Шшшт!

Има дни, в които човек с цялото си същество чувства, че не бива да става от леглото независимо от всичко. Трябва да си лежи под топлия юрган и да се измъква оттам само когато му се наложи да иде до тоалетната.

Когато такива дни започват да се проявяват с по-голяма от обичайната си честота, следователно нещо не е наред или с човека, или с реалността, която по стечение на обстоятелствата обитава. Някои философи* твърдят, че реалността си я изграждаме самите ние, пък после си блъскаме главите и си задаваме нелепи въпроси като „как стигнах дотук, по дяволите?!“ или „как може точно на мен да ми се случва точно това?!“. Ми на. Може. Най-вероятно наистина сами си изграждаме собствените си реалности, които пък с почти абсолютна сигурност са различни от реалностите на другите хора точно както различните индивиди възприемат зеления звят по съвсем различен начин, да не говорим за странните същества, които не обичат шоколад, ягоди, а донякъде череши и диня.

А днес аз наистина трябваше да си остана под юргана. Идея си нямате колко е противно чувството да си най-последен от последния на последната опашка и да знаеш, че ако някога станеш пръв за нещо, то ще е например за съмнителната чест да метнат по теб първия камък.

Обяснявам веднага какво имам предвид, преди да потъна в бездната на собственото си самосъжаление.

Излизам от къщи и тръпнеща проверявам пощенската си кутия. И какво, мислите, намирам? Нищо не намирам, ето какво! Оказва се, че Човекът с Каскета™, който бодро и напоително осеменява хорските пощенски кутии със сересета, ме е подминал! И ме доядя… Ще ме разберете, вярвам. Представяте ли си да бяхте на мое място? Представяте ли си вие да сте единствените в цялата страна, които не са намерили в пощенската си кутия сересе, пуснато от Човека с Каскета™?! Едва ли можете да си го представите. То който не го е изпитал, не може да го разбере.

Оттогава ми е криво. В крайна сметка ние сме единствената точка в моята лична реалност, в която местният вариант на Уикилийкс броди от врата на врата като… като нещо, дето броди от врата на врата… и пуска в хорските пощенски кутии избрани хитове в изпълнение на висши държавни люде, а аз, ще рече човек, че не съществувам. Добре де, бива ли така?

И от цялата работа ме обзе нелечим нихилизъм. Всичко живо се пита кой ги разпространява тези сересета, кой въобще ги прави, защо ги прави, как ги прави, ма Алексей ли бил, ма Яне ли имал пръст, пък манипулирани ли били записите, ама кой ги бил манипулирал, на колко килохерца се чувал гласът на Премиера, вдигало ли му това рейтинга, не му ли го вдигало, а пък на мен, представете си, не ми пука.

Само ми е малко… странно. Чувствам се като член на някакво африканско племе из по-затънтените области на Судан, опресирани от мюсюлманското правителство, който (член) по случайност е чувал, че на света има хора, дето ядат по три пъти на ден някакви най-разнообразни храни, поливат се с вода колкото си искат и живеят в къщи от камък. И като стане тъмно, просто натискат някакво копче на стената на колибата си и си палят малко домашно слънце.

Чувствам се така и се питам верно ли си спомням, дето Премиерът съвсем доскоро обясняваше колко яко било министрите му да бъдат подслушвани. Вероятно това е плод на въображението ми. И понеже днес ми е тъпо, не ми пука. Не ми пука за мачото, за Човека от народа, дето приказва тъй, че основно баба му Пена от Бусманци да му вникне в приказката, не ми пука за изцепките му от рода на „женски пари са змийски кости“, не ми дреме, че баба Пена от Бусманци била решила, че Кристалина Георгиева е сред най-добрите ни политици, все ми е едно, че… За много неща ми е все едно. Дори не успях да попия от вълнението на Искра Фидосова, която преди малко с впечатляващ патос обяви, че АТАКА била плътно с ГЕРБ. Вероятно това е чудесно. По някаква причина. Не ща да я знам.

Между другото, снощи сънувах, че съм в Истанбул, облечена в любимата си патешкожълта хавлиена пижама и съм се кукнала на обществено място, когато се появяват наши министри, телевизията почва да ги снима и аз попадам в кадър. По пижама. Умрях си от срам.  А те вече са и в сънищата ми.

Спокойно, дори на сън само с добро ви споменавах… Да, да, в Истанбул.

––––––-
*Де да знам кои. Бел. ав.

P.S.

Добре де, то не беше 24-часова гладна стачка, съобразена с лунната диета, не бяха унищожени СРС-та, не беше… не знам и аз какво не беше, ама наистина как трябва да се процедира, ако живееш в поселище с ей такъв „парламент„?

Advertisements

7 thoughts on “Шшшт!

  1. Споко, никой няма да ти обърне внимание на пижамата, по-важният въпрос, от който спешно ще се заинтересуват и зачекнат, ще бъде „Бил ли е валиден международният паспорт на Марфата 6 месеца след деня на заснемането на репортажа и ако не – кой я е пуснал да мине границата?“

    • Да ти кажа, тескерето ми е валидно, но през цялото време много ме беше страх, че на работа ще ме видят и ще ми се карат, задето съм се развявала по пижама пред българските министри в Истанбул. Бе объркана работа, много объркана!

  2. „Пена от Бусманци била решила, че Кристалина Георгиева е сред най-добрите ни политици“

    Ами неопитна е Кристалина, доста трябва да се потруди за да заеме по-престижна позиция между най-лошите ни политици.

  3. Pingback: Шшшт! | Bulgarian Blog

  4. Марфе, пък аз да ти призная честно, ако се случи да попадна в кадър заедно с наште министри, бих предпочела да съм по патешкожълта пижама.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s