Събота срещу неделя и контейнера за смет

Цял ден ми е гузно. От осем и половина сутринта ми е гузно и ще ми е гузно поне докато не успея да заспя.

Ами значи, ето какво се получава. Спя си аз снощи и на никого не преча (освен на себе си), защото сънувам как Милен от предния Мюзик Айдъл (оня слабоумния, дето сума време си правеха бъзик с него) пее песента на Мустафа от тазгодишния Мюзик Айдъл. Ако не сте гледали и слушали нито единия, нито другия, няма да обяснявам. Ако обаче сте просветени в Знанието, ще ме съжалите и без да давам допълнителни пояснения.

Та спя аз и сънувам кошмари, когато една кола почва да бибипка отдолу. Ама здраво. БИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИП!!!!! Понеже принципно спя леко, подскочих на двайсет сантима от леглото и докато се чудя сега това кой го произведе, Милен или Мустафа, следва второ и още по-пронизително БИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИП!!!!!

Бре.

Отварям прозореца нацяло и се надвесвам с идеята да вдигам скандал. В тоя момент обаче бибипкаща кола заминава, а остават двама младежи, които водят разговор на излишно висок тон. А разговорът е:
– Баси тоа къде е паркирал!
– Да ве! Ама свирка му оня…
– Довре ве, ти обади ли се…
– Е ко прайх дося ве, брат?!

Стигнах до извода, че някой е паркирал така, че пречи на някого да си изкара колата. Теглих здрава майна на цялата рода на всички замесени и се наместих да си доспя. В това време се дочу нов джангър, ама по-обемист, ако ме разбирате. И светкат едни ми ти светлини… Бре, викам си, тези по нощите паяка ли успяха да докарат?! Ама междувременно чувам как нещо трещи, все едно някой хвърля бутилки от балкона. Реших, че вероятно вандалстват над предполагаемата паркирана неправилно кола и одобрих. Заспах към шест и половина, а в седем и половина станах, за да пия едно кафе, да се приведа в търговски вид и в осем и половина с комшиите да тръгваме към плажа.

А в осем и половина на явката ми бе разкрита цялата истина, поради която в момента съм гузна.

Значи, в един и половина по нощите по нашата улица минава кола. Хората виждат как два от трите контейнера за боклук до блока горят като факли. Освен това не пропускат да отбележат и паркиралите наблизо коли. Спират и почват да бибипкат, докато не събуждат достатъчно на брой хора, някои от които са потенциални собственици на колите, че да слязат и да спасят каквото могат. Междувременно звънят на пожарната. Собствениците все пак се събуждат и си преместват колите точно навреме, защото пламъците вече обхващат дървото, под което са паркирани. Бутилките в кладата се взривяват от горещината, откъдето и заблуждението ми, че някой цели неправилно паркирали автомобили. Подозирам, че снощи ще да е била доста голяма вероятността днес на мястото на блока ни да има кратер.

Пожарната идва, но не свири, защото няма защо. Тоест, няма коли и движение, дето да й пречат, няма и горящи автомобили благодарение на първата бибипкаща кола. Изгасят хората пожара, а днес сутринта имаме вече само един контейнер, едно полуизгоряло дърво и две неразгадаеми черни буци, на една от които се виждат и колелца. Камионът за боклука не ги вдигнал и ги оставил да си лежат като паметници на идиотизма.

А пък аз си представям добрите стари времена в добрия стар Див Запад, дето на подобни гамени са им закачали въжето през врата без много – много церемонии.

Advertisements

6 thoughts on “Събота срещу неделя и контейнера за смет

  1. Хахахаха, супер смешно си описала една почти опасна ситуация. Само не разбирам защо пък трябва да си гузна, след като всички замесени и засегнати са си изиграли перфектно ролите. Веднъж и другите да си вършат работата както трябва:)
    Напротив, трябва да си горда със себе си, че не си вдигнала незаслужен скандал на добротворците:)

  2. Бе хич не беше „почти“ то. Ако случайно не беше минала онази кола да разбуди орталъка, предвид близостта на пламъците до най-близко паркиралото возило трябваха максимум още десетина минути, за да завърши всичко с кратер на мястото на блока ни.

  3. Гледам действието май във Варна се развива 🙂 Отлична постъпка на младежите. Напоследък все по-рядко се наблюдава съпричастност към ближния и все по-често непукизъм. Марфа, заради първоначалната реакция към младежите ли се чувстваш гузна ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s