Когато вулканът изригне, как цунамито залива…

Тези дни българската блогосфера била залята от цунами, докато аз щастливо бях заета да разделям просо от пшеница и не съм разбрала за голямото събитие. Ето защо се включвам толкова късно. За пепеляшките като мен, дето очевидно са били на друга планета, нещата стоят по следния начин: кани Бедров в „Булевард „България“ Соломон Паси. Докато кандидатът за шеф на НАТО седи и чака, водещият чете извадки от български блогове и по-конкретно от блоговете на Комитата, на Марк Виниций и на Сула.

И става сложно. Защото Паси обявява, че това са простотии и то не какви да са, а неестетични простотии. Не бива така. Трябва положително да се говори. (Тук имам кратко дежа вю с участието на Симеон Сакскобургготски, но ми минава бързо). Но ето ти тебе ябълка на раздора. Защото всички хора са прави да си изказват мнението в една свободна държава. Едни написали нещо си, а друг го определил като простотия. И тези, дето са написали нещото, се чувстват засегнати, че някой е упражнил конституционното си право да си каже мнението.

Не са прави. Да, безспорно да те нарекат простак е обидно. Още по-обидно е да го направят, ако няма никакви основателни причини за подобно изявление. Така де. Слушах, слушах и преди  малко пак изслушах записа от предаването, ама така и не разбрах кое точно в цитираните от Бедров блогове е чак толкова пиперливо, та е зачервило инак калените с фреш от люти чушки и арктически студ уши на господин Паси. Но въпреки всичко обидените блогъри не са прави. Защото аз например няма да имам никакво право да се цупя, ако утре министър-председателят обяви в ефир, че съм изкудкудякала персона. Причината е, че аз лично никога не съм крила мнението си за неговата личност, което е меко казано неласкаво. Ама много меко.

Но има нещо, което ме мъчи в цялата работа. Господин Паси се възмущава от езика, с който си служели въпросните блогъри (от две-три изречения той просто няма как да добие ясна представа за изказа им), възмущава се, че има българи, които говорят неласкави неща за страната си и най-паче се терзае от липсата на естетика, струяща от писанията на същите тези хора.

Нека да си говорим сериозно. Българите в интернет сме още девствени. Ама много девствени. Дори сме с девствени пояси, за да не би някой да ни оскверни. За болшинството от нашия народ интернет е terra incognita. Хората въобще не знаят как да се държат, когато „влязат в компютъра“ и резултатът е някаква форма на криворазбрана цивилизация. Гушват анонимността като щит и стават неуязвими. А тя, анонимността, е дар Божи, който позволява и на най-изтънчения интелектуалец да яхне метлата и да се превърне в нещо, с което самия „професор“ Вучков би се гордял. Или би оплюл. Често двете неща са тъждествени. Крайният резултат се проявява под формата на особено голяма концентрация на тролове, на вулгарни и/или неграмотни писания, на персонални обиди и какво ли още не.

Но не интернетът е проблем. Простотията в него е следствие и произтича от другаде.

Проблемът е друг и той е много по-сериозен. Можем да си говорим за икономически фактори и за влиянието им върху обществото и масовото съзнание колкото си щем. Истината обаче е в това, че просташкият сленг и турбо-фолкът ни заливат подобно на цунами, обливащо равнинен  плаж след вулканично изригване. Има хора, които твърдят, че тази вълна започна с показването в централната новинарска емисия по Канал 1 как чеченец обезглавява пленен руски войник. Не знам, може би са прави.

Аз лично смятам, че това започна в много ранните деветдесет години на миналия век, когато по вестникарските сергии най-отпред бяха изложени вестници като „Чук-чук“, където на снимка, заемаща цяла страница, можеше да се надникне чак до сливиците на сниманата жена, само че гледано от долната й част. После вълната на пошлостта плавно преля в централните печатни издания, телевиознните предавания и естествено, когато у нас пристъпи и интернетът, тя се разплиска и в него. Напълно нормално и абсолютно неизбежно. Тоест, не може човек да очаква, че във вестник от ранга на „Стандарт“ ще публикуват взривен човек, бащата на който стои в шок и държи парче от стомаха му, а в блоговете и във форумите хората ще обсъждат най-новата постановка на „Бохеми“ в „Метрополитън опера“. По-лошото е, че хората, които изобщо биха могли да обсъждат „Бохеми“, намаляват застрашително.

Не може човек да очаква, че докато в ефир се излъчват призиви за саморазправа, понеже не знам кой си бил казал не знам какво си срещу не знам кого си, в интернет блогърите ще пишат за лебедите в парка.

Не може някой да иска от мен да слаломирам между паркирали неправилно идиоти и такива, които имат за цел в живота си да ме сгазят, докато аз прескачам дупки все едно играя на дама, докато работя буквално на четири места, за да мога да си позволя някакъв подсредноевропейски стандарт, междувременно да седна и да обсъждам последните тенденции в магическия реализъм и неговите най-нови представители.

Та такива ми ти работи. Аз лично не съм обидена на Соломон Паси. Той мисли Сула за простак, аз мисля, че по-голямата част от съставляващите Тройната коалиция са не само прости, ами са дори престъпно прости, тъй че танто за кукуригу, да ме прости министърът ако ме чете, че му нарушавам естетиката. Имал човекът трибуна, възползвал се. Защо не?!

Пък аз действително ще се заема и ще публикувам някои по-емблематични нашенски шедьоври от вестникарския фронт. Както се казва, to be continued…