Що е образование и има ли то почва у нас

Бях решила известно време да си почина от разните му политически писания и да се наслаждавам на лятото, което по дефиниция върви с прекрасни неща като бира, моренце и сладолед, но в цялата тази идилия забръмча една доста неприятна муха, която много ми се ще да размажа.

Обяснявам. Слушам и чета тези дни мнения от най-различни и да приемем, компетентни личности, че Даниел Вълчев бил един от най-успешните, да не кажем най-успешният член на отиващото в небитието правителство на Орела, Рака и Щуката, което ме навежда на тъжни мисли относно точното ниво на неуспешните и некомпетентните му колеги.

Този човек толкова много бил направил за образованието, та просто думи няма, които да възпеят успехите му. Добре де, а какво е направил наистина за образованието? Какво би могъл да направи за образованието човек, който по професия е юрист и политическата му кариера е очертана подобно на пътя на партизанска дружинка през околия с мандри? Да започнем с биографията му. След като завършва Юридическия факултет на СУ, той специализира в Международния институт за публична администрация в Париж, а после за почивка отива да види едно-друго във Военния колеж на НАТО в Рим.

От вездесъщата wikipedia също така научаваме, че Даниел Вълчев  е известен с връзките си с шефа на разузнаването преди 1989 година Любен Гоцев, с бившия министър на отбраната Димитър Луджев, който го назначава в ръководеното от него министерство, с банкера Емил Кюлев и други политици и крупни бизнесмени. В 36-тото Народно събрание Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество.

Бил е в екипа на Атанас Семерджиев. След това е юридически съветник на президента Желю Желев. CV-то му се допълва от кадруването му в Министерство на отбраната при Димитър Луджев. В по-предишното народно събрание е шеф на парламентарна комисия по евроинтеграция. Впрочем журналистката Мариела Балева е събрала доста любопитни факти около този иначе толкова симпатичен човек. Заповядайте.

Добре, мога да се съглася, че не е необходимо човек да е тесен специалист в дадена област, за да има поглед върху нея, но все пак това би помогнало. Поне малко. Странно е обаче човек, който не е никакъв специалист в дадена област, да застане начело и да се заеме с управлението й. Подобно развитие е характерно за латиносапунките, в които е нормално неграмотна девойка да стане шеф на корпорация и да я изведе от кризата, обаче в реалността такива случаи май не са описвани твърде често.

И накрая, гастролирайки през всевъзможни държавни и не толкова държавни постове, господин Вълчев акостира в МОН. Добре, очевидно е, че този човек има преподавателски опит колкото Петър Димитров например е примабалерина от Болшой театър. Тук може да се открие известно количество храна за размисъл, като е ли е задължително човек да е професионалист в областта на повереното му ведомство. Тоест, трябва ли министърът на здравеопазването да е лекар, министърът на финансите да е финансист, министърът на външните работи да е турист, а министърът на културата да е мокър женски сън от не толкова близкото минало. Ами всъщност, трябва си. Е, без туризма и мокрите женски сънища де. Да, министърът трябва да е специалист в поверената му област, но трябва да работи и със здрав екип от финансови и пр. експерти.

А конкретно образователният министър би следвало да става и да ляга с идеята, че е директор на едно гигантско учебно заведение.

Хайде да видим кое е това нещо, което навежда на мисълта за успеваемостта на господин Вълчев. Предлагам следните възможни отговори:

Тъжна истина е, че по време на управлението на Орела, Рака и Щуката именно образованието се оказа кладенецът, от който можеше да се черпят средства без никакви възражения от стопанина му. Пак това беше ресорът, в който практически не се наливаха средства, защото никой не считаше това за необходимо. По времето на Вълчев политиката на държавата да пести не от друго, а от образованието, беше институционализирана, затвърдена и бетонирана.

Стана така, че учениците се оказаха само с права, а преподавателите се сдобиха единствено със задължения. Невъзможността преподавателят да упражнява контрол върху разпасан ученик доведе до разстройване на учебния процес, а оттам до пълното му проваляне. Учебната програма се превърна в учебен погром. Не само, че не беше прекратена практиката учебниците и учебните помагала да се пишат на високоакадемичен и абсолютно неразбираем език, но това бе превърнато в едва ли не задължително условие даден учебник да бъде пуснат на пазара.

Затвориха се някои училища. Да, това беше правилно. Очевидно в село с две баби и едно внуче няма защо да има училище. Сега обаче се оказва, че покрай сухото е изгоряло и мокрото, защото са заминали и училища в райони, в които детските градини са пълни.

Въведоха се матури. И какво от това? Ама не, наистина, какво от това? До това ли бе сведена реформата в образованието? До въвеждането на матури? Матури върху същия този сух, неразбираем и академичен материал?

На някои места се въведоха и униформи, а училищата, въвели униформите, получиха някакви допълнителни суми.

А, диференцираното заплащане, за малко да забравя. Също важен момент от управлението на господин Вълчев. Тоест, преподавателят по литература от IV ЕГ „Фредерик Жолио – Кюри“ във Варна очевидно има по-голяма успеваемост от колежката си в средното училище в Каспичан и е напълно редно и правилно да взема по-голяма заплата, макар и сляп заек да е в състояние да види, че единият преподава на деца, приети в училището след конкурсен изпит, а другият преподава на деца, които не са били приети никъде.

Едновременно с това е уместно да се отбележи, че такова пренебрежително, всъщност не пренебрежително, такова презрително отношение към учителската институция, каквото се наблюдава в момента, никога, ама никога не е имало.  Да, винаги е имало нелюбими учители. Имало е такива, които с честен труд са си заслужили одумването и дори непоносимостта на учениците си. Но никога, ама наистина никога учителят като цяло не е бил толкова маргинализиран, презиран и унижаван. С други думи, точно по времето на министерстването на Вълчев авторитетът на българския учител беше закопан в земята и отгоре му на няколко пъти мина багер. От своя страна това доведе до отлив на учителски кадри. Педагогическите факултети се изпонапълниха с хора, които иначе трудно биха ги приели и в курс за миячи на чинии. С хора, които са наясно с възможностите си и съзнават, че не биха могли да имат никакви претенции, защото няма какво да дадат насреща. Утре ще завършат и ще влязат в клас. Честито.

Министерстването на Вълчев роди най-голяма учителска стачка в историята на България. И по време на това събитие ясно се видя доколко обществото е склонно да се влияе от казваното по „телевизора“. Учителите се оказаха виновни за несъществуващата образователна реформа. Бяха виновни за невъзпитаните отрочета на мама и тате. Бяха виновни за идиотските учебници – ама защо не са написали други?! Бяха виновни за това, че си позволяват да искат пари за труда си. Интернет се напълни с впечатляващи писания, които можеха да се сведат до „след като аз им плащам, ще правят каквото им кажа“. Тоест, учителите бяха приравнени до цигански оркестър в кварталната кръчма на образованието. А по-тъжното беше, че всъщност това бе приблизително повторение на думите, с които министър Вълчев буквално насъскваше едни български граждани срещу други български граждани, които, по ирония на съдбата, са негови подчинени.

Защото пак по негово време беше удобно забравен и изтрит от хорското съзнание фактът, че и успехите, и провалите на човек започват от училище. Калпаво начално, основно и средно образование означават калпаво висше образование. Означават калпав лекар, калпав инженер, калпав икономист, калпав финансист, некадърен архитект, нескопосан адвокат.

Обаче това няма значение, нали? Защото Даниел Вълчев освен, че е най-успешният министър от отиващия си вече кабинет, е готин пич с тридневна брадичка, с хъшлашко поведение, с дяволита усмивка, с нетрадиционно чувство за хумор и освен това може да свири на китара. Очевидно това е, което е важно.

Advertisements

50 thoughts on “Що е образование и има ли то почва у нас

  1. С цялото ми уважение, Вълчев е един от онези, които все пак правеха нещо. Образованието е една от най-устойчивите на реформи области. Нагледал съм се на преподаватели, които са си стоплили столчето и изпадат в тих ужас при мисълта, че нещо ще се промени. Не, промени не им трябват — нека всичко си върви по старому, ако и да не върви особено добре. То не бяха процеси, то не бяха протести, само и само да няма матури.

    И какво? Оказа се, че матурите далеч не са толкова сложни. Всеки, който е слушал поне с едното ухо, би трябвало да ги изкара. Оценките по български обаче са печално ниски. Какъв извод да си направя? Че учениците повсеместно са взели да затъпяват, или че преподавателите си вършат работата през пръсти и пишат нереалистични оценки, за да си нямат проблеми? Щом трябва, нека всички да имат четворки — или за толкова са учили, или за толкова са ги научили. Аз трябваше да зубря теми, те — да отговорят на ~50 елементарни въпроса и да направят преразказ, което не изисква особено умствено усилие.

    > Учителите… бяха виновни за невъзпитаните отрочета на мама и тате.
    Не, учителите не са виновни за това. Родителите са отговорни за възпитанието на децата си, но то не влияе пряко на умствените способности — виждал съм нагли отличници и свестни двойкаджии.

    > Бяха виновни за това, че си позволяват да искат пари за труда си.
    Първо работиш, после ти дават пари. За колкото работиш, толкова ти плащат. Разбирам изведнъж всички ученици да бяха показали блестящи резултати, ама случаят не е такъв.

    > … и успехите, и провалите на човек започват от училище
    Абсолютно вярно. Отговорността от училище да излизат грамотни хора се пада на учителите.

    Защо да жаля за такива учители? Диференцираните бюджети са правилна стъпка — в което училище преподават по-добре, правят ремонт и увеличават заплатите на по-съвестните, в което не, само правят ремонт. Старото извинение, че министерството е криво, вече не работи и на директорите не им е драго, понеже трябва да взимат решения, които вероятно ще раздразнят колегите им.

  2. Нямам никакво мнение относно това какво е направил Вълчев за образованието. Ще говоря принципно.

    На мнение съм, че когато в един сектор трябва да се правят сериозни промени и реформи, човекът, който ще ги прави НЕ ТРЯБВА да е представител на тоя сектор. Той трябва да е външен човек, умел мениджър, който да успее да се справи с натиска от долу (неговите подчинени) за спиране на реформите и запазване на статуквото.

    Защото натискът за запазване на статуквото и спиране на реформите в бюджетните публични институции е ОГРОМЕН. Бюрократите и чиновниците мразят промените и всячески ги спират. Тия, които са имали финансова изгода от статуквото (фирми, печатници и т.н.) също лобират против промените.

    Един човек от системата не може да я реформира – той е вече въвлечен в бюрократщината. Нужен е нов поглед, необременен със стари наслагвания, връзки и т.н. – само такъв човек може да се противопостави на старите муцуни и старите начини на работа.

  3. А това, че няма пък преподавателски опит няма никакво значение – той трябва да е администратор и мениджър, не учител. Управлението е една наука, не зависи особено от конкретната сфера – затова има специалност MBA и за това големите фирми често си назначават топ-мениджъри, откраднати от други отрасли. Защото подчинените трябва да знаят каква точно е работата, а мениджърът трябва да знае как да ги накара да я свършат 🙂

  4. Пепо, бе аз все си мисля, че човек би следвало да има нещо повече от обща култура в областта, в която се е захванал да работи, но разбира се, не бих могла да наложа мнението си никому.

    Маркуч, да, именно, че правеше нещо. Описах и какво точно. Забравих обаче да спомена и епичния спор за или против религиозните символи в училище. Не че е нещо маловажно, но де да му беше това проблемът на образованието.

    Та да обобщя. За четири години министерстване резултатът е матури, тук-таме униформи и дискусия върху за и против религиозните символи. Както и заебаването на обикновените училища за сметка на елитните гимназии, благодарение на диференцираното заплащане. Направо ашколсун, детсевика.

  5. Страхотен анализ, който удря по най-горещия проблем (не само в бг).
    Много лично и честно мнение на моменти, почти сърдито.

    Хареса ми:
    – опита да се потърси причина в профила на въвеждащия промените защо Такива, защо Тогава
    – мачовизма е добре описан за сфера, изключително гъсто населена с жени и техния метод на въвеждане на реформа

    Имам мнение по идеята описана по-горе – защо трябва да си външен за системата, за да можеш да режеш до кокъл. Потъването в детайли често измества фокуса.

    Липсва:
    – технологиите и кратерите в изготвяне на учебни помагала, подготовка на уроци с нови средства, ползването на библиотеки в обучението на новите учители

    Да реформираш една система от В Г Д, като прескочиш А и Б си е бомба със закъснител.

    Чакам
    – ролята на Янка Такева
    Всеки положителен/отрицателен герой си има балансиращ елемент )))

  6. Прекалено дълга статия, която не прочетох цялата, но коментарът ми засяга първата част и е идентичен с този на longanlon. Министърът е администратор, който трябва да гарантира гладката работа на поверената му сфера спрямо съществуващите разпоредби. За това трябват съвсем други качества от „експертните“.

  7. @Маркуча
    Като учителски син съм научил доста простотии, свързани с работата на учителите. Доста ужасии също. Веднъж, например, на майка ми й се беше наложило да предотврати убийство. Буквално. Неведнъж побеснели родители са й вдигали скандал, защото е направила забележка на детенцето им или защото му е попречила да смачка от бой друг ученик. И да, мама и тате разчитат на училището повече да им гледа и възпитава отрочетата, отколкото да ги научи на нещо. После, наистина не можеш да искаш качествена работа от учител, ако го третираш като чистач. Не и ако той трябва да върши работа на възпитател, преподавател, звероукротител и психолог едновременно – а това се налага в някаква степен на всеки учител в даден момент, независимо на какви ученици преподава. После, въпросът с матурите – за какво бяха те, наистина? Не заместват приемните изпити във ВУЗ-овете. За щастие мен ме подминаха, но не се знаеше до последно ще ги има ли или не. Мисля, че това е и една от причините за слабите оценки по български, макар че повечето хора, с които говорих, бяха изкарали от пет нагоре на матурата.

  8. Министърът е директор, който трябва поне от малко да има идея какво произвежда предприятието, чийто рул е хванал с две ръце. А оттам нататък има експерти, които да казват: да, Вълчев, чудесно е да се пренапише изцяло образователната програма и не, Вълчев, тъпо е да пребоядисаш всички училища в розово. Иначе не би имало пречка на чело на министерството на финансите да стои архитект, начело на министерството на икономиката да стои шлосер, а начело на министерството на културата да стои например свинепас. Това към Грегъри.

    in2h20, ролята на Янка Такева е някъде там. И би било прекрасно самата Янка Такева също да отиде Някъде Там и да не се връща повече.

    Tigermaster, като казваш за ролята на учителите, се сещам, че основното притеснение на обществото от учителската стачка беше, че нямало да има кой да им гледал децата. Мама му стара, аз бих се притеснила, че няма кой да обучава детето ми и то да завърши първи клас с азбука, усвоена на една четвърт или да стане абитуриент без почти да е влизал в час, а народът се притесняваше, че нямало кой да му гледал децата. Това е. Продължавам да твърдя, че учителската стачка беше проведена по учебника „Как не бива да се прави стачка“ и твърдя, че Янка Такева трябва да бъде уцелена от метеорит, но това не променя фактите. Стигна се дотам хората да възприемат училището като някаква занималня, в която да има къде да си оставят отрочетата, докато мама и тате не са вкъщи. Е wtf?!

  9. Няма да споря, защото ще трябва да прочета целия постинг, а той ми изглежда наистина ужасно дълъг като за петък следобяд.
    Аз харесвам Даниел Вълчев и го мисля за успешен. Мога да дам и конкретни доводи. Знам,че има още много лайна за разравяне в тази сфера, но постиженията на този министър са добри.

  10. > Неведнъж побеснели родители са й вдигали скандал,
    > защото е направила забележка на детенцето им или
    > защото му е попречила да смачка от бой друг ученик.
    > И да, мама и тате разчитат на училището повече да им
    > гледа и възпитава отрочетата, отколкото да ги научи
    > на нещо.
    Е това вече е проблем. Все пак не виждам какво е крив Вълчев за тая работа.

    > После, въпросът с матурите – за какво бяха те,
    > наистина? Не заместват приемните изпити във
    > ВУЗ-овете.
    За най-търсените специалности действително е така. За по-непопулярните вършат работа. Надявам се до 2-3 години матурите да важат във всички ВУЗ-ове и за всички специалности, както и да дават обективна оценка на знанията — шестицата да (6) навсякъде, двойката също.

  11. Не ми стига, че е петък и ме товарят с работа, ами и ти Марфа ми пускаш мухи да ти отговарям. Но по въпроса за човека ДВ:
    Абсолютно съм съгласен с Лонги, че особенно във време на промени в даден сектор обвързаността на министъра от преди това с него даже е вредна. Такъв е и примера с МО. Там по закон за министър се назначава външен за системата.
    Днешната система за финансиране в образованието – делегираните бюджети (а не дифернцирани – Маркич, диференцирано е заплащането, като то е част от делегирания бюджет), може и да има някои дребни недостатъка, но положителните неща в нея са много и това няма как да се отрече. За да се случи това определено „вина“ има и ДВ и това е факт. Крайно време беше да има общовалидни за всички критерии за финансиране на училищата. В пъти по-справедливо е едно училище да получава пари само ако има ученици в него, а не по волята на кривосъбудения кмет или общински съвет.

  12. хахах, марфе, веднага се кандидатирам за министър на външните и вътрешните работи (аз съм запален турист, но обичам и из бълхария да скитам, не само у чужбинско), също така и съм пирфектен за министър на културата (ти остави настрана мокрите сънища, ами и съм сравнително културен, д*ба мама си талянска. само дето моите мокри сънища са мъжки, ама това е незначително, сметам).

    ский са – я тургай бирите в хладилника и спретни едни гъби с ориз, щото идваме със страшна сила – треперетеее!!

    а и не мога да разбера що си разваляш лятото с простотии – дали защото ти дреме, че гореизброените нещастници оставиха едно цяло поколение с оронени във всяко едно отношение първи седем години? а може и да е заради факта, че простотията в страната ни ще продължи да се шири далеч след като сме гушнали букетите си, и то благодарение на т.нар. „образование“? а дали то не е „образувание“?

    аре да не продължавам… чей `а си сипна една бирка. апрапа – пише се „хашлак“. знам го, шото така ме беше определил професорът у университето :mrgreen:

  13. Грегъри, а какви са постиженията на този министър, все пак?

    Маркуч, Вълчев е крив за тая работа, защото позволи ресорът му да застане не на втори план, а да бъде изтикан в коридора, където да чака ред, за да влезе. Но пък беше готин пред камерите, спор няма.

    Любо, аз не съм убедена доколко е целесъобразно за шеф на МО да се назначава човек, дето и хабер си няма от О, обаче съм адски убедена, че е твърде нецелсъобразно за директор на училище да се назначава човек, чийто допир с училищата е приключил в нощта на абитуриентската му вечер. Както споменах, задължително е да има силен финансов (и не само) екип, който да го съветва и да му казва за кво има пари и за какво няма, но е още по-задължително това да е човек, който е наясно какво не му е наред на Училището като цяло и да знае от коя страна се държи лопатата, с която да почне да рине авгиевия обор. Тоест, ако беше учителствал, щеше да е наясно що за образУвание е учебната програма с прилежащите й учебници и щеше да се сети къде именно е дръжката на лопатата.

  14. Аз съм пък напълно съгласна с всичко написано, чудесен пост. Изобщо не мога да се съглася, че министърът на образованието трябва да е външен на системата – точно образователната система е толкова специфична, че ако нямаш поглед отвътре, често имаш изключително изкривена представа за – да кажем – нуждите и особеностите й. Това, че до сега никой министър не е бил преподавател, не означава, че така е правилно – като повториш една грешка сто пъти, тя става ли вярна? Или хайде, да кажем, че министърът не е помирисвал учителска катедра, но е много способен – де да знам какво, мениджър, финансист, тактик – то тогава екипът му трябва да е фрашкан със специалисти по образованието, но не от тези, дето пият кафе по инспекторатите, а такива, на които се е налагало да са страна в бойното поле, наречено класна стая.
    Държането на Вълчев по време на стачката бе пример за неадекватност. То може би бе идеално за шеф на фирма, чиито рабници имат претенции – няма значение основателни или не – като им плаща заплатите, може да си позволи да се държи арогантно и да ги изпоуволни. Само че Вълчев може и да плаща заплатите на учителите, но парите не идват от него, той не им е работодател и няма с какво да ги замени. Министърът е представител на учителите и трябва да се грижи за интересите им. Нещо не ми се стори така. Не само това, министърът е представител и на всички, имащи нещо общо с образованието, в частност – родителите, уплашени, че вместо да са си на рахат един-два часа – майките да пийнат едно кафе, а бащите да люснат една ракийка (само примерно) – ще трябва да вземат и да обърнат внимание на децата си. И не е усетиха, че този, който са си избрали и който трябва да защитава интересите им – пък било и то с бързо разрешаване на проблема и връщане на децата в забавачката, пардон, в училище – не го прави и на йота, а умело ги манипулира и насъсква срещу хора, в чиято позиция същите тези родители могат да се окажат във всеки един момент – само министърът ще се казва другояче. И като нищо пак ще бъде провъзгласен за много успешен.

  15. > делегираните бюджети, а не дифернцирани
    Вярно, делегирани, моля за извинение.

    > Вълчев е крив за тая работа, защото позволи ресорът
    > му да застане не на втори план, а да бъде изтикан в
    > коридора, където да чака ред, за да влезе.
    Не успях да разбера какво общо има това с домашното възпитание (или липсата му). Тук обаче опираме о една далеч по-широка тема от образованието и по-добре даже да не я зачекваме, че в един момент ще набъркаме и прехода, и Цеца Величкович, и борците, и [попълнете по свой избор]…

  16. Училището беше сведено до институция със статут на забавачка. Учителят беше сведен до възпитател. Образователните функции на институцията бяха изтикани някъде на последния ред за сметка на козметични промени като униформи, матури и религиозни символи. Образователна реформа НЕ БЕШЕ проведена. А прекият виновник за всичко това е човекът, комуто беше поверен споменатия ресор.

  17. Даниел Вълчев е някаква възхитителна мутация на Остап Бендер, сподобила се незнайно как със способността да оперира в политическите среди. Едно време, отдавна, в някакво сатирично (ли?) предаване по телевизията понякога се появяваше един персонаж, който се препоръчваше за „специалист по въпроси от общ характер“. Според мен този образ е прототипът на доста парвенюта-деятели както на НДСВ, така и на други политоидни формации с неясна идейна, икономическа и кадрова основа.
    На Д. Вълчев образованието никога не му е било приоритетен интерес. Ако си спомните как, когато се образуваше кабинетът на тройната коалиция, до последния момент се пречудваха точно къде да го втъкнат този универсален боец, че хем и той да е министър, хем да намалят поразиите му поне донякъде. И понеже образованието въобще е последната грижа на тукашната държава (извинявам се за нелепата употреба на последния термин), това беше идеалното място за г-н Вълчев. Хем да си се кълчи и чекне, хем много-много да не се пречка на останалите. Е, не бяха предвидили учителската стачка, ама аз нещо не забелязах да са се впечатлили нещо от нея.
    Но може би наистина министър Вълчев е най-успешният. Като почти нищо не е направил, е нанесъл относително по-малко щети от останалите министри. Знам ли?

  18. Много ми допадна статията.В нея има много верни неща даже може да се каже почти всичко.Не може да искаш от учителя чудеса след като му са отнети много права,а са му дадени страшно много задължение,които са останали от т.н. комунизъм.За сметка на това учениците са издигнати на пиедестал и не можеш да им кажеш копче.Защото им дадоха много права ,а няма кой да изпълнява ученическите си задължения.
    Що се отнася до закритите училища много от тях станаха жертва на общинските съвети ,които нямат представа за образованието в България.

  19. Хайде сега. Янка „Някъде Там“ след сблъсък с метеорит (защо ти трябва да нарушаваш космическия мир, м), а Вълчев – да се упражнява в друг сектор.
    Цъ,
    не става така.
    Персонално искам спецове с инженерна подготовка да стоят далеч от хората (в същността си, управлението има нещо общо с хората..тук някои споменават „мениджър“ равно на „пенкилер“ и МВА като „чиста администрация“. МВА е начин на мислене, а мениджър е носител на културата в този начин на мислене)

    Вълчев не е измислил нищо от промяната, дето се дискутира.

    Copy/Paste е. Делегирани бюджети, тестова система на изпитване, касичка според регистрираните ученици в една учебна година – всичко е марка ЕС.

    Но дори когато аз готвя по рецепта от някои друг влагам – щото мога – личен стил.

    Темата ти има два момента, като за мен по-интересния е профила на ДВ като агент на промяната.
    Темата за ролята на учителя днес, там ми е малко интимно и лично, щото имам близък учител. След 26 години каза „чао“ и всеки ден съжалява.

    По тази огнестрелна линия: ДВ е пич, ДВ – на кладата, винаги ще има две групи.
    Обаче смисъла на промените е – в институциите на държавата или в бизнеса – ще надживеят ли детството си, ще влязат ли в юношество. Седем от десет никога не пресичат финалната линия, щото за замислени зле.

  20. Умишлено пропуснах да спомена за стачката предишния път, но сега ми напира да кажа няколко неща относно нея, които явно малко хора знаят или са забравили:
    1. Стачката беше организирана от един човек дето сега ще е премиер от другата седмица.
    2. Янка Такева точно тогава беше на гости на дъщеря си в САЩ или там където беше по това време.
    3. В развитите страни на зает в сверата на образованието се падаха по 18-22 деца. За сравнение в нашата мила рОдина този показател беше 13 средно за страната, като на места достигаше и до 4-5 деца на зает в образованието.
    4. В резултат на недоброто положение на страната в средата на 90-те, естествено разждаемостта беше намаляла, а оттам и броя на учениците. Тази тенденция се запазва и до днес.
    5. Няколко поредни години, преди стачката, от 2003-2004 със стартирането на финансовата децентрализация на общините, МФ настоява да бъдат намалени учитяелите. Това така и не се случваше. В образованието се наливаха пари, едни хора получаваха заплати без да знаят защо, а други работеха и пак получаваха колкото неработещите.
    6. Въвеждането на делегираните бюджети беше планувано да се случи година по-късно, защото не беше направен все още анализ на няколкото „пилотни“ училища които тестваха системата. В резултат на стачката, анализа беше направен не за цяла година, а до момента на стачката. В общи линии едва ли щеше да е по-различен.

    В заключение,поне за сега, искам да каже, че изобщо не го защитавам ДВ, защото тези неща може би щяха да се случат и без него, но е факт, че ДВ е един от виновниците да се случат малко по-рано (като казвам ДВ май по-правилно е неговият екип и екипа от МФ). Сега като се замисля даже и ме дразни този човек, особенно с факта че си пробутваше любовницата пурво за зам.-министър в МРРБ, пук после като я изгониха оттам си е направи шеф на кабинета или нещо такова. Такива неща мноооого ме дразнят.

    Още едно заключение: едни отнаи-близките ми приятели са учители и директори на училища. По време на стачката се изпокарах с всичките, защото ме обвиняваха мен за лошото си положение. Аз обаче не спрях да им обяснявам, че ако не се направят съкращения и не се закрият училища, нещата няма да се оправят изобщо и те ще си получават мизерните 350-400 лева, въпреки че голяма част от техните ученици станаха наистина хора. Сега отново сме приятели и признават, че съм бил правият аз. BTW тъщата ми също е учителка. С нея не си говорехме по тази тема. 😉

  21. Любо, не си спомням ББ да е вземал каквото и да е участие в стачката. 🙂 И то го казвам без да изпитвам дори и смътни симпатии към него.

    Янка Такева си беше там през цялото време, даже се мотаеше с хартиена шапка по улиците, но после обяви гладна стачка, замина за… Бостън и остави някакви доверчиви хорица да фотосинтезират на воля. Адски удобно. Можеше поне една седмица да постои на диета, преди да прави подобни екскурзии.

    Средният брой деца на глава учител, както знаеш, е като средната температура в болницата. Тоест, в големите градове има паралелки с 30+ деца, в малките населени места верно има паралелки с около 4-5 деца. Последните училища наистина трябваше да бъдат закрити, но забележи, не всички. Просто човек би следвало да направи елементарна сметка – повишава ли се или се понижава раждаемостта в дадения район. Ако се окаже, че детските градини в местата с 4-5 деца в клас са пълни за разлика отпреди няколко години, то очевидно тези училища не би следвало да се закриват с лека ръка.

    В образованието никога не са се наливали пари, не и през последните години. Най-правилният термин е да се каже, че там се разпределяха пари. Заплати на учители, финансиране на различни приятелски авторски колективи, бълващи безобразни учебници на конвейер и т.н. Не се наляха пари в единствената област на образованието обаче – образователната реформа, която би трябвало да започне от пълно преразглеждане и пренаписване на учебния материал, който вече е буквално в батака. А после реформата трябваше да продължи с осъвременяване методиката на преподаване и въобще да тръгне по реда си.

    Делегираните бюджети като цяло са добра идея, но в нашия конкретен случай са пълен шит и аз обясних защо. Нормалното би било училищата да бъдат разделени на „елитни“ и на „реални“, да се вземе предвид с изпит ли се влиза в дадено училище или ученето там е на общо основание, да се разделят в отделни графи съответните училища и чак тогава да се пристъпи към диференцирано заплащане. А ето, че в настоящия случай средното училище в Каспичан е ощетено спрямо езиковата гимназия във Варна, защото според успеваемостта в двете учебни заведения каспичанските преподаватели не стават за чеп за зеле. Никой не се е сетил да вземе предвид факта, че госпожа Петрова от езиковата преподава на ученици, минали през ситото на конкурсния изпит, а госпожа Иванова от Каспичан трябва да преподава на пълен набор Айшета, Фатмета и тук-таме някой заблуден потенциален отличник.

    А колкото до закриването на училищата и съкращенията – да, очевидно е, че това трябва да бъде направено, макар и много внимателно, както обясних по-горе. Но трябва да бъде направено и това е положението. Ако обаче някой е решил, че това ще спести истински болезнената част, тоест самата образователна реформа, е в грешка. В частност – Вълчев. Ма той дори не започна да работи в тая насока бе! Какво не започна, той дори не погледна натам, аз искам да бил започнал.

    Равносметката от управлението му са матурите (които въобще не разбирам за какво са такъв голям повод за гордост и въобще защо са и за какво се борят), някое и друго закрито училище, някое и друго училище с униформени ученици, импозантен спор за или против религиозните символи в училище, последван от уточнението, че кръстчето на шията май не било религиозен символ, а забрадката била такова чудо, учителска стачка, нескопосана и недомислена система на делегирани бюджети и окончателно заравяне авторитета на българския учител дълбоко в земята. Говоря за учителя като институция.

    И това било най-успешният министър в кабинета… :scary:

  22. Марфа, само ще ти изброя няколко факта, пък ти прецени дали ББ има участие или не:
    1. Лидерите на стачката по случайност бяха първите приятели на Фандъкова (бивш директор на училище и зам.-кмет по образование в СО)
    2. Стачкуващите „случайно“ пристигаха с автобуси на фирма собственост на спонсор на ГЕРБ. Този спонсор утре може и да е министър на транспорта. На всичкото отгоре бяха закичени по прозорците с плакати на ББ.

    Относно срединя брой, нали се сещаш че не само в нашата рОдина има малки населени места. Така е и в другите държави, затова не мога да се съглася с аналогията която правиш със средната температура.
    Закриването на училища не се прави самоцелно. Съществува списък с така наречените „защитени училища“. Този списък се прави всяка година.

    А предложението ти да се разделят училищата на елитни и реални и след това да се оценяват, обещавам да го предложа където трябва и ако е възможно да се прилага за следващата година.

  23. Любо, възможно е това, дето го казваш за ББ и стачката, макар да си спомням, че него хич го нямаше по време на цялата пиеса. А ако Такева и Фъндъкова са си дружки… Не ми са мисли!

    За учениците ти беше този, дето обясняваше колко ученика се падат на глава учител, моля, моля! 😛 Я погледни нагоре! Затова и обясних, че това не е особено коректно, защото наистина има училища с 30+ ученика в паралелка. Най-вече в големите градове.

    А ако предложиш предложението ми (ама и повторение, а? 🙂 ), че ако и го одобрят, ще е чудесно. Щото просто така е правилно, не за друго. Ама айде да почнем и реформата накрая, а? Да не караме нещата от покрива надолу, както досега.

    • Да аз го казах за средното, но казах и че аналогията не е подходяща, с температурата. Навсякъде по света има малки и големи градове и там сигурноима места със съотношение 4-5, но средното за страната е 22, а не 13.
      Иначе, какато знаеш, аз като обещая, винаги изпълнявам.

  24. Вълчев бе най-лакомият и ненаситен министър на образованието.

    То не бяха матури и за четвъртокласниците, не бяха ламтежи за имотите на БАН…

    Гнусна история

  25. Добре е , че коментирате тези проблеми.Всеки от вас е прав по своему.Но,за да знаем наистина какви щети и неуредици нанесе този човек в сферата на образованието,трябва да сме вътре в нещата. Той беше за нас като малко дете,което сутрин става и започва да си играе на нещо , и си прави каквото му дойде на ум,защото да кажем като е бил ученик това не можал да го направи.Да си спомним за приумицата му всеки ученик да се разтоварва като хвърля стрелички по образа на учител ,който мрази,което буквално подтиква към агресия. От небивалиците ,които сътвори Даниел Вълчев доста време ще ближем рани и не знам как ще ги оправим.Просто човечецът си поигра на котка и мишка с учителите и каквото му дойдеше на ум всеки ден ,веднага го вкарваше в действие. На нас ни трябва сериозен човек ,който да стегне дисциплината отвсякъде ,учителите ще си преподават както трябва, без да са зависими от мнението на недосегаеми родители и ученици.

  26. Ще започна с една вметка, чисто техническа:
    Един учител може да преподава еднакво ефективно на 4-ма ученици, на 14 ученици и на 40 ученици. За целта обаче ще използва съвършено различни методики и подходи. Това е на теория.
    Пак на теория, 4-мата ученици от закритото високопланинско училище биха могли да бъдат обучавани дистанционно. На теория. На практика – само при условие, че въпросното високопланинско училище е в Япония.
    Винаги, когато се обсъждат проблеми на държавата и обществото ни, се започва с икономиката, транспорта, правосъдието. Стига се най-много до туризма и земеделието. Образованието? М, че то е по-хубаво от американското, а наште деца са най-умните деца на света (за доказателство се сочат трите деца олимпийци по математика и сина на едни познати, дето отиде в Америка и знае най-много в класа си).
    Когато все пак се заобсъждат проблеми на образованието, тутакси се задълбаваме в икономическите им параметри. И тук в дискусиите това се е случило.
    Смятам това за огромно недоразумяване и въртене в кръг. Смятам проблемите в образованието за най-зловещите проблеми на обществото и държавата ни, далеч надхвърлящи политическите и икономическите си измерения, а това е мое виждане, което не натрапвам на никого.
    Марфе, благодаря за този запис.
    ПП. А, да – не съм учителка.

    • Да, може и да преподава еднакво ефективно на 4, на 14 и 40, но дали е справедливо учителят преподаващ на 4 да взима като този, който преподава на 40?

      • За пари пак става дума и за заплащане?
        Обикновено най-скъпо е заплатен учител, когато преподава на 1 ученик. Това е принципът на частните уроци, индивидуалното ръководство и майсторските класове. Категории като „справедливо“ ми е трудно да обсъждам ей така.

        • Аз понеже от пари разбирам, затова за пари говоря. Да разгледаме един случай от „живия живот“ както казават в някои предавания:
          Две училища в един и същи град, едното е по в центъра на града, другото по към края. Повечето ученици ходят в „централното“, не защото е по-хубаво, даже точно обратното, а защото е по-близо и удобно. В резултат на това в „далечното“ паралелките са от по 10 ученика, а в централното с по 30. Учителката по Литература в централното училище взима 450 лева и проверява домашните и контролните и испитва 150 ученика, а в далечното също получава 450, но има 50 ученика. Дали учителката от централното училище има малко повечко работа от другата? А пък парите са същите. Дали като знае, че е все едно колко работи все получава 450, няма да почне да си върши работата през пръсти? Това е не само при учителите, а навсякъде. Дали работиш или не, получаваш Х пари. Че кой е луд да работи, като може да не работи за същите пари?

  27. Ами факт е, че колкото и пъти да се подеме приказката за реформата в образованието, се стига най-много до заплащането на учителите. Да, робовладелският строй е умрял поради неефективността си, след като най-сетне вследствие на сума ти проби и грешки се е доказало, че човек работи най-добре, когато има стимул да го прави. Верно е, че в нашето общество най-смисленият стимул са парите, щото човек с тях живее, а не с медали и похвали. Но не това е най-същественият проблем на образованието ни. Същественото е, че се преподава по остаряла методика и по безумни учебници и учебни помагала, което води до нулева ефективност. И дори от утре учителите да станат най-вископлатените хора в тая страна, резултатите ще са ако не съвсем същите, то най-много с половин идея по-добри. Просто щото ще се преподава по същата методика със същите учебници. Пък нека да въвеждаме униформи и матури, или да делегираме бюджети.

    Ами то и аз не съм учителка. Просто, де да знам, вълнувам се от темата. 🙂

    • Има учители и учители. Ако учителят няма подход и жалание да научи децата, каквато и програма да му спуснат е все едно. Аз например по Литература даже незнам как изглеждат учебниците от 6-ти клас та до края. За радост попаднах на истински учители (аз като съм си прост и неграмотен е друга тема). По математика също. Като се замисля сега, учебници не са ми трябвали в последните 4-5 години. Вярно, че аз доста отдавна вече бях ученик, но учителите от това време още преподават. Или поне повечето от тях. До преди няколко години даже си им влизах в часовете, ей така за да си припомня какво беше. Ами те преподават по същия свой начин, без учебници, без зазубряне на фрази. та мисълта ми беше – ако да си учител не ти идва от вътре, няма да има ефект.

      • Е дай да затрием тогава учебниците и методиките, че да разчитаме само на подхода на даскала. То некадърното и със злато да го обвиеш, все ще си е некадърно. Но да оправдаваме забатачването на цяла една област с „ами той ако е кадърен, за кво му е инструмент за работа“ – това дори не е и несериозно, за да му направя някакъв по-обстоен коментар.

        • Е не така сига с рогите. Исках да кажа, че са останали малко учителите. Както се казва: от всяка свирка дърво не става.

  28. Любо, те и по-малко ще стават и все по-некадърни ще бъдат. Което е пряк резултат пак на забатачването на тази област както от управленска, така и от финансова гледна точка. Просто образованието е нещо маловажно, Вълчев направи всичко, което можа, за да го омаловажи още повече и резултатът е, че в класните стаи ще нахлуват все повече хора, които са записали Педагогика, само за да имат „вишо“, понеже не са ги приели за нищо друго. Това е. Тъжно, но факт.

  29. @ Lubo: Много се надявам, че не оставям у Вас впечатлението, че се заяждам. 🙂
    Нека задам обратния въпрос – Откъде по-конкретно следва, че учителка, обучаваща 500 ученици, априори и по дифолт следва да получава повече от тази, обучаваща 100 или дори 50? Нали не говорим за производствена норма и брой завинтени гайки? Как измерваме количествено усилията и труда на един учител? И понеже обичате нагледните примери: защо според вас една учителка по пеене в Музикалното училище, която преподава на 50 деца получава по-малко от Райна Кабаиванска, която води майсторски клас на 5 деца? И защо една учителка, която „води“ пеене в общообразователно селско училище респективно „води“ 15 деца, трябва да получава по-малко от колежката си от Музикалното?
    Разбирате ли, ако не може да се приложи принципът равномерно, значи е нещо сбъркан. И е някаква комунистическа останка да смятаме всеки вид труд и работа количествено, в разни цифри.

    • Тоест, (понеже Ани е твърде възпитана, за да го каже и ще го кажа аз) делегираните бюджети са просто чаршаф, върху който някой да се празни, въздишайки по добре свършената работа. Същото е и с матурите. Ако аз съм преподававел от Луковит, на който му гори под задните части, ще обикалям и ще помагам на матуристите, че да вържем гащите. Пример, ето: http://forums.wsphere.com/index.php?showtopic=2615&view=findpost&p=289094

      Човек всъщност нищо не може да докаже. Може пък верно в Доспат да е центъра на Новото човечество. Или трябва да окачулим всички училища с камери и пр. дивотии, или да почнем да строим къщата от основите, вместо от покрива. Но аз ако съм даскал от малко забутано градче и ми пари под седалището, и седмици ще изкарам на зрелостния, щом се налага. Другият избор е да ида в София, дето да ме гледат на кръв и да ме обиждат на селянин. Ще изкарам седмиците и ще пея. Честно.

      И какво имаме? Някой си сложил фон дьо тен върху разядено от едра шарка лице и се окичил с титли, понеже голяма работа бил свършил. Ха!

  30. Няма нито един учител който да харесва Даниел Вълчев и който да смята че е направил нещо полезно. А реултатите му са ясно – на едно от последните места ме по образование на 15 годишни в Европа. В училището цари пълна анархия и корупция в следствие на диференцираните бюджети.

  31. Марфиета, благодаря за точната и вярна статия. Много политически анализатори и „познаващи“ темата журналисти могат само да ви завидят за адекватната преценка на ситуацията.

    В началото мислех да отговря на някои от коментарите, но виждам, че вече сте ме изпреварила.
    Аз мог да добавя само едно. ПИ-АР мероприятията в медиите са едно, а реалността съвсем друго. Помислете малко. Кой по-точно беше доволен от „компетентните“ действия на Д.В? Учителите? Родителите? Учениците? Преподавателите във ВУЗ/ в случай, че им е осигурено подаването на „качесвен човешки материал“? Работодателите?/Ако например могат да се доверят на дипломите, издадени от гимназии и ВУЗ. Или ако им е гарантирано , че ще имат избор между добре подготвени кандидати за работа/
    Ами той за интересите на една от тези групи да се беше погрижил,/всяка сама по себеси достатъчно многобройна/ НДСВ щеше да мине четирипроцентовта бариера. Е да, ама не!

    П. С. Марфиета, мога ли да публикувам тази статия в най- голямата общност, където се дискутират проблемите на образованието /bglog – общност „Образование“/?Всъщност, ще се радвам да се „срещнам“ и с вас там.

  32. Та какво тук от коментарите излиза, че само който не е учител одобрява Даниел Вълчев- това му признаие за успеха е от журналистите и от неговите екс-колеги в парламента. Та щом те признават успехите му за нищо несвършената работа, какво остава за другите министри. Каша и батак е образованието и реформите. А помията, която се сипе по адрес на учителите е масова. Да благодарим за това на Даниел Вълчев.

  33. Здравей, Марфа! Аз съм учител и админ на общност „Образование“. Научих за статията ти от Ани: http://bglog.net/Obrazovanie/31498

    Марфа, не за пръв път чета твоя статия и не за пръв път изпитвам огромно удоволствие от прочетеното. Тук някои отбелязват, че публикацията ти е била дълга и нямали търпение да я дочетат, а пък аз, когато приключих с четенето, мъничко съжалих, че е свършила. Ти освен че се изразяваш страхотно, точно ясно, мисълта ти тече леко, явно познаваш проблемите в образованието по-добре от висшите ни чиновници.

    С всичко казано от теб съм съгласна без никакви забележки. Благодаря ти, за съпричастността към случващото се в просветната ни сфера, без ти самата да работиш в нея.

    За мен министър Вълчев е един от най-зле представилите се образователни министри за последните двайсетина години. Напълно си права, че ако един човек е бил далече от училището и не го е виждал как функционира като институция, няма как да да проведе читави реформи.

    Реформите на Вълчев нанесоха много повече вреда, отколкото полза. И по-добре щеше да не ги бе провеждал.

    Ако не трябваше да приключвам с писането, понеже имам малко работа, щях да продължа коментара си, но засега спирам до тук.

    Доскоро!

    • Благодаря ти много 🙂 Дано ти се отвори повече време за по-дълъг коментар. Ще се радвам да обсъждаме образователните проблеми. 🙂

  34. хаха, „образо-телните“ проблеми на образУванието…

    марфе, трий го тоя коментар, очевадно не ставам за сериозна дискусия 🙂

    е, освен ако не ми цъфнеш в офиса де…

  35. ми поньделник-вторник някъде, ама първо ще минем през едни приятели в сливен, после имаме да пием бири и с едни други приятели, да водим диванериума в делфинариума, пък трябва да носим едни подаръци на трети приятели… отделно съм обещал на диванериума да ги уча да дълбаят дупки в пясъка, да плуват, да хранят паяците, да берат миди и нам си още кво. абе щи бия едно телефонче пък ще видим кое как е 🙂

  36. В държава, в която мнозинството от населението е озверяло от нищета и се чуди как да свързва двата края, кой въобще мисли и действа в името на по-качествено и достъпно образование? – Никой. А дори и тези, които се сещат за това няма кой да подкрепи…

    Без промяна на начина на мислене, оставя само интелектуалното самоубийство, което вече е и национална (а и донякъде глобална) доктрина.

    Хора, я пуснете по 30 000 – 40 000 атомни бомби над България в частност, и върху цялата Земя като цяло, и да се свършва с простотията на масите, чието самодоволство и невежество край няма.

    Не разбрахте ли досега, че само една тайно подготвяна техноутопия може да спаси човечеството от собственото му разпасано безхаберие? Тя обаче няма да се осъществи въобще поради продължаващите простотии на „народа“ и най-вече на средната и „висша“ класа.

    Земята ще е по-добре без нас, да се изселим на друга планета и да оставим тази да се възстанови по естествен път…

    Или ще пусна антраксът от бутилките…

    😀
    >:)

  37. баце, чини ми се, че ще ти е по-лесно ако се обесиш. или скочиш от покрива на хотел родина, примерно 🙂

    ти са да не земеш да се обидиш нещо, просто искам да помогна 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s