Казусът „Читанка“

Мисля, че е време за едно уточнение.

Писала съм и преди за интернет-пиратството, но с времето възгледите ми претърпяха съществена промяна. В конкретния случай, касаещ Читанката, аз виждам нещата по следния начин:

Дадено издателство инвестира значителни средства, за да сключи договор с известен автор. Освен на автора издателството плаща на преводач, редактор и коректор, както и за сума ти още неща като дизайн, отпечатване и пр. И в момента, в който дадена хитова книга бъде пусната на пазара, се появява човек, който я сканира и я качва в интернет…

С каквито и благородни мотиви да бъде обличана тая постъпка, както и да се опитваме да я обясняваме, тя си остава кражба. Ама няма „то е библиотека“. Читанката не е библиотека. Искаме или не искаме, не е. Едно нещо не става автоматично друго нещо, само защото някой го е нарекъл така. Би могла да стане някой ден, ако и когато в парламента решат да се сетят, че сме в 21 век и приведат законодателството съобразно новите условия. Засега обаче нещата още не стоят по тоя начин.

При все това акцията на НСБОП и Явор Колев си беше чиста вандалщина, а обясненията със сървъра на покрива издават липса на елементарни технически познания. Цивлизованата постъпка би била засегнатото от дейността на „читанката“ издателство да сезира прокуратурата и да заведе дело, а не разни „нинджи“ да си правят смехотворни PR-кампании.

Забраних коментарите на предната тема, за да се поуспокоят малко страстите. Ако искате продължете тук, но преди да напишете нещо, пребройте до десет. 🙂

122 коментара за “Казусът „Читанка“

  1. бе само едно издателство до момента призна, че от читанката е видяло само полза – увеличени продажби.
    да видим другите.

  2. Благодаря за трезвомислието от сърце! Крайно време беше няко да го напише това в прав текст.

  3. Най-накрая да прочета някакъв смислен коментар/постинг около цялата тази истерия по затварянето на този сайт. Най-накрая някой да осъзнае, че никой не дължи нищо на никой. Не знам защо много хора си помислиха, че въпросната читанка е тяхно право, при положение, че никой от тях не е дал и един лев. Фактът е, че някой е злоупотребил с всички тези текстове и ги е обнародвал. Станалото – станало, обаче, в случай, че сайта бива затворен, аз лично не мога да разбера с какво право, разни хора недоволстват от това?

  4. Винаги съм изпитвал патологичен интерес към подобен начин на мислене: „черното е бяло, поне докато някой не обнародва закон с който да потвърди обратното“. Некадърното законодателство от 19 век не може да е причина да наричаме черното бяло. Ако законът си беше наред и chitanka.info бяха минали през един формален процес по регистрация като библиотека, как щяха да се развият събитията днес? И кой точно има интерес събитията днес да се развиват по точно този начин, хората или прекупвачите на чужд труд (наричащи себе си книгоиздатели)?

  5. Казусът „Читанка“ даде повод да помислим колко адекватни са законите за авторското право в 21 век. Такава дискусия се води в цял свят. Интересно в случая е, че авторите и преводачите имат много по трезво и обективно мнение по тези въпроси за разлика от издателите.

    Ето едно такова мнение от един автор:

    Не се гаси туй, що не гасне

    А нали законите за авторското право трябваше да защитават преди всичко правата и труда на авторите.

  6. Работиш за БАРД (?), предубедена си. Наскоро си купих ваша книга, пълен боклук. Коментарите към книгата в сайта на Бард бяха прекрасни. Ако книгата я имаше в читанката, нямаше да си я купя. Вие нямаше да пострадате от това – купувам си всичко, което харесам (трябва да блогна снимки от библиотеките ми, които съм изоставил на различни места).

    С БАРД точно, купуването на зле преведена и принципно глупава литература, с чудесни ревюта в сайта, ми се е случвало още много пъти. Отказах се от поредицата ви с червените корици заради това.

  7. Ако баба беше дядо… Тук не става въпрос за черно и бяло. Нещата са прости, ясни и очевидни. Вземането на нещо, което не е твое и разпространението му, си е кражба, независимо дали въпросното нещо са пратка телевизори, домашна посуда или книги. Нямаше да е кражба, ако „читанките“ се бяха договорили с авторите, бяха платили за разпространението им, бяха превели спорните творби и ги бяха пуснали на ползу роду. Вместо това те вземат нещо, за което някой се е изръсил здраво, за да го закупи, преведе, оформи и пр., качват го на сайта си и го разпространяват. Няма тук деветнайсти век, монохромна гледна точка или робинхудски изблици. Фактите са ясни и благородните мотиви, които стоят зад тях, не могат да ги направят по-мъгляви или розови.

    • Чудесно е че стана дума за автори и преводачи, тъй като от техните коментари напоследък става ясно че май книгоиздателите са излишното звено в случая, а не библиотеките.
      Случаят с Маркес е показателен за горното твърдение.

    • Да цитирам и тук две уточнения на някои термини, които щедро се използват без много замисляне:

      кражба:
      http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Theft

      пиратство:
      http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Piracy

      Иначе специално на „Бард“ често купувам книги. Последно купих „Криожега“ на Бюджолд преди 2 седмици.

      След тая изцепка на тартора им обаче спирам да купувам. Няма да ги чета и от онлайн библиотеки. Ще си купувам оригиналите амазон да речем.
      Предполагам и че ще бъдат махнати от „читанката“ – до сега всичко, за което е имало претенции за права е било сваляно от там.

      Е, какво печелят „бард“ от това – няма ги книгите им в нета, няма да ги купувам и от книжарниците. Като гледм, доста хора смятат да постъпят така.

      Вярно – няколко десетки читатели по-малко едва ли притеснява бардовци, но от друга страна един добър търговец не би искал да губи и един клиент.

    • Измина повече от една седмица от акцията на ГДБОП и все още няма повдигнато обвинение срещу собствениците и администраторите на читанка. Ако нещата бяха толкова прости, ясни и очевидни ГДБОП и прокуратурата отдавна трябваше да са повдигнали обвинение в съда.

    • „Взимането на нещо, което не е твое“ – в смисъл? Можеш ли да ми посочиш по силата на кой закон след като си купя книга, не мога да я разпространя? Не мога да ти я дам на теб и на още 1000 човека да я прочетат? Тя Е моя. Всички книги в Читанка са купени от някого, т.е. са си негови и той е решил да ги разпространи – след като го прави без да иска пари за това, фактът, че е по интернет, а не от ръка на ръка, не го инкриминизира. Калпавите закони и желанието за запазване на статуквото не са оправдание.

      • Във „взимането“ е проблемът. Реално нищо от никого не е взето, само дето много хора не могат да видят разликата между книгите и кебапчетата. А единственото общо е, че и двете започват с „к“.

  8. А защо трябва да чакаме някой да каже че може и тогава да наричаме библиотеката библиотека?

    До кога няма да разчитама на собствения си интелект?

    В дикусията при Григор

    http://www.gatchev.info/blog/?p=983

    беше припомнен правният принцип, че ако нещо не е позволено, значи е разрешено.

    „Читанката“ както многократно беше посочено и от юристи не нарушава законите, а това че никой „високопоставен“ не е дал благословия, не й нарушава правото на съществуване.

    Колкото до „ощетените“ издателства
    този анализ в много добър:

    За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info

  9. Ако и вие, като Краси Гаджоков, се облягате на закона за обществените библиотеки за твърдението си, че chitanka.info не е библиотека, ще трябва да ви обърна внимание на факта, че по времето на създаването на сайта, споменатия закон не е съществувал в множеството от закони на република България. Така, че въпросът е ли е chitanka.info библиотека или не, все още стои открит (imho).

    И понеже знам, че работите (или поне сте работила в библиотека), искате ли да нахвърляте от тази гледна точка на какви критерии би трябвало да отговаря една библиотека за да бъде наречена така?

  10. Аз може ли да задам към коментиращите един „тъп“ въпрос:
    Като отидете в една нормална библиотека, която има три копия от желаната от вас книга и всички вече са взети, вие можете ли да си я вземете за четене?

    Защото това е първата и очевидна разлика, нали се сещате?

    И друго да споделя, това че нещо е удобно, спестява пари и е модерно, не го прави автоматично законно.
    А законите криви или прави са за да се спазват, поне докато не бъдат променени. Иначе отиваме към анархия.

    • Моля да прочетете първия ми коментар по въпроса със законите.
      А за онлайн библиотеките по света има ли нужда да отваряме въпрос, тъй като там сте в губеща позиция?

      • И на кой точно мой въпрос отговори? Защото останалото е лично мнение и констатация и по него отговор не чаках.

        А за онлайн библиотеките по света ако заговорим… съвсем ще стане зле работата. Защото там хората са решили проблема с авторските и други права цивилизовано. Другото си е престъпление, независимо колко удобно е за масите.

  11. „Нямаше да е кражба, ако „читанките“ се бяха договорили с авторите, бяха платили за разпространението им, бяха превели спорните творби и ги бяха пуснали на ползу роду. Вместо това те вземат нещо, за което някой се е изръсил здраво, за да го закупи, преведе, оформи и пр., качват го на сайта си и го разпространяват.“

    Само да вметна – пропускаш, че „читанките“ всъщност просто създадоха платформата това да се върши – точно както авторите на YouTube, примерно. Не знам колко книги качваха точно тези шестимата, но бяха малко и доколкото съм ги виждал са относително безспорни.

    Огромното мнозинство от книгите бяха качвани от потребители на сайта и не е редно създателите му да бъдат съдени за действията им, точно както това не се прави по отношение на авторите на YouTube и Facebook. (В крайна сметка, ако аз кача нелегален превод в профила си във Facebook, Явор Колев няма да има правото да затвори целия сайт, струва ми се.)

    Създателите все пак сваляха книги при поискване (точно по начина, който беше установен наскоро като правилна практика от един съд в САЩ по дело срещу YouTube – бях пуснал линк в Shadowdance) – но те не могат да бъдат държани отговорни за действията на хиляда и кусур потребители.

    А за това дето Читанката не била библиотека – точно библиотека си е по смисъла на закона. Това, че законът е малоумен и го допуска е съвсем отделен въпрос. В България има достатъчно такива закони и с малко късмет казуси като този ще допринесат за осъвременяването им.

    С останалото съм съгласен. Много ясно, че законните права на автори, преводачи и издатели трябва да се пазят и трудът им да се оценява.

  12. Наминавам само да кажа, че нямам и в близките дни няма и да имам възможност да пиша. 😕 Само ще помоля тонът да е умерен както е досега. 🙂

  13. Лесно е да се каже, читанка не е библиотека трудно е да се отговори на въпросите: какво е читанка и какво различава читанка от една библиотека? След като имаме тези отговори можем да продължим.

  14. Марфа, последните седмици и нещо се скъсах да пиша по темата. Освен, че я взех адски навътре, се свързах с издателствата, с преводачите, с авторите и с Борислав Манолов. Проверих и разни статистики колко хора имат достъп до интернет, колко книги има в „Моята Библиотека“ и колко посещения има годишно сайтът.

    По ред на номерата, законът за авторското право, който уж бил нарушен и който имал за цел да защити авторите и преводачите, всъщност по-скоро защитава прекупвачите и издателите.
    Има едно уточнение за плагиатство, което защитава в действителност авторите и преводачите.
    Хубаво, имаме закона, а какво да кажем за издателствата, които не го спазват, допечатват книги, не плащат на автори и преводачи? А заплащането на споменатите автори и преводачи на какво ниво е… не ми се говори, то доста хора отговориха вместо мен, виж ми въпросника към авторите и преводачите.

    Тук леко се отклонявам, но ме дразни отношението на БАРД колко били неоправдани и нещастни и горкинки, при положение, че не са цъфнали и вързали, за да се опитват да минават с този номер. Ако искат обществена подкрепа и наистина искат да участват в някаква реална дискусия, да престанат да се правят на две и половина и да пишат глупави публични писма, дето и се смеят и кокошките на фактологическите грешки и глупости.

    Много автори бяха качили те самите своите текстове онлайн. Очаквам публичен коментар от страна на ГДБОП или поне на някое издателство:
    – какво ще стане с тези книги.
    – какво ще стане с книги, които вече не съществуват на хартиен формат и никой не им държи правата?
    – какво ще стане с книги, които им се държат правата, но никъде ги няма на хартия?
    Всъщност много искам издателствата да отговорят, защото голям вой падна как им пукало за авторите и преводачите… демек за литературната страна на нещата. Значи трябва да им пука и за количеството изгубени текстове.
    Е?

    Относно закона за библиотеките, уморих се да питам – допитване до адвокат има ли, че така рязко си смени мнението или това са общи приказки?
    Някой по-горе обясни как законът за Библиотеките е приет последната година, а „Моята Библиотека“ съществува от пет, съответно става съвсем заплетено и определено се нуждае от правист. Аз помолих издателите да цитират адвокат, за да стане ясно според кои закони онлайн библиотеката нарушава закона.
    Получих една огромна, тлъста нула. Впрочем никъде няма изнесени от правист конкретните обвинения и конкретните закони, според които има престъпление.

    Продължаваме нататък. Моите уважения, но логиката ти как „понеже не са счупили куп пари, дайте тия книги да не се пипат“ ми се видя почти аналогично смехотворен на твърдението на г-на от Бард, как за аналоговите библиотеки годишно се чупят по 4 милиона лева (ток, вода, заплати) и някак това е икономически по-оправдано от виртуална библиотека, която разходите й са около 200 лева на година, не плаща заплати и е на доброволни начала. Абсурдно е просто.

    В България достъп до интернет имат 29% от домакинствата. Самата библиотека я посещават около 1/3 от тези 29 % (груби сметки за съжаление). Просто ми се вижда абсурдно, че ~10% от българите четат толкова книги, че да осъществяват загуби за милиони и че никой от тях не купува книги.
    Останалото ще го публикувам в Кутията, че тук стана много дълго.

    Последно, за мен тази ситуация е казус. Докато не видя заведено дело, не чуя обвинение от правист, не видя постановлението на съда, издателите не извадят доказателства, тази тема е безсмислена, защото единствените, които влагат нещо са защитаващите читанката, останалите само си седят на ръцете, което говори много неща относно имат ли да кажат нещо съществено или нямат.

  15. Енея, какъв е точно казуса? До сега имаш ПИРАТСКО съдържание, което е НЕЛЕГАЛНО и достъпваш без пари, от утре – това съдържание вече го няма, защото от МВР са си свършили работата.

    Никой няма право да се оплаква, жалва и т.н. от затварянето на този сайт, тъй като това никога не е било негово право, нито пък си е платил. Излишно е да казвам, че сиренето е с пари, и е крайно време да стане така и в БГ.

    Писна ми да чета идиотщини как видиш ли тези от НСБОП били еди какви си. В случая, това са хора, които са си свършили работата. Евала.

    • Хората толкова добре са си свършили работата, че са на една крачка от това да бъдат съдени по всякакви параграфи в Страсбург. Жалко че на потърпевшите не им се занимава.

    • Не е така просто:

      1. Измина повече от една седмица от акцията на ГДБОП и все още няма повдигнато обвинение срещу собствениците и администраторите на читанка. Ако нещата бяха толкова прости, ясни и очевидни ГДБОП и прокуратурата отдавна трябваше да са повдигнали обвинение в съда.

      2. Защо ГДБОП освен основният сървър с книгите конфискува и помощният сървър на читанка на който бяха форумът и чата. Какво е нарушил законите форумът. Това не е ли пряка намеса в свободата на словото и свободата на интернет?

      3. В читанка поне 2/3 от книгите бяха с изтекли авторски права или такива които са там по волята на авторите си. Защо конфискуваха всички книги а не само тези които нарушават авторските права?

      4. В „Замунда“ също има множество книги с нарушени авторски права (Изненадах ли ви?). В замунда използват реклама и печелят (за разлика от читанка) от това но никой не им търси сметка. Защо е това избирателно закриване на сайтове и то само тези които са с алтруистичен подбуди.

      5. След като администраторите на читанка са сваляли всяка книга която автора е поискал заради нарушени авторски права или по друга причина защо е необходимо ГДБОП да правят този цирк?

      Въпросите са още повече от отговорите.

  16. 1. Дефиницията какво е библиотека е неясно. Трябва да го реши съд.
    2. Ако читанката е библиотека, значи не е нарушавала закона. Ако не е, трябва да се разбере.

    Първо трябва да се разбере точка 1.
    Погледни закона за библиотеките, погледни кога е променян, погледни и откога има читанка. Не може да се прилага закон със задна датал.

    За да се разбере точка 1 трябва да се заведе дело.
    До този момент това не се е случило. Защото никой не е завел дело, никой не е потърсил адвокати. Обясни ми, ти на каква база твърдиш, че действието на НСБОП са правилни и че читанката са нарушили закона? Правист ли си, консултирал ли си се с правист, за да се изказваш толкова експертно? Ако не си, консултирай се. Аз се консултирах и няколко различни хора (адвокати) изказаха мнение, че може да се спори и че трябва да се заведе дело. Че законът трябва да се промени, защото е неадекватен, защото е неясен и защото в момента цялата тема е в сивата зона.

    Според Конституцията, всички ние имаме право да изразяваме свободно мнение, включително да заемаме позиция относно полицейски акции. Така че не ми говори какво имам и какво нямам право да говоря и какво отношение да взимам, ами вземи почети малко, провери законите и тогава пак ела да си говорим общи приказки.
    Колкото до сиренето, ние говорим за литература, та си пообъркал дискусията малко.

    За пореден път задавам въпроса: защо единственият начин, по който смяташ, че може да работят нещата е да се наливат милиони в разходи, които може да бъдат спестени? Печат, разпространение… Защо? Виртуалните библиотеки са нещо нормално навсякъде, освен България и за пореден път споделям как има доста държави, в които членуването в тях е безплатно, както и достъпът до виртуални книги също е възможен. Та… обясни. Защо читанката да не бъде дефинирана като библиотека официално и да предостави много повече възможности за четене?

    Виртуални книги – няма, не се издават в България и не предлагат подобна услуга, нито има конкретна информация скоро това да се промени. Защо?

    Не ми хареса как игнорираш всичко, което противоречи на мнението ти, игнорираш закони, игнорираш анализи, не, това е нарушение, ама и ти не знаеш на какво точно.
    Спазвайте закона… ама кой точно… и ти не знаеш.

  17. Енея, преди известно време, хората ти го казаха, при това доста точно:

    Правиш се на много голяма и зряла, ама още си едно хлапе. Вземи и зарежи за малко активната гражданска дейност, велико-мъдрите писания и тежките пози – сега ти е времето да порастнеш, а не да се преструваш.

    Нямам какво да кажа повече. Моля, не си прави труда да ми отговаряш, защото не бих искал да чета още от духовния ти бълвоч, гарниран с активната ти гражданска позиция.

  18. Първа глава

    Енея, извинете, но ме разберете и мен. Нищо не знам за вас. не че изобщо е важно, но просто от едното любопитство, в почивката. Вие сте се представили и въпреки това се постарах да не се пъхам където не ми е работата по отношение на вашата личност.

    Написах Енея и видях само две неща. На един от линковете – две видеа, втори части в някакво предаване на Иван Бедров (?), който имал традиция в петък да кани блогъри. Нищо лошо. Не обърнах внимание коя е телевизията. Ако е кабелна, нямам. Може в друг район, да речем в Пловдивско, друга телевизия в петък следобед да кани зарзаватчии, които да казват как вървят работите със зарзавата.

    Натиснах друг линк и там пишеше, че Енея е професионален хейтър, който се занимава с каузи, нещо такова. Не разбрах какво значи, но се задоволих с това.

    Повече не съм чел, освен че някъде видях куп въпроси към издатели и преводачи, които засягат само тях и евентуално техните колеги, сътрудници и семейства.

    Току-що се сетих да отскоча до wordpress.com, ей така, да го видя. Видях го. Някакви картинки за натискане.

    Не, всъщност не беше ей така, а защото видях, че блогът ви се хоства там. Би могъл да се хоства и на blog … com, каквото е там, имаше и един такъв безплатен хостинг.

    Персонален хостинг има и за 40 лева годишно, а платформата WordPress е безплатна, сега май е 3.0, но вие и толкова не давате за хейтърство 🙂

    Разсеях се нещо. Бях ви заказвал за wordpress.com. Там в горния ляв ъгъл има следното:

    The best of 277,673 bloggers, 288,215 new posts, 363,448 comments, & 64,263,226 words today on WordPress.com.

    Като добавим и blog [онова нещо] com, значи само това (а има още много такива хостинги) прави повече от половин милион пълнолетни граждани.

    За разлика от вас аз няма да питам неща, които надхвърлят русенския почин едно време („Всеки да си гледа работата“), а само едно:

    Като каква ги задавате тези въпроси?

    Значи… при Иван Бедров говорехте защо арестуват Ковачки, питал ви е човекът, вие отговаряте, чудесно, той е журналист и водещ, те това правят – питат. Сега обаче вие питате хора, които не са ви никакви и вие на тях, каква била калкулацията, колко плащали, колко издавали, колко на автора, после подхващате преводачите…

    Не се засягайте, но мисля, че нещо малко си въобразявате разни работи, които са в повече от реалното.

    Блотът си е блог. От половин милион ще изпъкнат 20, от които 10 може и да поканят в някой хубав вестник. Аз бих, но нямам вестник. Но 10/500 000 си е толкова, нищо повече.

  19. Втора глава

    Съвсем друго би било, ако напишете на някой издател и поискате среща с него, за да ви разкаже. 58-ият ще се съгласи. Ето например от ЛИК. Може и да ви каже какво е направил поради небрежност – поне нещо пикантно, за да ви е интересно. Търсил някого, не го намерил и се отказал, после му издал превода, забравил да му плати, онзи се обадил и този му платил… има много такива неща, но такива стават и в един честен завод. Вие обаче питате неща които определено не са ви работа.

    Аз например, ако ми се обадите (само примерно), бих ви поканил в имението си Ендхаус в графство Уинтър, бих запалил камината, бих отворил бутилка „Шато Марго“ от 1953-а, мисля, че има останало малко, и бих ви разказал – това е тираж, така се формират парите, от едната страна получаваш, но от другата поръчваш или купуваш друго, понякога е добре, понякога е зле… Така цял следобед можете да ме питате, че и цяла вечер. След това ще извикам ролс-ройса и ще ви закара чак до вас 🙂 Ако не, ще се обадя на СВ Такси 🙂

    А вие нападате хората и се чудите защо не ви отговарят. Ще ви кажа защо. Защото си мислят: „Сега пък тази какво иска… За това съм дал 5000, върнал съм си 1000, само ми е до нея!“

    Блогът си е един блог. Друго ще е, ако направите една малка група, ама не някакви шумни празноглавци, ами млади, кротки и умни хора, може би да има социлог и статистик, регистрирайте нещо, което да се казва например „Институт по световните работи“ (щом има „Европейски институт“, защо да няма и такъв), седнете, направете план, питайте издатели, питайте търговци (ужасни са 🙂 но не всички, вече случайните, които са като бакали, намаляха), сравнете с Америка, пък излезте с нещо сериозно, дори идете в Народното събрание и го предложете. сигурно няма да ви обърнат внимание, но след две-три тодини може и да ви обърнат.

    Ужасни са.

    Но ЗАПСП си е нормален. Само е писан първоначално от Георги Саракинов, юристконсулт от Jusautor, който не беше много кръшен в мозъка, но то се отнася за начина на изразяване, а не по същество. Ако законът се напише наново, или почти, сега, ще бъде още по-строг, особено по отношение на публикуването и разпространението.

  20. Като дванайсети граф на Уинтър имам достъп до много източници, защото познаваха дядо ми и баща ми. Така научавам и много неща.

    Днес например научих нещо лошо.

    Знаете ли какво е лобиизъм? Мислех, че аз съм открил етимологията, че произлиза от lobby – фоайе. Значи – във фоайето се уговарят работите в някой ъгъл и е хубаво всеки да има да си уговаря неговите работи, а другите да си уговарят противоположните, пък който надделее. Има и пари, поне косвено. Оказа се, че това е етимологията, но не съм я открил аз първи (самостоятелно да, но не първи).

    Какво било. Имало някакъв чл. 26 в закона, не ми се гледа сега, който засягал тази стойност от празните носители, които после се превеждат на държавата и тя последством частни организации, ги разпределя на тези, които ги засяга.

    Дискове. Казваш колко Уитни Хюстън си издал и продал и пропорционално ти дават още 200 евро загуби за тези, които са си ги изкопирали предполагаемо, но ти не знаеш. Казваш колко Тодор Живков („Здрач“) си издал и продал и ти дават още 1000 евро от предполагаеми ксерокопия на хора, които са си ги направили ксерокопия на съчиненията му, от което ти си изгубил 🙂 🙂 🙂

    Парите се формират от фирмите, производители на носители, на копирна апаратура, имат там някаква система, и издателите на различни неща по сектори, си представят отчетите, а заедно с тях просто им се изчисляват загубите.

    Аз например бих взел от Тодор Живков 🙂 но държавата ме лишава от тези пари, защото вече години навсякъде това работи в Европа, а тук не.

    Сега искали изобщо да махнат чл. 26 (вижте дали е този за копията).

  21. Горното беше трета глава.

    Четвърта глава

    Енея, 1 е прав. Гледайте си младостта и не се опиянявайте, че има блогове. Има и бараки за лопати, но никой не се е настанил в барка за лопати да се произнася за световните лопати на ХХІ век.

    При книгите е уютно.

    Вие правите една огромна глупост. Искате самочувствие с цената на собствения си уют. Искате да сте личости. Няма да го постигнете нито като се навирате между автора и читателя, нито като се правите на учени за нещо, което не познавате.

    Вашият Борислав е куку, но нахално. Ето целта му:

    — Какво смятате да правите сега, след като сайтът беше закрит от ГДБОП?
    Да го открия наново, този път двойно по-силен и известен отпреди.

    По-известен щял да стане. Ако изнасили десет, ще стане още по.

    Бил махал който го помоли. Глупости! Сагаеви му КАЗВАТ (какво друго, да го молят? може, но от учтивост) да махне – той бил личност. Разсъждава. И публикува лична кореспонденция, която хорлата му пишат заради глупавото си старомодно възпитание.

    http://forum.chitanka.info/viewtopic.php?t=949

    Точната дума е невменяемост. Този човек се чувства като като „Рандъм Хаус“ 🙂 С чуждото обаче. „Редактират“, едно-друго 🙂

    Енея, искам да ме поддържате. Ще пиша роман. Ще се казва „Карлуковският пациент“ и ще кандидатствам за „Букър“, ако знаете какво е 🙂

    Главният ми герой ще бъде сборен образ от Борислав и Милена Цветкова.

    • кофти ли е, кофти ли е? 🙂 Хахаха, еми така става когато човек е неадекватен и в 21 век си мисли, че е в 19-ти.

    • Когато човек няма аргументи да защити тезата си и затова почне да напада персонално опонента си е най-малкото недостойно. Ще се въздържа от по-силни квалификации защото съм културен човек за разлика от вас, но не ви прави чест с тези нападки.

  22. Сър Джон, честно казано, не съм сигурен, че и сам разбирате каква е целта на нападката Ви към Енея, но все пак да попитам. Е, какво целите?
    Понеже целта на Енея е ясна – да се разбере по какъв начин Читанката нарушава закона и какво доведе до смехотворната акция на ГДБОП. А Вашата? Освен да тролите безобразно, естествено.

    А че акцията на дирекцията е смехотворна, такава е. „Ае, има ли хардове тука е?“ Всъщност всичко, с което лицето Явор Колев ми е известно, са показни пиар-акцийки, лъжи и манипулации, и то на толкова дребно ниво, че в повечето случаи не предизвикват дори смях. Само тъжна усмивка и недоумение как подобен олигофрен е стигнал до ръководен пост в ГДБОП. Сега няма да се спирам на изцепките му относно торентите, само ще споделя, че превърнаха някои мои познати от върли антипирати в хора, подкрепящи свободния даунлоуд. Изцепките му, де.

    Да минем на разглеждания казус. Имаме онлайн-библиотека. Не знаем дори дали се води библиотека, понеже дефиницията е неясна. Имаме и закони, според които общодостъпните библиотеки нещоситам, та Читанката не нарушава нищо. Знаем, освен това, че ВСЕКИ ПЪТ, когато някой носител на авторски права се оплаче от присъствието на произведението му в Читанката, това произведение бива свалено. Може би това е придружено с доста груби думи, но свалено. Т.е. ВСЕКИ, КОЙТО Е ВИЖДАЛ ЗАПЛАХА ЗА АВТОРСКИТЕ СИ ПРАВА В ЧИТАНКАТА, Е МОЖЕЛ ЛЕСНО ДА Я ЕЛИМИНИРА. Без необходимост да се стига до идиотски акции. Знаем за автори, които сами са качвали произведенията си в Читанката. Това, което нямаме, е законна онлайн-библиотека, съдържаща актуални произведения от различни жанрове на художествената литература. По-лошото е, че нямаме и закон/наредба/каквототам, което да урежда по някакъв начин съществуването на такава. Нямаме и яснота по въпроса доколко нещото, което прилича на онлайн-библиотека, съдържаща актуални произведения от различни жанрове на художествената литература, действително няма право да съществува – няма обвинение, въпреки че измина една седмица от акцията. Нямаме законно издадени електронни варианти на актуални произведения от различни жанрове на художествената литература или ако имаме, са в такива минимални количества, че все едно ги няма.
    Знаем, обаче, че собствениците на Читанката постъпват също толкова коректно, колкото тези на youtube, да речем – свалят произведението след оплакване на носителя на авторските права. А някой да е тръгвал да затваря youtube?

  23. Като любител на книгите аз съм се изкушавал известен брой пъти да тегля книги от Читанката (поради любопитството ми свързано с даден автор или произведение).Ако издирваното от мен ми е харесало – търся начин за покупка на книгата,била тя нова или антикварна стига да мога да си го позволя.
    Определено акцията беше показване на мускули.В една цивилизована страна има ред за възбрана на дадена дейност чрез съответните институции,но тук явно заниманията с литература и престъпността са под общ знаменател.Но ако трябва да бъдем коректни би трябвало да си отговорим на следните въпроси:
    – колко хора могат да си позволят КАЧЕСТВЕНО преведена книга ?
    – трябва ли да има ксерокс машини в БИБЛИОТЕКИТЕ ? ( възпроизвеждането на части от произведения подлежащи на авторски права са …..).Но като погледнем в западни университети там книги и учебници могат да са копират безплатно ? И на каква цена в библиотеките се копират страници от книги и редно ли е ?
    – има ли библиотека с фонд конкурентен по пълнота на интернет библиотеките ?
    – букинистичните издания достъпни ли са за всеки ?
    – колко време се чака за дадена книга ?
    Тези и куп други въпроси трябват да се поставят. Така че казусът е много сложен и заплетен.А между другото – който търси той намира.

  24. Цифровизацията и предоставянето в интернет на материали от сферата на културата и по цифровото съхранение на данни в ЕС
    На 11 август 2008 година Комисията на европейските общности публикува съобщение до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите със заглавие „Европейското културно наследство – достъпно с едно натискане на бутон – Напредък по цифровизацията и предоставянето в интернет на материали от сферата на културата и по цифровото съхранение на данни в ЕС”, в което се казва:

    „1. КОНТЕКСТ И ЦЕЛ НА НАСТОЯЩОТО СЪОБЩЕНИЕ

    Европейските библиотеки, архиви, музеи и аудиовизуални архиви притежават големи и богати колекции, представящи историята и културното многообразие на Европа. Ако предоставят тези колекции в интернет, гражданите на Европа ще могат да правят справка с тях и да ги ползват многократно за професионални и учебни цели и в рамките на свободното време.

    През септември 2005 г. Европейската комисия поде инициативата за цифрови библиотеки, за да се предостави достъп в интернет до културното и научното наследство на Европа1.

    Инициативата, която представлява част от стратегията i2010 на Комисията за информационното общество, получи силна подкрепа от Европейския парламент2 и Съвета. Инициативата за цифрови библиотеки подкрепя изграждането на Europeana — Европейската цифрова библиотека — и допринася за подобряването на условията за предоставянето в интернет на книги, вестници, филми, карти, фотографии и архивни материали от културните институции на Европа. Приоритетните области, към които да се насочат държавите-членки, са определени в препоръката на Комисията от 2006 г. за цифровизацията и предоставянето в интернет на материали от сферата на културата и за цифровото съхранение на данни3, както и в съответните заключения на Съвета4.

    Настоящото съобщение описва напредъка в изграждането на Европейската цифрова библиотека както и мерките, взети от държавите-членки за преодоляване на организационни, финансови, технически и правни проблеми, които са решаващи за предоставянето на материали от сферата на културата в интернет. То призовава държавите-членки и заинтересованите страни да увеличат усилията си за по-широка достъпност на общото ни наследство и потвърждава ангажираността на Комисията да подкрепи тази цел с политически мерки и програми за финансиране…”

    Ще спестя цялото съдържание на съобщението. Който желае може да го прочете тук:

    Click to access C…ACTE_f.pdf

    Ще цитирам заключението на Комисията на Европейските общности и ще поставя въпроса, нима обект на следващата акция на ГДПОБ срещу организираната престъпност ще бъде Комисията, ЕС или ЕП?

    „Интернет предлага уникална възможност за осигуряване на онлайн достъп до културното наследство на Европа. С инициативата за цифрови библиотеки Комисията оказва необходимата подкрепа на културните институции на Европа, за да осъществят на практика тази възможност. Навсякъде, където библиотеки, музеи и (аудиовизуални) архиви са осигурили онлайн достъп до материали от сферата на културата, бе засвидетелстван голям интерес от широката общественост.

    Европейската цифрова библиотека Europeana ще стартира през ноември 2008 г. и ще демонстрира потенциала на общата точка за достъп до европейското културно наследство. Предлаганите чрез Europeana съдържание и услуги с годините ще се разширяват, тъй като ще участват повече институции и ще се цифровизират повече материали.

    За да се осигури онлайн достъп на гражданите до материали от сферата на културата, трябва да се работи над основните предпоставки за цифровизацията, достъпа в интернет и цифровото съхранение. Комисията препоръча на държавите-членки редица приоритетни мерки в подкрепа на напредъка в цяла Европа. Макар че държавите-членки по принцип са положили съществени усилия, има още какво да се направи, за да се осигури достъп на всички до критична маса от цифрово съдържание. Преди всичко ключовите области, определени въз основа на националните отчети и посочени в раздел 3, се нуждаят от внимание.

    Комисията ще продължи да подкрепя този процес с политическите си инициативи и програмите за финансиране и приканва държавите-членки, културните институции в тях и заинтересованите страни да съдействат за общата цел, а именно осигуряване на широк достъп в интернет до културното съдържание на Европа. В сътрудничество с държавите-членки тя внимателно ще проследи развитието и ще прецени в кои области да се предприемат по-нататъшни мерки”.

    http://www.europeana.eu/portal/index.html

  25. Господа, аз не съм част от това. Но тези хора са ми колеги и знам какво влагат, за да правят това, което правят. Вие не можете да го направите – нито като книга, нито като файл.

    Никога, ако ни няма нас.

    Не защото няма да ви го продадат. Това, да, няма да стане, но не това е основната причина. Може и някой да ги излъже. Но няма да се справите. Това не е селерон, нито Quake 3.

    Приемете, че ви го казвам своеволно, а Марфиета изобщо не знае – ще ви издухат за секунди. Няма агент или издателство, което да ви приеме за равни да казвате, че „клиентът имал право“ и трябва да ви задоволи, къде се намирате, това не е кебапчийница!

    Това не са лични нападки. Коя е тя?! Кои сте вие?!

    Вие сте тези нахални хора, които са си въобразили, че книгата е най-слаба! Това сте вие!

    И защо? Заради Интернет!

    Има един луд, казва се Наполеон Бонапарт. Питали го веднъж: „Господине, на Елзаско-Лотарингската граница има брожение, има и войски. Какво да правим?“ Той им казал:

    „Искат война. Ще я получат.“

    Добре, това е ако водим война. Но в случая е достатъчно да замълчим. Ще загубите за два дни. Няма да имате храна за клюки, че сте нещо.

    Мони Паси може да ви казва, че сте простаци. Не сте. Но можете да бъдете убити без човек да си мръдне пръста, ако не ви дава храна за истериите. Само ви лишава. След една година няма да има книги. Тогава? Самиздат? Не ме ядосвайте, че ще вдигна всички селяни в Уинтър против вас! Нещо са ви позволили – ще ви го вземат и него 🙂

    Обсъждайте каквото ви е по ранга, не повече!

    Каква била калкулацията! Ще ти дам аз една калкулация! Било за народа!

    Айде! Ще искате! Ще искате там, където може да се икска! Това не е бензин, нито сирене! Никой не ви кара!

  26. Коментарът ми очаквал одобрение. Може, но калкулацията ми очаква само моето одобрение – общественото да мръдне малко настрани.

    Може да струва 40 стотинки по себестойност, а да го продавам за 780 лева. Защо? Нали аз ще загубя? Който не иска, да не купува! Някой да ви кара?!

    Ама то е на народа? Кое е на народа, това, което ми е поверено, народа ли да слушам? Че аз ако слушам народа, досега да съм умрял! Ше чакате! Това не са краставици. И да са краставици – пак, ще ги купувате по колкото пише, а не по колкото си въобразявате, че може.

    Не може. Толкова. Вземи го от „Амазон“.

    Ето горе-долу какъв е този занаят. Защото това е занаят, нищо друго не е.

    Аз ще плащам по 4 долара на екземпляр авторско право, а вие ще имате претенции, това какво е?

    Филмът се казва

    Shortcut to Happiness

    Не е нещо особено, но дава представа. Щом самият лорд Де Уинтър го казва, би трябвало да е така 🙂

    Приятен е, дори малко повече.

    • „И да са краставици – пак, ще ги купувате по колкото пише, а не по колкото си въобразявате, че може.

      Не може. Толкова. Вземи го от „Амазон“.

      Ето горе-долу какъв е този занаят. Защото това е занаят, нищо друго не е.

      Аз ще плащам по 4 долара на екземпляр авторско право, а вие ще имате претенции, това какво е?“

      ––––––––––––––––––––––––

      Наш колко ми дреме какво искаш ти или подобните ти. Вашето царство свърши, но вие още не сте го осъзнали. Няма да взема нищо от Амазон, нито от тебе, защото имам списък с около 800 места, откъдето да го взема напълно безплатно. Така че слабо ме интересува какво пише на етикетите ти за цена – може да пише каквото си искаш. Слабо ме интересува и колко плащаш. P2P няма как да бъде унищожено докато има интернет. Това че вие не го осъзнавате не е наш проблем, а ваш. И щом държите подобен арогантен тон, вместо да вникнете в смисъла на това, което ви се казва, тогава ще духате супата. 🙂

      • @Morgan – то винаги ще има такива като тебе, дето всичко искат гратис, ама така нещата не стават.

        Ние дето протестираме, малко ни е по-друга идеята, ама явно нещо нямаме дар слово и не успяваме да обясним, та нито ти си разбрал, нито сър джоновци и компания…

  27. Сър, не си интересен, не си забавен, не си интелигентен, не си убедителен. Философстваш и празнодумстваш, вместо да говориш по същество. Скучен си. Спри се вече, а?

  28. Добре, господине, каквото публиката каже.

    Вижте обаче Shortcut to Happiness, може да ви е интересно.

  29. „И в момента, в който дадена хитова книга бъде пусната на пазара, се появява човек, който я сканира и я качва в интернет…“
    Има си съд – и за качващи, и за разпространяващи, и за препродаващи нелегални копия.
    Има си съд и за тези, които отиват и унищожават нечия собственост (било на покрив или не).
    От скромния си 15-тина годишен опит с пиратството, установих, че площад „Славейков“ не бе затворен, каквито и акции да се провеждаха.
    Това, че съдът не успява да заработи адекватно и хората много трудно могат да се почувстват по някакъв начин правно защитени, е причината да се коментира цялата тази глупост.
    Неадекватно е да се затвори цяла база данни, заради примерно…. знам ли… 1/10 от съдържанието й. Неадекватно е, но е по-лесно – има Читанка – има проблем; няма Читанка – няма проблем.
    Съдът – кучета го яли.
    Имаше една реплика навремето: „Ти ‘що се обаждаш – да не си му адвокат?!“.
    Не съм адвокат нито на Читанка, нито на ГДБОП, но от двете неща, като потребител, имам някакви очаквания и имам правото да ги изкажа, като гражданин на демократична република. На който му трябва някакво спускане „свише“ на право на това да каже каквото мисли – прав му път.
    Към ГДБОП очакванията са да си вършат работата и да се борят с престъпността из основи, а не да режат главите на ламята, защото ми се струва, че в конкретния случай, колкото и всемогъщи да са, ГДБОП са 16 битовата институция.
    Към Читанка очакванията са да не поддържа корупционни практики 🙂 пък било то и със сканирани книги.
    В крайна сметка – като ми се чете Азимов – не се грабвам 350 км. километра, или 3500, за да си прочета томовете, които не са при мен, а си отварям Читанка и преглеждам. Като ми се чете новият Потър, който съм чакал 1 година – отивам и си го купувам, вярно – като имам пари, защото не винаги се намират. Или какво – трябва да се въведе закон, който ти позволява като си купиш книга, да имаш гарантиран достъп винаги до нея?! В крайна сметка – ако ще говорим за идеи – аз искам като си купя идея – да я имам винаги на разположение, а не да съм ограничен от пренасянето й, преиздаването й, препродаването й, държането и на сухо и проветриво място и не знам си още какво.

    А нападки от сорта на „Какъв си ти бе, че да искаш нещо или да казваш нещо“ са просто пример за пълна ограниченост и липса на мисъл, колкото и завоалирано да са представени.

  30. 1, искам само да кажа следното. Знам!

    Ето единствената част от неодобрения ми постинг, която не съм казал (аз я чета, другите не):

    Господа, аз не съм част от това. Но тези хора са ми колеги и знам какво влагат, за да правят това, което правят. Вие не можете да го направите – нито като книга, нито като файл.

    Никога, ако ни няма нас.

    Поздрави, 1.

    Да си догледам филма… Антъни Хопкинс, който ИГРАЕ голям издате,л, обяснява, че макар да е велик, той самият знае, че е издал 5 книги, с които да заслужи уважението на хората… не!, собственото си уважение

    Който НЕ ИГРАЕ голям издател, го разбира.

    Лека нощ.

  31. HellMan, извинявай, сега видях.

    Казах го, на респектиран от молбата на Марфиета, го казах тихо. Кое е лична нападка?

    Ето въпросите:

    За издателствата:
    – Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека от вашето издателство като бройка?
    – Какъв е броят на книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека със същия превод, който е и в публикуваните от издателството ви?
    – Каква част от книгите, които са качени във Виртуалната Библиотека, могат да бъдат намерени по книжарниците в България?
    – Какъв е броят на книгите, които се издават годишно в България от вашето издателство?
    – Какъв е броят на книгите, които се преиздават годишно в България от вашето издателство? Български/чужди автори.
    – Колко книги се продават годишно в България издадени от вашето издателство?
    – Бройки по жанрове? (издадени и закупени)
    – Закупуване по региони? (издадени и закупени)
    – За каква сума български автор издадава 1000 бройки книга с меки корици от вашето издателство? А на чужд автор?
    – Каква сума остава при прекупвачите?
    – Каква сума стига до авторите (процентно)?
    – Каква сума отива при преводачите и коректорите?
    – Каква сума отива за реклама?
    – Има ли планове за предлагане на виртуални книги на българския пазар в близките пет години от вашето издателство? На какъв етап са тези планове и има ли шанс да заработят скоро?
    – Може ли да представите статистика за последните 5 или 10 години относно покупките на книги на българския пазар спрямо вашето издателство или като цяло?
    – Може ли да представите изследвания и статистики колко книги годишно чете българският читател? През последните 2, 3, 4, 5 години?

    За преводачите:
    – Има ли значение дали се преиздава книгата за преводачите, получават ли допълнително заплащане?
    – Има ли значение дали е успешна или неуспешна книгата за преводачите, това влияе ли на заплащането?
    – В каква сфера има най-много книги за превеждане и в коя най-малка при вашето издателство? Зависи ли заплащането на страница от сферата?
    – Каква сума се заплаща на коректорите на страница? Заплащат ли им се някакви пари при преиздаване, ако да, какви?
    – Образование на преводачите, най-често?

    МОЛЯ???!!!

  32. аз не успях да изчета всички коментари, щото ми се струва, че се дъвче онова едно и също нещо, което е дъвкано преди десетилетия в нормалните държави. ето тука един добър синтез, ако не сте го чели:

    http://oggin.net/joy/chitanka/

  33. Имам един отговор – не е твоя работа! Сега по-ясно ли е?!

    Ето, сега мога да попитам: коя си ти?!

    Че ти не разбираш и грам!

    Какви региони? Кой води региони? Идва от Варна, продавам на Варна, ама не на Варна, а на еди кой си от Варна. Дали има във Варна, може да ми е сантиментално, може някой да ми е поискал, може аз да искам да има във Варна, няма значение защо Варна. Това е само моя работа.

    Има два вида цени – на едро и на дребно. На едро не са постоянни – мога да продавам по 1 лев, ако си ми симпатичен, мога да продавам по 1000 лева, ако искаш да платиш – важно е да платя данъците си, които са 10 процента от печалбата ми.

    Даже съм казал и не съм харесван особено заради това – който и човек да дойде, да му се продава по цена на едро дори един екземпляр! На едро е 2, 3… има малки търговци с малка книжарница… 5, 10, за мен на едро е и 1 екземпляр.

    Щом човекът ти е направил честта да те намери, за да икономиса 6 лева от твоя книга за 20 лева, ти трябва да го уважиш и да му я дадеш за 14 лева, за колкото я даваш на другите, които идват там. Няма значение, че не е търговец, а е баба. Бабата дори ми е по-важна. Търговецът така и така ще дойде. Но бабата се е блъскала със старите си тънки рамене в автобуса и после ще се връща още толкова. Аз съм длъжен да я зарадвам. Ако съм там, може да й дам книгата и така, а да я отчета като продадена – така ми харесва. Ще й я подаря и ще дам данък 1.40. Много повече пари ми трябват, 1.40 не ми решават въпроса.

    Сираци, деца, аз занимавам ли хората с това? Не. Тогава вие защо ме занимавате с глупавите си въпроси?

    КАКВИ ПРЕКУПВАЧИ? Откъде сте чули за прекупвачи?! Аз не съм чул, а вие откъде? В тази търговия няма прекупвачи, да не сте чули от доматите?

    Енея, от Ковачки ли го чу това за прекупвачите?

    Боже, и аз я взимам на сериозно! Ама кой да се поинтересува, пуста разсеяност.

    Енея, в този занаят казваме ние, не вие. Забравете за всякакви граждански позиции.

    Пука ми, че онзи не можел да си копира защитено произведение, както си седи на компютъра. Да си го препишие на ръка. Аз ли да му го препиша?

    Да, именно, HellMan, не е никой.

    • Енея, в този занаят казваме ние, не вие. Забравете за всякакви граждански позиции.

      Доколкото разбирам, сър, твърдиш, че си издател. Не те знам какво издаваш. Може и да е нещо, което чета, знам ли…
      Във всеки случай с тези две изречения просто уби всякаква вероятност някой да те вземе насериозно. `щото, нали се сещаш, да заявиш подобна, хм, простотия на (потенциален) клиент някак не е хубаво. Не и когато ти задава резонни въпроси. Съжалявам, че трябва да ти го кажа така, обаче пазарът не се определя от вас(кои „вас“, впрочем), а от тези, които ще си купуват книгите ви. Тези, които трябва да убедите, че продуктът ви си струва. Тези, които ви слагат хляба в устата и за това заслужават благодарност, а не обиди! Същите, де, на които ако го кажеш това от името на издателството си, ще ти покажат средния и ще отидат при някой, който няма да им поставя ултиматуми. Някой като Борислав Манолов, да речем. НЕ ТЕ ЗАВИСЯТ ОТ ТЕБ, А ТИ – ОТ ТЯХ. НЯМАШ ПРАВО НА ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ. ТОЧКА.
      Сега, сори, сър, ама някакси не живеем в деветнайсети век. Заслужаваме, хм, да четем книжки във формата, в който ги искаме. Хартиен? Окей, така предпочитам. Дигитален? Не е окей, `щото сърът и подобните му хем не ни го предоставят, хем квичат, щом получим достъп до него. А сме някак в двайсет и първи век. ВСИЧКО е дигитално. Филми, музика, картини, игри, етц… По цивилизования свят и книгите. България, обаче, явно не е в цивилизования свят, понеже дигиталните книги, издадени легално тук, се броят на пръсти, ако изобщо има такива.
      А при положение, че бяха цитирани закони, алинеи, членове, според които Читанката(дето й викаш „крадянката“) НЕ краде, НЕ нарушава нищо и НЕ отнема от печалбата ви. Из нета се намират публикации, според които подобен сайт дори води до печалба. ОЧЕВИДНО е, че в опитите си да оправдаят акцията, разни, хм, не-толкова-добре-с-акъла типове, използват откровени лъжи и манипулации. А самата акция беше… …жалка.
      И, сър, хайде не обяснявай кое е информация и кое не е, понеже… Просто недей.
      Прочее, аз Читанката я ползвам повече за евентуална бърза справка, отколкото за сериозно четене. Във всеки случай, ако четях електронни книги сериозно, бих си плащал за удоволствието да го правя легално. Колко издатели от тези, които чета, са дигитализирали съдържанието си? Николко. Някой смята ли да го прави? Май не. Сега какво? Да се откажа от възможността само защото библиотеката евентуално може би нарушавала евентуалния закон, обаче не е сигурно? Няма. Сори, сър, ама няма.

      • Не. Не заслужаваш нещо, което не е твое. Ти утре така по линия на човешките права ще кажеш, че сме в ХХІ век и ще ми вземеш хола – звъни се на вратата, ти влизаш непоканен и казваш, че имаш право да жиееш добре. Може би, но не у нас.

        Също така, как живееш, не ме тревожи особено. Нито какво четеш. Чети каквото искаш. Но не и нещо, което не ти е дадено с ръка или не си си купил – по-рано от 70 години след смътта на автора.

        Има ли закон за човешките права, че трябва да четеш търговски продукти без да платиш? Да дават прах за пране поради човешки права? В Ла Скала ще те пуснат ли, защото има Харта за правата на човека?

        Имаш ПРАВО на образование, но никой не те е канил с двойка и без пари в университета. Ти може да имаш право, но те нямат задължение.

        Аз имам право да имам чайник, но никъде не указано да взема твоя, защото е твой.

        Имаш право да четеш, но никъде не пише: всичко. ВСИЧКО е едно по едно и се плаща.

        Виж, представи си го така: раждаш се и в документа пише – има право на всичко. Там така ли пише?

        Впрочем, нали се сещаш, че никой няма да пита за какво точно ползваш читанката? Ползвай я за каквото искаш. Ние не сме против теб. наша работа е само да няма некупени или неподарени неща след 1939 година.

        Всъщност, ние с теб нямаме разговор – ти ще ползваш каквото има там.

        Сега се сещам: вие не сте страна, защо се изказвате?

        • Ти утре така по линия на човешките права ще кажеш, че сме в ХХІ век и ще ми вземеш хола – звъни се на вратата, ти влизаш непоканен и казваш, че имаш право да жиееш добре. Може би, но не у нас.
          ––-
          Приравняваш физически продукт с интелектуален, а това е откровена глупост. Няма смисъл от спор по-натам.

  34. Уинтър, тези въпроси, няма право да ти ги задава почти никой. Чудя се, що за наглост и активна гражданска позиция трябва да има някой, за да си мисли, че някой изобщо му е длъжен?

    Ако някой дойде при мен с такива питанки, направо ще го изгоня.

  35. Много забавно, Джон де Уинтър
    Явно четем по различни начини. При мен има библиотека.
    Сега
    не разбирайте някакво географски ограничено седалище на книги. При мен книгите дишат. Ако търсеното заглавие се намира в южна Африка, то ми бива доставено безплатно в библиотека по мой избор.
    а, живея в кралство

    Това е причината да има нови, вдъхновяващи автори, библиотечните часове да са официално в училищната програма и училищната библиотека да е инструмент в процеса на преподаване
    – движението на уч материали се управлява от софтуер
    – заявките на липсващи материали са онлайн
    – съществуват училищни общински централи, ако на човек му дотрябват 25 копия от нещо, Моне във формат 89х90 или комплект за ловене на пеперуди

    Плачете ли ? Още не. Ок, всички материали са дигитализирани. Това значи че като уч библиотекар, човек има избор между абонамент за цифровото копие или за книжното. Или за двете, според уч. бюджет и стратегията за четене, приета в настоятелството.

    Периодично издателствата пращат по двд, с най-новите си материали – гратис.
    Затова образованието е по добро, имат по грамотни деца, по добре платени служители и специалисти, по конкурентноспособни фирми, живеят щастливо и като цяло пазят демокрацията в библиотеката.

    Защото дискутираме как технологиите са посетили батковината. Единственият ми опит да си закупя бг книга от бг издателство през пейпал преди две лета, за подаък, с адрес на доставка в бг се провали. Метнаха ме с десетачка.
    Много важно.
    Аз ги метнах, че оттогава не им давам една стинка.
    Пазарувам си, дето трябва. Дето не ме мятат.
    Най скъпата книга в бг ми бе продадена от един студент, на прашна и леко одърпана софийска сергия.
    Видя белите ми слушалки да се подават над яката на полото и реши, че е ок да ми вземе не 8 лв, а 40.

    Член съм на Folio Society, имам Kindle на всяко рс, блекбърито и като устройство- 6″ модел.
    Защото четенето днес не е изолирано от остатъка от света удоволствие, а социална функция – аз се интересувам от света, а той от мнението ми.
    Но такава връзка не се създава с калпавите недомислици под хиляда излишни букви на закона.

    Вече го написах на едно място, но да повторя
    Едно поколение, дето смятахме за излишно, взе да прави шум зад екран. Сега да седнат и си форматират книгите за четене на нинтендо, телефон или каквото там ползват. Предишните няма да го направят зарад тях.
    понеже дотук законите не са показали никакъв респект към съществуването им, виждам добра основа за реципрочност.
    А ако искат да видят истинската библиотека, неизменила на функцията си от Александрия насам – да се чупят от бг.

  36. @ г-н Джон де Уинтър (Приемам, че това е псевдоним защото ви е срам да си напишеш истинското име)

    Затова всички читатели и интернет потребители настръхнаха срещу издателите. Заради вашето безпардонно поведение и вашите безочливи и нагли исказвания от рода на:

    „Енея, в този занаят казваме ние, не вие. Забравете за всякакви граждански позиции.“

    Да ви припомня ли, че гражданската позиция, изказването на мнение и задаването на въпроси са наше конституционно право и са защитени от конституцията на РБ. Фашизма отдавна е отречен от историята.

  37. 1, не знам, нещо стана. мога да търся някакво обяснение, но дали има значение… Фактът е налице – претенциите за демокрация се превърнаха в анархия. Вече всеки малоумен пищи за нещо.

    Гражданско общество! Добре! Но какво? Мъчно ми е за дюните, оправете тях. Защо са ми дюните? Ми да си газя в тях, трябват ми. Оправете ми цяла България, да си газя в цялата бос.

    Нали имаме „обществен договор“ – аз мойто, вие вашто. Искате книга – оттук поемаме ние 🙂 Като има нещо, ела се оплачи, ще се поправим.

    Жалко, искам повече да ми се обаждат (да споделят, не да се оплакват). Миналата година: „Купих за внук си за рождения ден, който е в събота, а като се прибрах и отворих книгата…“ Не ми казвайте повече, само ми кажете къде сте и стойте на телефона… Беше в Стара Загора и я получи утре. Жена да плаче на телефона? Не! Имаме си начини.

    А сега да ме правят на маймуна някакви идиоти, които са си въобразили нещо. Колко плащате на коректор като процент? От кое? Луди хора, и неграмотни.

    Цялата работа е да те подчинят някакви, които не са никакви. А ЦЯЛАТА работа е да се наложат да може масово и безплатно! Не, не може и няма да може никога! Това с информационното общество го забравете. Точно художествената литература никога не е била информация – освен чисто философски погледнато, разбира се 🙂

    Писах някъде. В началото на „Любов по време на холера“ съпругата забравя (или не, така и не става ясно) да сложи сапун в банята. Двайсет години по-късно съпругът кандисва, че е имало сапун в банята.

    ТИ НЯМАШ ПРАВО НА ТАЗИ БЕЗПЛАТНА ИНФОРМАЦИЯ – ДАЛИ Е ИМАЛО САПУН В БАНЯТА! 🙂 🙂 🙂

    Имаш право – докъде е метрото, не ни правете на идиоти. А най добре изчезвайте! 🙂

  38. in2h20 и Кирил Кирилов, нищо няма да приемам, което е според вас, но НЕ Е в Конституцията. Само умишлено подъл или луд човек може да ме разбере така.

    Не съм казал изобщо да нямате гражданска позиция! Имайте си колкото си искате.

    Ще поправя посвещението си 🙂

    Забравете да имате гражданска позиция по чужди частни въпроси!!!

    Той пише – аз издавам – ти купуваш! Няма други понятия тук.

    Вие имате само една частна собственост в този цикъл – „купуваш“. Тогава това, което си купил, е твое. И да те убият, пак е твое. И осемстотин години да имаш поколение, пак е негово, защото е било твое.

    Можеш с това „твое“ да си направиш копие. Но не можеш да си правиш хиляди копия или съзнателно да позволяваш да се правят хиляди копия.

    Копи-пейст не променя цивилизацията, както се опитвате да го изкарате. Компютърът е една жалка щайга, другото е същото.

    Това е по закона. Борислав не е по закона, той е по карлуковските въпроси.

    • … Вие имате само една частна собственост в този цикъл – „купуваш“. Тогава това, което си купил, е твое. И да те убият, пак е твое. И осемстотин години да имаш поколение, пак е негово, защото е било твое.

      Можеш с това „твое“ да си направиш копие. Но не можеш да си правиш хиляди копия или съзнателно да позволяваш да се правят хиляди копия …

      я, Джон де Уинтър стъпил на килимчето и да не разбере 😀

      От това, което сте написали малко по-нагоре, нееднозначно следва, че не е ваша работа какво ще правя с моята частна собственост. Сега става ли ви ясно как точно сте стъпили на килимчето и какво може да Ви се случи, докато сте на него?

      И не се хабете да отговаряте – няма да има кой да ви прочете отговора.

  39. in2h20, не се прави и ти, че не разбираш. Не знам колко блекбърита имаш, аз съм стигнал до С902, но само го имам, използвам К750, защото ми се вижда по… де да знам, приятно ми е.

    Никой не те пита какъв процес е четенето. Когато аз съм автор на роман, в който съм ревал и не съм спал, аз казвам какво да се прави с този роман. Ще разбере как съм страдал само този, който си плати. Може цял свят да лудее какво е прочел в моя роман, ти ще го прочетеш, когато си платиш. Аз не съм го писал, за да ми го взимаш!

    Когато ти напишеш такъв роман и цял свят откачи колко си художествен, тогава аз ще си платя, за да видя какво пише там.

    Право да видиш как съм страдал – има условности, които цялото общество зачита, личните мисли и чувства, а всяка художествена литература са лични мисли и чувства – когато аз ги изложа и ти дадеш пари. Ако искам, мога дам коктейл и да ги получиш без пари, но това е моя работа, не твоя.

  40. in2h20, да, забавно е.

    Бихте ли се поинтересували във вашите кралски неща на кралската си държава дали например в дивидито месечно или когато и да е, или където и да е във вашето кралство, където нещата хвърчат по библиотеките, някой ви дава Уилям Голдман (William Goldman) или Джон Фаулс (John Fowles) без пари и като цели произведения?

    Защото как живеете в кралство, е едно, но какво става там – с което искахте да се изфукате и ние ви завиждаме – е друго.

    Може ли да попитате? Като ви чета текста, сигурно трябва да повторя: ЦЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА АВТОРИ, ПОЧИНАЛИ ПРЕДИ ИЛИ В 1939 ГОДИНА, ИЛИ ЖИВИ. СЪЩО ТАКА ДАЛИ ИМА И ЧУЖДЕСТРАННИ (ЗА КРАЛСТВОТО, НАЛИ СТЕ КРАЛСТВО) АВТОРИ, ЧИИТО ЦЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ НА ДВД.

    Вие може да живеете в кралство, но аз, правнук на Персия и Памир, внук на Аспарух и Иван Шишман, носещ също и тракийска кръв (ако не и тракийски цар, но досега никой не ме е потърсил 🙂 ) както си седя в престола, оттук ви казвам, че това е изключено.

    Моля, вижте и ми покажете по някакъв начин диск или друг носител на ЦЯЛО литературно произведение (добросъвестно проверено от вас и в което сте се уверил лично) на такъв автор – или починал след 1939 година, или жив – което се разпространява свободно на територията на вашето кралство.

  41. @г-н Джон де Уинтър (или може би предпочитате да ви наричам сър Джон де Уинтър)

    Единствено което разбрах от писанията ви е, че вие издателите се мислите за рицари (може би и затова давате рицарски звания на полицаи), борите се с вятърни мелници, постоянно се оплаквате, че сте неразбрани от обществото (сигурно защото останалите живеят в 21 век) и говорите като музейни експонати.

    Но погледнете резултатите от вашите и тези на ДБОП действия:

    1. Дело срещу администраторите на читанка няма и се съмнявам, че ще има;

    2. Читанка след временни затруднения е отново на линия с повече ресурси и всички можем да и се радваме;

    3. Читанката се мултиплицира на над 20 домейна управлявани от различни анонимни хора и хостнати в чужбина извън правомощията на ГДБОП и Българският съд. А пълната база данни на читанка се изтегли от хиляди потребители чрез торент тракерите;

    4. Направихте невероятна безплатна реклама на читанката. Погледнете google trends:

    http://www.google.com/trends?q=%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%2C+chitanka.info&ctab=0&geo=bg&geor=all&date=ytd&sort=0

    Сега и тези които не знаеха за читанка вече я знаят. Потребителите и ще се увеличат десетки пъти;

    5. Настроихте огромната част от обществеността и интернет потребителите срещи вас издателите. Това лесно може да се види от форумите и блоговете.

    Това са фактите.

    И всичко това само защото не си давате сметка за възможностите на интернет и за обществените настроения. Дано следващият път помислите повече за тези ефекти от вашите действия.

  42. Вижте бе, и Кирил Кирилов, и други, защо трябва да се развива омраза?

    Вие не сте престъпници. И Енея не е престъпник, а само едно момиче, което е изгубило връзка с реалността. Този интернет кара хората да откачат. Удобен е много, но по-лабилните психики врътват. Ама верно 🙂

    Сега… вместо като се махна социализмът, хората да се успокоят и да се усмихнат, те се настървиха по още по-просташки тачин.

    И аз да отида в „Нефтохим“ и да започна да им искам сметки, калкулации и сводки, без елементарна представа от дестилацията на нефт и с нахален тон, и мен ще ме пратят по дяволите.

    Не сте вие пиратите, а въпросният мунчо Борислав, който освен другото не е и в ред психически – посочих ви цитат. Аванта е, да, и на мен някой да открадне 1000 лева и да ми ги донесе, ще ми дойдат добре 🙂 е, за една-две седмици 🙂 но те пак ще са си крадени. Ако такова нещо се случи обаче, е редно да попитам онзи откъде ги има и защо ми ги дава., а не примерно да разбера, че са крадени и да развивам тнеории, че всеки има право да получи 1000 лева подарък 🙂

    Иначе ние отдавна сме приели, че ще се краде, имаме само нещо протнив това да става схващане за права и законност.

    Опитахме и аз, и други, и спокойно, и с шега, и адосано да ви го обясним – не схващате. Ами… ако искате.

    Изобщо не ме дразни, че вие четете, напротив, много се радвам. Дразни ме обаче, че читанките се правят на личности с чужди продукти.

  43. Кирил Кирилов, ако искаш, можеш да ми казваш и бегония 🙂

    Ние всички много отдавна, може и преди вас, не знам, я знаем тази читанка и че прави престъпление. И други читанки знаем. Но сме инертни, признавам. Много пъти съм се канил да ида в полицията и да им обясня да оправим нещата, ама на – все или се разсейвам, или забравям… И като резултат едно просто момче се е взело за велико.

    Може в известен смисъл да се каже, че ние сме виновни. Онзи бил някъде в Германия ли, не знам. Като той и още един като него се върнат тука, или пък може да са си тук по принцип, и като се окажат на улицата без панталони и чорапи, защото имуществото им е продадено за плащането на това, което са направили, на трети вече никога няма да му хрумне да прави така.

  44. Адски човече, или Човеко от Ада (HellMan) 🙂 Никога не съм казвал „Ти ‘що се обаждаш – да не си му адвокат?!“ Не съм го и мислил.

    Блоговете са скриптове, чрез които човек да изрази личното си мнение, значи нека го изразява. Това е удобство. Преди можеше само с писмо до вестника или ако се доредиш по телефона по време на телевизионно предаване. Но това е само мнение, нищо повече.

    Това, което дразни много, е, че вие (имперсонално) се опитвате да повлиятете – волно или неволно – на цивилизованото и юридицеското положение на нещата.

    Като казвам „кои сте вие“, имам предвид кои сте, че да разчитате да се налагате над цели обществени понятия и отношения, не кои сте вие като личности въобще – във всяка област има личности, пък и човек по принцип е личност.

    Като се зачете човек в изказванията, изпъква една глезотия – мога да си копирам, мога да си пействам, по-удобно ми е, има всичко…

    Много е вбесяващо това: „Ами ако я няма точно тази книга в момента в библиотеката, а???!!!“ Е какво като я няма, ще вземеш друга, пък после, като я върнат тази, ще я вземеш и нея. Зор ли е точно сега точно нея? Това е пълна глезотия. Винаги така сме правили – питаш кога е записано да я върнат, молиш лелята да ти я запази и отиваш да я вземеш. Човек има толкова житейски дейности да прави през това време…

    Абе то има всичко, но дали трябва да го има без пари и без организация? И аз искам да цъкна и да ми се докара тука някоя книга, дето я има в един екземпляр и десетина копия в целия свят. Ама не може. Искам и като цъкна, да дойде ролс-ройс и да ме вози всяка вечер по 2 часа из и около София. Имам ли право на придвижване? Определено! Но нямам право на осигурено безплатно придвижване с ролс-ройс, осигурен от обществото 🙂

    Вас ви подлъгва, че книгата е само текст и дотам спират нещата (е, и оформление, подредба и други неща, естествено). Но „кой каквото създаде, си е негово“ се отнася за цялата област, наречена интелектуална собственост (защото е на ума, а не е предмет по своята същност).

    Какво би станало, ако се поведе революция всички патенти да се публикуват онлайн, защото са на обществото. Всеки да си ги чете, копира и да си произвежда прах за пране, калашников, взривове, парфюми, кафеварки, които пускат мляко, всичко. То и сега човек може да се докопа до някои, но никой не го прави. Обаче какво би станало? Обществото ще рухне за минути – ще се върне на нивото на римските пазари преди 20 и нещо века, само опаковките ще са по-други.

    Същото е и с книгите.

  45. @г-н Джон де Уинтър

    Обществени библиотеки има от векове и ще ги има и занапред просто защото са нужни на обществото. В 21 библиотеките стават и ще стават електронни в интернет, нормално времето го изисква. Читанката е създадена от въпросният човек но тя се развива с помощта на стотици ако не на хиляди нейни потребители, просто не е възможно да се постигне това от един или от шест човека при положение, че те го правят това в свободното си време. Ако спрат читанка тези потребители ще помагат на друг, подобен проект защото имат нужда от обществена електронна библиотека. Решението е много просто, ако не ви харесва как е направена читанката направете вие друга електронна библиотека по вашите правила. Така или иначе електронни обществени библиотеки ще има.

  46. Джон де Уинтър
    get a life !
    Съвсем приятелски. Пишеш небивалици, което ти отнема от времето за четене. От вчера имам нова книга и няма да намеря време да следя неточните ти попадения на тема четене в блога на Марфата.
    Сигурно е тъжно да си ти. Сам. Без приятели, дето четат. Без книги, дето имат приятели. Случва се !

    поздрави от кралството, в което може да четете, ако поискате

  47. Г-н Кирил Кирилов, това не е обществена библиотека. Библиотека е само доколкото е сбирка от книги – абстрактно погледнато.

    Фактът, че книгите там могат да се копират, а преди можеха и да се свалят в интегрален вид, го прави публикуване и разпространение. Това е, на което няма никакво право – и с което се прави на информационна личност. На вас ви е удобно, но не е никак редно. Наричате я библиотека с умишлено уж неразбиране, което е нечестно.

    Едно е заключен склад, друго е отключен склад, нали така.

    Срещам изрази като „кво да го преписвам, като там си е готово за копиране“. Я пък, да не преписвал! Ами някой да му занесе и праскови в чинийка тогава, да му е по-сочно докато си прави реферата 🙂

    Дават се йезуитски примери с американската библиотека (Конгресната ли, Нациналната ли, коя там) и „Гугъл“. Нито едно от двете не дава достъп до защитени произведения, а само до погасени. Плевенската щяла да копира всичко. Не би трябвало да е вярно. Ако почне да копира защитени произведения, пак ще писнем.

    Не съм ходил скоро в нашата Народна библиотека, но вчера ми казаха, че на ден човек имал право на до 10 страници ксероксни копия.

    Това са ясни неща, недейте така.

    Не може някакви хора да навлизат в области, от които и хабер нямат, да се разполагат и да раздават, защото било демокрация и човек имал права. Има, да, но не всякакви, и сега няма да настава анархия, защото имало компютри. То и автомобили има, но никой няма право да вози произволно срещу заплащане, без да се регистрира, да получи касов апарат и да е официално такси.

    Има и други приказки – авторът сам да си публикува. Ако той каже, да, ние не можем да получим книгата и следователно няма да я публикуваме. Ако каже, че иска и сам на файл, и ние на хартия, ще си полислим и ще видим дали ще я вземем – може би да, може би не, не знам, зависи от случая.

    Има и трети приказки – „аз всичко съм дал свободно, всички книги съмси ги публикувал“. Ами да, като никой не ти ги ще, защо не. Естествено, в някакъв блог ще има някакви младежи, които ще кажат колко си велик, защото те и толкова не са направили, пък и им е аванта 🙂 Но дотам. Ако дойдеш при нас с един роман, който да ни разбие като яребици (лафът е на един приятел, не знам защо като яребици) 🙂 например ролан като „Чайки далеч от брега“, мой любим, трябва да сме луди да не го публикуваме, дори да ти е първата книга и да не те познават като име.

    Самиздатът го очаква в най-добрия случай това:

    http://e-books.knigite.bg/

    Хем твърдят, че били издателство. На нищо не приличат, или както обичам да казвам, са „нещо като книги“ 🙂

    Свалете една-две, да ги видите – едно наляво, друго надясно, едно нагоре, друго надолу. И:

    © Редактор еди кой си
    © Коректор еди кой си

    Това е ужасно, никаква представа, обаче вече всеки пише каквото му дойде.

    Намерих и някакъв автор, май Тишо, публикувал си роман. Отворих файла – ами там има два вида грешни кавички и два вида тирета на мястото на дългите (у нас средни) тирета. Това не е сериозно издаване, иначе може да е голям сладур, не го познавам.

    Така пада културата, ама фатално пада. Ние не сме монополисти на нищо. Един взима едни права, друг други, никой не е взел сам всичките права на всичко. Някои издават повече, някои по-малко, защото не щат много или пък са капризни в избора на заглавия…

    Но ред е необходим.

    Опитах се да се пошегувам – имате право на безплатна обществена информация, дали е имало сапун в банята в „Любов по време на холера“, не е обществена информация.

    Не искам да споря повече.

    Електронна обществена библиотека не е дефинирано какво е, освен всеки да си описва нещо, което на него му харесва, но то и сега има, само че само за приозведения с изтекли права.

    • Освен чисто технологичната разлика която е разбираема друга разлика (чисто функционална) с обществена библиотека няма. Нещо повече електронна библиотека е много по-достъпна, което не може да е недостатък а е нейно предимство.

      • Че е технологична, спор няма. Но едната технология – отивам, взимам книга, записват ми я на картон, чета я и я връщам, се нарича заемане и четене.

        Сругата технология – публикувам цялото произведение за свободно сваляне, се нарича незаконно публикуване и разпространение.

        Не намирам смисъл от такъв спор, в който единият казва в очите на другия нагла лъжа.

        • Казах го още в предния коментар. След като не ви харесва този начин, направете електрона интернет библиотека по вашият начин и по вашите правила. Ти сам каза в предишният коментар:

          „Електронна обществена библиотека не е дефинирано какво е, освен всеки да си описва нещо, което на него му харесва“

          Ами направете я тази електронна обществена интернет библиотека както на вас ви харесва.

  48. in2h20, точно заради това ваше поведение – „ние ще си сваляме, а вие си пейте, като си нямате работа“ – никой не иска да говори с вас, освен вие помежду си. И аз не трябваше, но поне 10 души от 1000 са разбрали как стоят нещата.

  49. @г-н Джон де Уинтър

    Ще ви дам и нещо за размисъл, ще ви покажа как едни творци и една индустрия се оправя без каквито и да е било регулации в областта на авторското право:

    Та тази индустрия и тези творци не просто се оправят, те печелят повече от индустриите в които авторското право е силно залегнало. Може да ви се стори нелогично на пръв поглед, но само на пръв поглед….

  50. Ами нали сме издатели бе, г-н Кирилов! Можем, защо да не можем, но защо ние да я правим? А и да вземем да я направим, НЯМАМЕ ПРАВО ДА СЛАГАМЕ ЗАЩИТЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В НЕЯ, БЕЗ ДА СМЕ ПИТАЛИ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА!

    Защо ние да правим такава библиотека, когато вече има много такива с най-различни мотиви – комплексарскап слава (Борислав Манолов), временен ентусиазъм (Българска народна библиотека), просветителска самохипноза. И ще има такива библиотеки, каквото е Интернет въобще – няма нещо, което да го няма, защото ако един не се интересува от Жерар Филип, все ще се намери поне още един, който се интересува. Съвсем хвърчащ пример е това.

    Само едно нещо не е в ред. СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ БИБЛИОТЕКИ ТРЯБВА ДА МАХНАТ ЗАЩИТЕНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ПРЕВОДИ ДО ЕДИН. Тогава и реклами могат да си сложат и да печелят от тях.

    Ако после искат и ентусиазмът им не угасне, могат да започнат да се свързват със собствениците на правата върху съответното произведение или превод, или с техните агенти (главно на авторите) и да поискат права да публикуват текстовете им на сайта си. Ако им ги дадат – да. Ако не им ги дадат – не.

    Издателите не са искали да им правят услуги, за да им се натрапват и да им обясняват каква услуга им правели, като рекламирали книгите им. Лъжат. Кипрят се с чуждото, съзнават го и се правят, че не разбират. Ако пък наистина не разбират, което не вярвам, значи са много глупави. Във вестника нямат право, и това се знае, дори една ваша снимка да сложат, без да ви питат, онези натуряли хиляди чужди книги без разрешение.

  51. 70 години давност или разрешение – това е. Излизам от разговора. Казах всичко, което имах, по 100 пъти и нищо от него не е ново за всеки, който е вътре в тази материя поне с 1 мм от малкия пръст на левия си крак. Който разбрал – разбрал.

  52. @г-н Джон де Уинтър

    Хубаво е, че все пак стигнахте до извода, че, цитирам:

    „Електронна обществена библиотека не е дефинирано какво е, освен всеки да си описва нещо, което на него му харесва“

    А едно нещо което не е дефинирано и не е формулирано в закона какво е не може да бъде незаконно, или поне въобще не е сигурно, че е незаконно. Явно увереността и на вас издателите, че читанката е незаконна почна да се изпарява.

  53. Марфа, Джон Де Уинтър и всички виждащи Читанка като пиратстване, съгласна съм с вас. Сигурно малцина са авторите, които са разрешили да бъдат публикувани. Останалите едва ли знаят за това. И все пак, при положение, че в страната ни вече има нужда от електронни книги и виртуални библиотеки, а такива не се предлагат, то не е голяма изненада, че някой се е заел да предлага точно този липсващ продукт. Навремето нелегално правихме записи на касетки. Чудихме се откъде да си набавим това или онова. Е, сега е същото и вместо да се пищи как тази дейност ограбва, то е по-добре усилията да се насочат към създаването на алтернатива, която да удовлетвори търсенето. Вие като издател, Джон де Уинтър, правите ли нещо в тази посока? Или просто не желаете разпространяването на книги в интернет? Доколкото разбирам издателствата в България държат права върху книжните издания, но не и върху електронните такива и точно заради това не могат да оборят в съда правото на Читанка да публикува. Вината на Читанка е, че и тя няма право върху електронните издания, но пък този, който трябва да скокне срещу това обикновено е в чужбина и едва ли му дреме особено какво точно става в България. Може би ако издателствата получат права и за електронно издаване и започнат да го практикуват нещата ще стоят по различен начин. Не съм достатъчно компетентна и не се изказвам категорично. Просто предполагам. Като читател и като редовен клиент на книжарниците и на Читанка, аз например съм на страната на Моята Библиотека. Да, прави сте, пиратстване си е, но пропускате частта, в която аз имам нужда от електронни книги, а вие не ми ги предлагате. Подариха ми електронен четец и искам да си чета на него книги. На български. На английски има от къде да си купя, но на български не. Има обаче откъде да си ги открадна. Не ми се ще, но след като не ми се предлага алтернативен вариант, ще крада. Кражбата не ми пречи почти всяка седмица да съм в книжарницата и да се снабдявам И с хартиени книги. А да не говорим, че много от книгите, които съм откраднала, притежавам и на хартия. Просто ми е удобно да ги имам и на едно място, винаги в чантата ми. Мога да споря доколко са ограбени българските издателства от Читанка. Не го вярвам това с милионите, но дори и така да е, то до голяма част вина за това носят самите издателства, тъй като не правят нещо, за да отговорят на интереса на своите читатели, а насъскват кучетата срещу тях. Действията срещу Читанка си бяха грозни и…смешни. Затова и скокна народа, а не защото държи да чете без пари. Ако ще се бориш срещу Читанка, направи го културно. Все пак…за култура уж става въпрос.
    И на последно място, Джон де Уинтър, отношението ви към реакцията и позицията на Енея е доста неразбираема. Коя е тя, че да задава такива въпроси? Ами тя е човек, а човек се интересува от нещата, които стават около него и има право да задава каквито въпроси иска, на когото си поиска. Естествено отговорите са също въпрос на желание. Тя може да не разбира материята колкото вас, но това е, което я интересува и това пита. Тя има позиция и може да си я защитава точно толкова усърдно, колкото и вие вашата.

  54. Господин Кирилов, нищо не ми се изпарява, освен търпението. Обясни ви се, че читанката не е библиотека, а ПУБЛИКУВА И РАЗПРОСТРАНЯВА. Цитирам народа: „Ти му думаш, оно рупа ли, рупа празио лук!“ 🙂 🙂 🙂

  55. Правим бе, chinuk, правим! Писах вече, че отдавна знаем всичко това, дето искате да го правим, и частично го правим. Ама откъде кураж да пуснем цяла книга в това пиратско общество, като ще си останем с единия продаден файл, а същевременно цяла България ще се обзаведе с него. Вече обясних, тук ли, другаде ли, че всички наши програми могат от книгата за печат да произведат файл за 1 минута. Добре, за 3 минути. Ето гпафика за публикуването на един вече отпечатан роман във вид на PDF:

    Сряда
    1. Изработване на файл – 14:10-14.15 часа.
    2. Почивка (от тежкия труд) – 14:15-14:30 часа.
    3. Качване на сървъра – 14:30-14:35 часа.
    4. Почивка (от тежкия труд) – 14:35-15:00 часа.
    5. Добавяне на поръчката в ePay, 2CO или друг сайт – 15:00-15:15 часа.
    6. Почивка (от тежкия труд) – 15:15-15:30 часа.

    15:30 часа – ПУБЛИКУВАНЕ НА ЛИНКА И ОТВАРЯНЕ НА ШАМПАНСКОТО 🙂

    Така на ден можем да публикуваме поне по 5 книги. Това, разбира се, се отнася само за вече подготвените за печат. Ако трябва да се прави цял издателски цикъл, той би бил колкото за печатна книга, само без печата.

    Да, харесваме хартиените книги, обичаме ги и ни е приятно да ги правим. Но не това е основната спирачка, а недоверието, че хората ще плащат, а няма пак да ги разпространяват без пари като читанките.

    Това, което някои правят за момента, е да пуснат на сайта си кратък откъс или в редки случаи част от книгата на PDF.

    Питал съм в общи черти за електронен файл, но отговорите на западните издателства са много уклончиви, в стил: готово, човекът каза „ще видим“ 🙂 И аз, и колегите ми ще продължим да питаме, предполагам.

    Вижте как сте разбрали, питате ме и аз ви отговарям. Защо да не ви отговоря.

    Енея не пита, а се меси и се произнася по икономиката, по морала, по поведението на книгоиздаването, а после се оказва, че първо прави това, а после пита. Това е от областта на поведенческата психология и когнитивната лингвистика – по поведението и стила на изразяване да се съди за човека. В случая имаме примитивно самозабравяне и наивно самонадценяване на обществената позиция заради това, че има блог. Всеки има блог вече 🙂 Тююю, опищя орталъка, че не й отговаряли.

    Има два начина – да креснеш или да подминеш. Вторият е по-умен, аз избрах по-глупавия от прибързаност 🙂 Следващия път ще се поправя. С крясъци няма да се научат. С мълчание е по-възможно 🙂

  56. @г-н Джон де Уинтър

    Вече почнахте сам да си противоречите, от една страна казвате, че „електронна обществена библиотека не е дефинирано какво е“ а от друга, че „читанката не е библиотека“. Как може да сте сигурен, че читанката не е библиотека след като дори нямате дефиниция за електронна обществена библиотека. Някак си нелогично звучи.

    А и горният коментар ме подсети да ви питам и за един друг казус. В съвременният свят авторските права за издаването на едно произведение на книжен носите и авторските права за издаването на същото произведение на електронен носител са две различни неща които се уреждат и плащат поотделно, някак нелогично ми звучи да сте платили и получили авторските права за издаването на книги на електронен носител и да не се възползвате от тази ваша придобивка. Та на мене ми дойде съмнението, че претендирате за нещо което не е ваша собственост и никога не е било, а това може да се тълкува и като измама. В такъв случай няма как да сте ограбени от читанката по никакъв начин и ако някой трябва да претендира, то това са само и единствено самите автори. Само, че доколкото усещам самите автори не горят от желание да съдят читанката, поне това са моите впечатления.

  57. chinuk, поздрави. Правим каквото можем и се придвижваме бавно напред, но е сложно, особено предвид обществените нагласи за безплатна култура и компютъра като средство за копиране.

    Г-н Кирилов, има много лесен начин. Вземете стотина лева, регистрирайте се като ЕТ, понеже е най-евтино, и навлезте бурно в книгоиздаването и книгоразпространението. След има-няма двайсетина години ще научите всичко.

    Преди малко ми се обади управителят ми в Сайлънт Хил и трябва да отида, че селяните имали проблеми с жътвата, а от там няма да мога да ви отговарям, защото е Сайлънт Хил и се пази тишина.

    Поздрави.

  58. Докато ми изкарат автомобила и го приготвят, да ви покажа само, че всички произволно говорещи за книгите и книгоиздаването са се самопоставили в режим на самообучение, обаче без учебник и без учител. Всеки е чул нещо на равнище кръчма и вече разсъждава. И като му кажеш, че не разбира, скача: „Ама аз не съм ли гражданин и нямам ли права!“ Абе имаш, ама какво от това 🙂

    Показвам четири от най-големите американски издателства:

    Farrar, Straus and Giroux
    http://us.macmillan.com/FSG.aspx

    Random House
    http://www.randomhouse.com/

    Simon and Schuster
    http://www.simonandschuster.com/

    Knopf Dpubleday (група от Alfred A. Knopf и Doubleday)
    http://knopfdoubleday.com/

    Никое от тях не предлага масово електронни книги, само в едното срещнах 4-5 и между тези 4-5 тях само едно познато име на автор, другите са неизвестни.

    А това е най-официалният сайт за разпространение на електронни книги:

    http://www.ebooks.com/

    Разгледайте го хубаво – някой и друг кратък речник и някакви книги. Вижте и цените 🙂 Предлагам ви това съкровище, с което никой у нас няма да се хване, но си струва 15 долара като едното нищо 🙂 а ако изобщо някой тук го докосне, при минимален тираж хартиеното издание ще струва същото по курса на лева:

    http://www.ebooks.com/ebooks/book_display.asp?IID=401554

    22-23 лева наши пари, ако искаш. Ако не – прав ти път. Ония, дето щели да се адаптират, са така 🙂

    А! Колата ми дойде 🙂

  59. Морган, това отношение вече не е правилно.
    Аз лично използвам „Моята Библиотека“, защото българските издателства не предлагат виртуални книги, съответно няма как да ги закупувам.

    Заплащането на авторския труд е важен. Може да не съм съгласна с отношението на издателствата, заявявайки, че читателят едва ли не им е длъжен, наред с автора, но за едно нещо сме на едно мнение – трудът на хората трябва да се уважава.
    Безплатните виртуални книги принципно, неплащането им, дори да има откъде да ги закупиш, би намалило шансът любимите ни автори да имат възможността да напишат нещо ново, защото няма да имат времето и възможността.

    Това е нещо, срещу което категорично съм против.
    Дразнят ли ме издателствата и отношението им по случая (гръмотевичното мълчание пред официалните медии и нежеланието за действителна дискусия), о, да, много ме дразнят. Имат ли причини да са несъгласни с идеята за безплатни книги принципно, от които само те са на загуба – това го разбирам.

  60. Госпожице, добре че моите предци са ми оставили някоя лира и някой акър, иначе съм за мустаците с това книгоиздаване – аз харесвам Байрон, а вашето поколение иска книги как разни ученици си гризат гърлата и пият кръв 🙂 Не знам какво е това, оправяйте се докато е време 🙂

    По-горе, точно над вашия постинг, съм ви дал няколко основни линка, където ще видите, че нещата съвсем не са такива, каквито се говорят по кафенетата и по блоговете. Съжалявам, може би mademoiselle Marfiette е в банята и затова не го пуска, чакал одобрение, пише. Вижте го хубаво, когато се появи – електронно по света всичко е каквото е книжното, на същите цени и секат наред, ужас. Ние тук сме едни сладури 🙂

    Междувременно можете да се запознаете с акордеона като такъв:

    Съжалявам, ако съм ви обидил, иначе дори на калинките прислужвам, но такъв съм си – всякакво приказване, без да се познават нещата, ме докарва до лудост. Мани психическата, ами почти физическа 🙂 🙂 🙂 Когато случаят не е за освидетелстване, се нарича сангвиничен темперамент 🙂

    Вижте акордеона, а после и линковете над вашия постинг.

    Бъдете здрава.

  61. Госпожице, имам два неодобрени постинга, които ще ви покажат това-онова. Съжалявам, Марфиета явно не ме харесва 🙂 Нормално, аз съм стар, тя е млада, аз съм консервативен, тя е модерна, аз съм порочен, тя е чиста… с кое да й харесам? 🙂

    Като се появят, ги вижте, ще се осведомите.

  62. Само един съвет. Не искайте с разсъждения отгоре-отгоре да вникнете в такъв процес. Че сега има копи-пейст не го променя с нищо какъвто е от столетия (но сега е усъвършенстван). След физическите и химическите изследвания и проектирането на машини, които процеси са сложни по механичен начин, това е един от най-сложните процеси на света. Печатарските машини са с един от най-високите класове на точност – трети след медицинската апаратура и тази за космически изследвания. 1/10 от милиметъра изместване и Тулуз-Лотрек отива по дяволите с всичките си красоти. Една буквена грешка в заглавието и продукция за хиляди левове заминава за претопяване.

    Най-малкият проблем е кой губи. Всички губят.

    Представете си само, че сега с магическа пръчица се промени светът така: авторът написва книгата, издава си я на файл, пуска я за продажба и вие почвате да я теглите.

    От всички ние сме най-лесните – женим се за по една дъщеря на сладкар, помагаме в сладкарницата, ядем си пасти и заминаваме на село 🙂 Но книгата… хм… книгата при това положение ще просъществува точно 1 ден и 7 часа, после си отива форевър, като ще завлече след себе си и цялата писмена култура на човечеството. След това трябва да се връщаме, да ходим да събираме който е останал от занаята и разбира и да оправяме работите 🙂

    Нали знаете лафа: „Не поправяй нещо, което не е развалено.“

  63. . Печатарските машини са с един от най-високите класове на точност – трети след медицинската апаратура и тази за космически изследвания.

    Уинтър, не ти чета словесната диария, че мног смърси, ама това го забелязах.

    То ако си говорим за сложна техника, машините за производство на грамофонни плочи са с още по-голяма точност. Около тях имаше развита огромна индустрия и за производство на грамофони – професионалните такива бяха изключително прецизни устройства, и за усилватели и за какво ли не – включително и за специални антистатични парцалчета за почистване на плочите.

    И какво? Грамофонната индустирия не е отмряла напълно, все още се произвеждат много малък брой плочи за ценители и това е.

  64. Хм, цялата наука на човека (да не споменаваме и еволюцията) са посветени на подбряване и развиване на даден елемент (например книгите, издаването им, разпространението им и пр.). В момента или Д.У. се изказа неподготвен или се изказа твърде неясно, за да има някаква логика в думите му.

    Аз ли не го разбрах правилно (което е възможно) или той твърди, че електронните книги ще доведат до края на писмеността?
    П.П. Според мен това, че една грешка може да затрие цял тираж по-скоро е аргумент в полза на електронните книги а не срещу тях, поне от икономическа гледна точка.

  65. В крайна сметка всичко е въпрос на манталитет, интелект и култура.

    Сравнете мнението на българските издатели с мнението на Златко Енев, български писател, публикувал в България трилогията за деца „Гората на призраците“, както и романа за възрастни „Една седмица в рая“. Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Той живее в Берлин заедно с двете си деца.

    http://www.librev.com/index.php/discussion-culture/951-2010-06-27-00-04-52?lang=bg

    Изглежда писателите имат достатъчни интелект за да видят близкото бъдеще. Дано и издаделите направят подобно прозрение, колкото по-рано го направят толкова по-малко ще изгубят. Дали ни харесва или не ни харесва няма никакво значение, това е бъдещето…

  66. Пардон, подвел съм се по американската корица 🙂 Джеймс Патерсън бил издаван у нас, как така съм го пропуснал… Може да е добър. Но цената му тук е 10-12 лева на хартия, а електронната книга на английски е 22 (в левове). Значи ви е много по-неизгодно и излиза, че българските издатели работят по-евтино.

    Енея: „Аз ли не го разбрах правилно (което е възможно) или той твърди, че електронните книги ще доведат до края на писмеността?“

    Казах „писмена култура“, а не „писменост“.

  67. Чакай аз да ти обясня. Писменост=азбука=а, б, в, г, д, е ж, з, и, й, к, л, м, н, о, п, р, с, т, у, ф, х, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я. Сигурно си чувала за Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура. Обикновено го празнуваме на 24 май, за теб не знам.
    Писмена културата=способността да навържеш буквите от азбуката в нещо малко по-сложно от петоразряден псевдожурналистически напън. Но в твоя случай поне е ясно защо не си в състояние да направиш разликата.

  68. Госпожице, във вашия блог видях намеци… надежди… че блогството ще измести журналистиката. (Ето това, което ви написах, е писмена културна.)

    Журналистика е да спиш на пода, да ходиш по разни места, да си търсиш цигарите по джобовете, да си мръсен, да бързаш, да закъсняваш, понякога да се прибираш, да се наплискаш и да си кажеш: „Сега да го напиша, че утре ще ми го искат.“

    Ако си журналист, никой не те пази. Ако си журналист, никой нищо не знае за теб. Умираш и толкова. Журналист е призвание. Имаше един, който… това е журналист…

    Как ще постигнете това с блог? Ни-ко-га!

    А какво е писател? Всеки го знае (понякога бивш журналист…) Ето едно начало на роман, но не съм писател и няма да мога да го продължа:

    „На 4 първото нещо, което видях, беше Мари, на 6 първото нещо, което видях, беше Мари, на 12 първото нещо, което видях, беше Мари, на 18… я взеха и я изпратиха в града да учи, за да стане дама. Оттогава не съм я виждал, освен два пъти през улицата. През живота си съм спал с две жени. Втората беше младата приятелка на баща ми.

    Искам да ви кажа за Мари.“

    Нататък следва роман.

    Този човек ще остане. Журналистът няма да остане. Журналистът има личен живот само ако го прегърнеш и си стоите така два часа. После личният му живот изчезва. Може би на стари години… но за какво ли би ти бил някакъв стар журналист…

    Това, Енея, е писмена култура.

  69. Viliana по-ясно и по-хубано го е обяснила 🙂 Аз само се хабя с разни иносказателности, дето на средния блогър сигурно му звучат като китайски език. Писмената култура може да бъде и нещо много зашеметяващо, повече от висш пилотаж. На равнище среден блогър може да бъде и нещо напълно непознато 🙂

    Да не ти е ясно обаче какво е писмена култура и същевременно да се буташ да се произнасяш по книгоиздаването, звучи… хъ… абе направо психиатрично звучи.

  70. Вилиана, значи Д.У. приказва глупости, защото електронните книги няма да унищожат писмената култура, самата идея, че ще има по-лесен достъп до книгите, е точно наопаки на възможността, че четенето на книги и писането им ще замре.

    Д.У. Никъде в блога ми, никога не съм твърдяла, че блогването ще измести журналистика (да не говорим, че намирам идеята за абсурдно идиотска).
    Също така не съм казвала, че не знам какво значи писмена култура, а поисках ТВОЯТА дефиницията. Правиш разликата между двете, надявам се.

    Неспособността да направиш разлика между въпрос и незнание говори доста зле за човек, който е в издателския бизнес, защото аз нямам претенции да съм експерт в тази област, за разлика от теб.

    Колкото до останалото, човече, колко досадно претенциозни пози зае за десетина коментара, толкова пъти повтори колко си велик, че просто ставаш досаден. Можеш ли да водиш дискусия, в която не обясняваш през два реда колко си як и как ви хванал господ за шлифера?

  71. Енея, аз пък никъде не съм твърдяла, че Д. У. приказва умности. Факт е обаче, че ти задаваш следния въпрос: „Аз ли не го разбрах правилно (което е възможно) или той твърди, че електронните книги ще доведат до края на писмеността?“. Д. У. съвсем правдиво ти отговаря, че не е казвал нищо за писмеността, а говори за писмената култура. Ти го питаш „Какво разбираш под писмена култура в такъв случай?“.

    (Правя тая ретроспекция, защото виждам, че си позабравила какво си питала и защо са ти отговаряли).

    Не виждам защо се сърдиш, че си получила отговор на въпросите си. В единия случай се сърдиш, че някакви хора не ти отговарят, в другия се сърдш, че ти отговарят. Странна работа. Да не коментирам, че ти не питаш Д.У. как според него електронните книги ще унищожат писмената култура, а го питаш, да припомня, какво е писмена култура. Знам, че питаш него, а не мен, но просто не можах да се сдържа да не ти отговоря. Щото както си я подкарала с манипулациите и с извъртането на въпроси и отговори, скоро ще попълниш редиците на типичната българска журналистика. А такива вече ги имаме предостатъчно.

  72. Много държа на културния диалог. Ще помоля това да са последните постове по темата с подобен тон. Мисля, че всички сме достатъчно културни хора, за да се хващаме за косите за подобни глупости!

  73. Дами и Господа,

    Спрях да чета монолозите някъде към 2/3 от тази тирада.
    Но да ви осведомя, понеже, гледам някои от вас имат нужда.

    Преди 20 години взех едно решение. Решението да пусна духа на Интернет по нашите земи. Това сложи началото на края на много империи. Приемете го – каквото било, било – вече нищо не е същото.

    Ако имате въпроси, какво още ще се промени по авторството, издаването и съхранението на писмените произведения – може да ви споделя 😉

    А казуса с ареста на Моята Библиотека е кристално ясен: имаме случай на прекомерна употреба на сила от страна на репресивен държавен апарат – с цел подпомагане на очевидно недобре направени бизнес сметки.
    Моето лично мнение е, че за цялото ни общество щеше да бъде по-полезно, вместо да се скалъпва целия този цирк и да се трупат толкова много отрицателни политически дивиденти – можеше парите изхарчени за организирането на акцията (от нашите данъци) да бъдат изплатени на „ощетените“ – така те щяха да получат много повече, отколкото някога са си представяли, че ще спечелят то цялата история.

    Г-не Уинтър (простете, цивилен човек съм, не ги разбирам титлите) – ако не сте го обмисляли, би било добра идея да оформите мислите си в един скромен или не така скромен, по ваш избор роман или друга форма на писателстване. Имате талант. 🙂

    Дано не шокирам много опонентите на Моята Библиотека, но уважаеми – ако благоволите всъщност да прочетете ЗАПСП, ще установите, че нито тези, които са „сваляли“ произведения от въпросния сайт, нито тези които са ги слагали на сайта за „сваляне“, нито хората създали сайта всъщност са нарушили с нещо въпросния закон. За всеки от тях и за това което правят, има клауза в закона която описва, че това е допустимо. Разбира се, с изричното условие, че правят това с некомерсиална цел.

    Ако желаете да докажете противното, нужно е само да докажете, че четенето на книга е дейност, извършвана с комериална цел. Пожелавам ви късмет.

    Ако все пак го докажете, ще се чувствам изключително тъпо, защото от толкова прочетени книги например на Дан Браун, нито стотинка не съм спечелил. Даже може да се твърди, че съм загубил доста много левчета (от прахосаното време).

  74. Бисерите винаги са привличали погледа ми…

    Печатарските машини са с един от най-високите класове на точност – трети след медицинската апаратура и тази за космически изследвания. 1/10 от милиметъра изместване и Тулуз-Лотрек отива по дяволите с всичките си красоти.

    А какво да кажем за степерите, г-н Уинтър? Те на кой ред по точност са по вашата класификация?

    Не знаете какво е степер? О, вече сте потърсили в Гугъл? Добре, много добре… а защо впрочем ползвате това ужасно нещо Интернет? (*)

    1/10 от милиметъра, всъщност е абсурдна грешка за един степер. Та 1/10 от милиметъра е видима с просто око разлика (да не навлизаме в подробности, има множество стандарти за това, някои дори по-строги) и дори калпава оптика би се справила. Дори роботизираните машини за насищане на печатни платки са доста, доста по-прецизни от 1/10мм.

    Ама какво ли ви говоря такива странни неща… щом не е печатница, щом не е Голямата Работа не струва. Нали така, г-н Уинтър? 😉

    (*) А вие, впрочем платили ли сте авторско право да ползвате Интернет? А copyright за Интернет?
    Изобщо, питали ли сте автора?

    Ами ако автора не желае да го ползвате, вие тогава какво? Ще се съобразите ли, или ще бъдете Пират? 😉

    ПП: Специални извинения към домакинята. Но подобен бисер не се среща всеки ден.

  75. Чета, че г-на Уинтър можел да направи „електронна книга“ от PDF.

    Ами че то, г-н издателю, „книгата“ обикновено се прави на PDF преди да иде в печатащата машина и да превърне купчина хартия в томчета.

    Само че, представяте ли си, този PDF всъщност не е електронна книга. И никога не би могъл да бъде. Това си е файл за печат.

    Няма да ви отегчавам с техническата формулировка на формата PDF, но този който ви е казал, че „книгата в този формат“ я прави „електронна книга“ леко ви е заблудил. Справедливо би било, да му удържите някой и друг шилинг от заплатата. Боя с пръчки е по ваш избор.

    Проблема на въпросния PDF файл е, че той съдържа книгата форматирана така, както ще бъде отпечатана на хартия. С номерация на страниците, с точно дефинирана типография и т.н. Не, че не може да бъде направена електронна книга в PDF формат – такива има много – но вие в издателствата не ги правите по този начин.

    Та след като ви се накарах 🙂 да питам нещо:

    Вие кога възнамерявате да започнете да предлагате електронни книги на български език, на българския пазар? Нужда има. Аз например бих се заинтересувал.
    Ако щете ми вярвайте, но не ми беше минала през ума идеята да кача така закупената книга на сайт да си я сваля всеки. Най-вероятно няма и да го сторя – от мързел.
    Даже може да се съглася и да бъде в PDF формат (макар да ме затруднява в четенето на книгата) – но със сигурност не във вашия, печатарски PDF.

    Ако решите все пак да експериментирате в тази област, има кой да ви консултира.

    Инак, остава да чакаме кога Амазон ще реши, че нашия пазар си струва. Но тогава ще бъде късно за вас.

  76. Господине, човечеството отдавна съвсем оглупя, вие сега сте се сетили да оглупявате 🙂

    Не знам какво е степер, никога не сме си купували такъв у нас. Репер и скрепер също нямаме, имаме само един стар съветски миксер, който заяжда и като му забучваш приставките, и като искаш да му ги отбучиш, и затова никой не го използва 🙂

    Имах предвид само важността на точния печат, не максималната точност.

    Вие ми навявате тъга. Също и някакво далечно безпомощно чувство на отговорност – все едно съм далече и виждам като през мъгла как трябва да се поправи всичко отначало, но не мога да помръдна, нещо като сън наяве.

    Ужасът го направиха трите врага на съвременната цивилизация – Холивуд, транспортната и информационната революция и компютърът итселф.

    И трите правят нещо, което не е. Не совите не са това, което са, а КОЕТО НЕ Е. КОЕТО ВЪОБЩЕ НЕ Е. Само изглежда, че е.

    Например Холивуд ви произвежда „Матрицата“. Трудно е, актьорите хвърлят много тежък физически труд. Ефекти, монтаж и филмът е на пазара. Ако беше два часа в киното и животът да си продължи, добре. Но вие, вашето поколение, къде сте? Вие сте публиката, която вярва и после се насъсква: аз съм матрицата, ние сме матрицата, тряс, бум, ждрянц, пуф! Герои. Внушено ви е нещо, което е една ефектна глупост, вие сте го възприели като основно и така мозъкът ви бавно се изпарява към облаците.

    Или фирмата „Бе Ем Ве“ произвежда коли. Продуктът е сложен, но вие отново сте в ролята на консуматора. Никъде не трябва да се придвижвате, камо ли с някаква скорост, освен до дискотеката. Но вие в някакъв момент започвате да си въобразявате, че сте от света на беемветата, защото светът е общ. Ако татко ви купи, ще се пребиете, защото нямате уменията. Но знаете за продукта и вярвате, че с придобиването всичко останало ще се нареди от само себе си. Така в главата ви външният ефект подменя съдържанието и мозъкът ви бавно се изпарява към облаците.

    Компютърът е и за богати, и за бедни. Той е най-опасният. Побеждавате в Дум 2 и Куейк 3. И там сте герои. Вие знаете, защото виждате, че всичко може да се цифровизира. Вие го имате. С една малка подробност – то не ви трябва. Тук е малко по-сложно. То ви трябва, защото иначе компютърът ви е едно безполезно желязо с дънна платка. Значи трябва да го напълните. Чувате, че книгите са умни и започвате да се изравнявате с умното, като го товарите на желязото. Малка изненада – притежанието е подменило съдържанието, защото съдържанието не означава нищо за вас. Фактът, че искате да носите 5000 книги с вас и да си ги почитвате когато ви кефне, го показва. И мозъкът… въжъ по-горе.

    Опитвате се да преборите самотата насаме с желязото с дънната платка посредством количество, а самотата може да бъде преодоляна само с нещо по същество.

    Да, може за печатницата да замине и педееф, но могат и сто други неща. И не е куп хартия. И не просто става на томчета.

    Ето, виждате ли? За вас книгата е едно копче, което да натиснете, за да стане педееф за Киндъл. А допреди копчето? Естествено, това вече го е свършил някой друг.

    Това е голямата вреда от компютъра. Илюзията, че цък и готово. Никак не е готово, господине, ама никак.

    Това поражда и други илюзии. Например:

    „Еней Пендерецки пристигна на Папатак точно когато двете розови и трите резедави слънца залязваха. Той вечеря набързо с два нанобластера с папатакско зеле, качи се на трансмитерния псевдопод и се отправи към Качулатата пещера. Там го чакаше Красивата вещица, която охраняваше Сивия змей. Еней беше настроил квантово-елиптичния си детектор за мисли и веднага разбра, че тя няма да го пусне. Затова веднага извади инжектопляктора си и го насочи към нея.“

    Виждате колко е лесно, направо като батковците, може и наградата за фантастика „Чатануга-чу-чу“ да взема.

    Илюзията е, че публикуването на това – цък – от Уърд – цък – на педееф – и цък – готово, е равно на пубикуването на онази хубава книга, да речем, с онази отвратителна героиня Кати Еймс. Знаете ли коя е? Не? Не ви и трябва, много е сложно. Яхайте се на нанобластера и публикувайте 🙂

    Не ви се подигравам. Само малко тъга за изгубените и безпомощните, които вече няма кой да научи как да се спасят с малко.

    И не ме взимайте на сериозно. Използвам Интернет главно за експерименти. За цък и готово той просто не става.

  77. Мислех си, че ерата в която автомобилите Лада щъкаха из улиците на Краството са минало, а то какво се оказва – братушките и миксери успявали да продават. Ами браво на тях! Така трябва – който може, да го прави.

    Знаете ли, не съм фен на BMW. Проблема е, че някой преди години сериозно е оплескал рекламната стратегия на тази фирма – и вместо това произведение на автомобилното изкуство да привлича автомобилисти, които наистина биха го оценявали – то привлича мутри, които оценяват, ами.. цената и коефициента на отразяване на хромираните лайсни.

    За мое голямо разочарование, същото може да се каже за съществена (като пазарен дял) част от българските издатели, печатари и съпътстващи са всъщност занаятчии.
    Защото, кавото и да си приказваме, това си е занаят. Като обущарството например. Влагаш любов, постигаш успех. Е, може да не спечелиш много пари заради това, че вместо да мамиш, влагаш любове – но това което получаваш с пари не може да се купи.
    Знам, защто имаше едно време.. и с това съм се занимавал. (а когато човек знае нещо от собствен опит, дори и самата Кралица да му твърди друго, след като не е Поданник, не е нужно да се съгласява).

    Та трагедията с PDF-а е същата. Все пак, помислете г-не Уинтър да санкционирате въпросния „спец“. Ще си направите услуга. Даже не е нужно да казвате на никого – но пък, назиданието винаги е полезно.
    И да, в печатницата могат да се пратят и други неща – според както се споразумеете с тамошния техник. А нали знаете, на техниците не бива да се противоречи 😉

    Ако бях в женски род, щях да реша да ви черпя, задето ме подмладихте. И задето ми приписахте познания по тия компютърни игри.

    В степерите впрочем доскоро най-добри бяха японците, но един европейски проект наскоро сериозно им подля вода. Какво да се прави – труден бизнес с дългосрочни инвестиции, за много пари.

    Но да си погоровим за книгите, за да не отегчаваме домакинята:

    Книгите, не са хартията на която са напечатани. Ако беше така, най-продаваните книги щяха да са тези, напечатани с приятен и красив шрифт, на добре изглеждаща и правилно пожълтяваща хартия, добре подравнен текст. Без значение, какво означават буквичките. Даже в някои култури, „чуждоезичните“ книги ще се продават повече. Мечтата на печатаря/издател? 😉

    Ако помните, преди хартията, книгите са се пишели на папирус, .. пък по-преди това, ако помните са ги дялкали на глинени плочки. Или на гранитни плочи, или каквото да имали под ръка. И защо ли са правели това, без да имат 1/10мм прецизния печат? Как изобщо са допускали, че някой ще чете такива книги??

    Та светът се променя. Днешната хартия вече я наричат електронна. Може да променя съдържанието на страницата, само като пипнете някъде … като плъзнете пръст по нея, се прелиства. Такива ми ти работи, г-не Уинтър.

    Аз впрочем нося някъде към 20,000 произведения на носител с размера на нокътя ви (на кутрето). Чета тези, които реша. И не ги чета оттук-оттам, а от началото до края когато реша. С часове.

    Сред тези „произведения“ има и доста технически материал впрочем, чертежи, доклади, такива неща. По някои от тях работя докато ги чета – драскам си бележки по .. хартията. После ги пращам на колегите за тяхното мнение, и те да подраскат. После го публикуваме за света, да научи какво сме решили.

    Някак си, не ми се носят куища хартия, която след това да трябва да изхвърля. А повечето съвременни „книги“ не си струва да се четат дори веднъж.

    Засега ще приема, че „експерименти“ и „учебна цял“ може би имат нещо общо.

    ПП: Верно, че сега съм се сетил. Ама какво да правя, като все съм зает да спасявам света… не остава време да оглупея качествено.

  78. Някои от вас може би са чували, че в голямата страна отвъд океана има една голяма библиотека с много книги. Нарича се Библиотеката на Конкреса. Та тази библиотека има следното особено мнение относно правата за копиране:

    „About Copyright and the Collections
    Whenever possible, the Library of Congress provides factual information about copyright owners and related matters in the catalog records, finding aids and other texts that accompany collections. As a publicly supported institution, the Library generally does not own rights in its collections. Therefore, it does not charge permission fees for use of such material and generally does not grant or deny permission to publish or otherwise distribute material in its collections. Permission and possible fees may be required from the copyright owner independently of the Library. It is the researcher’s obligation to determine and satisfy copyright or other use restrictions when publishing or otherwise distributing materials found in the Library’s collections. Transmission or reproduction of protected items beyond that allowed by fair use requires the written permission of the copyright owners. Researchers must make their own assessments of rights in light of their intended use.
    If you have any more information about an item you’ve seen on our website or if you are the copyright owner and believe our website has not properly attributed your work to you or has used it without permission, we want to hear from you. Please contact OGC@loc.gov with your contact information and a link to the relevant content.“

    Ще бъда много задължен, ако привържениците на това, библиотеките да не могат да разпространяват цифрови копия на книгите до читателите си коментират това явно „пренебрежение“ към „авторските права“.

  79. Господине, всички такива библиотеки предоставят онлайн само ПОГАСЕНИ цели произведения.

    Това не е нещо за свободна интерпретация на принципа „ще ми се“. Не е проста работа.

    Онлайн има библиографска информация, която ви казва: имаме тази и тази книга. Никои библиотеки не разпространяват цели незащитени произведения под каквато и да е форма. хората са ви го написали от ясно по-ясно:

    „Therefore, it does not charge permission fees for use of such material and generally does not grant or deny permission to publish or otherwise distribute material in its collections. Permission and possible fees may be required from the copyright owner independently of the Library. It is the researcher’s obligation to determine and satisfy copyright or other use restrictions when publishing or otherwise distributing materials found in the Library’s collections. Transmission or reproduction of protected items beyond that allowed by fair use requires the written permission of the copyright owners.“

  80. Грешка, моля да се чете:

    „Никоя библиотека не разпространява цели ЗАЩИТЕНИ произведения под каквато и да е форма.“

  81. Къде точно в текста който цитирах прочетохте това, което сте написали, че значи, г-н де Уинтър?

    Май не е само латинския…

    ПП: Изобщо не дискутираме библиотечните каталози.

  82. ВИЕ ТОЧНО ТОВА ДИСКУТИРАТЕ – БИБЛИОТЕЧНИ КАТАЛОЗИ! Произведения все за вас, да си ги носите в къщи, никой не ви предлага, нито има намерение да ви дава.

    „Therefore, it does not charge permission fees for use of such material and generally does not grant or deny permission to publish or otherwise distribute material in its collections. Permission and possible fees may be required from the copyright owner independently of the Library. It is the researcher’s obligation to determine and satisfy copyright or other use restrictions when publishing or otherwise distributing materials found in the Library’s collections. Transmission or reproduction of protected items beyond that allowed by fair use requires the written permission of the copyright owners.“

    „Затова тя [библиотеката] не взима такси за разрешение за използване на такива материали и по принцип не дава и не отказва разрешение за публикуване или друго разпространяване на материали от нейните фондове. СОБСТВЕНИКЪТ НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА Е ВЪЗМОЖНО ДА ИЗИСКВА [ДА ДАДЕ] РАЗРЕШЕНИЕ И НЕГОВОТО ЗАПЛАЩАНЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ БИБЛИОТЕКАТА. ТЪРСЕЩИЯТ ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА УСТАНОВИ И ДА УРЕДИ АВТОРСКИТЕ ПРАВА ИЛИ ДРУГИ ОГРАНИЧЕНИЯ, АКО В ВЪВ ФОНДОВЕТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА ИМА ИЗДАДЕНИ ИЛИ ДРУГИ РАЗПРОСТРАНЕНИ МАТЕРИАЛИ. ЗА РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ ИЛИ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТЕНИ БИБЛИОТЕЧНИ ЕДИНИЦИ СЕ ИЗИСКВА ПИСМЕНО РАЗРЕШЕНИЕ ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА АВТОРСКИ ПРАВА.

    Господине, няма да ви отговарям повече.

  83. Да се чете:

    ТЪРСЕЩИЯТ ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА УСТАНОВИ И ДА УРЕДИ АВТОРСКИТЕ ПРАВА ИЛИ ДРУГИ ОГРАНИЧЕНИЯ, АКО ВЪВ ФОНДОВЕТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА ИМА ИЗДАДЕНИ ИЛИ ДРУГИ РАЗПРОСТРАНЕНИ МАТЕРИАЛИ С ТАКИВА [С АВТОРСКИ ПРАВА ИЛИ ДРУГИ ОГРАНИЧЕНИЯ].

  84. Каталозите, г-н де Уинтър, са бази данни. За базите данни има специални клаузи в ЗАПСП. Доста по-различни от тези за „произведенията“.

    Английския език? Или просто изпускате думичките, които не Ви отърва да са там?

    Вие всъщност не отговаряте на мен, а на всички тези които четат тук. А четящите са значително повече от пишещите.

  85. За да илюстрирам абсурдността на твърденията ви, направих следното:

    потърсих в Гугъл „dan brown full text book“ и последвах линка

    http://www.scribd.com/doc/31756086/The-Lost-Symbol-by-Dan-Brown-Full-Version-Free-Download

    Там ми предлагат, без заплащане да получа пълния текст на тази книга в PDF или TXT формат (според както ми е удобно).

    Да имате някакъв коментар по „случая“?

    Тия, с какво са по-лоши от chitanka.info, освен че бизнеса им е в страната зад голямата вода?

    Преди да кажете, „ама те ей сега ще я свалят“:

    Reads: 1,314
    Uploaded: 05/21/2010

    Кога да чакаме ГДБОП с предаване от Сан Франциско?

    ПП: Оставете я Конгресната Билиотека – те си имат по-интересни автори за дигитализиране от Дан Браун. Макар, че и от него имат някое и друго томче за пълнота 😉

  86. Гледам, че каузата ми по успокояване на духовете е пердута, така да се каже, та ви отключих заключената тема предварително, да си чатите в нея на спокойствие. Само гледайте да не падат жертви. Инак няма проблеми. А, и поствайте на някакъв интервал, щото akismet по някаква причина си е внушил, че спамвате и ви праща коментарите за одобрение, което е ужасно досадно, щото май за в момента не мога да открия как да не прави тази проклетия, поради което се налага да рифрешвам на половин час, да ви вадя коментарите от опашката за изчакване и да ги одобрявам. Пък аз не одобрявам функцията за одобряване на коментарите от администратор и гледам хората да си коментират свободно – все пак, след като съм избрала блогът ми да е публичен, е редно да си нося и последствията от това. 🙂

    Мисълта ми е, че ако видите, че някой ваш коментар не излиза или е задържан за проверка, това не е с лоша умисъл. Изчакайте и ще го появя. Или ще открия как да оправя нещата така, че да не ги задържа. Засега не разбирам що въобще ги задържа, ама нейсе – в тях няма нищо, което дори бегло да се доближава от някои забранени думички или Ip-та, които съм рестриктнала по даден повод. Обаче днес ми е прекалено уморено и не ми се занимава с екзистенциални въпроси, за да търся причините. 🙂

  87. Марфа, забелязах, че спира за одобрение когато има линкове (може и да не е само тогава).

    Това за кисмета 🙂 Такъв ти бил кисметът, един вид 🙂 🙂

    Нямам какво повече да разговарям с този човек. Той се наваля по форумите с някакви неграмотни и инфантилни разсъждения по специализирана материя, който некои сме я минали преди дваесе-триесе годин.

    Имал право на това, имал право на онова. Утре ще поиска и да танцува Одета в Националната опера и ако го изгонят, ще вресне, че му ограничават гражданските права 🙂 🙂 🙂

  88. Минаха 10 години и се вижда вече ясно, че тоягата има два края. Същите хора, които пиратстваха и бистреха семантиката и тълкуваха закона по кварталкски, изядоха другия край, когато пробваха да пуснат свой контент в уеб-пространството. Мнозина ми цивреха, че не знаели защо нямали продажби. Много от тези мозъчета все още работят начално ниво работа или за същите тези издатели, които така горещо плюеха, или разбраха от собствен опит какво значи да се превежда за жълти стотинки. За сметка на това хардовете им са пълни с пиратски материали на пиратските им Уиндоуси, и така и не са схванали защо са където са. Мутрите били виновни и пр. Междувременно г-н ЕГН си навърта километража.
    Ще намина след още десет години, може да са схванали най-накрая.

Вашият отговор на Джон де Уинтър Отказ