищо не разбира, дръпва го зад един ъгъл и му обяснява на английски, че Шефът им е казал в коя сграда да поставят бомбата.

– Слава на Аллаха! – възкликва другият, който е с наклонности на камикадзе.

Запътват се към сградата, която се оказва Някаква банка. За да влязат им искат пропуски, но те с немски акцент заблуждават охраната, че са германски гости и проникват, за да извършат пъкленото си дело.

В това време стават ясни някои работи за Нашия герой – той е полицай, който в момента търчи из някакви задънени улички вече в продължение на осемдесетина километра и 48 минути як спринт, скача по покриви, по капаци на невинно спрели коли на пътното платно, влетява без да ще в кухнята на някаква къща, и всичко това, щото гони Джебчия от латиноамерикански произход. Джебчията се оказва, че има черен колан по карате и хвърля здрав кютек на Човека ни, но в процеса на боя и Той задобравя и накрая го надвива. Тъкмо го хваща и му слага белезниците, когато го извикват в участъка. Там шефът му първо му крещи като съдран, сърди се, че е потрошил пак някаква кола и е направил разни други такива провинения, после му дава за партньор една дама, която току-що е завършила поредната си фотосесия в “Плейбой”. Героят веднага я намразва. Докато тече разговорът ние научаваме, че Той е загубил любимите си жена и дете при терористичен акт. Шефът му обяснява, че имат информация, че в града двама терористи ще взривяват някаква сграда и затова праща най-добрия си служител да помогне на ФБР в предотвратяването на погрома.

– ФБР?! Тези кретени?! Шит!!! – възмущава се Героят.

– Какво имаш против ФБР?! Шит? – сърди се партньорката му. Ние разбираме, че тя е от Тях. Останали сами в кабинета на Нашия тя се опитва да завърже разговор с него и ние доразбираме, че той вини именно ФБР за нещастието си. Тя се опитва да дезинфекцира най-приятелски една драскотина на бузата му, получена при схватката с Джебчията, а Той мижи от болка.

Отново са навън. Намират се при информатор – антиквар, който е руснак. Познава се по това, че пие водка в промишлени количества и говори с някакви хора в задната стаичка на магазина си на език, който въпреки здравия разум впоследствие се оказва, че е руски. Разбираме, че и Нашият герой знае руски, защото казва:

– Задаствай, Альексьей. Пучаму тай нье на-ча-тса пить мо-локо! Мне ну-жена ин-фор-мациа!

Алексей се прокашля няколко пъти и ние разбираме, че той скоро ще умре.

– Каку информаци-е? – пита Алексей, като набързо избутва гостите си навън. В това време Нашият баламосва знойната си руса партньорка, като й казва, че с Алексей са обсъждали на руски какъв задник имала. Тя кима с разбиране и когато той отново е сред тях, тя му казва:

–Ми хочем-са знат каки терори-стами на-хо-детса здесъ!

Нашият е поставен в небрано лозе, щото се оказва, че тя знае руски дори по-добре и от него, но все пак разбират от Алексей къде са терористите. Скоро след като си тръгват Лошите убиват Алексей, задето приказва твърде много, но ние и без това знаехме, че той скоро щеше да пукне и не ни е жал.

В това време в щаб-квартирата на Лошите разбират, че точно Нашия се е захванал с тях и им треперят мартинките. Уреждат тайна завера и ето, че Той и Тя попадат в лудо преследване с коли на път за участъка. Той се досеща, че терористите искат да го ликвидират, споделя й това, но Тя не му вярва. Потрошават всички коли наоколо, включително и собствената си, накрая спират, конфискуват колата на невинен човечец със сив костюм, който безпомощно маха след тях докато отпрашват в далечината. Въпреки всичките си усилия двамата изгубват следите на Лошите. Шефът е бесен и временно отстранява Нашия от служба. Той се опитва да му каже, че бомбата ще е във вентилационната шахта на Банката, но никой не му вярва. Междувременно са получени искания за изтегляне на американските войски от Кургунистан, които ако не бъдат изпълнени – градът ще бъде изравнен със земята…

Той е вкъщи и е потресен от световната несправедливост спрямо себе си. В това време на вратата се звъни, оказва се, че е Тя. Влиза и оглежда занемарената обстановка. Вижда котешка паничка на земята.

– Имаш котка? – пита тя
– Имам! Шит! – потвърждава той.
– Мяу! – потвърждава и котката, докато седи на прозореца и гледа какво става навън. “Шит!” – мисли си тя – “Ето, че пак го направих! Устата ми беше затворена, а пак казах “мяу”! Шит!”
– Шефът ти не беше прав!

Двамата постигат съгласие по този пункт и решават заедно да хванат Лошите. Той звъни на дадения му Алексей номер, който започва с 555, отсреща някой му казва “Яла!”. Решават, че са на прав път. Тръгват към банката и той й разказва как е загубил семейството си. Стигат до банката и се промъкват вътре заедно с другите полицаи, които в суматохата не им обръщат внимание. Докато се щурат из коридорите, попадат на Зъл Международен Терорист, който е един от двамата юнаци от началото на филма. Отдавна не е ял шиш-кебап и е в лошо настроение. Той прострелва мадамата, но не смъртоносно, и се скрива зад една стена. Налага се Нашият да я остави временно и да тръгне да спасява града и страната си.

По вентилационната шахта стига до мястото, дето е поставена бомбата. Тя има дисплей с големи червени цифри, които показват, че скоро ще избухне. 0,01 секунда преди края Нашият с удобно лежащата наблизо ножовка реже зелената жица и дезактивира бомбата. Влиза отново Злият Лош. Оказва се, че не само шиш-кебапът му е проблем, освен туй той е загубил партньора си в Престрелка и сега е ужасно ядосан. Държи пистолет в треперещите си зли ръце и крещи истерично “Яла! Яла!”. В това време влиза Нашата. Той я хлопва някак по главата и я вади временно от строя. Нашият изнася лекция за права, свободи и други такива работи на Терориста, но той му вика:

– Вие пращате злите си самолети срещу мирното ни население, мрете сега! Джихад!
– А вие избихте семейството ми!

Терористът се доближава по тъч-линията към бомбата, за да успее да я активира отново. Следва размяна на саркастични и иронични реплики. Миг, преди да застреля Нашия човек проехтява изстрел и Лошият пада мъртъв на земята. Нашата го е застреляла…

Advertisements

8 thoughts on “Екшън

  1. няма Оскари, защото не си го осъществила. между сценария и церемонията по връчването има кастинги, актьоска игра, режисьорски глупости и т.н.
    я по-добре кандидатствай с него за Нобелова награда за литература.
    🙂

    • А, осъществили са го поне 200 пъти. Всеки път, като го гледам, ми е любопитно в коя секунда Нашият ще обезвреди бомбата и тръпна от вълнение дали накрая той ще предложи на Нашата да заживее с него, котката и осиновеното куче на терориста в караваната на плажа, където да си поделят разходите за животинска храна и студена пица. Как гениално този сценарий успява да съчетае екшъна с романтиката само! Любим драматичен момент пък ми е този: „Алексей се прокашля няколко пъти и ние разбираме, че той скоро ще умре.“ 🙂
      Марфа е спечелила милиони долари от реализацията му, това е ясно, но друго си е моралното признание във формата на чичо Оскар.

      • идилична картинка. наистина е срамота, че признанието така и не идва. но и тя много ловко финтира публиката, неспоменавайки на колко хиляди холивудски компании е продала правата на сценария 🙂

  2. п.п. Марфе, освен това са те окрали – сценарият на the Punisher подозрително напомня на твоето великолепно писание..

  3. Сценарият е добър, но има възмутителни технически неточности — никой уважаващ себе си терорист не слага зелена жица на бомбата. Винаги са червена и черна, а Нашият се чуди коя от двете да клъцне, докато дисплеят не покаже 00:00:01 и тогава решава, че червената по не му вдъхва доверие. Освен това забравяш да споменеш, че след като Нашата застреля Лошия краката ѝ се подкосяват, а Нашият нежно я хваща и баш най-интересното не го показват, понеже идва време за надписите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s