Déjà vu

Има текстове, за които искрено съжалявам, че не са мое дело. Но пък радостното е, че ги има. За тези, които не са чели статията „Без дъно“ от Любослава Русева, прилагам любим свой откъс. В цялата статия има неща, с които не съм съгласна – примерно значението на песента за Грозданка и Слънцето е съвсем различно, но пък всичко останало е точно в десетката.

[…]Но най-лошо потръгнало на техните потомци (т.е. на потомците на племето грикуа, бел. моя), когато Зимбабве получава независимост от Великобритания през 1980 г. Министър-председател на страната става Робърт Мугабе, който седем години по-късно заема поста президент. „Само Бог може да ми отнеме властта, казва той, и добавя: Аз никога, никога, никога няма да се предам. Зимбабве е мое!“

Впрочем първата работа на несменяемия диктатор, който тази година навърши 86, е да спре финансирането за училищата. В началото на 80-те страната има най-висок процент на грамотност в Африка (90%) и отделя 17 на сто от БВП за образование, но от 20 години насам

учителите не преподават, а влачат децата по цял ден по баирите

за да берат диви плодове.

Втората работа на Мугабе била да раздаде земите на изгонените от Зимбабве бели фермери на най-верните си хора в партията. Последните, разбира се, нямали никакъв опит. Само за няколко години фермите заприличали на пустини, защото никой не поддържал напоителните системи, нито купувал нови семена и торове. Работниците масово емигрирали в Замбия.

В един момент повечето болници също затворили врати, защото държавата престанала да отпуска пари за лекарства. През 2008 г. били прекратени и редовните имунизации срещу детски паралич, тетанус и морбили. Докато втората съпруга на Мугабе строяла импозантни имения с имена като „Лувъра на Зимбабве“, страната била сполетяна от холера и свръхинфлация.

През целия този период на „преход“ обаче зимбабвийците безропотно търпели издевателствата. Мугабе и поддръжниците му се разпасали напълно, за което спомогнали и овладените междувременно медии. Вестниците тръбели за успехите на властта и подхвърляли дребни пикантерии за разтуха на все по-оскотяващото население. Стигнало се дотам, че когато през 2009 г. Западът заподозрял президента Мугабе в опит за атентат срещу премиера Цвангирай, а Мугабе нахално отвърнал: „Вървете по дяволите! Да горите в ада дано“, хилядно множество излязло на улицата с портрети на диктатора, за да му засвидетелства подкрепата си…

Всъщност Зимбабве е именно метафора за липсващото дъно, осъществена в хипертрофирал вид. Тази липса, както знаем, има далеч по-меки и не толкова опасни варианти, но ако те не получават съответната обществена реакция, свободното падане все по-надолу също е гарантирано. Днес например няма да се възмутиш, че един министър е отишъл подпийнал пред първолаците, за да им наприказва куп глупости. Утре няма да ти направи впечатление, че друг министър сам признава увлечението си към двойните джобове. На следващия ден няма и да се интересуваш

дали премиерът обявява Северна Корея за стратегически партньор

по погрешка, нито колко струва многобройната държавна охрана на новоизлюпен политик, който си позволява да затваря цели заведения, за да си изпие ракията на спокойствие.

Advertisements

4 thoughts on “Déjà vu

  1. Марф, първо линка води до стена за регистрирани потребители.
    Второ, какво означава страната била сполетяна от свръхинфлация – помня, проверявах дали д-р Гидеон Гоно случайно не е бил студент на П. Димитров (тогава министър на икономиката), но не ,не е учил във ВИНС-а. Както беше рекъл Фридман инфлацията е винаги и навсякъде монетарно явление. Гоно беше казал в груб превод че ще печата пари до пълно изчезване на инфлацията – and guess what? – беше прав. В момента в който държавата заряза зимбабвийския долар и почна да приема разплащания в конвертируема валута инфлацията изчезна. Просто трябва да напечаташ достатъчно пари за да откажеш всички от ползването им. В крайна сметка, качествените преподаватели по този въпрос са малко, а България разполага с един. При това доста добре преподаде урока.

    • Промених линка. Колкото до Зимбабве – доколкото си спомням, преди да зарежат валутата си (а не съм чула още да са въвели нова), бяха издали банкнота с номинал от не помня колко стотин милиарда долара беше. Двеста ли, триста ли, четиристотин ли, не ми се търси. Понеже следя новините, добре помня, че когато инфлацията в Зимбабве вече не беше достойна за определението „хипер“, понеже за нейното състояние трябваше да се измисля нова дума, Гоно демонстрира доста неоправдан оптимизъм, заявявайки, че очаквал още следващата година (действието се развиваше мисля преди около две или три години) инфлацията да се редуцира до едноцифрено число. Тъй като въпросната обаче отказа да се съобразява с желанията на шефа на централната банка, в крайна сметка страната официално изостави валутата си, а Гоно обяви, че целта била изпълнена… Е, не точно с тези думи, но в крайна сметка това се оказа накрая. Та не ми стана ясно сега, според теб, аджеба, зимбабвийският опит следва да се разглежда като добра практика или е нещо, дето влиза в графата „как не се прави“?

  2. Добре де, според вас народа на Зимбабве дали е виновен,че търпи Гоно?? И как е станал президент принципно ? Нали някой трябва да го избере а не се ли преизбират президентите там?
    Тази статия ме накара да си задам сума ти въпроси … сега ще се концентрирам в намирането на отговорите им 😉

    • Изтрих линка към страницата ти. Ей тъй, за принципа.

      Колкото до отговорите: Гоно не е президент на Зимбабве, което щеше да знаеш, ако беше прочел статията, под която се опита да слагаш реклами.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s