Новото лице на жълтото

Не е особено уместно човек да прави някои неща. Тоест, ако във врата ти дишат срокове, други те причакват зад вратата, а трети направо точат ножа, разумният човек не би следвало да прави като мен. А ето аз какво ще направя: ще оставя сроковете да си дишат и да ме чакат, пък аз ще понапиша туй-онуй. Секунда, да си взема едно кафе…

Ето ме.

От известно време в мен се зароди идеята да понапиша едно – друго относно все по-просташкия сленг, който все по-сериозно разширява границите на жълтата преса и упорито анексира територии, в които той е толкова на място, колкото насред парка на Бъкингамския дворец би бил на място столичния „Факултето“. Примерно, да вземем „Стандарт“. Допреди няколко години беше относително добре и грамотно списван вестник, а сега има моменти, когато човек може да си помисли, че пиян труженик на „Папарак“ е решил да поупражнява словоблудството си.

Но днес няма да пиша за „Стандарт“. Ще го оставя за друг път. Вместо това ще разгледам явлението, наречено вестник „Уикенд“.

При първия си сблъсък с него всеки непредубеден човек ще се убеди тутакси, че просто се е натъкнал на поредния жълт парцал. На втори поглед или по-скоро прочит, той вече няма да е предубеден, а ще е убеден. Е и? Поредната звезда на българския „журналистически“ небосклон, само дето има по-шарени картинки от „Шок“ да кажем. Ето, Гена Трайкова разбила сърцето на Венелин Петков, Радина Червенкова говорела с мъртвия си баща, Симеон попрекалил с виаграта, не знам кой направил бебе на не знам коя… Културни и обществено значими новини, нали така?

Странното е, че в този  жълтеникав парцал с цветни картинки, се изявява някакъв самообявен каймак на българския културен елит. Всъщност, аз напълно допускам съществуването на лица, които могат да се причислят към категорията на културния елит на нацията ни и предполагам, че човек лесно може да ги разпознае. Да кажем, че след пряк или косвен сблъсък с тях не се чувства така, както вероятно би се почувствал, ако по незнайни причини се е въргалял в заразени със сифилис чаршафи. А и тези хора едва ли се изявяват на полето на парцалистиката. А бе всякакви ги има, не е толкова важно.

Причината да пиша тези възхвални слова се крие в това, че обичам да гледам „Господари на ефира“ и така попаднах на част от някакво торнадо с участието на Венета Райкова и… Люба Кулезич. А това, което наистина ме потресе, беше че Кулезич почти без да се умори надмина Райкова по просташко поведение в ефир. И понеже се заинтригувах от порнографската сценка, на която попаднах, разбрах, че госпожа Кулезич, която иначе е прилежен анализатор на най-разнообразни високо културни прояви, е решила да громи все по-заливащата ни простащина с методите на още по-голямата простотия.

Изключително странно, според мен. Както аз виждам нещата, когато човек громи простотията със средствата на по-голямата простотия, която спокойно може да влезе в редиците на вулгарното, единственото, на което можем да се надяваме при победа, е вулгарното да победи просташкото.

В момента наистина ме е яд. Яд ме е, защото вместо със статията ми, посветена на достойнствата на Мара Отварачката, която успя да отврати повече хора от чалгата, отколкото цял отбор професорвучковци някога би успял за цял еон време, ще се наложи да занимая уважаемата аудитория с лицето, списващо в елитния вестник „Уикенд“ под още по-елитния псевдоним „Лора Кварц“. Не, дамата не е холандска емигрантка, която след дълъг трудов стаж на уличката на червените фенери е дошла да кара старините си в България. Лора Кварц и Люба Кулезич, оказва се, са едно и също лице. С едната си ръка, образно казано, тя съветва хората кой филм да гледат, щото бил с не знам каква си културна стойност, а с другата се подвизава на фронт, от чийто трудове тя със сигурност би сбърчила носле в ефир и би се възмутила с нескрита погнуса.

Понеже от началото на „Мusic Idol 3“ редовно следя форума на предаването, попаднах на тема, благодарение на която не можах да не се възхитя на прозрението, озарило мадам Кварц в някое особено тежко пролетно утро. Вероятно това става в момента, в който уважаемата културна анализаторка установява, че водата е спряла, а аспиринът й подло е свършил. Което като нищо се оказва причина за доста лошо настроение, което обаче води до определено вдъхновение, родило доста поучителна и извънредно културно списана статия.

Гледам снимката и си мисля. Кое е по-неприятно от умишлено хипертрофираните устни на Мара? Отговорът е прост като заглавието: описанието, което мадам Ку… Мадам Кварц, извинете, толкова находчиво им прави. Гледам самата статия и се опитвам да сравня кое е по-просташко – поведението на Мара или писанието на едно от, примерно казано, културните лица на България? Кое е по-скандално? Клипът „Сама го мога“ или творението под заглавието „Устата на Мара Отварачката е като вагина“?

Личното ми мнение е, че мадам Кварц печели двубоя доста убедително. Поздравления. Любопитно ми е само, ако мадам Кварц направи същата физиономия като тази на снимката, нейната уста на какво ще прилича.

Факт е, че Мара Отварачката е явление, което заслужава подробен анализ и ще си го получи скоро. Факт е, че присъствието й в жури, оценяващо таланта на млади пеещи хора, е абсолютна подигравка към младежите. Факт е също, че форматът „Мюзик Айдъл“ започна да прилича на резултат от генетичен експеримент, кръстосал „Искрено и лично“ със „Страх“ и известно количесто гени от „Биг Брадър“ за по-добър вкус.

Също така е факт, че ако телевизия „СКАТ“, която е ефирния вариант на вестник „Уикенд“, реши да си върне аудиторията, загубена след свалянето на Албена Вулева от ефир, винаги може да се обърне към Кулезич – Кварц. Руса е. Лицеприятна е точно колкото и госпожица Вулева. Има подобен на предшественичката си тембър, който Мара, в качеството си на специалист, би описала като „отрицателна бленда“ вероятно. И най-важното – усвоила е до най-малките подробности специфичната терминология, която толкова дълго време държа Албена Вулева на екран. Само да не вземе да се подхлъзне по и без туй доста наклонената плоскост, и да се приземи на скамейката за гола фотосесия в „Плейбой“. В достатъчно стресови времена живеем и няма нужда подобно нещо да се причинява на българския мъж.