За грамотността, литературните критици и отношението към книгите

Огюст Реонар, "Леонтин и Коко", 1906

В днешното онлайн издание на в. ТРУД попаднах на една доста странна статия от Калин Терзийски, озаглавена Къде са грамотните да дадат пример на децата? Прави впечатление авторовият патос, насочен срещу някакво глухо ръмжащо множество, което явно се опитва да убие с камъни набедено за неграмотно петнайсетгодишно момче. Българче.

Следват още патетични излияния, от които разбираме, че българските лелички и чичковци са също неграмотни, пък набеждават децата, но в крайна сметка става ясно, че вината е налице, но е имагинерна и се корени в Истината. А именно, че българският народ нямал отношение към писаното слово…

Доказателствата са налице: книгите са стока втора необходимост, от която издателите печелят пари. И още по-лошо! В едно от големите български издателства (не става ясно кое, но едва ли има значение), решенията кое заглавие щяло да се пуска на пазара се взимали не от кръг литературни критици, а от търговци, „рекламисти“ (каквото и да е това) и още някакви, очевидно нямащи отношение към писаното слово, люде.

И ето как книжарниците били пълни с книги за вампири, с автори като Коелю и Букай, и въобще, с всякаква друга мерзост. И това е ужасно. Ето колко точно е ужасно, впрочем:

За да чете човек… Чуйте сега! За да чете човек, той трябва да има дух! Той трябва да има гръбнак, кураж, самочувствие и яка воля. Той трябва да има сила и енергия да си поставя задачи и да ги изпълнява. А не да е безволево водорасло, мърша, влачеща се по течението! Консуматорът не чете. Или ако чете, чете това, което рекламата му пробута. Рекламни брошури. Той е безволево мекотело и прави това, което Майчица Реклама очаква от него!

Факт е, че ако човек няма какво да каже, е достатъчно да започне да витийства като евангелистки пастор в транс, за да привлече внимание, а с него – и последователи. Четенето било самопожертвувателен акт на себеизвисяване… А читателят вероятно трябва да застане на пиедестал и да започне сам на себе си да се кланя, задето се е пожертвал в Свое име и се е короновал с Трънения венец на Книгата.

Само че за съжаление процентът неграмотни клети петнайсетгодишни българчета нараства. И това няма нищо общо с Хари Потър, със „Здрач“, с Даниел Стийл или с Енрике Марискал. Едно време нашите баби също са чели булевардни романи и са въздишали за съдбата на бедната графиня-просякиня. А в това пък няма нищо лошо. Коментарите под публикацията насочват към Шиали Рамамрита Ранганатан, формулирал петте закона на библиотечното дело:

1. Книгите са за ползване
2. За всяка книга – подходящ читател
3. За всеки читател – подходяща книга
4. Пестете времето на читателя
5. Библиотеката е развиващ се организъм

Засега да оставим настрана четвъртия и петия закон, и да се съсредоточим върху първите три. Книгите не са средство за самопожертвуване. Те развиват въображението; образоват; разтоварват; дават храна за размисъл; забавляват; запълват времето, докато човек лежи на плажа… А в някои случаи имат красиви корици, които стоят чудесно върху лавиците от гарнитурата в хола. И така, както романите на Ремарк си имат читатели, така и петнайсетгодишните девойки си имат своя Едуард. Което не ги превръща в неграмотници, маргинали и изгубени за себеизвисяването личности, докато се самопожертват из страниците на руските класици или из това, което кръгът литературни критици е склонен да пусне на книжния пазар. Петнайсетгодишните момичета четат „Здрач“, защото това им харесва, а им харесва, защото са на петнайсет. Четенето на вампирски романи може и да не образова, но развива въображението, разтоварва, дава храна за размисъл, забавлява и е подходящият начин, по който една девойка да изкара няколко часа под плажния чадър. Тя ще порасне и ще й мине.

Неграмотността обаче е нещо различно и не е продукт на литературни предпочитания. Тя е липса на познание на най-елементарните правила за правопис и пунктуация. Симптомите лесно се забелязват, особено по матури или на изпити за висши учебни заведения. В такива случаи не е рядкост човек да се сблъска челно с ето такива проникновения:

„Колкото недустижима е дъгата толкова са недустижими и героите на нашето време.“

„Освен генна на простотията, у нас е и генна на героизма.“

А това вече е притеснително. Не самата неграмотност, а корените, които пуска, нивата, на които се разпростира. Летвата за приемане във висши учебни заведения не е просто смъкната. Тя е заровена дълбоко под земята, а отгоре й нищо чудно да е прокарана поредната магистрала, тържествено открита от премиера. Още по-страшно е, че тези хора се дипломират и то в хуманитарни специалности. А причината за това явление не е в липсата на отношение на българина към писаното слово. Българинът е четял, чете и ще чете, няма защо да изпадаме в паника по този въпрос.

Причината, няма защо да се лъжем, е в държавната политика към културата като цяло и към образование и библиотечни институции в частност. Министерствата на културата и образованието са по-маловажни дори от министерството, занимаващо се с екологични въпроси. Именно там е големият счупен прозорец. Там е забит големият светещ знак, който указва, че безредието е позволено. А щом веднъж е позволено, то се превръща в норма. Липсата на адекватна политика в областта на образование, култура и здравеопазване рано или късно ще започне да дава продукция под формата на болнави лумпени, които без да страдат от дислексия, срещат затруднение да напишат правилно и едно изречение.

И ето къде трябва да започне патосът, ето защо трябва да бием тревога. Нито Стефани Майер, нито Хорхе Букай са виновни за неграмотното петнайсетгодишно българско момче. Не е виновно и то самото. Но е крайно време виновникът да бъде посочен и да му се поиска сметка, а стъклото на прозореца да бъде сменено, преди цялата сграда да е рухнала.

Advertisements

17 thoughts on “За грамотността, литературните критици и отношението към книгите

  1. Брилянтно. За пореден път.
    Напоследък ме занимава как от самодейност тип 150 годишнина на читалище еди кое си ще се мине в 2011 културен институт. За разлика от сите бугарски институции на държавна пара, аз съм с европейски корен, поливан далече на север и не вярвам в бъдещето без образование.
    Не вярвам в бъдеще без училищни библиотеки. Денонощни или не.

    Глобални библиотеки и обучение на ръководството на читалищата не е отговорът. Навици не се променят с курс, прожектор и западен тип работилница. Култура не се гради със спорадично участие в национални събори, надпявания, лятна занималня, докато родителите са на работа – но е добър старт.

    Няма начин да се занеса до Труд и прочета Терзийски – това е последното място, дето подкрепя читалища и библиотеки. Това е първото място, дето работи са неграмотността на нацията. Тодоров трябва да се извини публично и си посипе главата с пепелта от пурите си – постигна целта си. Нацията е неграмотна.

  2. НЕЖЕЖЕСТВОТО е най-жестоката човешка болест. Нейните симтоми са; Неграмотност,Глупост, Безразличие и Агресия. Това е общестжена болест .Тя няма пол,възраст и не се съобразява с никой.От НЕВЕЖЕСТВО боледуват и образовани люде,защото образованието НЕ Е ВЪЗПИТАНИЕ., НЕ Е МОРАЛ. Там където няма ясна ценностна система има невежество. Лечението е безлекарствено. Обръщане и спазване на БОЖЕСТВЕННИТЕ, ПРИРОДНИ И ОБШОЧОВЕШКИ закони

  3. „Четенето… може и да не образова, но развива въображението, разтоварва, дава храна за размисъл, ……… ще порасне и ще ú мине.”

    Тук е гвоздеят.
    Хората винаги са имали нужда от „истории”. Нещо, което няма да им се случи никога. Или пък е като при тях (значи не са зад борда).
    Отначало е имало разказвачи, после измислили писменото слово и изборът започнал да се обогатява и индивидуализира.

    На какво, кого и кога трябва да учим?
    Бебетата на интерес към това шумолящо шарено нещо, от което излизат толкова приятно ромолящи думи.
    Останалото – те ще пораснат и няма да им мине.
    Ама няма да са еднакво „грамотни” – че в какво хората са еднакви?!? Напук на Песталоци…

  4. Скъпа ми Марфе, авторът е донякъде прав – предпочитам, като един мазохистичен Сизиф, да замъкна до плажа и обратно количка с павета, вместо да изкарам до края Маяковски, да речем. 🙂 Шегичка.

    Това писание е толкова мизантропско, високомерно, глупаво и обидно, че не си заслужава да го отразя. На някои хора жегата им влияе зле – друго обяснение нямам.

  5. Марфа, още по-тъжен е факта, че втория цитиран бисер „Освен генна на простотията, у нас е и генна на героизма“ е на студент (някъде около) трети курс в СУ. и то учещ в журналистическа специалност..
    за едно нещо е прав патетичният автор – неграмотни са не само петнайсетгодишните, но факт, това няма никакво отношение с количеството четене.(да не говорим, че настоящите преводачи, коректори и редактори са също толкова неграмотни, но как да е иначе, те са продукт на същата система..)

  6. Марфа, аз имам въпрос, макар не точно по темата. В библиотеката (тази, която се помещава в сградата на общината) има ли нови книги? Под нови разбирай издадени след 2005 година, примерно. Бард или нещо такова, за по-простовати хора, като мен.

    Питам, защото напоследък цените на книгите скочиха до недостижимите 15 лева за 150 страници и си мисля да се запиша на библиотека, като едно време.

    На млади години живеех в Трошево и посещавах тамошната библитека към читалището (Елин Пелин). Там нямаха (а вероятно и сега нямат) нови книги.

    Ще съм ти благодарен ако споделиш (ако знаеш).

    ПС: и като стана дума за ‘едно време’, забелязах че почнаха тук таме да никнат ‘народни’ сладкарнички, като онези от ‘едно време’, като влезеш и имат само Швепс и три вида пасти, но за сметка на това цяла голяма паста струва 1.15 лв. Е, и вкусът е като от едно време, лелката, която е на касата също е като от ‘едно време’ – гледа лошо и те лъже от кога са пастите, ти й спориш, че като ги оставя така незавити изсъхват и на втория ден вече са неприятни, тя ти спори, че срока на годност бил 4 дни… това вече не е като ‘едно време’. Разглезили сме се. Искаме пастите да не са изсъхнали по краищата като ги купуваме.
    В този квартал (центъра, „зад общината“) има доста неща ‘от едно време’. Съседки, които усвояват общинска земя и спорят, че е тяхна (била едно време?), простири от терасата до дървото в градинката, дядовци и баби по балкончетата.. мисля си, дали не би било добре и на тях да им се направи едно ударно проучване, кои от тях все още помнят как се чете и колко процента познават само копчетата на дистанционното, но не и кирилицата. Но пък как са четяли и наизустявали стихотворения за Партията… едно време!

    • Библиотеката, дето се помещава в сградата на общината, е Регионалната библиотека. Стараем се да попълваме фонда с най-новите и най-търсените заглавия, а ако са особено търсени, се обработват и се пускат за заемане с предимство. Разбира се, липсата на финансиране си казва думата, поради което нямаме възможност да закупим по петдесет бройки от най-търсените книги, но правим каквото можем. Под най-нови книги имам предвид такива, издадени през последните години, тази година включително. Освен това, в случаите, в които издателствата решат да спазят закона и изпратят задължителните за депозиране в библиотеките издания, имаме и тях.
      Ако търсиш нещо конкретно, ето го и каталогът:
      http://catalog.libvar.bg/search-ATS.html

  7. Нацията Е от пенсионери, неграмотни пенсионери, дето не са влизали в библиотеката, щото има кАмпютъри вече, Петър.
    Какво да прави обаче едно поколение, задушавано от историите как се живее на неговата възраст далеч, далеч в широките свободни поля на 2011 и предишното; Дето спря да работи на 60. Някои и преди 60. Същите, дето спряха да учат, като чукнаха 25. И оттогава са на таблоидна диета. Не е чудно, че писмата им са пълни с граматически грешки и в общия случай, концентрацията им е под пет секунди.

    Библиотеките бяха правени за тях. До тук. Оттук нататък, самодейността трябва да изкласи в някаква нова култура, дето Марфа отбелязва – финансирана нова култура. Варна е пример КАК се прави. Шумен и Ловеч са пример КАК се прави с деца.

    • Извинявам се, аз това с Варна като пример не го разбрах!

      Може ли да изясните какво имате предвид? Как Варна показа КАК се прави?

      • Варна е зад единственият европейски проект в бг за модернизиране на библиотеката.

  8. Варна няма как да покаже каквото и да било. Нали разбирате?:)) Варненци са хубави хора, честни , чуввствителни, усещат себе си. Не е малко. Нямат сетива за другите хора, които имат сетива за тях. :))

    • Тука сме бе! 🙂 Ама аз лично отивам първо в банята, а после – в леглото, щото утре отивам на работа. 😦

  9. Страхотен материал, Марфе! Бях отсвирила блогосферата за известно врема, но сега при завръщането си първо твоята страница преглеждам. Радвам се, че перото ти е все така остро и мога да кажа, че статиите ти направо си еволюират :))) Привет ти от Албионско и до скоро четене!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s