Клиентът не винаги е прав

Наскоро беше проведено събрание, на което директорката изрично настоя всички да се държим културно и учтиво с клиентите, да не ги нервираме и въобще да сме захарчета с тях. Аз по принцип нямам нищо против подобни директиви и дори съм много съгласна с тях, макар това често да налага наличието на твърде здравни нерви (с каквито не разполагам) и липсата на чувствително обоняние (с каквото, за нещастие, природата ме е дарила). Но все едно. Като цяло съм един изключително учтив член на задружния ни персонал и все още ни един клиент не се е оплакал от скромната ми персона. Все пак, ако сте чели и друг път блога ми, ще знаете, че съм изтърпявала облъчване с интегрални схеми, сканирала съм бели листи формат А4 с резолюция 300dpi и въобще като цяло ми се е случвало какво ли не. Случката, която сега ще възпея, се разигра оня ден. Има още

След като ми пречат да работя, няма да работя, въпреки че ми пречат.*

–––––––––

* Из непубликувания ми и ненаписан сборник с мъдрости „Недомъдрените мъдрости на мъдрия мъдрец“.

Ода за богомолките

Не мога да се сдържа да не споделя с вас откровенията на една приятелка по повод богомолките като такива. Подписвам се под всяка нейна дума и се подписвам, че съм се подписала! 😆 Има още