Говори Сатурн…

Някъде по Коледа един приятел ми разправи за свой приятел, който се объркал и отишъл на сбирка на футуристите, но когато някаква леля в средата на залата се изправила, вдигнала ръце към небето и обявила „Говори Сатурн!“, човекът все пак успял да се измъкне. Невредим.

А напоследък Сатурн и разни други богове, планети, извънземни и разнообразни космически разуми проявяват обезпокояваща активност и бълват бюлетини с далеч по-голяма интензивност от тая, с която btv ни уведомява за всевъзможните опасности, които ще ни загробят дори да се заключим вкъщи и да хвърлим ключовете в клозета. Защото опасността от отрицателни температури посред февруари, пълните с тежки метали и всевъзможни отрови парникови заразавати, най-силните магнитни бури от „Пророчеството“ насам, когато Земята беше унищожена от мощен протуберанс и всички останали смъртни опасности, които ни дебнат буквално отвсякъде, са само едната страна на монетата.

Другата е по-забавна.

По телевизиите се върти реклама, която се опитва да представи на българите България като привлекателно и магическо място, което да изберат, за да си изкарат почивката. След това се върти реклама, от която научаваме, че инкасаторите от EVN са широко популярни в малките села, за чиито жители посещенията на въпросните „отчетници“ било събитие, цяло село знаело и ги очаквало. И вероятно ги посреща с хляб и сол… И когато, както на мен днес, на човек му се случи буквално да преплува половината километър от дома си до работното си място, защото лекият ръмеж е превърнал града му в нещо, родено от брака на оризище с блатна местност, Сатурн започва да говори толкова ясно, че гласът му заглушава дори вездесъщия „професор“ Юлиян Вучков.

Работата е там, че ми писна да ме организират. Трябвало до няколко дни да представя подробен график за лятната си отпуска. Ако не съм го направела, работодателят ми можел да бъде глобен. Ако пък ми се наложи да изляза в отпуска не през август, а през май, трябва да напиша подобно изложение, да го подам, да бъде разгледано, обмислено, одобрено или, не дай си, Боже, отхвърлено. От друга страна, напоследък заплатите ни се изплащат веднъж на два месеца. Ако се разболея, не е много ясно кога ще си получа болничните. Колежката ми, дето роди през ноември, още си чака майчинските. За да стигна до работа далдисвам из всевъзможни локви и дупки и газя из мръсотии, щото в момента ръми. И така нататък, не ми се ще да се разпростирам из темата. Тя е всеобхватна и достойна за далеч по-пламенни размислии страсти от тези, които в момента съм в състояние да предложа.

Просто искам, как да го кажа, малко взаимност. След като най-съвестно си плащам всички възможни данъци, такси, осигуровки и каквото още там има да се плаща, имам елементарното право поне да не ходя на врачка, за да знам жива ли ще съм септември месец, за да си пиша отпуската за тогава. Щото ми липсва сигурност. Нито знам как ще съм със здравето, нито имам идея как ще съм с парите.

Но това са си някакви мои мрачни разсъждения, с които не смятам да ви дотягам. Още повече, че аз все пак имам някаква идея за част от отпуската си и настоящият ми бунт е породен по-скоро от принципно несъгласие с буксуващата система, която не знае какво иска, но пък го иска сега, отколкото от нещо друго. След като Сатурн ми говори, вероятно е редно да му обнародвам гласа.

И като споменах Сатурн, та се сетих…

Както знаете, Канал 3 и СКАТ от години си оспорват титлата „Почетен психодиспансер на Републиката“. В отчаянието си, породено от желанието да додрапа до по-предна позиция, Канал 3 опря чак до професор Вучков. Но от СКАТ не се дадоха лесно. След като преди няколко години въпросната телевизия участва активно в зачеването, а после акушира при раждането на АТАКА, преди две години се напъна, та роди политическа партия НОВА СИЛА. Дотук нищо необичайно. Само дето оня ден гледах „Господари на ефира“, откъдето се запознах пряко с репортажа от Националната среща за Спасение на Отечеството, състояла се на 5 февруари того. След което се сблъсках с химна на новото политическо явление. Оттогава си го тананикам. Сладкият глас на Милица Божинова от Фамилия Тоника се върти в главата ми като развалена грамофонна плоча и ми причинява далеч повече дискомофорт от магнитните бури, отръшкали ментално сума ти наши сънародници.

И ме боли, защото толкова народ се уби да се прехласва по „Кен Ли“, „От икебана дървесата ги боли“, „Съчки събирам“ и химна на МВР, а този творчески диамант, събрал в себе си заряда на бомбата, унищожила Хирошима, пламъците от черните пещи на Бухенвалд, Баташкото клане, поетичния талант на Мао и прегръдката на Пол Пот, остана незабелязан като отражението на вампир в огледало.

Затова ще го споделя с вас. Насладете се:

Vodpod videos no longer available.

Насладихте ли се? Проследете и коментарите, моля… Стана ли ви зле? Мислите, че може би не сте чули добре текста, не сте вникнали?

Заповядайте… Стъкмете си огньове с деца и старци, потопете отровата от косите си в горчивото старо вино на Родината, избодете очите си и беж да играете със самодивите. Подходящ завършек за една луда публикация…

Родина
Текст: Цветан Начев, Музика: Асен Масларски

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм горчив.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш – казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба …

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви – бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани –
последно моя на света.

Топя в горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

😐

А, между другото бившият син лидер Пламен Юруков също направил партия. “Воля, отговорност, толерантност – консерватори”. Съкратено – ВОТК. Вотка. Дали не е време за конкурс за нови режисьори и сценаристи?

Advertisements

31 thoughts on “Говори Сатурн…

  1. Черна дупка за тях, Марфе, а не да трошат парите ни за здравенце. 🙂 🙂

    Чудех се отде ми е познато името Цветан Начев, дето е написал текста на „гимна“. Ми тва е един изтрещян комуняга, когото даже и СКАТ не изтрая бе. 🙂 Демек и новородената партия май требе да е негова, блях.

    Виж Мария какво е написала:
    http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/01/24/cvetan-nachev-i-bankata-na-pgu-ds-mariia-dermendjieva-kopira.478830

  2. Моме, момеее, като ти чета бисерите, сещам се за Анка от \“Криворазбраната цивилизация\“. Виж потърси някое селско читалище, дето я поставят – идеално си влязла в ролята.
    От това, че едните патриотари са мошеници, а другите – политически клоуни, изобщо не следва, че патриотизмът е мошеничество или клоунада.
    Целият ти материал, всъщност е клунада.
    А песента е хубава.
    \“Не можеш да загинеш преди мен, Родино\“.

    • На това мога да отговоря само с цитат:

      „Да живее България, тя ще препъде, дори и до края на света!“
      😐

      Извини ме, не мога да продължа раздумката си с теб и да търча по селските читалища. Заета съм да бъркам отрова от косите си…

  3. Ооох, така не съм се смял отдавна: просто толкова патос, толкова юнашка гордост, такъв патриотизъм и достолепие лъха от тези коментари под клипа, и да бях българин пак щях да искам да стана (българин – повторно). Най ми харесват надписите от рода ‘България над всичко’ – особено когато ортографията им бяга на въпросните писачи по стените на обществените тоалетни из града.

    Ето, ордите прииждат, смели българи-юнаци в разцвета на силите си са загрижени за МАЙКА си:

    „Нашите родители са бесилни а младите растат раскрепостенно.Моралът остава на заден план и това е проблем за България!!!“

    Този младеж, цитиран по-горе е разбрал какъв е проблемът на България – бесилните му родители (предполагам, че по примера на автора на текста взаимства някакви мотиви от произведения с бесилки, иначе не виждам какво общо има бесенето…?). И моралът, ооо, моралът… Но ще дойде лято! Ще дойде пак време за някой я гей парад, я някое друго ниско морално или задно морално, или странично морално (така де, като задната пражка (идва от Прага, не от прашка, да не се обърка някой) и страничната варшавска) деяние и ятаците на таз’ майка жаловита ще се надигнат с все пилона на моралността (демек църквата, тя само това чака, да роптае срещу някой концерт или някой гей парад) и тогава, ооо… тогава… пак ще има някой и друг пребит ученик из софийските трамваи, пак ще има някое и друго полицейско бдение, абе с две думи – ще поят раните на отечеството.

    Малко по-надолу вече се разсейва народния дух и от патриотизъм отива към окултизъм – някаква пребъдвания, края на света, откъслечни фрази за умрелите (или по-скоро за ОМРЕЛИТЕ, но кой ти гледа правописа, когато кръвта в жилите кипи), тук таме се намества и бог, а накрая идва и най-зловещия въпрос:

    „колко народ е дал живота си за родината (бръм, няколко имена, ей така, да не кажат, че говорим безпочвено – Левски, Ботев, Караджата…), а сега…?“

    Всъщност, ако цитираме г-н Хаджийски, онова, което уж липсва на днешния българин, а е било едва ли не повсеместна даденост на онези велики ОМРЕЛИ българи е ‘бабаитлък и смесица от кокошкарство и идеализъм’. Аз си мисля, че хич даже не им липсват, мисля си даже, че днешния млад българин е горд наследник на тези славни герои и носи дълбоко в сърцето си и бабаитлъка и кокошкарството, а най-често и слепия идеализъм. Тук там примесени с откровена простотия, мързел и наглост. Ако не другаде, поне по коментарите под въпросната песен си личи. Но не само там. Просто трябва да посетите някое подчертано ‘декадентско’ сборище на млади одухотворени българи, за да го забележите.

    Аз сега предлагам, за да ни е славен народа, Марфа, ако си истински родолюбец да идеш и ти да си го дадеш (живота), да запалиш огньовете с деца и старци (хъм… доста ‘наци’ но няма как, сапун трябва, хигиената над всичко…упс, България де), да си натопиш косата във вино и там другите необходими ритуали, за да покажеш колко много тачиш родната страна. По примера на пишещите в онзи сайт, българския ЮТюб както му викат.

    А аз, по примера на автора на този разтърсващ, дълбоко емоционален, епохален дори в своята откровеност текст за песен ще изтръгна половинчата фраза от добре познато (поне на грамотните родолюбци, останалите освен химни като ‘Родната полиция’, надали знаят друго) произведение и ще приключа така: но млъкни сърце!

    • Именно. Или по-скоро, имено. Момент само да изцедя кръвта си в жадните рани на Родината и отивам да изпълня повелята. И тук ще си позволя да цитирам потребител pumata_16:

      „‘iulis’ kat ste turci ne pukvaite ami nie si izkame preznanieto na6aiq dql.Nema takava strana Makedoniq tq e 4ast ot BULGARIQ.Bulgariq sega trqbva da e na 3 moreta.Ama nikoi ne go priznava.Bulgariq e pobejdavala naravno VAS(Turciq),Surbiq i Gurciq.“

      Пък после Сатурн не говорел…

  4. Pingback: Говори Сатурн… | Bulgarian Blog

  5. Маце, маце… Десетки хиляди български момчета са паднали за страната си – в защита на Съединението, в Балканските войни и Световните войни. И повечето от тях не са можели да напишат даже собствените си имена, било то с правописна грешка. Така че всуе се присмиваш на правописни и печатни грешки на младежи, които нямат твоето образование. Онези, които останаха край Драгоман, Сливница, Одрин, Кюстендил, Тутракан, по полетата на Добруджа и къде ли не още – също са го нямали.
    Затова пък са имали нещо друго, което ти нямаш.
    Родина.
    Имат я и младежите, на които се присмиваш.
    Защото образование се добива, правописът се научава. Родина обаче няма как да добиеш или получиш.
    Да не говорим, че ако не бяха онези прости, често неграмотни момчета, пролели кръвта си в Добруджа – сега ти щеше гониш върховете на румънския правопис.
    За какво ти е Стара Варна, след като не я обичаш? Или… пари ли носи?
    Господи, с какви типове се е оградил Ламбрин! Ще му кажа.

    • Тц. Патосът като че ли не ти се получи съвсем, да не говорим, че посланието ти не ми прозвуча достатъчно надъхано и родолюбиво. И верно, що не се оплачеш на Ламбрин Сотиров, че виртуално си се сблъскал с човек, който не намира за признак на родолюбие подпалването на деца и старци? 😆

  6. Какво да му се оплаквам – просто ще мина да го видя. Ако има време – да изпием по едно кафе, че отдавна не сме се виждали.
    На теб едва ли нещо би ти прозвучало достатъчно родолюбиво – поради елементарната причина, че не си наясно що за животно е това – родолюбието. Да ти дам някои джокери: не се яде, не се пие, не можеш да го сготвиш. И ако е истинско – не носи пари.
    В песента не става дума за подпалване, а за стъкване на огън. Заедно с деца и старци. А не, че някой решил да ги използва като гориво.
    А пропо – защо не се присмееш на моя правопис?

    • Сус бре, родоотстъпнице! :mrgreen:
      Между другото, ето какъв хубав линк ми пратиха, съвсем по темата:
      ЛИНК. Съжалявам, че не мога да намеря връзка с авторката. Бих ѝ предложила на драго сърце да анализира обсъжданата тук псевдопатриотична полюция. Която, между другото, може да продължи безкрайно като някоя руска частушка.

      Родино моя, златожадна сила,
      небето синьо заздрачи.
      Водата морска нека стръвно кипне
      във нашите продупчени уши.

      Младежи ближат гнойните си рани,
      чорапите си хвърлили за стръв,
      и ще политнат в бурята ти зли тирани,
      надушили изпитата ти кръв.

      (И малко разнообразие в припева, за да не става скучно):
      Крещя соленото ти силно име
      с проказата на твоите сълзи,
      не можеш да пропаднеш ти без мен, Родино,
      изгрей над нас и нашите лъчи!

  7. този чичко с картечницата щеше да е забавен, ако не извиняваше неграмотността с изкривения патриотизъм.
    ама така е, Марфа, това младото поколение нищо не разбирате от истинско родолюбие.
    много е свежо и как изтънчено заплашва стабилността на работата ти. някак така нехайно и между другото, да не си помислят евентуалните читатели нещо, споменава, че има ВРЪЗКИ. все пак – ето на, каза ти го! 🙂
    а коментара на Петър е най-якият и изчерпателен коментар по тема, на който съм попадала 🙂

  8. Заплашва работата ли? Не. Ламбрин познава много хора в този град и много хора го познават. Най-вече от средите на бизнеса, интелигенцията, науката, културата, изкуството…
    Като ми гледаш правописа и пунктуацията – как мислиш: от кои съм?
    От Лабрин Сотиров можеш да нучиш много за родолюбието – защото самият той е родолюбец. Дори и само един разговор с него по темата може да ти даде много повече от всички яки коментари в блога ти. Но изглежда, че не си опитвала.
    Не е хубаво да има неграмотни или слабограмотни хора, но във всички случаи – неграмотният патриот струва повече от грамотния нихилист. Ако не бяха онези неграмотни патриоти, останали по полетата на Добруджа – сега щеше да се смееш на румънски.
    Лабрин Сотиров няма да ти направи нищо лошо – не е такъв човек. Напротив – той е един от най-широкодушните хора, които изобщо познавам. И е в състояние да ти помогне да преодолееш собствената си неграмотност. Тя не е в правописа или в правилното членуване.

  9. Чичка, за Марфа не знам, ама аз съм прост човечец и като чуя откровено глупав текст – а този, Бога ми, не е просто глупав, а направо слабоумен – не си губя времето да търся дълбоки дълбокомислености или каквото там. Не и когато налетя на триумфа на Римата и Ритъма над Разума. Искам да кажа, че за да търся Преносното, трябва Буквалното да има някакъв смисъл. И т.н.

    Па и патриот не съм. Не че си мразя Родината или някаква подобна простотия. Не. Просто… Какво ми дреме за великата ни история, по-голямата част от която сме прекарали в робство, примерно? Дреме ли ми за Златния век на Симеон, като виждам какво става в момента… Знам ли… Не е като да няма с какво да се гордея, чичка… Ей ти го… Васко Василев. Виртуоз цигулар, световно признат при това. Николо Коцев – един от най-успешните китаристи в момента в световно отношение. Имал съм възможността да уча при някои от най-добрите специалисти по математика в света. С такива хора бих се гордял. Радва ме, че Вазов е превеждан на десетки езици. Горд съм с факта, че именно в България се направи най-дългият рок-концерт. Че именно тук се записа най-грандиозното DVD в историята на метъла – неща, които нямаше да са възможни, ако не бяхме народът, който сме. И т.н.

    Обаче медалът има и друга страна. Другата страна е, че изкуство НЯМАМЕ. Най-превежданият ни автор е роден преди освобождението. Успелите ни навън музиканти в общия случай е трябвало да избягат от страната, а тук за един нормален музикант поле за изява буквално няма. За последните двайсет години имаме два или три гледаеми филма максимум. За поезия минават простотии като текста, който така пламенно защитаваш, чичка. Повечето от гръмогласните върли патриоти не се сещат да проявят едно елементарно *уважение към родината и родния си език* и пишат толкова неграмотно, че не знам дори как сами се разбират.

    И те така… Патриот не съм. Не съм и родомразец. Щях да кажа, че съм ценител, но това е далеч от истината. Просто е… Харесвам песента „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. Не харесвам песента „Родина“ на Цветан Начев, Милица от „Тоника“ и Асен Масларски. Харесвам патриотичния рок на „Епизод“, но не харесвам патриотарската чалга на Слави Трифонов. И т.н. Прояви малко вкус, чиче.

    • Ни мой така, Тайгъре. Най-пръв дълг на всеки българин е да захвърли на една страна добрия си вкус, а на другата – здравия си разум, и да изпадне в екстатичен гърч колчем чуе каквото и да е, в което на относително равни интервали е звуконанасяно словото „Родина“, пък дори да е издържано в стилистиката на Весо Маринов. Ако ще да става дума за примерно такъв куплет:

      Чакали дъвчат славното ти тяло,
      хиени ръфат живата ти плът,
      но ще запей Балканът с гръмкознайна гайда,
      за да отсъди черната им смърт!

      Тук, надявам се, ще простите волността на една непатриотична родолюбомразка, че не е включила словото „Родина“, но работата е там, че моя милост по някое време беше подсетена, че за срам на въпросния химн въобще не е споменат родния Балкан. Затова си позволих да го въведа в мизансцена.

  10. От беспомошност аз всеки ден загивам,
    Децата ми от глат пещят,
    Обиваш ни, но аз обичам те, Родино!
    И никви чужди мнения това не ще да променят!

    • Бе… Да ни са засегниш, ма малко ти обягва ритамат. Ма важното е, че е от сардце! 😛 Плюс туй задължителното „Родина“ е налице, така че ваопште ниама какво ,да се ,уплаквам! :mrgreen:

  11. Г-н Лошо Чиче, аз имам няколко въпроса към Вас, като към човек, уважаващ историята и обичащ патриотично Родината. Как мислите, с какво ще ни запомнят нас – хората от началото на 21ви век – нашите бъдещи внуци и правнуци? С какви героични постъпки ще ни споменават? Освен това, че единици от нас пишат грамотно, какво друго ще ги изпълва с патриотична гордост? Освен това, че самите те не говорят румънски (а най-вероятно цигански и турски), за какво друго ще са ни благодарни?

  12. На чичето вече му става неудобно, че едва ли не влиза в ролята на възпитател пред толкова очевидно млади хора – от една страна, и че обърнахме блога на момичето на говорилня.
    Но дядо Паисий явно е знаел какво прави, когато е учил българина да знае своя род и език. И е много жалко днес хората от моето поколение да виждат как едни младежи знаят род, а други – език.
    Мислите ли, че когато контактувам с не особено вещи в правописа млади родолюбци, съм по-малко лош чичко? Пенчо, бре, учи!
    Тектът, който защитавам, не е просто текст. Човек не може да има Родина, без да има представа за Родина. Ето тази представа лъха от песента. Че текстът има трески за дялане – има, но когато човек има пред себе си роза, трябва ли да гледа най-напред шиповете?
    Системата се смени преди 21 години и повечето от написаното и изпятото по времето на моята младост, сега е отречено. Къде основателно, къде – не, но то просто трябва да си остане в миналото. Системата се смени, но България остана. И тази България сега трябва отново да създава свои песни. Не се смейте на текста, защото с песни като тази, всъщност започваме отначало. А всяко начало е трудно. Погледнете поетите от Възраждането – не ви ли струват наивни стиховете им? На някои от тях – също като вас един техен млад съвременник – казва се Христо Ботев – даже се подиграва. На Кръстю Пишурката, например – ода би направил на баба си за хурката. Да, ама тази бабина хурка по-късно е изпрела нишките, изтъкали платното за собствения му байрак.
    И на Славейков се е подигравал. И на Вазов. Да – имат много наивни стихове. Ама… виж какви станали после.
    Бил е млад – като вас. Не е могъл да погледне по-далеч във времето. И изведнъж – успял: погледнал през времето. И взел, че го победил.
    Но малцина млади хора са успявали да погледнат така напред, камо ли – да победят времето.

    Не се сърдете на текста. Така е във всяко начало – било то и ново.
    В песента има представа за Родина, идея за Родина. Онзи, който обича България – ще я види. България започва с детството ви. С оня дом, в който сте казали първата си дума. С първата ласка на мама, с първата похвала от татко. С първото прекрачване на училищния праг, с първия урок, с първия приятел, с първата екскурзия с класа, с първата минута тишина в онази малка църква в Батак…
    С мястото на първия миг щастие, с мястото, където сте пролели първата сълза, където сте срещнали първата любов, където сте разменили първата целувка…
    Това е то, деца – България!
    И тя е във вас. Защото някъде в безкрайната редица на онези първи неща, със сигурност е имало един първи миг от вашето детство, когато сте се изправили, вдигнали сте глава и взривявайки възцарилото се в стаята мълчание, сте заявили пред мама, татко, баба, дядо, пред братя и сестри, пред себе си, пред страната си, пред целия свят:
    – АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!
    Помните ли го?

    Не обвинявайте текста. Може и да е наивен. Но все някой е видял България така. Ще минат месеци или години, някой друг българин ще чуе песента. Ще си каже, че има дух, но е наивна и недодялана – и ще напише друга. По-хубава. По-зряла. И пак ще мине време – друг ще погледне неговата песен. И пак ще си каже, че може и по-добре – и ще напише нова. Така се върви напред. На този свят нищо не се е появило за една нощ на гола поляна.

    Днес рокгрупата, за която говорите пее текстове на Ботев. Сигурен съм, че те с удоволствие биха пели и по-нови, по-зрели песни за България. Но няма. Не са написани. Ами… вземете, та ги напишете – знаете език.
    Знайте и род!
    Така ще ви запомнят.

  13. Аман с тоя правопис.

    Ситуацията е следната: ти ме обвини в родоотстъпничество, защото намирам песента „Родина“ за образец на малоумието. Което е абсурдно. Оттук следва, че всеки човек, който не си мрази Родината (да оставим настрани назидателния патос, битките край Одрин, славните подвизи на Аспаруховите войници и всички, дали живота си за Майка България – Ботев, Левски, Караджата и т.н.) следва да ахка, охка и да бърше кървави сълзи пред всяко халтурно творение, чийто автор се е сетил да изримува „родина“ с „любима“ и следователно е създал поредната патриотична ода, пред която трябва да се кланяме в знак на признателност пред всички, загинали край Драгоман.

    Ще ме извиниш, но ако съм искала да работя в психиатрията, щяла съм да се погрижа да получа нужното образование, за да осъществя мечтата си. Не искам много от живота. Желая само малоумните абсурди и сюрреализмът да не са част от него. Надъханите си речи ги спести за пред Ламбрин Сотиров, прочети му дискутирания тук поетичен образец и гледай пламенно да се възмутиш, че някаква си там посмяла да не намери смисъл в стиха: „Ще потопя в горчивото ти старо вино/отровата от моите коси“. Че и да го счете за подигравка с поезията. И ако обичаш, недей да вкараваш Ботев в едно изречение с тая малоумна халтура. Обратното е подигравка. Роза… Защо, Боже!

  14. За много хора поезията се е превърнала в нарицателно на „ще набутам каквито там римуващи се думи се сетя, пък после ще обяснявам, че са СИМВОЛИ и ЕВФЕМИЗМИ“.

    За да имаш някакъв терен да обясняваш какъв си патриот, трябва да правиш нещо, освен да виеш на умряло и да обвиняваш всички останали за проблемите си на развален български или на латиница.

    Да не си знаеш езика, поне според мен, показва, че 1. не си влизал в училище, което е задължително и безплатно за всички деца, което много намалява шансовете на този човек да получи образование и да бъде от някаква полза на обществото, на близките си и на себе си, 2. че не ти стига акъла да запомниш няколко прости граматични правила, 3. много шум за нищо.
    Извинете, но патриотизма и граматиката не са взаимоизключващи се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s