Когато вулканът изригне, как цунамито залива…

Тези дни българската блогосфера била залята от цунами, докато аз щастливо бях заета да разделям просо от пшеница и не съм разбрала за голямото събитие. Ето защо се включвам толкова късно. За пепеляшките като мен, дето очевидно са били на друга планета, нещата стоят по следния начин: кани Бедров в „Булевард „България“ Соломон Паси. Докато кандидатът за шеф на НАТО седи и чака, водещият чете извадки от български блогове и по-конкретно от блоговете на Комитата, на Марк Виниций и на Сула.

И става сложно. Защото Паси обявява, че това са простотии и то не какви да са, а неестетични простотии. Не бива така. Трябва положително да се говори. (Тук имам кратко дежа вю с участието на Симеон Сакскобургготски, но ми минава бързо). Но ето ти тебе ябълка на раздора. Защото всички хора са прави да си изказват мнението в една свободна държава. Едни написали нещо си, а друг го определил като простотия. И тези, дето са написали нещото, се чувстват засегнати, че някой е упражнил конституционното си право да си каже мнението.

Не са прави. Да, безспорно да те нарекат простак е обидно. Още по-обидно е да го направят, ако няма никакви основателни причини за подобно изявление. Така де. Слушах, слушах и преди  малко пак изслушах записа от предаването, ама така и не разбрах кое точно в цитираните от Бедров блогове е чак толкова пиперливо, та е зачервило инак калените с фреш от люти чушки и арктически студ уши на господин Паси. Но въпреки всичко обидените блогъри не са прави. Защото аз например няма да имам никакво право да се цупя, ако утре министър-председателят обяви в ефир, че съм изкудкудякала персона. Причината е, че аз лично никога не съм крила мнението си за неговата личност, което е меко казано неласкаво. Ама много меко.

Но има нещо, което ме мъчи в цялата работа. Господин Паси се възмущава от езика, с който си служели въпросните блогъри (от две-три изречения той просто няма как да добие ясна представа за изказа им), възмущава се, че има българи, които говорят неласкави неща за страната си и най-паче се терзае от липсата на естетика, струяща от писанията на същите тези хора.

Нека да си говорим сериозно. Българите в интернет сме още девствени. Ама много девствени. Дори сме с девствени пояси, за да не би някой да ни оскверни. За болшинството от нашия народ интернет е terra incognita. Хората въобще не знаят как да се държат, когато „влязат в компютъра“ и резултатът е някаква форма на криворазбрана цивилизация. Гушват анонимността като щит и стават неуязвими. А тя, анонимността, е дар Божи, който позволява и на най-изтънчения интелектуалец да яхне метлата и да се превърне в нещо, с което самия „професор“ Вучков би се гордял. Или би оплюл. Често двете неща са тъждествени. Крайният резултат се проявява под формата на особено голяма концентрация на тролове, на вулгарни и/или неграмотни писания, на персонални обиди и какво ли още не.

Но не интернетът е проблем. Простотията в него е следствие и произтича от другаде.

Проблемът е друг и той е много по-сериозен. Можем да си говорим за икономически фактори и за влиянието им върху обществото и масовото съзнание колкото си щем. Истината обаче е в това, че просташкият сленг и турбо-фолкът ни заливат подобно на цунами, обливащо равнинен  плаж след вулканично изригване. Има хора, които твърдят, че тази вълна започна с показването в централната новинарска емисия по Канал 1 как чеченец обезглавява пленен руски войник. Не знам, може би са прави.

Аз лично смятам, че това започна в много ранните деветдесет години на миналия век, когато по вестникарските сергии най-отпред бяха изложени вестници като „Чук-чук“, където на снимка, заемаща цяла страница, можеше да се надникне чак до сливиците на сниманата жена, само че гледано от долната й част. После вълната на пошлостта плавно преля в централните печатни издания, телевиознните предавания и естествено, когато у нас пристъпи и интернетът, тя се разплиска и в него. Напълно нормално и абсолютно неизбежно. Тоест, не може човек да очаква, че във вестник от ранга на „Стандарт“ ще публикуват взривен човек, бащата на който стои в шок и държи парче от стомаха му, а в блоговете и във форумите хората ще обсъждат най-новата постановка на „Бохеми“ в „Метрополитън опера“. По-лошото е, че хората, които изобщо биха могли да обсъждат „Бохеми“, намаляват застрашително.

Не може човек да очаква, че докато в ефир се излъчват призиви за саморазправа, понеже не знам кой си бил казал не знам какво си срещу не знам кого си, в интернет блогърите ще пишат за лебедите в парка.

Не може някой да иска от мен да слаломирам между паркирали неправилно идиоти и такива, които имат за цел в живота си да ме сгазят, докато аз прескачам дупки все едно играя на дама, докато работя буквално на четири места, за да мога да си позволя някакъв подсредноевропейски стандарт, междувременно да седна и да обсъждам последните тенденции в магическия реализъм и неговите най-нови представители.

Та такива ми ти работи. Аз лично не съм обидена на Соломон Паси. Той мисли Сула за простак, аз мисля, че по-голямата част от съставляващите Тройната коалиция са не само прости, ами са дори престъпно прости, тъй че танто за кукуригу, да ме прости министърът ако ме чете, че му нарушавам естетиката. Имал човекът трибуна, възползвал се. Защо не?!

Пък аз действително ще се заема и ще публикувам някои по-емблематични нашенски шедьоври от вестникарския фронт. Както се казва, to be continued…

Advertisements

15 thoughts on “Когато вулканът изригне, как цунамито залива…

  1. много спорове са водени по въпроса, но общо взето във всички цивилизовани страни законодателите са стигнали до извода, че правото на някой да показва сливиците на жена от която перспектива намери за добре е неизменно следствие от правото на свобода на словото.

    социалистите тая свобода на словото не я тачеха много, затова много хора у нас са като расли в саксия относно това, което имат да кажат и покажат другите. Паси е типичен пример, а и твоят текст показва една носталгия по доброто старо време, в което никой не си показваше сливиците, а по първа програма показваха само одобрени от художествен и партиен колектив предавания и филми 🙂

  2. Пепо, хайде сега. И ти не си расъл в саксия, ходил си по света (нали? Басирам се, че да!) и знаеш, че човек съвсем свободно и спокойно може да си купи дай-хард-порно вестник/списание/филм, само че от определено място. Също така много добре знаеш, че същите тези вестници/списания не лежат най-отпред на вестникарските сергии редом до обикновените издания с политическа или някаква друга там насоченост.

    Аз лично смятам порното за изконно човешко право, така да се каже, и не виждам абсолютно нищо лошо в него. И аз съм човек, и аз съм гледала туй-онуй. Така де, нормално. И въобще, сега закво ме караш да го пиша това? На бас, че си наясно какво искам да кажа и само ме дразниш! Ти например откога взе да харесваш Милен Цветков например? М? Щото аз за ей това говоря, ако ма разбираш начи! 👿

    • Стига, бре, хора! Само я хвалите.
      Страхувам се, че ще изпадне в лениво очакване на възхвали, превъзнасания, божествено преклонение 😛 и… ще вземе да спре да пише.
      Не виждате ли, че то почва да пуска филизи. Ей, го на! Първата стъпка вече е налице. Прави си устата 🙂 за евродепутат. Иска да се нареди сред богоизбраните, а оттам апетита идва с яденето. Ще й се прииска да остане само бого- , претрансформирано в богиня. И ще се почнат едни искания да й поднасяме и плетем венци със свежи пролетни цветя, 😉 плодове и зеленчуци да полагаме на блог – олтара й, да пеем дитирамби в нейна чест 😀 и прочие.
      Дръжте я земна с приятелска и градивна критика, а не я правете неземна! :mrgreen: Иначе я отървахме…

  3. Паси не е добре с глават, ако съветва да пишем сачо за хубави неща;-)

    Но ако трябва да сме честни, нарочно пуснах на запис предаването, да чуя какви простотии и неценцурни изрази се леят от 4-те блог-извадки (btw, пропуснала си Пейо;). Е, не чух нищо особено. Съвсем нормални публикации. Едно типично издание на „Биг Брадър“ и „Music Idol“, в сравнение с тези 4 кратки извадки от 4 български блога, е нещо като хардкор порно 21+… 😀

    И дори не се шегувам.

    Значи, простотия от екрана, дегизирана като „шоу“, може, а? А някой да напише личното си, обосновано мнение, срещу това, например, МВР да може да го подслушва и следи 100% свободно и 100% без контрол, това вече не може, неестетично било?? Аман…

    Не са добре с главата някои политици у нас, това е истината…

  4. За съжаление, всичко това е световен феномен. Почвам да си мисля, че дори и предавания като „Голямото четене“, въпреки всичките си недомислици, са за предпочитане, защото поне хората четат, дори и да е „Под игото“. Но в крайна сметка, това което се случва е просто отражения на по-голямата част от хората живеещи в тази страна. Винаги ми е било много смешно, когато някои „експерти“ твърдят, че след като медиите заливали народа с простотия, той естествено щял да изпростява.

    Съжалявам, но истината е обратната – медиите просто искат да станат масови, и това е състоянието на масите, колкото и да не ни харесва. Както и политиците са отражение на средностатическия жител на тази страна, такива са и медиите. Тъжно, но факт. И въпреки че преди 1990-та държавата се опитваше да наложи някаква култура, колкото и да беше цензурирана, фактите пак говорят – на концерта на Лепа Брена в София се изсипаха повече хора доброволно, отколкото на което и да е културно мероприятие.

    В заключение, може би най-доброто в случая е просто да подарим телевизора си на някой, който поне ще изпита някакво удоволствие от това, което върви по ефира (или няма да му пука особено) …

  5. Играта е равнопоставена.

    Паси обижда хора, те се обиждат, но те са много и се индексират в googlе, там са на своя територия. И понеже всички не искат да говорят с Паси или да отидат на митинг, за да не ги бият, си модифицират блоговете по отношение на търсачката.

    Паси обаче като „правоимащ“ се докопва до ефир – изнася битката в областта на естетиката и на „своя“ територия – монолога.

    Как се казваха преди 10 ноември 1989 отделите, които се занимаваха с естетическата стойност на предаванията и тяхното съдържание? Защо ги няма те в телевизията на Бедров ? Лошо! За Бедров вероятно.

    Добре, че в google няма индексиране за сайтове на бивши министри. И на предаванията по телевизията.

  6. Pingback: Четено в блоговете през седмицата | Пост-скриптум инфо

  7. Играта според мен не е равнопоставена.

    Паси не просто обяви някои блогове, които пишат за управленските идиотизми, за „простотии“ – това наистина би било негово лично мнение. Той призова такива неща да не се излъчват по медиите, и „понатисна“ леко водещия. А това вече е опит за цензура, правен от позицията на свързан с властта политик. Има разлика.

  8. @Григор – Точно това видях и аз в опит да се „извият ръцете“ на Бедров в интервюто.

    И затова нарекох Паси „правоимащ“ – какъв е той, че да манипулира съдържанието на медия.

    А на опита за цензура – търсачката на Google още работи с неприятна за Г-на Паси асоциация, а предаването ще се забрави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s