Що ти пука

Напоследък ме впечатлява едно доста странно явление. Говоря за всички статии, групи, инициативи и не знам още какви глупости, които са общо взето под надслов „Защо защитавате кучето Мима, а не ви пука за детските надбавки/инвалидите/войната по пътищата/лекарствата за онкоболните/образованието/каквото още му дойде на човек на ума“.

Ако някой се пита какъв е отговорът на въпроса в кавичките, ще му го дам тутакси. Първо, хората, които се вълнуват от гореизброените проблеми, всъщност са по-голямата част от обществото по простата причина, че гореизброените проблеми са лични техни проблеми и по тази причина са неща, с които всеки ден се сблъскват и следователно се вълнуват от тях, така че няма причина да бъдат питани защо не се вълнуват.

Второ, говорейки за причини, няма разумна такава, която да забранява на един нормален човек хем да се вълнува от кучето Мима, хем да се вълнува за съдбата на българските гори/майки/деца/пенсионери/болни/инвалиди/неправомерно затворените в Бусманци арменски девойки/всички останали подлежащи на вълнуване неща. Ще рече човек, че има някаква законова забрана, заради която е невъзможно хем да се тревожиш от щъкащия на свобода садист, хем да се притесняваш от сметката за тока да речем.

Всъщност точният въпрос, който искат да зададат хората, питащи защо някакви други хора се вълнуват от това, че някакъв изрод е осакатил куче, вместо да се вълнуват от това, че колите паркират по рампите за инвалидите да речем, би трябвало да бъде перефразиран на „що пък въобще ви пука за кучето Мима“. Що се отнася до мен, ами аз се чувствам ужасно зле от проявите на жестокост, а освен това мога да направя разлика между убиването на хлебарка с чехъл и изтезаването на куче. Ако все пак това притеснява някого, веднага съм готова да внеса успокоение с твърдението, че ми пука и за лекарствата, и за децата, и за нахапаното бебе Мира, и за Аревик, и за българските гори, и за образованието, и за здравеопазването… Бе въобще, за много работи ми пука. Как да ви кажа, на мен лично не ми пречи да съм ангажирана по някакъв начин с различни взаимно неизключващи се каузи. Ако някой има проблеми с изразяването на мнение по повече от един проблем, то проблемът си е негов.

Advertisements

4 thoughts on “Що ти пука

  1. Според мен отговорът е много по-прост.

    А именно: „Защото мога.“

    Това е.

    Оу, да, и защото българските пенсионери, деца, майки и прочее защита съм делегирал вече на някого чрез упражняването на законното си право на вот, инак казано, това е работа на някой друг, той/тя получава пари за да си я върши и ако не си я върши е редно да бъде отстранен, глобен и наказан, а хора безработни колкото искаш, друг да се пробва след него.

    Докато за защитата на кучето Мима не съм делегирал никакви права на никого, акар да съществуват природозащитни организации, такива за защита на животните и прочее, аз на тях моите притеснения и вълнения не съм делегирал по никакъв начин, ето защо имам желанието да се тревожа за Мима, както и за това че хората на които съм делегирал моите права по решаване на останалите въпроси изоброени в твоя пост не си вършат работата, но да се вълнувам от същите тези неща е предимно езсмислено тъй като аз вече нямам паро на глас по тях, делегирал съм го. На следващите избори, като се кандидатирам и изберете мен ще се развълнувам. Обещавам, че ако ме изберете ще се вълнувам поне на 7-8 бала.

    А и прочее, не че не ме вълнуват, но все се надявам някои хорица да си свършат работата и така или иначе съм безсилен. Отдруга страна да линчуваме малтретиращия кучета изедник е едно добро вълнение.

  2. Това си е абсолютната простотия и ограниченост – ще се вълнувам за когото и каквото си искам и никой да не е посмял да ми държи сметка. Абе от къде накъде ще сравняват нещата?! Всяко си е за себе си. Значи като искам закон за садистите, искам онкоболните деца да умрат? Простаци, пфу!

    Като един тамзнаешкъде, Марфе – да не се давали пари за трансплантации на възрастни хора, понеже вече не били обществено полезни, ми да отидат парите за обучение на бедните деца. Или нещотаковабеше. Или: що да дават средства за заселване на изчезналите у нас лешояди, като могат да отидат за сиропиталища. Точно същото – абсолютен буламач.

  3. Мен лично защитата на кучетата ме притеснява, защото в България става взаимно изключваща се кауза със защитата на хората от кучетата. Знам страни, в които хора отиват в затвора за малтретиране на кучета; но в същите страни, общо взето, не се случва безнадзорен пес да те ръфне, докато отиваш да си вземеш детето от детската градина (точно това стана с мен миналата зима). В нашите градове кучетата правят глутници и нападат хора, а когато човек призове държавата на помощ, получава отговор: „Ами не можем да ги евтаназираме, защото много хора ги защитават.“

    • Защитата на глутниците безпризорни песове е нещо съвсем различно от казуса „Мима“. Всъщност, аз не съм кучелюбител голям. Предпочитам котки. Но не мога да отрека, че голяма част от случаите за нападнати хора, за които слушаме и четем, са предизвикани от пуснати без намордници дого аржентинота, питбули, ротвайлери и какви ли още не други. Което, разбира се, не означава, че е нормално кучешки глутници да обикалят градовете ни, но основният проблем в случая е безнаказаността спрямо хората, отговорни за това положение.

      А това, че доста хора наскачаха срещу оня садист пък съвсем няма нищо общо с лекарствата за бъбречноболните да речем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s