Amen

Днес реших да бъда Господ. Да ви кажа, никак не било лесно. Всички искат, но не мога всекиму да въздам според желанията, защото си имам свой божествен план, според който не винаги най-логичното за хората е логично и за мене.

Така че се заинтересувах на коя сцена най-ярко мога да проявя божествените си дарби и танцувайки се натресох на Сцената на мечтите. Там на прима виста си избрах неколцина, като накрая ще помогна само на едного.

Ето ги и кандидатите:
1. Симпатично девойче от семейство със седем деца. Семейството може всеки момент да остане на улицата, а на всичкото отгоре едната сестра е болна от левкемия.

2. Тийнейджър-инвалид. Освен, че иска да проходи, мечтае да поднови медицинското оборудване в клиниката, дето ходи на физиотерапия. Одма му давам една точка бонус, задето мисли и за ближните си.

3. Тийнейджър-танцьор, на когото майка му се бори с рака, а няма пари за лекарства.

4. Глуха танцьорка с починал баща.

5. Момиче, което иска да осигури пластична операция на обезобразената си сестричка.

6. Майка, която иска да спаси четиримесечното си бебе.

7. Още една майка, но самотна. Дъщеря й страда от церебрална парализа.

8. Момиче, което иска да излекува приятелката си, която има тумор на крака, а кракът от своя страна може и да бъде ампутиран.

9. Сестра, която иска да осигури пари за животоспасяващо лечение за брат си.

10+ Някакви други, които не са толкова интересни. Един искал да пробие в музикантския бизнес, ама понеже е чужденец и не разбрал, че шоуто е някакъв вид Сървайвър, превърнат в конкурс по оцеляване. Друга пък искала сестра й да участва в Олимпиадата, трети искал пързалка… Има и някакви трививални. Щели наркокомуни да правели, деца в домове да спасявали (те не са ли чували за Другата Телевизия, дето е поела тази дейност?!), не знам какво си още… Бе куца работа.

Но да ви кажа, то вече не е толкова интересно. Едно време (ех, това едно време…) беше значително по-яко. Седиш си на трибуните и докато чакаш най-сетне да открият Америка и в частност да изборетят пуканките, си запълваш времето, докато вдигаш я палец нагоре, я го смъкваш надолу. И така, обграден от съпричастната тълпа, решаваш кой да живее и кой да мре. Нямаше тогава разни танци-манци. Набутват го оня в клетката на лъва и само му гледай сеира. Е, верно, не беше чак толкова благородно като сега. Но така е то. O, tempora! O mores! Всички твърдят, че това го бил казал Цицерон, но не им вярвайте. Думите са мои. Не че има някакво значение де.

Та бях решила Голямата награда да я връча еднолично на някакъв нигериец, дето искал да пее български песни, но се оказа, че докато реша дали да бъда Господ или да не бъда, той взел, че отпаднал. Тъпо. Да спасявам деца с церебрална парализа е тривиално. За четиримесечното бебе пък Президентът е измислил Българската Коледа. Тийнейджърът с болната майка не ми харесва как танцува. Глухата пък какво й е? Хубаво де, танцувала, ама щеше да е по-затрогващо ако беше сляпа и рисуваше. Бе труден избор, труден.

Но ми е забавно. Къде инак ще видя майка да танцува, за да спаси дъщеря си, син да подскача, за да купи лекарство за майка си, сестра да пее, за да изцери брат си… Както вече споменах, за последен път се забавлявах така по времето на Нерона. Верно, че като да беше вчера, но пък от друга гледна точка сякаш беше преди две хилядолетия. А и сега е толкова благородно всичко! Човек получава идеалната възможност да блесне. Сега, ако бях един бизнесмен, щях да се поява в ефир и с разплакани очи да обявя, че давам не трийсе, ми четирсе хиляди евро ако трябва, за да спася живота на избрания от мен човек. Или ако бях позабравен политик, щях да се самоизтупам от прахта. Или… Бе възможности много. А най-добре му е на средния Ганю – ще похлипа над изпълнението на девойчето с болната сестра и току-виж цъкнал по някой смс.

Гений трябва да си, за да сътвориш такова шоу, което да сбъдва не

просто желания, а животоспасяващи желания. Шоу, чиито зрители да решат кой да живее и кой – да мре.

Преди две години за едната бройка жадната ми за правене на Господ същност щеше да бъде удовлетворена. Тогава до престола ми достигна слух, че някакви холандци измислили шоуто Big Donor, в което някаква умираща щяла с помощта на подкрепящите я чрез sms-и зрители да избере на кого да дари бъбреците си. То пък се оказа, че било измама, с което Холандия заслужи вечното ми презрение и й проклех лалетата така, че през оная година хич даже не цъфтяха като хората.

Но надежда има. Хора, които са способни да превърнат благотворителността в риалити-шоу, са способни на всичко. Вие избрахте ли си вече фаворит?

И такааааа! Всички палци гореееее! Или пък долу, де да знам. Вие си решавате.

Advertisements

2 thoughts on “Amen

  1. Честно казано, подобни постове ме карат да се радвам искрено, че от година и нещо съм загубил почти всякаква връзка с българската телевизия. И ще е така поне докато не сътворят отново някое шоу като „Мюзик Айдъл“.

  2. А мен ме потриса друго. Как так няма пари за раково болни или за това на някой да му спасят крака? Откъде на къде животозастрашаващи/променящи операции ще са опция само ако имаш пари? За какво плащаме здравни осигуровки? Какво точно ни осигуряват? Това, че джипито, което в общия случай изписва лекарства без дори да прегледа човека, камо ли да пусне изледвания не иска цялата сума за прегледа, а само част? Не само че е възмутително, страшно е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s