Ухание

От около година в моя китен информационен център си завъдих нова странна птица. Да, бабата с интегралните схеми, облъчващи компютри, е още на линия, при това редовно. Хомосексуалният  младеж, който обича да седи и да гледа еректирали чепове на цял екран, ме навестява поне веднъж седмично. Караиванов седи и дрънчи със страшна сила по клавиатурата всеки Божи ден. Цецо Акулата (оня от Биг брадър) постоянно си проверява пощата. Но това са трае.

Искам официално да заявя, че от около година някъде съм приютила под крилото си и нашенската реинкарнация на Дъртия Гнусен Рон в комплект с Неговата Воня™. Българският му вариант не е дърт, но за сметка на това Вонята му е добре отлежала. Еволюирала е до степен да играе белот в мрежа на единия от компютрите, докато чака хазяина си да си свърши работата. Напоследък  я забелязвам, че учи японски, че се интересува от авангардизма в музиката и дори ми довери, че възнамерява да запише магистратура по философия в Софийския университет.

Това не може да се каже за собственика й обаче. Той идва, обяснява, че отива до тоалетната и след малко ще дойде. След малко действително идва, сяда на компютъра и започва да ухае. На зюмбюли в ранно пролетно утро, естествено, на какво друго. Седи с часове. Плаща си. Тръгва си. Идва пак, след два часа. Изпикава се, сяда и продължава да ухае оттам, откъдето е спрял преди това. Тегли някакви мелодии за телефона си. Вбесява ме. Докарва ме до тиха лудост и в главата ми започват да проблясват изключително кървави видения, включващи неща като нажежено желязо, разгонени слонове и кой знае защо, слънчогледови семки. Пръсках около него с ароматизатор, не помага. Като отворя прозореца да се проветри, той ме заплашва с началството. Студено му било. Стигнах дотам, че забих носа си в кутията с липов чай, но и това вече не действа, понеже май и чаят попи от Вонята. В момента, докато пиша тия прочувствени слова, душа сухото лепило. Резултатът е умерен.

ПОМОЩ!!! 😐

Advertisements

15 thoughts on “Ухание

  1. Ами не сте ли институция, въведете някакви правила за приличен външен вид и изглед, както не може да позволите някой чистак гол да възсяда столовете и да се знаиава там с каквото се занимава, така трябва и посетителите да не са прекалено вмирисани. Все пак евентуално пречат на околните… Така де, като не се сещат сами трябва да има правила. Уф и ние в офиса имаме едно нещо, дето вони на всикнато всеки божи ден, и понеже седи в стола си по цял ден, като си тръгне часове около стола продължава да вони, в началото си мислех че съм само аз (нали н ям сутрин и обонянието се изостря заради лекото пристъргване в стомаха) но и други колеги се оплакаха (особено прочувствени бяха словата на един, той се слави с това че от нищо не му е гнусно, ама от тоя специално му се драйфало, значи бил МНОО зле). Това на фона на рибната борса е просто …. значи ама наистина мн мн мн мн мн мн зле… е хубу де, а как се търпи?Сам…

  2. аз от такива клиенти (преди години, когато бях сервитьорка) съм се научила да си запушвам носа отвътре 🙂
    много полезно умение 🙂

      • по трудния начин 😕 като се налага да работиш на смрад, почваш да търсиш начини – да видим дали ще мога да го обясня: по някакъв начин със задната част на езика притискаш назад и нагоре (носоглътката) – дишаш през устата.. минуси – при говор звучиш като болен от грип 😕

  3. Аз имам един познат, който така страшно вонеше. Оказа се, че почти няма обоняние, затова няма как да знае, че мирише. Ама ние, дето сме около него, полека-лека го научихме просто да се къпе и преоблича толкова често, колкото е нужно, за да не се размирисва. И вече няма такъв проблем.

    Колкото до твоя клиент, ти не може ли да му кажеш, че мирише и че това безпокои всички – та да се появява в по-приемлив вид/мирис. Или пък ако нещо не е редно ти да му го кажеш – сигурно имаш някакъв началник, оплачи му се и го помоли да вземе мерки. Или пък ако имаш някой по-близък друг клиент, да го подучиш да се оплаче официално – на теб или дори на хипотетичния ти началник. Щото това е ужасно, което си описала.

    • Изпробвани са всякакви мерки. В смисъл, клиенти са се оплаквали. Пръсках около него със спрей. Хора са ставали и са заявявали, че си тръгват, щото тоя мирише. А аз наистина няма как да го махна, щото накрая аз ше го ям калая. Плаща си, пък който не може да го трае, да мре. Той мирише, знае, че мирише и не му пука. Просто не знам вече 😦

  4. „Ами може ли да дишаш два часа минимум по такъв начин без прекъсване? Звучи ми сложно. :(“
    ами, не съм си засичала честно казано 😕 но, не – не можеш, просто отпускаш за момент, после пак и така.. 😕

  5. марфе, мани го това сухо лепило. пробвай с ацетоново. предполагам, че след третото вдишване ще ти е все тая както къде се намира както Човекът с Вонята, така и дали гладуват дечицата в уганда

  6. Марфе,що не пробваш да викнеш шефа да подуши и той за какво иде реч.Просто така за нещо дребно да дойде,ама да вдиша сериозна порция от аромата.Това може да свърши работа.

  7. Няма ли начин охраната на сградата да го спре? Ако се подобри от там пропусквателния режим, няма ли да е по-добре? Ако се налага, мога да говоря с подходящите хора, знаеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s