Материал да искаш

Докато гинех далеч от компютър, загубила връзка с цивилизацията и изпитваща симптоми на абстиненция поради липса на досег с добрата стара Мрежа, в нашата китна родина се насъбрал материал. Както щете го разбирайте. Някой би казал, че лавинообразното трупане на новини от последните две-три седмици започва с акцията срещу chitanka.info. По мое скромно мнение акцията срещу „читанката“ не е никаква новина и въобще не заслужава отромното внимание, което PR-отделът на ГДБОП успя да предизвика. Лично аз смятам, че сагата с Маргините, поскъпването на енергоносителите и игричките на „тука има, тука нема“, дето ги играе целокупното управленско войнство воглаве с Бате, да не говорим за липсата на лекарства за онкоболните и включването им в някакви списъци за изчакване (?!), са много по-големи новини и заслужават много по-голямо медийно присъствие, ама на. Щото нито издателствата могат да ме убедят, че калкулират невиждани загуби от каченото в „читанката“, нито пък от „читанката“ успяват да ме накарат да повярвам, че разпространението на нещо, което не е тяхно, е непременно благородна постъпка. Стигна се дотам някои мои читатели да ме обвинят, че троля собствения си блог, застъпвайки тази именно позиция. Не разбирам.

Та, за „читанката“. Много страсти, много нещо се разгоряло. Дори се появил своеобразен манифест в защита на въпросния сайт, от името на Милена Цветкова. После се появил и отговор, написан от Йордан Антов от ИК БАРД. А откъде тръгва всичко? Тръгва оттам, че ние, българите, не искаме да проумеем, че безплатни неща в тоя живот няма. Няма. Ей там въздух, слънце, такива ми ти работи – те са, така да се каже, на всички. Но стане ли въпрос за някои по-хуманитарни да го речем области, е там вече се запъваме и отказваме да помръднем. Учителите са длъжни да преподават по възможност без пари, защото не е нормално някой да иска да му се плаща за нещо толкова възвишено като предаването на знания. Лекарите са длъжни да лекуват без пари, защото здравето е безценно. За книгите не е добре да се мисли като за бизнес, защото четенето е неотменимо право на всекиго. Примерно.

И понеже четенето е неотменимо право на всекиго, затова е морално, почтено и правилно ако човек се сдобие с някоя книга, да я сканира и да я качи в интернет в полза на обществото.

Мисля, че тук някъде е мястото да обясня някои неща. Като например кога една обществена библиотека е наистина обществена библиотека, а не нещо друго. Библиотеките, уважаеми мой читателю, съществуват благодарение на твоите данъци. Понеже често се коментира как било по света, мисля, че е редно да кажа, че колкото по-„западен“ е един свят, толкова по-големи данъци плащат хората, но пък всъщност и толкова по-големи заплати получават същите тези хора, а и управниците им отдавна са проумели, че ако вдигнат ръце от здравеопазване, образование и култура, само след максимум две поколения ще им се наложи да се оправят с един много прост и болен народ. Затова и „западните“ библиотеки толкова се различават от нашенските. Както по вид, така и по съдържание.

Но аз се отклоних. Опитвах се да обясня защо на доста места в България в обществените библиотеки има такова нещо, наречено „читателска такса“. Библиотеките у нас са на бюджетна или общинска издръжка, което е нормална световна практика, а тъй като заплатите са ниски, събраните от данъци пари хич не са толкова много, колкото би ни се искало на всички, особено на министър Дянков. Освен това, тъй като у нас областите на здравеопазването, образованието и културата са някакви такива имагинерни и общо взето никому ненужни, една твърде малка част от парите за данъци, които плащаме всички, отива по тези направления. Ето защо в някои библиотеки човек трябва да си плати една всъщност невисока такса, за да си извади читателска карта. И оттам нататък може свободно и неограничено да изпълнява свещеното си право да чете. Колкото си иска книги. Безплатно.

Иначе казано, библиотеките съществуват благодарение на нашите пари. Обновяването на фондовете им и попълването им с нови и актуални заглавия става със средства, които излизат от нашите джобове. Книгите, които са в тях, сме ги купили всички ние, с нашите данъци. И после ги четем. Безплатно.

Говоря за обикновените библиотеки, разбира се. Тези, дето не са в интернет, а се помещават в сгради, а книгите са подредени не във файлове, а на рафтове. Има и виртуални библиотеки. „Словото“ например. Там се качват или произведения с изтекли авторски права, или творби с изрично авторско съгласие.

И тук се връщаме на правата, съгласието, неотменимото право на човек да чете, както и на текста на Милена Цветкова. Наистина е странно защо никой от защитниците на сайта chitanka.info не е приел за своя кауза безплатното разпространение на пиесите на Камен Донев например. Защо никой не влиза в театъра въоръжен с хубава камера, не заснима целия спектакъл и после не го пуска за безплатно сваляне в сайта virtualen-teatar.com. Честно, не разбирам. Нима посещенията в театъра да са по-малко неотменимо човешко право от четенето? Не мисля. И продължавам да не разбирам защо хората не разбират, прости ме за тавтологията, читателю, че не е редно да вземеш книга, която някой е написал, друг е закупил правата за разпространение, платил е на екип от преводач, редактор, коректор и художествен оформител, привел я е в удобен за четене вид, и да я пуснеш в робинхудовски жест за свободно сваляне в интернет. А извинението за такава постъпка е, че мястото, където е качена, било библиотека, четенето било неотменимо право, а хората, продаващи книги, били жалки търгаши…

Тук не говоря за книги с изтекли авторски права. Не говоря за гаврата с Пратчет, която Вузеви сътвориха, пускайки на пазара абоминацията „Пощоряване“. В конкретния случай „пиратските“ преводи на „Пощоряване“ в Мрежата са по-скоро опит България да се извини на автора за подигравката, която му спретна споменатото „издателство“. Говоря за нещо простичко и очевидно – не е морално да вземеш нещо, за чието създаване са отишли и труд, и средства, и да го разпространиш свободно с уговорката, че достъпът до това нещо бил неотменимо право на всеки. Друг е въпросът, че наличието на Явор Колев в цялата схема опорочава начинанието. Да де, говорим си за човека, който не толкова отдавна уговаряше дечицата да търсят порносайтове в интернет и да му докладват, ако ги намерят. Но там работата е симптоматична. Аз лично съм забелязала, че интензитета на дейност на въпросния господин рязко се покачва по време на пълнолуние, както и при рязко влошаване на атмосферните условия, което ме води до някои размишления върху причините за PR-кампаниите на ГДБОП.

Говорейки обаче за честотата на проявление на някои особени девиации от страна на г-н Колев, не мога да не се върна на манифеста, сътворен от Милена Цветкова. Зачитам:

Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на „права“ и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето.

Оттук разбирам следното. Дамата е ЗА това някакви хора да пишат книги, докато садят примерно домати, с които да се изхранват, защото тя е ЗА безплатното четене и ПРОТИВ заплащането на авторския/преводаческия/редакторския/коректорския и съответно, пази Боже, издателския труд. А ако някой все пак иска трудът му да се заплаща, то той е меркантилен занаятчия. Ми добре, доц. Цветкова. Аз пък съм ЗА безплатното образование и ПРОТИВ моите пари, постъпващи от моите данъци, да хрантутят неясно количество доценти, асистенти, професори, академици и разни прости даскаля, които вместо всеотдайно да споделят знания и мъдрост с народа, имат наглостта да получават заплащане за дейността си.

Твърде шизофренично е да се блокира достъпът до текстове за четене във време, когато се ронят сълзи по „изчезващото“ четене. Най-важното е да се чете. Пък било и играейки си с охранителите на четива или заобикаляйки системата.

Тук бих изтъкнала, че материал за четене има бол. Има си книжарници, има библиотеки, бе има си. Само че авторката на въпросните слова е твърдо ПРОТИВ да даде пари за книга, но вероятно е ЗА да си плаща тоалетната хартия. Ето откъде произтича затруднението, в което изпада госпожа Цветкова. Но, да продължим нататък.

Авторското право е идеално право и затова – неунищожимо. Но никой не е сам автор „на коня“ – и той е чел, слушал, черпил идеи, копирал, имитирал или крал от други. „Автор“ е само Първият, но кой е той е друг въпрос. Както напомня Марк Твен, само Адам е бил щастливец, защото е знаел, че всичко, което казва, го казва пръв. И нещо много важно – знанието и информацията априори са безплатни! Платени стават, когато планетата е превзета от икономиката, пазара и парите. Това е истината за цялата ни писмена цивилизация.

Амин. Тук вероятно госпожа Цветкова със сълзи на очи се сбогува с близки и роднини, запасява се със сухари и заминава за Латинска Америка, за да се присъедини към редиците на Сендеро Луминосо, та с верните другари там да построи най-сетне здрав комунизъм от маоистки тип и да срине света на икономиката, пазара и парите.

Законът за авторското право и сродните му права разрешава свободното използване, възпроизвеждането на вече публикувани произведения и прякото или непрякото им размножаване по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма. А уеббазираната виртуална база с писмени произведения точно това прави. И нищо повече. Естествено, че всеки интернет сайт за онлайн четене или теглене на текстове е БИБЛИОТЕКА! А не книготърговска сергия.

Естествено, че всяка виртуална библиотека разпространява СЪДЪРЖАНИЯ, а не книги! Съдържанието по природа е дигитално! Без твърда опаковка по всички закони на физиката тече, разлива се, влива се в персоналните ни компютри. Това му е работата.

Кхм… Тук вече е време да бъде зададен въпросът какви точно гъби е консумирала дамата напоследък… Но все пак, за да бъде всичко точно, е редно да се спомене какво всъщност казва законът:

Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив;
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71.

Както се вижда, законът никъде не казва това, което възмутената от съвременния меркантилен и капиталистически свят авторка чете. Все пак, в защита на „читанката“, съм длъжна да призная, че наличието на термина „общодостъпни библиотеки“ вероятно дава възможност на обвинените да излязат сухи от водата, доколкото никъде из другите закони няма дефиниция на въпросното понятие. Или ако има, аз не я знам. Обаче знам нещо друго, което не мога да се сдържа да не споделя с четящите този скромен блог: наличието на сложни думи в даден текст не могат да му придадат смисъл, ако изначално той е замислен като безмислен набор от думи. В нашия случай що ще рече, че съдържанието по природа било дигитално? Че без твърда опаковка и по всички закони на физиката се разливало, течало и вливало в персоналните ни компютри? Ще рече, че нищо няма да рече. Да де, Питагор твърди, че в основата на всичко е числото, а хората, които не са като мен и нямат фобия от математиката твърдят, че тази наука е в състояние да обясни цялата вселена. Само че цифровото по природа съдържание на книгите някак успява да се съхрани и преди изобретяването на персоналните компютри, вливайки се в някои глави, изливайки се от други и задръствайки трети. И впрочем, какво им е лошото на книготърговските сергии, освен че противоречат на убежденията на госпожа Цветкова, според която книжовното богатство трябва да се лашка на приливи и отливи в персоналния й компютър напълно безплатно? И защо, впрочем, персоналните компютри не са безплатни? Аз лично отдавна чакам момента, в който някоя влиятелна личност ще се присети, че персоналният компютър е неотменимо човешко право, ще заяви, че е ЗА безплатния компютър и ПРОТИВ продажните търгаши-производители на техника, които трупат тлъсти пачки в нашето капиталистическо общество, чакам, ама на. Засега не става. Затова, докато чакам, ще продължа да чета манифеста на Милена Цветкова.

Нека овълчените занаятчии в полето на книгата вземат, че калкулират отделно Съдържание и отделно хартиения си продукт, известен като книга. Поне там да си видим кому трябва да плащаме като четем Файлове. Ако при филмите и песните „тегленото“ или възприеманото с очи и уши произведение е идентично и при копието, и при оригинала, при книгите не е така. Съдържанието можем да го попием с очи по един начин от хартиен продукт, и по друг начин от дисплей. И всеки си прави сметката кой начин да избере. Защото файлът със съдържанието на хартиената книга дори не е копие на тази книга. Файлът е като ГМО на книгата.

Това вече взе да плаши и мисля да спра дотук с анализа, защото ако продължа, вече ще се превърне в гавра. А! Замалко да забравя! НЕЩЕМЕ ГЕМЕО! НЕЩЕМЕ ГЕМЕО! Междувременно Енея съвсем се вживя в ролята си на бъдещ журналист и тръгна да се бори за правата кауза. Нищо лошо, бързам да кажа. Само че ето какво се получава. Праща въпросник на няколко издателства. Някои отговарят, други – не. И следва сърдене на тези, които не са отговорили. А защо трябва да отговарят на нечии въпросници? Не разбирам. Така де, ако аз получа някакъв въпросник по имейла си и не му отговоря, ще съм лоша, така ли? Правилният подход би бил да се потърси пряка връзка с издателството, например по телефон. Интервюиращият да се представи на издателя Х, да му обясни, че подготвя материал по тая и тая тема, след което да прати запитванията си. Защо това е правилно ли? Ами най-малкото при всички случаи интервюиращият ще получи повече отговори след осъществения контакт, отколкото ако Злият Коварен Книготъргаш™ получи имейл от неизвестен нему човек, който му задава някакви въпроси с не особено ясна крайна цел. Аз поне не бих отговорила на писмо с неизвестен за мен подател, който ми задава тенденциозни въпроси с неясна цел и съм склонна да разбера хората, които биха постъпили по същия начин.

Понеже в Shadowdance периодично публикуваме интервюта с известни автори от областта на фантстиката и фентъзито, смятам, че имам моралното право да говоря по въпроса. Винаги първо търсим връзка с автора, питаме го дали е съгласен да ни отговори, обясняваме кои сме и за какво се борим и чак след като получим утвърдителен отговор, пращаме списък с въпроси.

После Енея прави анализ на отговора на Йордан Антов от БАРД, който той дава на писмото на Милена Цветкова. Пак от Енея разбираме, че тя е твърдо несъгласна с позицията на въпросния господин, според който знанието не е безплатно. В подкрепа на тезата си тя цитира Конституцията. Както посочих малко по-горе, безплатни неща всъщност няма. Българското начално и средно образование се финансира от бюджета и от общините, които средства идват като пряко постъпление от джобовете на данъкоплатците. После иде реч за авторите. Според Енея авторите, които се свързали с нея, били на съвсем друго мнение относно така създалата се ситуация… Въпросът очевидно е да се попитат правилните автори. 🙂 И после отново се коментира това митично безплатно нещо си, което се финансира от един Бог знае какво. Вероятно от нещо дигитално и без обвивка по природа, което тече, влива се и се разлива, не знам. Може да е ГМО.

А пък аз, ей тъй като си гледам отстрани, виждам един цирк, който не ми е ясно точно как възникна (пълнолунието и необичайната метеорологична обстановка едва ли са единственото обяснение понеже), но съм почти 100% убедена, че едва ли някое издателство е било замесено в поредния пристъп на господин Явор Колев. Както вече споменах, не съм забравила случая с апела му към децата да му докладват за педофилски сайтове. Защо издателствата досега не са подвели „читанката“ под отговорност? Вероятно защото не са я смятали за голяма заплаха. Пък и администраторите на сайта действително смъкваха книгите, за които биваха помолени, макар след това да започваха очерняща кампания срещу съответния молител. Тъй като тази история беше една буря в чаша вода, убедена съм, че ще замлъкне и скоро ще бъде забравена.
––––––––––––––––-

Другите важни неща, които се случиха и не разбирам, бяха в областта на футбола. Не, футболът го разбирам и при това съм страстен запалянко (тая дума що няма женски род бе?!), но продължавам да не разбирам вувузелите. Все пак признавам, че са подходящ фон за антикапиталистическия манифест на Милена Цветкова, като в частите за ГМО-то и дигиталното по природа съдържание адското им жужене направо би било съвсем на място. Франция за пореден път доказа, че никаква я няма, италианският футбол е точно толкова грозен, колкото го помня, а севернокорейските футболисти бяха отвлечени и надрогирани с диверсионна цел, стремяща се към подкопаването на философията чучхе и обида на другаря Ким Чен Ир…

Де да знам. То не е невъзможно. Но лично аз смятам да изгледам с кеф финала. Плаши ме обаче нашествието на вувузелите по света. Те настъпват! Близо са! Очаквайте ги скоро и по нашите стадиони!!! Не ща!
––––––––––––––––

Друг факт, който успя да ме впечатли, е емпиричният опит, който доказа, че залееш ли с горчиво вино икебана от дървеса на връх пети юли, то икебаната увяхва. Вървя си аз тази заран към работа и що да видя – хора с китки на талази за полицията, дет ни пази.

Иначе казано, Весо Маринов did it again. Химнът на МВР най-сетне успя да издигне червения бард, възпял досега не едно вино, по върховете на музикалните ни класации. Само с един скок Маринов отпрати „От икебана дървесата ги боли“ в забвение, нокаутира колегата си Деян Неделчев и вече се говори, че е  на път да повтори постижението на „Кен Ли“. За последното се съмнявам. Хитът на Валентина Хасан стана широко известен в световен мащаб, докато аз поне силно се надявам химнът на МВР да придобие максимална известност, но по възможност на родна почва. Засега из нета народният гений твори кавър след кавър. Смятам по-нататък в обозримото бъдеще да събера най-сполучливите попадения и да обявя анкета с победител. 🙂 И за да завърша оптимистично, ще ви поздравя с „Нашата полиция“, надявайки се че тази гениална компилация от музика, текст и изпълнение ще вдъхнови изчелите този безобразно дълъг материал да сътворят достойно продължение на хитовото парче.

Vodpod videos no longer available.

101 коментара за “Материал да искаш

  1. Марфа, страшно съм разочарован от глупостите, които си написала за Милена Цветкова. Не съм си представял, че един интелигентен човек може да избълва такива злобни и манипулативни коментари. Не вярвам да не си разбрала посланието на нейната статия. По-скоро виждам нескопосан опит за сарказъм. Жалко. Вкара си голям автогол.

    • Аууу! „…избълва злобни и манипулативни коментари“, тц, тц, тц. 🙂 Хайде сега! Посланието на нейната статия накратко е, че тя не е съгласна да плаща за книги, но е твърдо ЗА някой да й ги пише. Що, ти друго ли разбра? 🙂

  2. Аз пък съм склонен да се съглася с тази гледна точка. И без това случаят, както винаги, прие крайно истерично-емоционално-малоумен вид, та все повече започвам да се радвам на хора, вземащи малко по-неутрални (и поради което – малко по-нормално изглеждащи) становища.

  3. Хубав коментар, приятелко. Време беше да се види и другата гледна точка – от реалността. 🙂 Която накратко е: сиренето, бензинът, парното, книгите и каквото още се сетим, са с пари.

    „Дайте да дадем!“. Аз по-големи глупости и манипулации от развихрилите се напоследък не бях виждала. И иначе интелигентни хора се оставиха да ги истерясат и водят за носа. :mrgreen:

  4. Подкрепям Марфа.
    Останалите блогъри, които си търсят кауза, за да има какво да пишат – моля, изберете пак 🙂

  5. @Marfa
    Всеки има право на мнение, но ако искаш да си кажеш мнението за статията на доц. Цветкова, поне го направи на ниво. Такива дребно-еснафски, заядливи подмятания по адрес на нейната личност не ти правят чест. Излагаш се.

    Колкото до издателите в България:

    В съвременният свят авторските права за издаването на едно произведение на книжен носител и авторските права за издаването на същото произведение на електронен носител са две различни неща които се уреждат и плащат поотделно. Българските издатели (с малки изключения) не са платили и не държат авторските права за издаване на книги на електронен носител. Така се оказа, че издателите в България нямат нито юридическото нито моралното право да се оплакват, че читанка или който и да е друг интернет сайт ги ограбва. Не може да ти откраднат нещо което не е твое и никога не си притежавал.

    Ще завърша с няколко цитата на Паулу Коелю за авторските права и бъдещето на книгата. В България има какво да научим от неговият опит.

    http://spriipomisli.blogspot.com/2008/10/blog-post_14.html

    „Навлизаме в нова ера, в която или ще се адаптираш, или ще загинеш“

    „Имах късмета да видя какво става с моите книги в Русия през 1999, където имах трудно начало. Заради големите разстояния, книгите ми се разпространяваха много зле и продажбите бяха много слаби. Но с появяването на пиратското цифрово копие на „Алхимикът“ (което по-късно сложих на официалния си сайт) продажбите направо полетяха. През първата година скочиха от 1 000 на 10 000 копия. През втората година се извисиха до 100 000 копия, а на следващата вече бях продал един милион книги. Към днешна дата съм отчел над 10 милиона продадени книги на тази територия.“

    • Виж сега. Приеми, че наистина нямам нужното ниво, за да коментирам изказвания като:

      Съдържанието по природа е дигитално! Без твърда опаковка по всички закони на физиката тече, разлива се, влива се в персоналните ни компютри. Това му е работата.
      […]
      Защото файлът със съдържанието на хартиената книга дори не е копие на тази книга. Файлът е като ГМО на книгата.

      Не разбирам, аз какво съм виновна, че в даден момент някой е натворил подобни писания? 🙂

  6. Марфа, имате ли късмета да ми изпраттите телефона си? Имам да ви казвам нещо.

  7. Също подкрепям Марфа. Смятам, че позицията й е достатъчно балансирана. Редно е, според мен, текстове да се предоставят за свободно ползване само с волята и изричното съгласие на носителите на техните права.
    Но независимо кой е прав в този спор, мен също ме учудиха доста от изказванията на доц. Цветкова, особено твърдението й, че съдържанието било „по природа дигитално“ и че по законите на физиката „течало и преливало“. Както и сравнението с ГМО – просто някои метафори ми идват в повечко.
    Но М. Цветкова има и други интересни изказвания. Например, ако някой още не знае какво точно представлявал процесът на четене, може да запълни тази празнота в знанията си ето тук:
    http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=8531 (в края на интервюто)

  8. Даже и по нашите много рестриктивни закони за авторските права, този сайт изглежда легален, както авторката сама е посочила.
    Затова и няма дело срещу него, само леко рекетьорски действия.
    Останалото са безсмислени разпри и реклама 🙂

    btw Една ясна теза няма нужда от толкова много думи. Ако има нужда, значи не е ясна. Рекламата на ИК Бард е озадачаваща до подобна статия. Или не е.

    • Не е бе. Статията е поръчкова и Злите Издателства, особено ИК БАРД, ми плащат, за да ги защитавам. 🙂 А думите са много, понеже ми плащат на знак.

  9. Само не разбрах, защо за „Словото“ може, а за „Моята библиотека“ не може.

    В „Моята библиотека“ също се качват произведения
    „с изтекли авторски права, или творби с изрично авторско съгласие“. Всъщност доста автори сами си качват произведенията.
    Вярно, позволено е и на читатели да качват книги, но ако за нещо има претенции за права се сваля. Който е имал претенции е могъл просто да им пише, а не да прави селски изпълнения с ченгета.

    Или разликата е, че за „словото“ някой е взел едни пари и е подписал, а за „Моята библиотека“ иска да вземе и за това прави погроми, докато не им уврат главите и не платят…

    • Ами виж сега каква е разликата. Когато в „Читанка“ се качи нещо без изричното съгласие на автора или на държателя на правата му за България и после по молба на съответния човек се свали от там, името на издателството бива вкарвано в някакъв черен списък и се започва оплакване колко лош бил въпросният човек. Да вземем за пример следния казус: http://forum.chitanka.info/viewtopic.php?t=221 В посочения случай нормалната реакция би била: „Извинете, господин Минчев, недогледали сме, веднага ще смъкнем „Параграф 22″ от сайта“. Примерно де. Вместо това става някаква словесна вакханалия, дето ми е неудобно да я чета. В чест на Борислав съм длъжна да кажа, че не той започва баталията,но резултатите са на лице и съвсем не са красиви.

      Никой никога не е отварял дума за автори като Григор Гачев например, които се възползват от личното си право да разпространяват свободно своето собствено творчество.

      В „Словото“ от друга страна никой никога не е качвал заглавие с неизяснени авторски права.
      ––––-
      Колкото до селските изпълнения с ченгета, аз лично продължавам да застъпвам мнението, че просто наблюдавахме поредния пристъп на Явор Колев, доколкото нито едно наше издателство досега не е издало по какъвто и да е начин, че има нещо общо със случката. Да, изразиха неодобрение спрямо „Читанката“, но то не е същото като да са пратили маскирани нинджи, дето да дирят сървъри по покривите на хората. 🙂

  10. Не, идеята е друга. Вие имате читанка. Аз, който е известен писатеп, основах „Писанка“. Ама не такава писанка, а няма да ви даваме нищо! Ще се молите за всичко! Или ще го крадете от писанката.

  11. Браво, единствената ми критика е, че и ти добавяш материал към вече предизвикващия стомашни спазми случай Читанка 😀
    Странно е, че толкова малко от събуждащите се с Интернационала те налазиха тоя път, сигурно и на тях им е писнало или вече летят към Южна Америка 😀

  12. Цялата ситуация с Читанката наистина нямаше да се случи, ако Явор Колев не беше такъв кретен. Резултатът от действията му е просто впечатляващ – преди сравнително малко хора знаеха за съществуването на сайта, сега и най-пропадналият селянин го знае, а и заради показната акция сега хиляди хора в България и не само имат огромна част от съдържанието на Читанката на харддиска си. Има я качена в арената и в пиратския залив, затова. Спирането й вече е невъзможно, дори преди акцията да е било. В този смисъл единственото, което Колев постигна, беше да направи страхотна реклама на Борислав Манолов и сайта му.
    Що се отнася до това дали аз съм за или против, казах си го отдавна. Ще бъда за съществуването на сайта поне докато се появи негова законна алтернатива. Под „законна“ имам предвид такава, срещу която издателите няма да роптаят, а не такава, която действително не нарушава законите, понеже наистина не виждам как Читанката е в нарушение. Под „алтернатива“ имам предвид нещо със също толкова пълен и леснодостъпен каталог. Дори алтернативата да е платена, бих я ползвал.
    Прочее:
    http://e-vestnik.bg/9470/zakonen-li-e-saytat-chitankainfo-mnenieto-na-ministerstvoto-na-kulturata/
    Не го прочетох цялото, но видях това:
    „Освен това книгите са предоставени на библиотеките за ползване, изчистени от авторското право, защото те са купени преди това от библиотеката и правото на разпространение на автора върху тези екземпляри вече е погасено.“
    Т.е. ако аз *купя* книга, вече имам право да я разпространявам както си искам? Т.е. ако качените в Читанката книги са *купени* от сканиралия ги, а не откраднати или взети назаем, всъщност не би трябвало да има никакъв проблем?

  13. То е защото съм дванайсети граф и съм свикнал. Ще ме налазят, не ми завиждай, това е временно 🙂

    Което ме тревожи, е, че няма да има издава освен Читанката. Тя е завзела всичко (явно й се вижда лесно), някой ден ще стане „Рандъм Хаус“ и няма да можем да я спрем.(Както пише в продължението на „Параграф 22“: „Както винаги, нещата опираха до остър недостиг от пари.“

    Ето:

    Борислав
    Администратор

    Регистриран на: 15 ное 2005
    Мнения: 547
    Пуснато на: 17 април 2010 (събота) 13:46 Заглавие: Нов проект за преводи и тяхното подпомагане

    Миналата година се обсъждаше възможността да се правят преводи и по някакъв начин да се подкрепят преводачите. Имаше хубави идеи, някои от които се надявам да се реализират.

    Тази година ще пуснем такъв самостоятелен проект, който няма да е част от библиотеката, както е например „Работното ателие“. (Впрочем, по-нататък и ателието ще стане отделен проект, но за това друг път.)

    Ето какво си представям за новия преводачески проект.

    Ще има отделен форум, в който ще могат да се обсъждат вътрешни за проекта неща.

    Ще има също така и раздел „Заявки“, в който всеки регистриран потребител ще може да добавя книги, които желае да се преведат. Също там всеки ще може да се записва при дадена книга, което ще значи, че е готов да участва при плащането на превода.

    Преводачите ще могат да започнат превод по два начина:
    като изберат книга от наличните заявки;
    като запишат съвсем ново заглавие.

    Оттук и двата метода на плащане. При първия вариант имаме една определена бройка заинтересувани потребители и почти със сигурност може да се очаква някакво плащане. В такъв случай, преводача превежда и качва една част от книгата (да кажем първа глава). След това обявява каква сума е нужна, за да завърши целия превод. Записаните потребители се споразумяват и превеждат някаква част от нея. Ако са прекалено малко и не могат да си позволят цялата сума, тогава нищо не превеждат и превода остава на това положение, докато не се появят още желаещи да помогнат. В случай че читателите решат да започнат с плащането, тогава процеса на превеждане продължава: поредната част се превежда, качва и заплаща, докато се преведе цялата книга.

    Вижда се, че читателите трябва по някакъв начин да съгласуват действията си. Един от начините за това ще е чрез форума, но Мрежата предлага още куп други възможности.

    При втория вариант нямаме записани желаещи, затова преводача просто започва с превода на книгата. В идеалния вариант той завършва превода, качва го и оттам насетне благодарните читатели ще могат да му се отплатят кой с колкото пожелае.

    Плащането ще става чрез превод на пари по посочена от преводача сметка. Няма да има централна сметка. Бих казал, че при описаните начини на плащане няма да възникне нечестно поведение като например един да лъже, че е превел пари, а друг — че не е получил.

    Това е засега. Имате ли още идеи?

  14. Няма нужда от толкова пламенна защита – банера на бард годе вдясно е достатъчно показателен и изяснява всичко.

    Най-смешното е, че кандидатите за печалба сами си вкарват автогол. Но като гледам ентелектуалния капацитет на ентелектоалците – така им се и пада. А за другите – ето едно интересно и показателно четиво – http://presscafe.org/fun/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8.html

    • Ох. Аман от хора, дето не четат. Чакай да се самоцитирам:

      Статията е поръчкова и Злите Издателства, особено ИК БАРД, ми плащат, за да ги защитавам. А думите са много, понеже ми плащат на знак.

      Повтарям. Аз съм поръчков блогър, който бълва злъч, отрова и евтин сарказъм, с цел на аудиторията да й се „погади“ (нали така, Майк? 😉 ) и горният материал е писан изцяло под давлението на цял наръч Зли Издателства, които преди това ме облъчваха с новия химн на МВР, изпят от Весо Маринов.
      😀

  15. Това, което си написала с цел да изглежда саркастично – че си поръчков блогър, който бълва злъч и т.н., не е много забавно, нито много саркастично, нито много смешно. Открих обаче нещо действително саркастично и смешно в блога ти. Ето това:

    ти си един блогър с БЕЗПЛАТЕН блог, хостван на БЕЗПЛАТНИЯ хостинг на WordPress.com, работещ с БЕЗПЛАТНАТА OS Linux, с БЕЗПЛАТНИЯ сървър Apache, с БЕЗПЛАТНИЯ интерпретатор PHP, с БЕЗПЛАТНИТЕ бази данни MySQL, ползващ БЕЗПЛАТНИЯ софтуер WordPress, придружен с БЕЗПЛАТНИ темплейт и поддомейн…

    и след всичко тва ти ни обясняваш с жар, че:

    „ние, българите, не искаме да проумеем, че безплатни неща в тоя живот няма. Няма.“

    хахаха :))))))) – ето това вече е смешно, Марфиета, а също е и саркастично (по-точно – автосаркастично). По-саркастично от това – здраве. Дерзай и давай все така. 🙂

  16. Безплатни неща няма, Петре. Просто защото екипът, стоящ зад разработването на цялата wordpress-платформа, е съставен от интелигентни млади хора, които взимат наистина добри пари за разработките си. Това, че някой ми предоставя продукт за безплатно ползване не означава, че този някой се е навил да ми работи без пари. Така, както разработчиците на LINUX не работят без пари, както разработчиците на FreeBSD не работят просто за твоя или моя кеф, те същото се отнася и уърдпресците. Хората ми предоставят за безплатно ползване една великолепна версия на продукта си, но ако искам да си бърникам из css-то, трябва да си платя. Ако искам да си увелича обема на качване, пак трябва да си платя. Ако искам някакви допълнителни екстри – плащам. Ако не платя – екстри няма и се радвам на най-достъпния безплатен, пък макар и окастрен вариант. Вероятно дори ти би могъл да проумееш какво ти говоря.

    И само за сведение, какво точно се очаква да направя при обвинение, че съм написала нещо по заръка на някого? Ако отрека, такива като тебе няма да ми повярват. Ако си призная – то пък било сарказъм, че и на, на теб дори не ти станало и смешно. Тц, тц, тц.

  17. За всичко това трябва да си платиш, ако ползваш хостинга на wordpress.

    Никой не ти забранява да свалиш софтуера и да си бъзикаш колкото искаш css-a, както и целия код междувпрочем. И да си го хостваш и на собствен сървър ако искаш, или където и да е с всички промени, които си направила.

    Това, че някой ми предоставя продукт за безплатно ползване не означава, че този някой се е навил да ми работи без пари.

    Напрактика това означава. Ти ползваш безплатно, значи целият екип работи без пари за тебе. Още повече не ти забраняват даже да печелиш от това, за което не плащаш.

    А че хората печелят достатъчно, това никой не го отрича.
    Имат си достатъчно клиенти, които плащат.
    Но никой не те гони за „пропуснати ползи“.

    • Екипът ми предоставя някакъв продукт без пари, но не работи без пари нито за мене, нито за някой друг, Божо. Просто хората са си направили сметката, преценили са много точно как да си организират бизнеса така, че всички да са доволни и в резултат всички са доволни. 🙂 И въобще, каква е тая мания към безплатното? Зрели хора сме, би трябвало отдавна да сме проумели, че безплатният обяд винаги се плаща. По един или друг начин.

  18. То всъщност има и нещо още по-смешно – чрез безплатния си блог, ползващ всички изброени безспорно безплатни благинки, ако сложиш някое платено банерче, може да припечелиш някой лев. Т.е., не само, че има безплатни неща в тоя живот, ами тия безплатни неща може да носят и печалба. Смешно, а? 🙂 Не казвам дали го правиш, щото не знам дали банера е платен или не е – казвам само как принципно стоят нещата.

    P.S. Ти ползваш ли Wikipedia? Поне от време на време? 🙂

    • Да, ама много внимателно, щото достоверността на информацията там е… Нали. Само че в Wikipedia не знам защо, ама много внимават да не качват неща с авторски права, а ако има съмнения за нещо, че не е съвсем чисто, веднага го свалят без обяснения. Wikipedia се прави на доброволен принцип, целта й изначално не е търсенето на печалба и виж, тя наистина е безплатна в смисъла на „читанката“, но пък в нея няма и неща с непогасени авторски права. А банерът – безплатен е, точно както е безплатен и банерът към Блогосфера. Всъщност, доколкото си спомням, в wordpress май не одобряваха някой да качва платени банери, но виж, не съм сигурна.

  19. Уважаеми читатели на скромния ми блог,

    Моля да ме извините, че днес повече няма да отговарям на коментарите ви. Не е от нелюбезност – просто трябва да наваксам с някои служебни задачи. Ще ви замоля да не подхождате агресивно, да поддържате умерен тон в коментарите си и да бъдете здрави. 🙂 Ако мога, ще пиша по-късно тази вечер, а ако не – до утре!

    И нека Нашата Полиция бди над всички нас! 🙂

  20. „И въобще, каква е тая мания към безплатното? Зрели хора сме, би трябвало отдавна да сме проумели, че безплатният обяд винаги се плаща. По един или друг начин.“

    То всъщност никой не ви пречи да плащате – щом толкова напирате – плащайте за всяко нещо, което ползвате. Даже и изрично да не ви искат пари – настоявайте, докато не ви определят цена и си я плащайте. 🙂

    BTW, всички тия безплатни разработки, за които стана дума, както и милиони други (милиони да се разбира буквално), за които няма да стане дума, защото няма да ни стигне безплатно дареният ни живот – всички те не са правени в България. Правени са основно в меката на капитализма – САЩ и Западна Европа. Не знам как става така, но все ние, българите, се напъваме да обясняваме на папата какво ще рече Католицизъм. Затова и се появи лафа – какъвто ни беше социализма – такъв ни е и капитализма – нито единия разбрахме, нито другия. 🙂

    • Мхм, точно така. И пак в САЩ Гугъл направи нещо като библиотека Google Books, където са сканирани милиони книги. Е, има една тъъънка подробност – публикуват се само книги с изтекли авторски права, а за другите има само превю.

      Ама ще си затворим очите, к`ви са тия идиоти Гугъл в края на краищата, че ще ги гледаме какво правят? Те капитализЪма и без това не го разбират. Друго си е тука да си направим нещо така по нашенски и да пренебрегнем досадните подробности с някакви си права, нали? 😀

  21. Яяя, колко интересно:
    http://www.gatchev.info/blog/?p=985#comment-314759

    значи в един случай е кражба, в друг не е?

    И когато издателство „взема“ от автор не е кражба, а иначе е „кражба“
    А нали уж за „авторски“ права говорим и сме загрижени за авторите.
    Лошото е, че точно авторите изобщо не са грижа на господата, дето реват за „авторски“ права.

    ПП
    Който се е сетил да нарече издателските права „авторски“ сигурно е станал почетен член на йезуитския орден

  22. Бе не знам, Прасунсен – Гугъл съвсем наскоро спечелиха дело, заведено срещу техния сайт YouTube.com. А пък на едни други момчета от Швеция сайта им все го затварят и все отворен стои – thepiratebay.org се зове. 🙂

      • 🙂 Предполагах, че си запознат със случая. Да, Гугъл не са виновни, защото просто не могат да контролират всичките 1200 клипа, които се качват на ЮТуб всяка една секунда – денонощие след денонощие. Само ако някой подаде жалба – тогава свалят съответния клип.

        Разбира се това не решава проблема – на мястото на един премахнат клип се качват 50 нови, които също нарушават нечии права. И така – до края на света. 🙂

        Предполагам, че екипите, които корпорациите трябва да поддържат, за да следят трафика, ще трябва да станат бая големички. Поне ще се реши проблема с безработицата. 🙂

        Ключовата дума тук е „контрол“. И трябва да ти кажа, че изобщо не става дума за ЮТюб или за Пайрът бей. Споменатите са просто най-известните – всеки в своята категория. Самото словосъчетание „най-известни“ говори, че далеч не са единствени. Имаш ли представа колко сайта за видеосподеляне действат в света? А колко торент тракера? Аз например знам няколко български, които си работят от години и които нито за миг не преустановиха дейност дори през 2007 г., когато се опитваха да спрат Замунда и Арена. Замунда и Арена, както ЮТуб и пиратския залив ги знаят мнозина. Ми другите дет не ги знаят? Тях кой ги контролира и кой води дела срещу тях? Никой разбира се. Тия клипове, заради които пищят Viacom се развяват най-необезпокоявано по стотици други видео-сайтове. Ма те щели да осъдят ЮТуб 🙂 Пълна смехория. И ако случайно се случи да спрат един сайт, на негово място като глави на ламя израстват 3-4. Духът е пуснат от бутилката и няма да се прибере обратно. Затова за мене е ясно, че подобна борба е обречена.

  23. Наминавам само за кратко, че имам нещо за довършване и нямам време да следя кой какво пише. Ще ме извините, надявам се.

    Мисълта ми е: нали правите разлика между „аз сътворявам нещо, което доброволно и съзнателно пускам за безплатно разпространение“ и „някой сътворява нещо, а аз доброволно и съзнателно го пускам за безплатно разпространение“?

  24. Интересно ако регламентират онлайн библиотеките държавно, отпуснат им бюджет, въведат читателска такса и направят произведенията в тях достъпни само за без сваляне четене след като си си активирал читателската такса – тогава библиотеки ли ще във всеки един смисъл тези сайтовете или пак ще са пиратски свърталища които грабят издателите и писателите.

  25. Марфа, мисля, че „общодостъпни библиотеки“ не е толкова термин, а по-скоро пояснителен израз – библиотеки, които са общодостъпни. В последната ми държавна работа например имахме служебна библиотека само за наши нужди. Тя не беше общодостъпна. Не че нещо кой знае какво, просто не предлагаше обслужване на граждани. Ако имахме нещо, което го няма другаде и някой дойде да го поиска, сигурно биха му го дали да го ползва, докато си свърши работа с него, но не беше общодостъпна, т. е. не беше афиширана навън. По институтите и разните му там учреждения е пълно с такива, някои са общодостъпни, други не са.

    Пред думата библиотека може да има какво ли не прилагателно – хубава, грозна, поддържана, неподдържана, богата, бедна… всичко. Но съществителното е БИБЛИОТЕКА. Читанката и разни други сайтове като нея НЕ СА библиотеки – нито регистрирани по търговския или друг закон, нито технически и организационно погледнато.

    За Милена Цветкова… ами момичето просто не е добре 🙂 Да ги приказва такива и същевременно да преподава каквото и да е, свързано с книгоиздаване, е една от нашите безчетни български странности 🙂 🙂 🙂

    • Твърде интересно е да научим, след като читанката не е библиотека, то дали случайно смятате, че са библиотеки например http://www.gutenberg.org, http://lib.ru, http://www.litru.ru и още около N броя англоезични, рускоезични, немскоезични, френскоезични и патагонскоезични библиотеки?

      Аз лично свободно чета на и на руски и на английски. Фен съм на Пътеводителя и другите от поредицата и примерно на руски най-спокойно ги чета оттук: http://lib.ru/ADAMS/

      Как мислите, де Уинтър – като съвестен гражданин дали не трябва да подам сигнал до ГДБОП срещу себе си, за да дойдат да ме арестуват? 🙂

      • G.11. What books does Project Gutenberg publish?
        Any books that we legally can, and that our volunteers want to work on.

        We cannot publish any texts still in copyright without permission. This generally means that our texts are taken from books published pre-1923. (It’s more complicated than that, as our Copyright FAQ explains, but 1923 is a good first rule-of-thumb for the U.S.A.)

        So you won’t find the latest bestsellers or modern computer books here. You will find the classic books from the start of this century and previous centuries, from authors like Shakespeare, Poe, Dante, as well as well-loved favorites like the Sherlock Holmes stories by Sir Arthur Conan Doyle, the Tarzan and Mars books of Edgar Rice Burroughs, Alice’s adventures in Wonderland as told by Lewis Carroll, and thousands of others.

        These books are chosen by our volunteers. Simply, a volunteer decides that a certain book should be in the archives, obtains the book and does the work necessary to turn it into an e-text. If you’re interested in volunteering, see the Volunteers’ FAQ.

        Това, мисля, е достатъчно да се направи разлика между „Читанката“ и „Гутенберг“, както и да обясни защо „Словото“ е легална виртуална библиотека като „Гутенберг“, а „Читанката“ – не е.
        За руските случаи не коментирам, щото не съм запозната.

        • За руските не коментирам, защото не съм запозната – ми аз ще ви запозная тогава. 🙂

          Изглежда руснаците слабо ги вълнуват авторските права, щото си качват всичко на поразия, при това с благословията на правителството (Lib.ru получава субсидии от руското правителство). Е, сега вече сте запозната. 🙂

          Та значи, като не мога да чета от читанката (да предположим, че тя изчезне, което не виждам как ще стане – но да предположим) – кой и как точно ще ме спре да не чета от други библиотеки на други езици? 🙂

  26. Мхъм….. Около 2 часа се чудих дали да влизам в тая дискусия, ама сърце юнашко не трае… 🙂

    Като начало – дълбоко не съм съгласен с твърдението, че Явор Колев и другарите му – батмани са действали самосиндикално и не са имали санкция за акцията. ГДБОП действа по сигнал, официално оплакване или нареждане от горе. От тук не мога да се съглася с твърдението за „невинните издателства“. Не коментирам смислеността на акцията, ефекта й или начините, по които е проведена и отразена, а по-скоро повода за провеждането й.

    После… Както винаги истината е някъде по средата – безплатен обяд няма, но пък никой не може да ме спре да дам за прочит притежавана от мен книга на неколцина приятели да я прочетат. Самият закон също ми го позволява, стига от това да не произтича някаква финансова полза за мен, която вече може да се счита за официализирана вреда за носителите на правата. И при това положение няма особена разлика дали съм им дал хартиеното тяло, или съм я сканирал, сложил на моя сайт и съм им раздал линка за достъп, срещу изричната уговорка те от своя страна да не го разпространяват. Въпреки че принципно и тази уговорка е излишна, защото на теория и практика на никого нищо не би му попречило да даде за прочит хартиеното тяло на трето лице преди да ми го върне.

    Нататък. Безплатен обяд няма, но от друга страна аз далеч не съм съгласен да плащам взет от улицата хот-дог на цената на ястие в гурме ресторант. Иначе казано – ако аз съм взел книгата Х, не съм я сканирал, а съм я набрал като чист текст и съм я публикувал, то тогава, дори и да съм склонен да дам някой лев на автора (и евентуално преводача и коректора, ако съм ползвал нечий превод), то изобщо не виждам логика тази такса да включва каквито и да било участия на издателството, илюстратора и прочие паразити, чиито труд и/или материали аз по никакъв начин не съм разпространил. И те не би следвало да имат каквито и да е претенции, защото нито съм ангажирал ресурса на издателството, нито съм го накарал да се набута с не знам колко тона хартия, подвързия и т.н. и да плаща на печатници, нито съм ощетил художника, разпространявайки безплатно това, от което той очаква да изкара някой лев. Друг е въпросът, че повечето БГ илюстратори следва да заплащат вредите, които нанасят с произведенията си на читателя, ама тая тема не ща да я захващам.

    Това, че носителят на правата прибира едни пари, от които за автора я има 5 процента, я не, изобщо пък не смятам да го коментирам.

    Така че, поне според мен, тук всички са прави, но също така всички са и криви. От една страна едните трябва да кандисат, че всяко едно ползвано благо следва да се заплаща, а от друга другите трябва да се съгласят, че някак си не е редно да прибират едни пари просто защото „държат едни права“ и трябва да прибират твърдо по Х лева от бройка, независимо дали едно издание е на хартия, или е онлайн и в него са вложили в пъти по-малко разходи, да не кажа никакви. Ако се постигне някакво такова споразумение, тогава хем авторите ще са хепи, защото произведенията им ще станат по-достъпни и респективно ще достигнат до повече читатели, хем крайният получател ще е хепи, защото невъзможността да даде 25 лева за лъскавата тухла от книжарницата е елиминирана от възможността да даде 10 (примерно) и да получи достъп до произведението. Е, тук може да ми се опонира, че произведението е лишило част от чара си, защото, видиш ли, няма картинки, ама, както отбелязах по-горе, доста от произведенията само печелят от липсата на БГ картинки. Пък и ако искаш толкова да ти е всичкото му шарено – вади парите и бягай в книжарницата.

    И всичко щеше да е ОК, ако горепосочената схема не бърка здраво в джоба на тея, дето са решили, че сега ще дадат едни пари и после те ще им се връщат многократно под формата на приходи от авторски права, а те ще си лежат и единственото, с което ще се занимават, ще бъде да не се появи някой гаден пират и да им намалее ручейчето. Ето затова няма и да се получи, според мен.

  27. @Б. Величков
    Съгласен съм с: „че всичко щеше да е ОК, ако….“. Е даде ама нали капитализъмъ трябва да работи – ако не работи – -няма икономика-няма пари- няма данъци- няма държава (поне сега сме на това хоро).

    Като цяло по темата с читанка се получи същата истерия като с ГМО и кучето Мима (или котка беше). Малко разум и много приказки, а уж е в ресора на по-интелигентните хора.
    В интерес на истината последните месеци (нали сме в криза) се загледах доста в глобалното село – в по западния му край. Няма голяма разлика – малко разум, много приказки. Усеща се сянката на социализъмъ в селото. Ама оня развития, дето в БГ така и не го достигнахме.

  28. Това, че едни държат едни права и благодарение на тях прибират едни пари, е голяма глупост. При социализма беше така – всеки разбираше от всичко.

    • Обяснете ни, тогава, де Уинтър – например каква точно е заслугата на някой внук или правнук, чиито дядо или прадядо е починал преди 30-40-50-60 години, но преди да почине е написал прекрасен роман?

      • Точно каквато е заслугата и на внука, чийто дядо е починал преди 30 години, но преди да почине, му е оставил в наследство 3 млрд. долара.

      • Заслугата му е, че е бил създаден от този дядо. Както вие можете да живеете, че и децата ви, че и внуците ви, че и правнуците ви, да не продължавам повече – во веки веков – да живеете в хубавия апартамент на дядо си и да се радвате на старите му вещи, така са ваши и романите му. Както един дядо е ходил на работа и е купил или построил апартамент, така друг дядо е писал и е направил романи. Те са ваши. Дори намирам за несправедливо да се погасяват след 70 години. Аз лично не съм наследил романи, но който си има дядо с романи, сега са си негови по същия начин, по който е негова лулата на дядо му. Дори е много мило.

        Предполагам, че ако дядо ви има хубав апартамент и почине, ако сте живеели при него, няма да излезете под наем, защото апартаментът се е погасил 🙂 🙂 🙂

        • Виждате ли как се обърквате, де Уинтър. 🙂

          Аз не работя като адвокат или съдия или нещо от сорта, но имам юридическо образование. И както аз не разбирам от издателста дейност, така вие пък нямате понятие от право, затова ще ви кажа няколко думи, пък дали ще ги разберете и запомните – ваша си работа:

          Къщата на дядо ми ще издържи много повече от 70 години, а пък земята на дядо ми ще бъде налична и след 70 и след 700 години също и ще я владеят наследниците на рода ми. Докато ако прапрадядо ми е написал роман, 70 години след смъртта му аз изведнъж ще загубя всякакви права над тоя роман. 🙂

          Апартамента, къщата, земята – са недвижими вещи. Докато авторското право е не върху книгата като вещ – т.е. не върху кориците и меката хартия на страниците, а е върху съдържанието. Което съдържание може да е обиктивирано върху материален носител, но само по себе си то не е вещ. Следователно казуса с книгата няма абсолютно нищо общо с казуса с апартамента на дядо ми. 🙂

          Затова питам отново – каква точно е заслугата на някой внук или правнук, чиито дядо или прадядо е починал преди 30-40-50-60 години, но преди да почине е написал прекрасен роман? И като допълнение – защо тази „заслуга“ изведнъж изчезва на седемдесетата година от смъртта на дядото/прадядото? 🙂

  29. Господин де Уинтър,
    понеже явно не изпитвате желание да подкрепяте твърденията си с факти, а аз точно обратното, затова ще Ви предложа един казус, който да оборите:

    За публикуване на даден продукт на даден автор, Вие изключително рядко се свързвате с автора, обикновено се свързвате с някой, който или е изкупил правото върху продукта, или представлява самия автор. Този някой, за да Ви позволи да го публикувате, ще Ви вземе една хубава кръгла сумичка, без изобщо да се интересува от последващите Ваши разходи по публикуване на произведението. Възможно е таксите да са различни, в зависимост от това дали ще се публикува на хартия или онлайн, но обикновено разликата е пренебрежимо малка. И обикновено последващото разпределение на тази сумичка е силно в ущърб на автора. Така че в случая сме свидетели на един субект, който е платил еднократно или плаща на порции някаква сума на автора, за да притежава удоволствието да Ви даде или откаже благословия за публикацията. Той не участва по никакъв начин в разходите по реализация на продукта, но прибира пари за Благословия.

  30. Господин Величков,

    Не че не искам, а много се писа и вече е досадно. Процесът на издаване на книги е ясен и канализиран, създадена е канализация, тъй да се рече 🙂

    В книгоиздаването има няколко вида договори, между които обаче договор само за определена еднократна сума почти не съществува. Това, разбира се, при положение, че всеки си спазва договорите, както е редно да става.

    Договорът за авторски права върху произведението или за авторски права върху превода са сходни. При автора има, със или без аванс, процент върху цената на дребно на всеки отпечатан или всеки продаден екземпляр, както се уговорите с агента или с издателството, което може също да действа като агент на автора. Понякога може да се плати при публикуването, но парите се формират пак така. Този процент се натрупва и се плаща през цялото време ако и докато книгата се претиражира. При преводачите се възлага превод, уговаря се сумата за определен първоначален тираж и после на преводача също се дава процент, колкото произведението се претиражира. Може да се претиражира, може не, зависи дали и колко се продава. Оформлението също има авторски права, но заплащането е еднократно. Другите видове труд нямат авторски права и заплащането им също е еднократно.

    ВИНАГИ се плащат авторски права. Да се крият тиражи се правеше през социализма, за да се плащат по-малко права. Той социализмът беше пълен с измислени правила и морали. Шампион в това беше СССР, където понякога дори не питаха западните автори, за да ги издават. Тук през 80-те веднъж не попитаха Маркес, за да му издадат два тома, че на всичкото отгоре му ги и поднесоха, за да се възхити колко го обичаме, и стана огромен скандал.

    За българските издатели правата са бреме, но трябва да се плащат. Като абсолютна сума обаче са нищожни в сравнение с авансите и сумите, които същите нашумели автори получават в чужбина. Ние освен че сме изпростели, а има и неизпростели с малко пари, но сме и под 8 милиона. В Америка нашумял автор започва с милион-милион и половина тираж. По 2 долара да взима на книга, са 2-3 милиона. Много нещо е.

    Такъв писател взима аванс от порядъка на 100-200-300 хиляди срещу тези пари, които после ще дойдат от продажбите. Тук 1000-2000 долара или евро се трае, но ако са 3000? А 4000-5000? Може да се върнат от продажби, а може и да не се върнат. А там – Франция е 80 ли милиона, колко там, не знам, Англия също, Германия също, Щатите са 250 милиона. Това са големи пазари и поемат много.

    Дават се за пример някакви електронни библиотеки. Има такива държавни, но те съдържат само погасени произведения. Гугъл също. Проектът „Гутенберг“ също, Марфа го е посочила с текст.

    Не знам защо според публиката издателите са мутри, които само получават пари и пият уиски. Може пък и да не е така според цялата публика, а само според кряскащите хулигани в Интернет, нямам представа. Не ходя по улицата като Енея, да питам минувачите дали според тях издателите са мутри 🙂 🙂 🙂

  31. Ще го кажа и съвсем кратко. Няма такъв човек в България, който да държи правата и да ги продава като мутра монополист. Няма. Не съществува. N’existe pas. Doesn’t exist. Не существует 🙂 🙂 🙂

    Няма и как да има, защото мутрата няма какво да ги прави тези права. Права се продават на издател и само на издател вършат работа. Никой изобщо няма да понечи, камо ли да напродаде количества авторски права на друг освен на издател. За какво ще са му на друг човек авторски права, да си ги опържи с яйца и лук ли? 🙂 🙂 🙂

    Тук или там има агент. Агентът е само посредник. В редки случаи може да се купят правата и от някой наследник там, а тук по-често, защото тук наследниците нямат агенти, а най-често са баби и дядовци, по-рядко лели и чичовци.

    Няма такава централна мутра, която да държи права и да брули хората наред за пари. Допирал съм се до тези неща и ги знам. Виж, по кръчмите не знам какви глупости се говорят. Влизам в мрежата и с почуда разбирам разни нелепици, които уж били 🙂 🙂 🙂

  32. Нещо май си говорим на различни езици. Не случайно, визирайки „носителя на правата“ употребих думичката „субект“, не съм детайлизирал до „мутра“ или „издателство“.

    Да, по цял свят авторските права са уредени. И никой не реве срещу наличието им. И има не малко творци, наследници, наследници на наследниците и прочие. И на никой не му минава през акъла, че системата може да бъде нещо по-различно от вече установеното.

    Да, ама ние не сме на запад и следва да се посъобразим малко с тая реалност. Да се налага западен модел на поведение на пазар, който е поне 30-40 милиона – ОК. Ама на 1/5 от тая популация не върви. И, докато издателствата не станат достатъчно гъвкави, че да предлагат алтернативи на маститото издание, което са издали и цената му от 30-40 лева отказва 70 процента от потенциалните му купувачи, до тогава такива алтернативи като читанката не само, че ще съществуват, ами ще се и множат. Защото никое издателство в качеството си на „носител на права“ няма да даде разрешение за онлайн алтернатива, която ще бъде по-евтина и съвсем логично ще остави хартиения си брат да прашасва по щандовете. Което от чисто бизнес гледна точка си е напълно оправдано. Далеч по-неприятното е, че на никое издание не му минава през акъла самото то да организира и издаде една такава по-евтина алтернатива. Тогава ще е доста по-вероятно да му се увеличат постъпленията и няма да му се налага да праща батмани по тавани да измъкват метални кутии.

  33. А при тези приказки за „от народа и на народа“ издателят как да вярва, че като издаде файл, а не хартиена книга, няма да си остане с първото продадено копие на този файл? И че няма някой нагъл мухльо да го изтъпани „за народа“ в някоя читанка? И точно така ще стане, сигурация 100%.

    По-въпроса дали е по-евтино – не е. Видях в „Амазон“ сума ти книги във файлов вариант на цената на хартиените, че не само, ами на цената на хартиените С ТВЪРДИ КОРИЦИ. Е как ще е по-евтино, като не е по-евтино. Може да се срещне разлика на файла с 1-2-3 долара. Тоест цената е абсолютно същата, само е изваден печатът. Вие обаче искате наполовина, че и на четвърт от цената на хартиената. Не става, книгата си има всичко вътре като права и труд, което и другата.

    Че там са богати, а тука са бедни, никой не го интересува. Продават на общо основание. Дори ни правят отстъпки. Тук може и хубаво заглавие да продадат за аванс, на който ако го продават на западно издателство, ще се изсмеят на такава сума. Направо ще се хванат за коремите от смях. Но ето, жалят ни – малък пазар, бедни хора. Ама то жалене, жалене – донякъде. В крайна сметка ние сме си виновни, че сме бедни, не са ни обеднили те 🙂

    Книгата е прекрасно нещо, но е И бизнес. Той е скелетът на нейното създаване като продукт. Няма измислен по-добър начин. И е добре, защото ако го няма този скелет и книгата остане само на едни любови и симпатии, организацията на цялото това нещо – книгите да се произвеждат и да стигат до хората – ще рухне за секунди. Да не говорим, че ще започнат да цинкулират 🙂 всякакви полукниги без никакво качество – и литературно, и като външен вид. Те и сега цинкулират, какво остава в другия случай.

    Към края на коментарите в предния на този материал иимам два постинга до Енея с линкове. Вижте ги и вижте на тези линкове (без двата за Ришар Галиано :)) какви книги има и по колко пари.

    • Ми, да пробваме за трети и последен път….

      Да, онлайн изданията на Амазон НЕ са по-евтини. Което не означава, че НЕ БИХА могли да бъдат по-евтини. Просто това е техния бизнес модел.

      Както отбелязах и по-горе – един западен модел, чисто механично пренесен тук, в Африка или в Азия почти гарантирано няма да сработи. Така, както в Амазон е свалена цената на печата, така и тук могат да се търсят варианти. Цената на печата на едно издание си е един достатъчно сериозен процент от стойността на тиража, поне в БГ.

      И отново – аз не се мъча да оневинявам или обвинявам някого, просто, както и във всичко останало, така и тук монетата има две страни. И както не би следвало да има хора, търсещи всичко безплатно, така не би следвало да има и издатели, които да се държат все едно пазарите на произведения не са мръднали от Гутенберг насам. ОК, никой не им гарантира, че свален от тях файл няма да се появи в някоя читанка, но далеч по-вероятно е да осъдиш за пиратство някой, който се е съгласил с условията ти, след което брутално ги е нарушил, отколкото да гониш Михаля, живеещ в ламаринени кутии по покривите. И т.н.

      • Аз едно нещо не мога да разбера. Когато в цивилизования свят някой не харесва определен бизнес модел, използва недостатъците му и гради свой, по-добър и побеждава закостенялите си конкуренти с креативност, предприемчивост, здрава работа и пазарни методи.

        От друга страна у нас в Цървуландия, когато някой не харесва нечий бизнес модел, започва да краде, хаква, краква, прави торенти, чупи магазини, скандира по улици, реве по блогове и форуми и тн. Защо никой от тия, които обясняват колко са зле издателите ни (което не отричам), не се опитва да направи нещо креативно, например свое издателство което да наложи нов бизнес модел?

        (Всъщност знам отговора много добре)

  34. Ама, Митев, аз непрекъснато се обърквам, това не е нещо ново 🙂 Но в случая мисля, че не съм се объркал.

    Наследяването на материално имущество някакси исторически се е установило и е останало да бъде за вечни времена. И на мен ми харесва, че земята ще си е там винаги. Това е защото може да се пипне. Човек първо това приема за сериозно- което може да пипне. Авторското право е по-ново понятие и си обяснявам късия срок точно с това обстоятелство. Абе ново, ново, не е баш съвсем ново, защото в Англия е имало регистър на авторските права и разрешените издания още от средата на 16 век, после е създаден първият закон, а после са подписани междудържавни спогодби, наречени конвенции, има две – Универсална и Бернска, не знам коя е първа, коя е втора.

    Преди срокът беше 50 години, сега е 70. Това право се развива. Така се развива и патентното право, както и за търговските марки, но не ги познавам – законите, не марките 🙂 В момента се водят разговори и се умува годините на защита на авторското право да станат 90 години. Хората схващат, че както се създава бунгало от тухли и то започва да съществува, така се създава и роман и той също започва да съществува. Но понеже е невеществен, малко по-бавно го приемат като собственост.

    Не знам дали знаете, но освен да се наследяват, авторските права могат и да се завещават. Има такива случаи.

    Авторското право се продава почти винаги като изключително – в една държава само на едно издателство. Това е направено, за да има ред и яснота. Ако две или повече издателства издават едно и също нещо, хората ще се объркат, издателствата ще се сбутат на пазара и може никой нищо дап не продаде в такъв хаос. От това губят и произведенията, и хората.

    Такива ми ти работи с пустото му книгоиздаване. Не ви трябва такава беля на главата. Аз бягам от него като дявол от тамян 🙂

  35. Пропуснах. Вие не че не го разбирате, а не ви харесва. Разбирате го. Но просто не ви е приятно 🙂

    Също така като всеки българин се хващате с по-лесното и по-безопасното. Сигурен съм, че не ви е приятно и че разни мошеници са откраднали милиони и си сменят беемветата като чорапи. Но ако отидете при онзи и справедливо му вземете беемвето, ще отнесете боя. Минимум. А като копи-пейстнете един роман, нищо няма да отнесете и затова се зъбите на наследниците на романа, които си носят старите сака отпреди 40 години, а не на оня с беемветата. За него благоразумно си траете.

    Съдът е същият. Не знам дали има и няколко случая на осъден пират на права у нас. Има да се точи, пък не вещи лица, пък няма да знаят кого да поканят… дълга и широка и накрая го зарязват. Защото и съдиите така – гледат и не им се занимава, или пък и те не го приемат вътрешно като право. Какво е сега това измислено право! Някой си бил написал нещо си, много важно. Виж, като ти разбият апартамента и ти откраднат разни неща, им е ясно – разбита врата и някакви предмети ги няма. А другото е едно такова… странно 🙂

  36. Марфе, сигурно десет пъти казах, че не се идентифицирам като журналист, не съм журналист. Държа да отбележа че нямам намерение да ставам такъв.

    Единственото, което направих беше да се опитам да мина границата между „плещене“ и развиване на темата, като зададох въпроси, защото никой друг не го направи.
    Ако ти можеш да го направиш по-добре и да разгърнеш темата отвъд караници и заяждане, моля, направи го.

    Отговарянето на имейл би било много по-лесно, отколкото да се урежда среща, особено при положение, че се представих, обясних си причините за въпросите и беше повече от ясно от каква позиция им пиша.

    Разбира се, че могат да си замълчат, нищо не ги спира, моята реакцията беше относно нивото на отговорите. Видя ли, че получих отговор на ЛАТИНИЦА? От управител на издателство?

    Някои от нещата, които издателствата казват са пълни глупости. Като цяло разбирам логиката и причините им, но оправданията им… са абсурдни.

    Не споря, че трудът на автори, преводачи и коректори не трябва да се уважава, цени, пази и заплаща адекватно. Напротив, активно го подкрепям.
    Това, срещу което споря е въпиущата глупост, която се разиграва – нелепи обвинения („не сме правили опити да се свържем с тях, защото нямаше как“) и неспособност за адекватна реакция.

    Издателският бизнес има адски много проблеми и вместо да излязат напред и да обяснят какво се случва, какви са плановете им, те третират читателите като врагове. Ами не, не мога да си мълча, затова си говоря на моята трибуна, задавам въпросите, които МЕН ме вълнуват и коментирам ситуацията от моята камбанария. Ако ти например знаеш как седят нещата по тези теми, заради работата си – чудесно, но повечето хора са в моята позиция – досегът им идва при купуване на книги и горе долу това е (освен ако не питаме гугъл). Малко повече прозрачност върху темата нямаше да нарани издателствата.

    Добре, аз не съм медия, аз не съм журналист, въпросите ми са били неправилните, защо издателите не използваха моментът да реагират подходящо и да се прекъсне това?

    Какъв е проблемът тук?
    – Хората нямат пари да купуват книги – криза е последните 20 + години.
    – За тези, които все пак могат да си позволят книги, колкото им душа иска, има кофти преводи, убити поредици, смотани книги са издавани за сметка на добри, прочие такива абсурди.
    – Никаква възможност да си купиш виртуална книга (за тези, които не са в Бг. или нямат достатъчно пари, за да купят хартиена).

    И така, на нито един от тези проблеми издателствата не само не е отговорило, но дори не е благоволило да признае, че съществува.

    Все пак темата е – авторско право, плащане за нечии с труд. А всъщност нищо не се каза по тази тема, нищичко. Цитираха се закони, коментираха се купища щуротии, но нищичко не се чу – дали ще има промени в законите, така че да бъдат по-адекватни, дали ще се заеме някаква позиция относно проблемите в България с книгите, дали ще има промени относно договорите между издатели и автори, които искат да пуснат книгите си безплатно в нета, нито изобщо дали е заведено дело.
    Нищо.

  37. „Да се налага западен модел на поведение на пазар, който е поне 30-40 милиона – ОК. Ама на 1/5 от тая популация не върви. “

    Стига с тая мантра колко малка е „популацията“ в България! Това ни служи за оправдание на всичко!

    От 27 държави в ЕС, България е:
    По население – 16-та (има 11 по-малки държави)
    По територия – 11-та (има 16 по-малки)

    И какъв е „източния“ модел на поведение? Моето си е мое, другото е наше?

    Не схващам зашо така нападнахте авторката. Тя казва нещо абсолютно вярно: Всичко е с пари. Или поне това, от което си изкарваш прехраната – било то писане, преводи…

    Всички сега обяснявате как те издателствата били лоши, криели тиражи. Сигурно е вярно. Просто е – докладвайте ги в ГДБОП или както там се казва. Съгласен съм, че проблема с нарушението на авторските права (ако го има – не съм юрист, не казвам нито да, нито не), е на носителите, не на държавата. И самите те би трябвало първо да заведат граждански дела. Е, въпроса е, дали няма правата да изтекат преди да има решение по делото, де.

    • По отношение на нападението на авторката ще си замълча, щото май не се отнася за мене. А иначе:

      България може да е и на 3 морета. Ама българинът не е. И аз лично познавам доста такива, които при възможност биха си купували и по 3 книги дневно, ама не могат. И не говоря абсолютно наизуст за бизнес модели, защото това, което се случва тук няма нищо общо с нормалните бизнес модели. Дори и в т.нар. „развити демокрации“ има най-различни методики и техники, които не биха минали през главата на БГ издателя. На него му е най-изгодно да е на бизнес модела „Копеле гадно, плащаш колкото искам, стоиш си тъп, или, ако не ти харесват и двете, ти пращам Батман, Конан и Човека-паяк!“.

      На запад има стотици модели, които никой тук не желае да използва. Като се започне от отстъпки в специализираната литература за специалисти, мине се през „дни на разпродажба“, в които наистина се разпродават (и почти подаряват) произведения, а не се пише отгоре задраскана по-висока цена, че да се симулира намаление, бонуси, свързани с покупката, които наистина те стимулират, щото като си купя готварска книга, аз бих се зарадвал повече на картофобелачка към нея, отколкото на съдийска свирка с балонче и прочие, и прочие. Яко са сбъркани нещата.

      В тази връзка тук смятам да отговоря и на Прасунсен по-горе, че да не изпадам в тролстване. Именно това ни е проблемът на нас тук – че си мислим, че разбираме от всичко. Аз специално разбирам от 2 неща – по-малко от бизнес модели и повече от информационни технологии. За неща, които не разбирам – не пипам и не се обаждам. И, дори да имам парите да се впусна в издателски бизнес, аз никога не бих го направил, защото хабер си нямам понятие от хартии, картони, илюстрации, книговезане и всички останали съпътстващи дейности.

      Ама нямам впечатления в издателския бизнес да са така. Не малко пари има там, има изобилие от неграмотни хора с възможности, които просто не желаят да разберат, че, ако един пазар не е в състояние да им отговори на високите очаквания, те трябва да направят нещо, а не да бият пазара. Е, мама му стара, аз ако губя толкова, колкото те ми обясняват, че губят – ако трябва на лизинг ще давам книги или ще отворя собствена библиотека в книжарницата, а няма да седя, да рева от хипотетично пропуснати ползи и да тропам с крак пазарът да стане такъв, какъвто аз искам да стане. Не казвам, че всички са така, но са доста.

      Не оправдавам кракване, крадене, измама и прочие дейности. Единственото нещо, което съм си позволил до сега да прочета „незаконно“ е по-читавият превод на „Пощоряване“ на Пратчет, защото официалният такъв ме вбеси. И Негово Величество Издателят не може да има някакви претенции към мен, защото преди това надлежно съм си платил да получа боклука му. И това не е защото съм един такъв изключително бял, добър и честен, а просто защото не обичам четене от екран. И адски много хора са като мен, с тая разлика, че не всички имат възможност да си позволят да платят на някой за боклук само и само да му запазят правата, пък после да търсят алтернативи.

      Харча буквално състояние на месец за книги. Купувам ги горе-долу от едни и същи места. До сега не съм видял нищо, ама абсолютно нищо, което наистина да стимулира покупки, освен разни ялови промоции, имащи за цел разкарване на остаряли тиражи. Защо не ги подарят на някоя библиотека, читалище или дом, ами се опитват да ми пробутват стара книжка с 5 лева отстъпка, при условие, че преди това съм им дал 200 лева (примерно) за специализирана литература?

      Примерът с библиотеките щеше да е удачен, ако самите библиотеки имаха възможност да ти предложат наистина всичко. Но те нямат.

      И кво правим? Крадем? Бием се? Щото толкова пари, колкото ни искат, очевидно няма.

      • Не съм имал предвид никого лично. Просто твърденията за „малкия пазар“ много ме дразнят.

        И да, определено смятам, че има какво да се желае от политиката на издателствата.

  38. Марфа е права.

    Не виждам какво може да се добави към ясния ѝ текст и изобщо май темата се поизчерпа. Само искам да вметна, че онези от вас, които харесват позицията на Марфа, вероятно ще харесат следните книги (между другото чудесно преведени и културно издадени по традиционната схема – можете да ме наречете старомодна):

    „Икономиката в един урок“ от Хенри Хазлит, МаК и Изток-Запад, 2009;

    „Финансовият крах“ от Йохан Норберг, МаК, 2010.

    Повече подробности можете да намерите в блога на преводачката:

    http://mayamarkov.wordpress.com/2009/05/09/economics_in_1_lesson/
    http://mayamarkov.wordpress.com/2010/03/10/financial_fiasco/

    Пожелавам ви да имате възможност да се запознаете с тези книги, освен ако не сте ги чели вече, разбира се, в който случай вероятно ще разберете благородната ми завист към всеки, на когото му предстои да ги разтвори за първи път.

    Впрочем хубаво би било и опонентите на Марфа да хвърлят по един поглед, ама това го вписвам в графа „Пожелателни“.

    Disclaimer: Гореспоменатите книги не са посветени на книгоиздаване, авторски права и прочие. Поне не пряко.

  39. Много интересно.

    Да прочета подобно становище, при това от човек, работещ в библиотека с над 100 годишна история?!?!

    Библиотеките били такива, защото ги издържала държавата?! Явно някои хора все още не са се събудили от съня който за мнозина приключи на 10 ноември 1989? (за някои и по-рано)

    Точно библиотеката, в която работите уважаема стопанке е създадена от будни българи. Със собствени средства. Била е създадена като частна, общодостъпна библиотека. Представяте ли си?!?!

    А вие, заедно с всички останали, сте славили не веднъж делото на тези хора (лични съм присъствал). Как може така да са ви промили мозъка?

    А ако пиете всички тези неща, защото някой ви плаща.. ами не е добре за кариерата, да знаете. Тия като нищо, ще забравят какво сте сторили за тях, с толкова много изписани букви. 🙂

    Има един закон, който аз лично наричам Закона на Здравия Разум, който стои твърдо и неотменимо над всички други закони. Това, което наричаме Конситуция е писмена интерпретация на Закона за Здравия Разум, към определен момент от определена група хора. Нарушаването на този основен закон води до заличаване на нарушаващите го – често наричат тези събития революция.

    Тъй като обитаваме България, ще се позова на Конситуцията на Република България. Там има едно явно непонятно за вас твърдение, че всички субекти са частни: частни, общински, държавни, обществени, каквито ви хрумне. Нито един от тези субекти не е по-по-най от другите. Ако успеете да възприемете това, ще възприемете и всичко което ще напиша по-нататък.

    Моята Библиотека, известна на мнозина като Читанка е библиотека точно толкова, колкото Националната Библиотека, Народна библиотека ‘Иван Вазов“ в Пловдив и колкото моята лична библиотека. Разликата е във формата на собственост. Всички други разлики са по-скоро подробности и зависят от конкретните ситуации, опита на персонала, управленските кадри и т.н.
    Е, има и още една разлика: моята лична библиотека не е общодостъпна. Но ако направя нужния разход, би могла да бъде.

    Друго, което виждам като проблем в разсъжденията ви, е това, че смесвате свободно понятията авторско право и „copyright“. Тези понятия са тотално различни.
    Дори поради това, че в случая с авторското право не става въпрос за пари, а в случая с „copyright“ става.

    Моето лично мнение по отношение на този „конфликт“ е, че акцията срещу Моята Библиотека (а през изминалата седмица имаше и към друг сайт), е част от мащабен проект за елиминиране на библиотеките. По-скоро, за получаване на тотален контрол върху тях. Има и някои големи проекти за „помощи“ на библиотеките, с благословията на разни министерства.. със същата цел (дори си мисля, че вероятно поръчителя е един и същ).

    Разбира се, за разлика от конвенционалните библиотеки, „виртуалните“ няма да пострадат. Това, което е в Интернет е неунищожимо. Няма начин да бъде изтрито. Дори това, което си бъбрим тук ще остане за вечни времена и в този момент, докато го четете вече е било внимателно анализирано.

    Don’t panic. 🙂

    • О, аз не се притеснявам, че писаното в интернет ще изчезне, спокойно. 😉 Както се казва, „ръкописите не горят“, а в нашия случай дори имат свойството да се размножават, така да се каже, и то не по сървъри по хорските покриви. Знам историята на библиотеката, в която работя в момента, но твърдя, че ако държавата проявяваше повече загриженост към култура, наука и образование, нещата щяха да изглеждат по доста различен начин. Най-малкото щяхме да си имаме собствена свястна сграда. Най-малкото. 🙂 Но да не се повтарям – аз това доста съм го дъвкала. Не знам за „благословиите“ на разни министерства. В конкретния случай просто питах дали е морално и оправдано някой да вземе труда на друг, без негово съгласие, и да го предостави за общо ползване.

      А всъщност има случаи, при които не е неморално. Да речем, че аз изобретя лекарство, което на 100% гарантирано лекува рак и при това без никакви странични ефекти, но по някакви свои причини или не го обнародвам, така да се каже, или го пускам на безбожно висока цена, дето само Бил Гейтс да може да си я позволи. Е колкото и да ме закриля законът, Робин Худът, дето ще ми открадне тайната и ще пусне лекарството безплатно, определено ще се покаже като по-морален човек от мен. 🙂 Всъщност се надявах някой друг да направи подобен паралел, ама вместо това ми докараха куп автори, дето нямали нищо против да си разпространяват произведенията безплатно, забравяйки да ми покажат други автори, които се занимават основно и само с писане и които биха имали против да си разпространяват произведенията безплатно.

      А книгите за мен са нещо живо. Не знам дали мога да го обясня ясно. Обичам да съм заобиколена с тях, да чета нови, да препрочитам стари, да мечтая с тях, да си представям, да съпреживявам… И никой филм не може да ме накара да чувствам така, както го постига някоя книга. Само че тъй като една книга не е точно същото като лекарство, което го чака цял един свят, смятам, че хората, които печелят от книгоиздаване, имат право да си печелят. Договорили са се с автора, разбрали са се, стиснали са си ръцете… А той и авторът обикновено не е овца да пасе и си има разни мениджъри и какво ли не, не си стиска ръката с първото му попаднало издателство. Особено ако държи на себе си. Държи си човекът на печалбата, дето си я заслужава, понеже е написал съответната книга и едва ли рипа от радост като научи, че вместо да му я купуват, хората си я точат от интернет. А книгата е хубава да кажем, бестселър. Ей по тази точка май не можем се разбра. 🙂

      Да, имат път да извървят нашите издателства, не споря. Същото се отнася между другото за филмовите компании и за звукозаписните такива по света и у нас. Я да видим ще се оплаква ли Елтън Джон от интернет, ако пусне да кажем някои свои албуми на промоционално теглене примерно за по долар? И няма ли да намалее пиратството, ако MGM да речем не решат да пуснат някои стари свои филми също за по долар парчето, да се теглят от официалния им сайт? На който разни хора ще се блъскат да рекламират, като чуят за далаверата и нещата съвсем ще станат розови. Де да знам, може много утопично да звучи, ама аз някак така го виждам. Навремето са се страхували, че киното ще затрие театрите, а телевизията ще затрие киното. Ми не става така. Просто човек трябва да влезе в крак със съвременността и никой никого няма да закрие. То е все едно някой да каже, че Даниел Стийл ще затрие Шекспир. Пък то просто има хора, които никога не биха предпочели Даниел Стийл пред Шекспир и обратното.

      И понеже коментарът ми стана наистина невъзпитано дълъг, се ориентирам към завършване. Моето скромно мнение е, че законът просто не е в крак със съвременността. Сума ти юристи се прескачат там из разните му парламенти, министерства, комисии и какво ли още не, ми да вземат верно да се сетят кое време и да приведат законодателството в същото времево измерение, в което живеем в момента. Инак се получава, че разни хора церят грип с баене.

      И въобще, цялата тази гюрултия е нищо повече от буря в чаша вода. Ей на, че и Читанката си я има, и всичко. Е за какво беше целият този джангър тогава? Че верно имаше и паника, факт.

      Айде лека вечер, че наближава време за финала. Без лоши чувства, надявам се. 🙂

      P.S.
      Не пиша нещо, защото някой ми плаща. Мислех, че станало ясно, но тъй като явно не е, да го уточня. Като имам нещо за казване и си го казвам. Не е задължително да е вярно, но аз така ги чувствам нещата, така съм ги написала.

      P.P.S.S. Дано Паул пак познае, щото ще викам за испанците! :mrgreen:

  40. Жива да не бях! 🙂 🙂 🙂 Сървърите и рутерите вече разсъждават каква е разликата между крокодила 🙂 🙂 🙂 Copyright е точно същото понятие, което е и авторско право. На френски е droit d’auteur и пак значи същото.

    А non supra crepidam знаете ли какво е? Съветвам ви горещо.

  41. Така не е правилно де Уинтър – съществото на спора е дали крокодила е по-дълъг, отколкото зелен.
    На който каквото е дадено де.
    Знаенето и разбирането са две малко различни неща.

    Не знам, доколко е новина, но „противника“ е решил да задейства неутронна бомба, за да изтреби мухите. Готви се изменение на ЗАПСП което да махне параграфа „за носители и техника за възпроизвеждане се дължат отчисления“. Това, освен другите неща, ще направи незаконното притежаване на каквито и да са аудио/видео записи, на каквито и да са носители, компютри, плейъри и т.н. които не са „лицензирани“ – каквото и да значи това, както и да се установява. Добре дошли в новата България – къде НПК вилнее с пълна сила.

    Впрочем, от момента в който това влезе в закона, ще трябва да уволните копистката и да закриете някои от отделите… Не ми се иска да ви натъжавам, кои ще са първи…..

    Чудя се, дали ще има изобщо клауза „заварено положение“, че аз съм заплатил доста много пари за празни носители на информация – включитело и отчисленията, макар да ползват тези носители за съвсем прозаични цели.

    Е, след като Закона на Здравия Разум им издърпа ушите, ще рекат, че натам духал вятъра. И вятъра ще си ги отвее където трябва.

    • Нямаме копистка. 😀

      А бе какви сте вие мъже бе, мач не гледате ли, какво е туй чудо?! Айде аз бягам да ви отсрамя!

  42. Господин Калчев, ако уранът имаше период на полуразпадане като вашата мисъл, щяхме да го ядем вместо суджук.

    Оттатък казвате, че хартията вече се наричала електронна. Нищо подобно, нарича си се хартия, както винаги. Електронни са Киндълите, там хартия няма.

    В печатницата имало техник, да съм го бил слушал. Няма никакъв техник. Има де, по поддръжката на машините. Онзи е технолог, не е техник. Техник и технолог не е едно и също, независимо какви чертежи редактирате на таблета.

    И нататък. Вашата домашна библиотека, читанките и Националната библиотека били равни по конституция. По коя, по тази на планетата Папатакс ли? Човек да не ви измисли планета, веднага започвате с треторазредната фантастика 🙂

    Имало централен заговор срещу всички библиотеки, но щели да пострадат само конвенционалните. Буффф – и започват да страдат 🙂 🙂 🙂

    Членът, който искат да махнат, не забранява копирането, още по-малко забранява носителите. Искат да махнат задължението производителите на копирна техника и носители за копиране да плащат отчисления, които да се превеждат пропорционално на издателите, за да компенсират загубите им от копиране.

    Главният ми образ за романа „Карлуковският пациент“ се обогатява непрекъснато. „Букър“ ми е в кърпа вързан, така чувствам аз 🙂 🙂 🙂 Тъкмо съм зле с парите 🙂 🙂 🙂

  43. Така ме разсмяха плаващите инвенции на господина Калчева, че си обърках изречението 🙂 Моля да се чете:

    „С махането на онзи член няма да забранят копирането, още по-малко ше забранят носителите.“

  44. Заради Моята Библиотека, нали?

    Замислих се, явно в Кралството преподаването на латински е позападнало – но вие дерзайте.

    След като се махне задължителното плащане на отчисления, какво ще се случи със ЗАПСП, г-н де Уинтър?
    чл. 25 ще продължи ли да действа и ако да, как точно си го представяте вие?

    Ще задължите библиотеките да събират такса за всяка заета книга поотделно ли? Или ще събират допълнителна такса върху всеки ксерокопиран лист?

    А за да бъде по-честно, за праводържателя А ще се отчисляват 5 пенса, а за праводържателя Б, по 8 пенса, защото Б е по-по от А, ама разбира се, молявиса! 🙂

    А за електронната хартия, г-н де Уинтър ще поживеем, ще видим. Всички, на които преди 20 години приказвах за Интернет ме гледаха с празен поглед. Директорката на една библиотека пак тогава ми рече „нямам идея дали това ще се случи, ама ми изглеждаш твърде убеден – вероятно просто много неща не знам“. А днешната директорка на същата библиотека е горда с постиженията на инситуцията си…. Пък дъравата с постиженията на същата тази библиотека.
    Даже и идея си нямат с какво се гордеят 🙂

    Туй, впрочем дето го гледате на Киндъл е дори по-тънко от хартия, може да се сгъва и т.н. Но на китайчето дето го асемблира е хрумнало да го залепи върху стъкло. На едни други китайчета, дето в момента сглобяват такива неща пък знам, че им е хрумнало да го лепят на пластмаса. Пък има и други особняци, чиито творения, които те така безгрижно смеят да наричат електронна хартия, може и на рулце да си ги навиете (заедно с чиповете и батериите). И знаете ли, убеден съм, г-н де Уинтър, че май не са се сетили да ви питат дали имат позволението ви да ги наричат електронна хартия. Хората нямат уважение към книгопечатането тия дни, нали?

    На вашата планета даже не мога да и запомня името, пък и не мисля, ще е нужно тъй като утре ще бъде друго. А за човешката мисъл, не знаете ли, че е най-бързото нещо? 😉

  45. Уважаема стопанке, аз като едни алтруистичен човек, помагам най-безкористно на г-на де Уинтер да сътвори авторския си продукт.

    За да мога най-нагло да го изпиратствам след това, като си позволя в нарушение на всички закони да го прочета. 🙂

    Приятно е да се разговори човек с интелигентни хора.

  46. Момчета… Понеже най-упорито не щете да гледате мача, което за мене е необяснимо, наистина, заключвам коментарите към темата ВРЕМЕННО, с цел да се поуспокоите. Щото инак като нищо ще се наложи да трия, а аз много мразя да правя такива неща – трия само съвсем откровени обиди и плъпнали спам-ботове. Сега, няма нужда от обиди, човек да получава арест и някакви такива неща. Вдругиден отново ще позволя коментарите.

    Дотогава останете със здраве, успокойте се и бъдете спокойни – никой няма да закрие библиотеките. Той Хитлер навремето не е успял, дет се казва, че сега някакъв извънсезонен гербер ли ще свърши тая работа? Не мисля. Айде, заключвам и до вторник! 🙂

  47. Поздравления за поста, Марфа!
    И благодаря на Мира за коментара относно преведените от мен книжки.
    Първата – „Икономиката в един урок“, ми се искаше да издам на мои разноски, но не знам как се откупуват авторски права, а не съм смела като хората от „Читанка.инфо“ да карам през просото. Така преводът отлежа десетина години, но най-накрая си намери издател.
    А когато пиша учебен текст и ми трябва снимка от чужд труд за илюстрация, първата ми работа е да издиря притежателя на авторските права и да го попитам дали може. За да не влизам в скучни подробности – честичко ми се налага да минавам без въпросната илюстрация, а понякога дори да запретна ръкави и сама да получа подобна снимка. При цялото си благородно желание да просвещавам народа не ща да рискувам да ме влачат по съдилища.
    А на авторите, които нямат нищо против филанкишията да разпространява труда им безплатно и без дори да ги уведоми, мога да кажа, че следващата логична стъпка ще бъде – някой да разпространява труда им със своето име отгоре. На мен ми се е случвало и ви уверявам, че доводите на плагиатите бяха не по-лоши от тези на доц. Цветкова.

  48. Чудя се морално ли е дадена организация да държи права за дадено произведение но да не го разпространява по накакъв начин и така да блокира всякаква възможност хората да го четат легално.

    • Не е морално. И коя организация визираш, дето държи права за произведения и не ги разпространява по никакъв начин?

  49. Според мен човекът има предвид „някакъв“ начин, вероятно електронен, в случая, а не „никакъв“.

    • Добре де, ама ти намираш ли разлика _за_тебе_ между това аз да кача книга на хитов автор в нета и да си я изтеглиш и това аз да отпечатам на свои разноски книга на хитов автор в хиляди екземпляри и да я разпространя безплатно, така че да минеш покрай сергията и да си я вземеш безплатно? Разбира се, ситуацията е хипотетична, но приеми, че съм ексцентричен милиардер, който вместо да отделя позитивна енергия за чистене на петролния разлив и спасението на тигрите, е решил да саботира Джоан Роулинг да речем.

      Пиша това, за да изясня, че макар интернет да се превърна в неотменна част от нашето ежедневие, все още не е се е трансформирал в паралелна реалност, в която законите на нашето ежедневие не важат. Това май наистина доста хора не могат да го схванат. Например, повечето биха приели, че е незаконно и неморално някой да издаде най-новото произведение на хитовия автор Х без негово съгласие и да го пусне за разпространение било то платено или безплатно, докато същата книга я има във всяка книжарница, но същите тези хора не намират нищо нередно в това някой да качи в интернет най-новото произведение на хитовия автор Х без негово съгласие и да го пусне за безплатно разпространение.

      А това, всъщност, ме учудва и не мога да го разбера.

      • Мислех, че съм си постнал коментара, обаче явно не съм. Честно казано, не го помня, затова ще напиша нещо друго, пък дано да е близко по смисъл.
        Мисълта ми беше, че ако имаше електронни книги на пазара, за тях все щяха да се намерят хора да плащат. Ама няма. Мисля, че след като хората, от които зависи законният ми достъп до електронни книги, не са се погрижили да ми го осигурят, същите хора нямат право да недоволстват, че го ползвам незаконно. За мен това е подобно на това, да речем, сладоледаджиите да недоволстват, че си правя ванилов сладолед вкъщи, вместо да си купувам шоколадовия им. Примерно, де, знам, че аналогията не е напълно точна, но мисля, че достатъчно ясно илюстрира това, което искам да кажа.

        Другото, което исках да кажа, е, че двойните стандарти ме дразнят. Иска ми се да видя подобно преследване срещу купищата издателства, директно нарушаващи правата на всевъзможни художници, фотографи и т.н., като за корици на разни книги използват теглени от Интернет изображения. Примерите не са никак малко. Дали ще е Дийн Уинчестър от „Свръхестествено“ на корицата на някакъв трилър, дали ще е Джон Конър от „Терминатор 3“ пак на нещо подобно, дали ще е айрънмейдънският Еди на корицата на сборника на Лъвкрафт… Особено ме издразни случаят с наскоро излезлият сборник „Чудати истории“, на чиято корица е плясната рисунка на Борис Валехо, която, първо, вече е била корица на поне една друга книга на български, и, второ, е била приписана на някакъв си там. За художник на корицата е посочен някой си Владимир Марков. Сега, лично аз намирам това за много по-сериозно престъпление. Читанката поне не печели от чуждия труд, дори и да действа незаконно. Тези издатели правят точно това.

        Тук, както и в другите си постове по темата, съм използвал думите „законно“ и „незаконно“ доста свободно. Преди да се произнесе съдът, не мога да кажа дали действията на читанкаджиите са наистина незаконни.

        Ще се възползвам от случая да отговоря и на Марин. Само ще кажа, че пиратстването на книги не е еквивалентно на пиратстването на музика. Свободният даунлоуд на музика всъщност помага доста на младите изпълнители да стигнат до хората. Пример? Sabaton. Споменавал съм ги и преди. Преди три-четири години почти никой не ги знаеше, а през миналата година направиха два успешни концерта в България и им предстои трети. Сто процента от феновете им, които познавам, се запознаха с тях покрай торентите. Това е начинът да се завъдят фенове. Много малко хора са готови да извадят пари за две книги за албум на изпълнител, когото преди това не са чували през живота си. При филмите също е различно, защото в нормалния свят самата киноиндустрия е много силна конкуренция на торентите – всеки би предпочел филма на голям екран, с качествена картина и звук пред телесинк. Само че тук ако не е Голям Холивудски Филм(ГХМ), ще излезе с месеци или дори години закъснение или изобщо няма да излезе. А дори и ГХМ не са ни сигурни, както ни се показа с последното произведение на Скорсезе. Друг е въпросът със софтуера, който според мен не трябва да се пиратства – затова и го правя само в съвсем крайни случаи, иначе си карам с безплатния такъв.

        • Добре познатото „ама и те така правят“. Първо, това, че комшията ми си хвърля боклука през балкона и че редовно се закача за електромера на съседката от втория етаж по никакъв начин не ме оправдава за това, че аз пък си продухвам водомера и старателно пресичам на червено. Второ, кои са тези „те“, дето го правят? Цитираш книги, които са издадени от някакви доста маргинални издателства. Аз бих посочила в допълнение към тях и „Човешката библиотека“, която пък за „Приказки за юнаци и злодеи“ директно си чопва арта от FF IV. Не се учудвам, че те бяха и едни от най-пламенните защитници на Читанка и силно се съмнявам, че представителите на Анимар и Издателска група „България“ биха сезирали някой орган заради това, че някой си незаконно им разпространява книгите.

          Освен това, сигурно осъзнаваш разликата между това неизвестен автор да рекламира произведенията си, като често дори ги пуска за свободно разпространение, и взимането за свободно разпространение на произведения на хитов автор, като на корицата ясно и четливо пише, че не са за свободно разпространение. И след това следва оправдание, че то всъщност му се правела реклама и той дори следвал да благодари, вероятно. (Това последното не си го казал ти, за благодаренето, но го имаше на мого места) Не знам, аз не мога да го приема и да го оправдая.

  50. Твърде много разтягане на локуми и преливане от пусто в празно. Когато не си говорим за произведения с изтекли авторски права, каквито очевидно са много от качените в Читанката, както и за частните случаи, в които самите издателства не са си платили авторските права, трябва да имаме предвид следното много просто взаимоотношение. Български издател плаща за авторски права, предполагам, че се налага отделно да плаща и за корицата дори (затова понякога книгите ни са с някакви нереални, също крадени от нета корици), плаща за превод, плаща за редактор и т.н. – това без въобще да споменаваме разходите по печат и физическо разпространение на продукта. Пише си надлежно, че никаква част от този продукт не може да се разпространява, копира… без писменото разрешение на… и т.н. и т.н. След това идва някой, копира го и го прави общодостъпно до всеки, който има интернет, без разрешение, после започва да реве, ако притежателят на права се оплаче, слага го в черния си списък на душманите на литературното развитие на подрастващото поколение и накрая твърди, че така му правел услуга.
    Ако актуалните книги от „Читанката“ се ползват за проверка дали си заслужава да се купят на хартия, защо се качват нацяло.
    Ако пък си мислите, че никой не чете от монитор, това ще се промени в момента, в който навлязат, усъвършнстват се и станат общодостъпни таблетите, които сигурно в близко бъдеще ще предоставят съвсем ново интерактивно изживяване в процеса на четенето.
    После – пиратството на книги е съвсем равнозначно на пиратството на музика и филми като в тази категория дори замунда и арена имат много по-про-българска политика към създателите на филми в България – защо? Защото не можехте да намерите дълги години филми като „Дзифт“, „Светът е голям…“ и „Мисия Лондон“, но за сметка на това те направиха невероятно успешно шествие по кината.
    Заключението – аз както и вие, също използвам пиратски продукти. Аз, както и вие, също понякога не си дупча билетчето в градски транспорт. Аз, както и НАДЯВАМ СЕ, вие, обаче, често си купувам книги и билети за кино, защото иначе бизнесът с творчески продукти би загинал изцяло и безвъзвратно. Радвам се, че високите технологии ми позволяват да го правя, благодаря на труда на хората, които ми предоставят тези ресурси, въпреки риска, който съществува понякога, но поне знам, че това нарушава нечии права и го признавам открито. Бъдете честни!
    Бизнесът с книгоиздаване в България е трудна работа и трябва да му се отдаде дължимото вместо да се обявява за враг Номер 1. Все пак от него крадем, да го уважаваме поне малко ;)))

  51. Само да кажа, че коментарът ми от юли 17, 2010 at 11:41 am се появи току-що. Преди да постна онова много дълго нещо по-горе, не го виждах, въпреки че рефрешнах страницата няколко пъти – затова и мислех, че . Не знам защо се получи така и се извинявам за двата поредни поста. Мисля, че този от 11:41 може спокойно да бъде затрит – всичко от него съм казал в следващия, който е доста по-подробен.

  52. Марфа, разликата я разбирам. Въпросът е доколко наистина хитовите изпълнители страдат от незаконния даунлоуд. Преди време ми попадна едно изследване, според което и преди, и след масовото навлизане на свободното сваляне, Metallica са правели едни и същи огромни продажби – поне от 1991 година насам всичките им албуми оглавяват класацията на Billboard, като това колко време ще се задържат на първо място зависи от това как ще се приеме албумът. Сега не мога да го открия, но… Metallica ежегодно реализират продажби за милиони, концертният им хонорар е милион и половина долара и т.н. Мисълта ми е, че точно най-сваляните изпълнители са и най-печелещите. Не казвам, че и на тях даунлоудът им помага, но пък не им и пречи толкова.

    Само че с книги, филми и т.н. положението е тотално различно поради много причини. Затова и казах, че пиратстването на различните, хм, развлекателни индустрии им влияе различно.

    Колкото до „и те така правят“… И те така правят, да, при това за тях е напълно ясно, че нарушават закона. С Читанката е доста мъглява работата. Кои са те не знам, понеже това са корици, които съм видял в някоя книжарница или из Интернет. А дали са маргинални няма толкова голямо значение. Искам да видя, че наистина се работи срещу нарушението на авторското право като цяло, а не срещу определени хора, които евентуално го нарушават и евентуално бъркат в нечии джобове.

  53. Позакъснял съм но все пак ще си кажа мисълта – като казвам организация имам предвид издателство което държи правата на дадена книга но тази книга не се появява изобщо на пазара по никакъв начин – нито електронно, нито физически. Така на практика законно нямаш никакъв достъп до книгата и няма да имаш. Ако питате кои са тия издатели – ами на прима виста се сещам за Вузев които държат няколко книги на Пратчет които упорито не издават. А ако говорим за вече издавани веднъж някога си книги става страшно – списъка е крайно дълъг. Примерно – анбсолютно всички книги на Лоис Макмастър Бюджолд които излишно да е споменавам се намират на английски преиздавани многократно, но в българия който чел навремето – чел – в момента нямаш никакви легални опции.

  54. Нещо ми се пресече поста (бъг) затова пускам нов да продължа мисълта си. Давам пример – аз в момента си търся книгата Дипломатически имунитет (която преди бях чел от библиотеката – истинската). Оказа се че тази книга не се продава, няма да се преиздава , няма я в електронен вид, няма я втора ръка по форуми и онлайн книжарници за стари книги а в градската библиотека неизветен фен е откъснал половината страници правейки я нечитаема. Въпроса е какво правим – два варианта – първо – купувам си я на английски от чужбина от което ще спечели такошните хора а другия вариант е да я прочета от читанка. И в двата случая българските държатели на правата не губят нищо нито

    Колкото и да е незаконна читанката докато тя е единствената алтернатива на практически НЕнамираеми в България книги няма начин да не бъде използвана (все пак не всеки борави свободно с английски и не всеки може да си поръчва книги от чужбина)

    И когато издателите се освестят и почнат да предлагат поне електронен вариант на книгите на които държат правата и нямат намерение да издават физически (особено когато става дума за средна книга от поредица ) , тогава и сайтове като читанка ще станат в голяма степен безмислени.

  55. Радо, някога, много отдавна, в списание „Паралели“ на БТА имаше статия за куриозни патенти. В нея беше описано и следното патентовано изобретение, с картинка – лъжица за мъже с мустаци. Върху обикновената лъжица отзад на кусащата част беше добавена, закачена посредством малка пантичка, дъговидна пластина, с която чрез допълнителна дръжка върху основната дръжка си повдигаш мустаците докато кусаш 🙂 Да, имаше изнамерен отнякъде такъв патент 🙂

    Да речем сега, че ти си го видял и непременно искаш да имаш такава лъжица. Може! В някой цех ще се направят необходимите приспособления, ще се възложи на група работници, те ще се организират, ще вземат материал, ще ти я направят полумашинно-полуръчно и ще я получиш. Ще ти струва няколко хиляди лева, но ти единствен на света ще имаш такава лъжица. Сигурно и периодичните издания по всички континенти ще напишат за теб 🙂 Само се появи в редакцията на „Паралели“, което и сега излиза, и продължава да си е на БТА, да видиш какво ще стане – още вечерта ще бъдеш със съобщение и снимка в „Ню Йорк Таймс“ 🙂

    Почти същото е положението с някаква много рядка книга. Да се издаде, независимо дали на хартия или на файл, трудът е същият и струва, без печата, пак толкова. Никой няма да го направи за двама души в България. Но все пак положението не е съвсем същото. Щом книгата е излизала, някоя от главните библиотеки я има, ако не Националната – Пловдивската, Варненската, Русенската или някоя друга. Отиваш, казваш на директора, че ако не ти даде да си направиш копие от книгата „Дипломатическият имунитет“, лично ще е виновен, че няма да станеш посланик в Париж, той се засмива, вика някоя служителка и развеселен за целия ден й поръчва да ти направи копие и да ти го даде. 300 стр. по 2 на страница = 150 стр. х 0л10 лв. = 15 лв. Само трябва да обясниш, че наистина ти трябва – много се интересуваш от дипломация, учиш външни отношения, или нещо такова, за да е сигурен човекат, че няма да разкарва пет души заради теб, пък ти утре да хвърлиш копието в кошчето.

    От много десетилетия вече има фотокопиране, то е за това.

    Сега пък както има Интернет, извий в два форума, че ще откачиш вече заради тази книга, че ставаш нощем да се къпеш със студена вода и мислиш да ходиш на психиатър, защото никъде я няма, и ще видиш, че до няколко дни някой ще се смили, ща ти я сканира и ще ти я прати.

    Никой по света не контролира 1 копие. Също така обаче и никой не произвежда 1 екземпляр, освен по поръчка. Има сега едни малотиражни технологии на принципа „компютър-принтер-книговезка работа“, по които могат да се произведат 10-20-50 екземпляра във вид на истинска книга, но те се контролират, защото това вече е книгоиздаване и разпространяване. Това не може да става без разрешение, ако произведението не е погасено. Ако е погасено, прави каквото искаш, издавай по 20-30-50 и дори ги продавай, само трябва да се регистрираш по Търговския закон, защото това е самостоятелна икономическа дейност. Само първо се научи как се прави, да не се излагаш 🙂

    Защитени произведения без разрешение обаче не бива, дори да не се продават. Ако можеш веднъж без разрешение, значи можеш много пъти и също така значи могат и много хора по много пъти. Веднага ще се сетят и да ги продават, защото иначе защо ще ги правят – като онзи от Русе, който продавал дори файлове. Накрая и на хартия няма да са 50, а ще са 500, и ойде коньо у реката.

    Не знам какво става с Пратчет, но че един Пратчет не се появява известно време, е малка причина планетата да загине. Все ще се появи в даден момент – или пък ще му мине модата, защото е мода, не е базова литература. Непрекъснато се появяват нови автори.

    Никой издател няма „да се освести“ да подготвя като хората за издаване книга, за която няма явен пазар.

    Но има други системи. Книжните клубове. Организират се хората в клубове и си поръчват, не знам как точно е решено административно, но знам, че за тях се правят издания и по поръчка на самия клуб. Събирате се примерно 1000 души в клуб и си говорите за книги. В един момент обаче ти казваш, че книгата „Дипломатическият имунитет“ е много интересна и се събират 200 желаещи да я имат. Събирате 200 заявки и отивате при някой издател, той пише на агента и го пита: „Може ли да издам за нашия клуб „Приятели на книгата“ 200 екземпляра от „Дипломатическият имунитет“? Ще платя на автора толкова и толкова само за този ограничен тираж.“ Повечето ще кажат да. Ако пък произведението е погасено, няма права, няма агент, издателят ще ви направи 200 книги – и вие щастливи, и той щастлив, защото ще му платите, и готово.

    Издателите и сега продават на клубовете с отстъпка книгите, които публикуват – също полза, по-евтино.

    Ето, давам ти идея – направете клуб и си поръчвайте книги. „Махабхарата“. 500 екземпляра. Издателят ви ги прави, отгоре името на издателството, на 2-ра страница текст „Тази книга е издадена в ограничен тираж за клуб „Приятели на книгата“, преводачът взима там колкото се уговорят с издателя, вие си получавате книгите и сте радостни – имате ги само вие, особено с този текст.

    Това ти го казвам с добри намерения, а не за да се лепне някой луд сега, който пак да разсъждава книгата реална ли е или идеална, и други трансценденталности 🙂

    • В интерес на истината аз лично не виждам нищо лошо, когато някой пуска читав превод на Пратчет в интернет. Говорейки си по конкретните казуси де. Сега, първо, че книгата не е никак дори непродаваема, ами си е направо много дори продаваема (кажи на Мима, че Пратчет е непродаваем и ще видиш какво ще ти се случи 😛 ) и второ, Вузеви буквално се ос**аха с „Пощоряване“. Меко казано. Ти би ли си купил книга, преведена с по-калпавата версия на Гугъл транслейт? Аха, именно за такова нещо иде реч, честно.

      Колкото до Бюджолт, поредицата й с Майлс е хитова, хората постоянно я търсят, а пък не я преиздават от БАРД и това си е. Ми да си призная, и в този случай въобще не ми е съвестно да си я сваля от нета. Предпочитам си истнката книга, дето да си я наредя в библиотеката, но дори в антикварните книжарници вече е изчерпана. Смятай дали не е търсена, значи. И понеже аз съм мързелив човек, та не ми се сформират комитети, които да кандърдисват БАРД или друго някое издателство да издаде книгата специално заради мен или моето обкръжение, много ясно, че щи я сваля. Щото, откъдето и да го погледнеш, в тоя случай никак дори не ощетявам ни издателството, ни някой друг. 🙂

      Аз се боря срещу пиратското разпространение на съвсем намираеми и читави книги. 🙂

      • Моят вкус никого не задължава и не казвам, че Пратчет е непродаваем, а само че не е фатално, че го няма, и че е временно. Също така мама ми е казала, когато не знам нещо, да казвам „не знам“. НЕ ЗНАМ какво става с Пратчет. Също така НЕ ЗНАМ защо „Бард“ не издават Бюджолд. Ако биха си го купили 100 души, мога да си го обясня. Затова съм казал за клубовете, което е доста в общи линии. Да го видят как ще стане в необщи линии и ако могат, да го направят.

        Не може така – намираеми не може, ненамираеми може. Първо, принципът си е принцип, освен това написан в закон. Второ, като са „нещо като намираеми“, защото кацеството им е ужасно, те никога няма да станат пак намираеми, защото никой няма да хукне да публикува вече разпространена книга, все едно как е станало това.

        Иначе Мима да е жива и здрава с Пратчет. Също и без 🙂

  56. Първата причина читанките да са вредни, е, че подвеждат хората, че имат книги. С това пречат и на книгоиздаването. Те не пречат на издателя А, нито на издателя Б, а на всички издатели от А до Я. Пречат и да има истински книги, и да има пазар – хората да ги купят, а издателите да ги продадат. Дали на хартия или електронно, е съвсем отделен въпрос.

    Давам пример:

    http://www.e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc_details&Itemid=61&gid=1766

    „Старогръцки митове и легенди“ от Николай Кун е изтеглена близо 60 000 пъти!!! Като нещо като наследствен пират – е, не съвсем, но един мой прадядо, шестият граф Де Уинтър, е имал приятел пират – и аз я изтеглих.

    Значи, Николай Кун първо не е погасен, защото се погасява на 1 януари 2011 година, и второ, онази там е захранила 60 000 души с нещо като книга. Би я издал само финансово много смел човек или авантюрист.

    Мадамата се прави без пари на просветител, прави и голямо престъпление, но освен това прави и безобразие към нацията, към всички четящи хора и особено към техните деца.

    Така стигаме до втората, не по-малка причина читанкипе да са вредни. Тя е, че предлагат ерзац, боклук, развалят езика и мисленето на хората, а децата просто направо ги отучват от езика, защото те сега започват да четат и започват със… с едно нищо.

    Точно затова и аз свалих митовете и легендите на Кун – да видя какво има вътре, не да я чета, Боже, това чете ли се! Вътре има нещо като текст, който е накъсан, сменени думи, сгрешени букви, липсващи пасажи, изпаднали части от изречения, някакви указващи цифри, които някъде ги има, някъде не… един ужас, свален 60 000 пъти. 60 000 пъти разпространена неграмотност от някой Сульо Пулев, който не знае да си избърше носа, обаче има скенер и участва в обществото. И от главната просветителка, чийто е сайтът.

    Това е поражение върху съзнанието. Дали книгата я има или не, е отделен въпрос. Това е поражение върху съзнанието само по себе си. И невинните се разхождат с якакмо устройство като мутрите с мобифоните в началото на 90-те, и нещо си въобразяват – аз имам Кун. Имаш грънци! Чушки. Краставици на търкалета имаш.

    ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗАТОВА децата сега мислят, че известният детски писател се казва Рамбо Силек. Освен че ги дънят с боклуци по телевизията, по кината, по торентите, читанките са просветители. Не са. Те са неграмотни мошеници и неудовлетворени човекоединици, които се правят на личности с чужд труд – развален, окепазен, осакатен, скапан и даден на доверчивите и незнаещи теглещи, които свикват да мислят, че извършват някакво четене. Да де, те проследяват на джаджата някакви писмени знаци, но не е сигурно какви и откъде са се взели, освен че Гунчо Пунчев имал скенер.

    Преписват уж карето, откъдето са сканирали, но вътре не е това, което е било. Нищо не е. Потпури от Джек Лондон и Бюджолд. Произведения по техни мотиви, но с техните заглавия.

    Те вече и издават. Ама направо си издават електронно, нема шес-пет 🙂 Ето, искаш Марк Твен – получаваш 🙂

    http://chitanka.info/lib/text/4975

    Този интелектуален аналог на Николета Лозанова или на Галена не знае дори граматика, камо ли български. Знае де, колкото да я обслужат в дискотеката, го знае 🙂 Обаче това шества, защото хората не знаят и си мислят, че онези знаят какво правят и че изобщо знаят нещо.

    Мани, ами те и „редактират“. Какво – неизвестно.

    60 000 Кун. И всичко това от илюзията, че компютърът променя нещо по същество.

    Това са читанките.

    • Те вече и издават. Ама направо си издават електронно, нема шес-пет 🙂 Ето, искаш Марк Твен – получаваш 🙂

      http://chitanka.info/lib/text/4975
      –––
      На тоя ти пример може лесно да се отговори с втръсналото вече „Пощоряване“, нали, и с факта, че фенският превод е на светлинни хилядолетия пред официалния. А именно фенският е качен там:
      http://chitanka.info/lib/text/15813

      Даваш за пример НЕПРОФЕСИОНАЛЕН, т.е. ФЕНСКИ превод на едно от ХИЛЯДИ произведения, качени там, от които ОГРОМНАТА част са преведени ПРОФЕСИОНАЛНО и са сканирани от ОРИГИНАЛА. Във форума им даже има разни описания на технологията за сканиране. Т.е. примерът ти е некоректен по много начини. Сори за главните букви, тоя път, обаче не знам как да пиша удебеления тук. Има ли смисъл да се спирам на некоректността на примера? Първо, голямата част от качените произведения са преведени професионално и са минали през професионалното сито на коректор, редактор и т.н. В това число и двете най-известни произведения на Марк Твен. Второ, това, че преводът е фенски, не означава автоматично, че е лош. Понякога може да означава и обратното. Дал си за пример лош фенски превод. Аз ти дадох пример за приличен такъв. Фенските преводи си имат предимствата – правят се за удоволствие, без да те притискат и без ограничения във времето. Имат си и недостатъци – правят се от непрофесионалисти и се редактират от непрофесионалисти и съответно би трябвало да са с по-ниско качество от професионалните. Би трябвало. Това, че „би трябвало“, не означава автоматчно, че е, обаче. Пък и фенски преводи се правят основно на неиздадени в България книги и разкази, така че примерът съвсем отива. Да не говорим, че лошите преводи съвсем не са рядкост на българския пазар. И т.н.

      Що се отнася до останалото, вече съм си казал позицията достатъчно пъти. Няма да се повтарям.

      • Тайгъре, тоя фенски превод, който си дал за пример, е да кажем с две идеи малко по-малко лош от вузевото „Пощоряване“. 🙂 Пълен е със сума ти грешки, сериозно ти казвам. Честна дума, в момента хич никакво време нямам, но при първа възможност ще ти пратя в подробности точно кое не му е наред. Думата ми е, че този превод на Марк Твен не е в услуга на читателя. Ни най-малко дори. 🙂

        • Превода на Марк Твен за пример го даде Де Уинтър. А че е зле видях и аз. Мисълта ми беше, че е зле, защото е зле, а не защото е фенски или е в Читанката, и че не е коректен пример.

  57. Да поясня пак за Джон де Уинтър – дадох само пример с конкретна хитова (подчертавам) книга. А такива книги има много наистина много. Става дума за книги които се намират изключително лесно на английски тъй като се смятам за вечени класики , очаква се всеки нов читател да може да си ги намери постоянно ги преиздават. В България се играе по друг принцип – пускаш дадена книга еднократно и след като свърши се знае че никога повече няма да бъде достъпна освен ако не става дума за някоя наистина масово известна поредица (което е много рядък случай).
    А против пиратството на нови книги и аз съм изключително против защото точно с това пиратство се унищожават качествените нови заглавия и се прекратяват поредици.

  58. Пратчет, драга Марфиета Артефактовна, няма да се появи без пари цял и добре преведен по много обикновени причини. Труден е заради шантавиите, които трябва да се предадат равностойно, това е много усилия и никой няма да го направи заради едното българско човечество. Ако пък да, ще отиде при някой издател и ще му каже: „Виж това. Твърдя, че съм се справил много добре. Ако можеш, издай го.“

    Пак казвам, моят вкус никого не задължава. Това, което съм научил за толкова години жизнен опит обаче, а аз изобщо не съм от най-кротките, ми казва категорично, че електрониката няма да замени живото и естественото. Всичко което става с компютрите – освен като средство на труда и инструмент за информация, телефон с текст и картинки – е увлечение. То ще механизира тези, които се подведат много, но няма да ги удовлетвори и накрая ще се превърне в едно съжаление за изгубеното време.

    Пипането на целулозна книга от жива ръка и четенето от живи очи в ъгъл на стая не може да бъде заменено равностойно и удовлетворяващо, а само формално.

    Същото беше и с телевизията, магнетофона и последващите още по-велики техники за копиране. Техниките щяха да унищожат живото, но все пак се превърнаха в стока – първо скъпа, като нова стока, после и евтина. Но основното, което щеше да стане убиец на живите изкуства, телевизията, стана просто още един телефон в ъгъла. Мъчат се, борбата за пари е голяма, сто инча, двеста плазми, триста нанометра 🙂 но си остана вещ в ъгъла. Театрите са пълни, оперите са пълни, концертните зали са пълни. Пълни са с обикновени хора, както и с личности. Съгласни са да видят жив Велко Кънев в последствен образ (образа, не Велко), но да е на живо. Крум Табаков има записи, но когато дирижира на живо, няма билети.

    Самотата. Когато се наливаш у вас с още двама-трима и още две-три, и гледате „Пинк Флойд“, ти си сам. С черупката, наречена видео или телевизор. Когато обаче отидеш да слушаш поне „Тоника“, ако не „Пинк Флойд“, ти не си сам. Не си сам по много начини. А у вас си сам по всички възможни начини, може би без един-два, но то е само до сутринта.

    Това е защо книгата няма да умре. защо трябва да има ред, знаем всички. Без някои, на които им е все едно и си въобразяват. Но като си въобразяват, объркват работите.

    Искрено ваш,

    Джон

    П. П. Ето, вижте, това, което е много сложна материя, а не както си мислят двама-трима бездарни фантасти и десетима интернет-хулигани у нас – че произведението от автора до читателя е „побий пръчка – пий вино“ 🙂 – възбужда най-много коментари. Ами да, става дума за душата, затова.

    Хората се подвеждат, но не всички хора, масово не, подвеждат се само блогърите, ама то блогърът човек ли е като човек 🙂 🙂 🙂

    Илюзията, че това е нещо съвсем достъпно (процесът, не книгата, тя да, достъпна е, нали затова се прави), идва от контакта. Той, за разлика от салама, от бензина, от пластмасовите столове, винаги е личен. Всичко по пътя между писателя и читателя, е лично. Затова има карета. Там пише кого да обичат, кого да хвалят и кого да псуват. Но всичко е лично и или е хубаво, или не.

    Бензинът е бензин навсякъде и струва някакви там пари. Там някой може и да е богат, но там никой не е никой, освен в къщи и в компания. В книгата обаче пише кой я е коригирал даже и всеки се радва, когато няма грешки, и ругае некадърната Иванка Петрова, ако е зяпала.

    Такива ми ти работи, драга Зинаида Антигоновна, вярвайте в любовта. Нали повечето книги само с това се занимават. Без нея, любовта, сме за мустаците, барабар с всичките книги 🙂 Те… книгите… да, занимават се с любовта, макар досега да не са решили въпроса окончателно. Но опитите продължават! 🙂 🙂 🙂

    Дж.

  59. Надявам се да се разбират думите, където съм направил буквени грешки – например „посредствена роля“, а не „последствена роля“, нито „подследствена“ 🙂 Казах на Джеймс да ми сипе от онова порто, което ми изпрати Де Алварес и Сан Хуан и Исабел и Ла Крус (това е един човек 🙂 ) от Мадейра, сега вкусът не е този, явно вместо това ми е сипал мадейра. Джеймс, портото на Ла Крус от Мадейра, не мадейра, ох, този човек остарява, но дано изкара още десет-двайсет години заедно с мен, че не мога да търпя никого другиго 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s