Моят път към властта

Вече няма място за чудене откъде Бойко Борисов си набира кадрите. Бих препоръчала на шофьорите да внимават, когато минават покрай дамите, накацали по разклоните на българските друмища. Усмихнатите труженички като нищо биха могли да се окажат наши бъдещи министри, тъй че умната.

Със смут в душата и сълзи в очите разбрах, че относително чистата ми биография, некомуникативността ми и усърдното ми хилене не са достатъчни, за да получа заветния министерски пост. Но все пак надежда има. Не се отказвам от плана си да додрапам до върховете на държавата и съставих следната програма:

1. Заставам на 5-ти километър край Шумен и чакам Бойко да мине.
2. Когато мине, спре и вземе да си приказва с мен (а това ще е неизбежно, щото ако трябва ще се хвърля на пътя, за да спра кортежа), аз ще си мълча, ще го гледам и ще се хиля като тиква в бостан.
3. Мятам предвидливо приготвения си куфар в багажника на премиерската лимузина, настанявам се на задната седалка и не спирам да се усмихвам чак докато не стигнем до София. Тогава вече мога да рискувам и един зловещ смях. Нека ви!

Госпожа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие“, допълни премиерът.

😐

Advertisements

15 thoughts on “Моят път към властта

  1. Е, айде пък ти сега. Кво му е на повода? Ти засега забели бедрото там някъде на кьошето и чакай. Няма начин да не се получи.

    Между другото, според непотвърдени слухове премиерът се обръщал към Анна-Мария със „съкровище“. Това станало след като сума ти хора се осмелили да го попитат откъде я е изкопал.

  2. Еее, това е старо (в смисъл, че преди 5-6 дни Бойко вече ни обясни как точно я е открил Анна-Мария) :P.

    А по последни данни това хиленето и мълченето явно е част само от трудовата характеристика на позицията. По свидетелство на самата министърка, която гледах в някакво интервю:

    “ Аз съм такава бърборана, че не мога да спра да говоря.“

    Чудна работа! А как не й личи… 🙂

    Впрочем, самото интервю точно сега не мога да го открия (обаче съм почти сигурен, че беше на сайта на бТВ), но в него имаше и други неща, които са от изключителна важност за всеки wanna-be-minister. Като например, че дамата се готви за поста като чета в „Чичко Гугъл“. Не се шегувам, „Чичко Гугъл знае всичко“ (пак нейна реплика).

  3. Е да, ама аз чак днеска разбрах как и къде е попаднал на нея. Но няма значение! По-добре късно, нежели никога. Заставам си аз на разклона, и…

  4. Ааа, Марф, жестоко! Хайде, успех, аз съм с теб – не се отказвай, моля те! България има нужда от все повече некомуникативност и усмивки! Дошло е твоето време, хахаха…

  5. Марфе,не забравяй, че съкровищата както се изкопават така се и закопават 😉 Историята познава случаи на повторни закопавания.
    P.S. И да пишеш по на често ей ! Зимата свърши – нямаш вече оправдание 🙂

  6. Ш’ма прощаваш, но не ставаш. Като минимум, ще се наложи да сложиш очила и да се подстрижеш като учителка по химия. Вземи пример от Цецка, Фидосова и Анна-Мария. Отделно трябва да репетираш, за да овладееш изкуството случайно да пускаш реплики, които оставят на място читателя/слушателя.

    • Ха! Да бе? Не знам, нещо е станало явно… Но много ми е странно, защо го няма? 😐

      Edit:
      Странно е, че и в Чернови не се е запазило. Наистина нямам обяснение.

      Edit 2.0
      По някаква причина беше в Кошчето. Възстанових го… Уж…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s