Приказка за лека нощ

Ненавистта ми към човечеството като цяло започва да става все по-неистова и съм застрашително близо до границата, която, ако не дай, Боже, я премина, ще вляза в графата „особено опасен сериен убиец“.

Имах ужасно тежка седмица, която продължи до събота включително. Снощи си лягам с идеята, че поне ако не друго, ще се наспа. Щото и за сега си имам достатъчно работа, ама поне да съм се наспала. И в четири и половина звъни телефонът.

Първо не мога да се светна на кой свят съм. После мина време, докато установя ко звъни, вкъщи ли звъни, кола ли свири, сънувам ли, халюцинирам ли, що ли. Накрая все пак стигнах до верния извод и си изкарах акъла. Хукнах да вдигам слушалката, чудейки се  по пътя кой може да е умрял и задъхано викам „ало“. Насреща ми непознат мъжки глас.
„Извинете, къде се намирате в момента?“



Не му казах къде да си го завре, така че не само в момента, но и изобщо да не си го намери. Вместо това го попитах:
„Вие нормален ли сте?“
Че и на „ви“. Това учтивите маниери веднъж като ти се набият в главата…
Следва дружески смях и отговор:
„Ахахаха 🙂 (направо му видях усмивката и ми се прищя да я залея с киселина). Защо?“
Не обясних защо, просто затворих телефона и го изключих.
Не заспах повече, толкова се стреснах. А в момента просто… Така.

P.S.
Ако някой предложи прокарването на рестриктивен закон, ограничаващ ползването на телекомуникационни и други технологични средства от идиоти, има моя глас.

Advertisements

9 thoughts on “Приказка за лека нощ

  1. е, като бяхме малки много се кефехме да звъним на произволни номера от указателя и да питаме „извинете, градкият кенеф ли е? може ли да говоря с управителя?“ 🙂

  2. Не номерът беше да звъннеш и да кажеш: Ало, Иван там ли е? и след десетина минути да се обадиш пак и да кажеш „Ало, Иван съм, някой да ме е търсил?“ 🙂

  3. Да де, ама го надраснах някъде мисля в пети клас. Освен това не бях толкова луда, че да правя номера в четири и половина по нощите. Аз ко, да не съм караконджул нещо?!

  4. Ами като решиш да спиш изключваш всички източници на шум – телефон,звънец,минираш спалнята и лягаш и откъртваш.Нормалните хора вечер не звънят без основателна причина.Като решиш да нарамиш раницата с амуниции и автомата пусни едно съобщение 😉 Даммм, очертава се инересна нова седмица…..

  5. Хубаво, а ако някой „не-нормален“ твой близък приятел има нужда спешн от твоята помощ какво правиш, а? Ти може и да си толкова голям непокист, че да спиш, докато някой твой роднина от първа линия умира, но аз не бих искал това да се случва поради нелепата причина, че телефонът ми е изключен заради някакви дебили. И аз мразя копелета и честно ви казвам, ако имаше начин да ги убивам безнаказано, замо защото са такива – щях да го правя, също както правя и с лебарките.

  6. Аз и да не са ме събудили побеснявам на такива шеги. И обикновено оставям линията отворена. Жалко че с мобилките – не става.

    И от мене глас за подобен закон.

  7. @Жоро,приятелите ми знаят домашния телефон и като не отговарям на мобилния звънят в къщи и знаят,че със сигурност ще отговоря.А и като имам нужда от здрав сън не отивам да спя на ливадата а съм си у дома, така че съм откриваем много лесно 😉 И да не се заблуждаваме – когато човек има нужда от спешна помощ не звъни само на един роднина/приятел а на много повече.

  8. Гадост! Но се случва отвреме навреме, не се коси, просто си изключвай телефона, аз го развих този навик, когато пътувах постоянно и спях когато можех.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s