Преди да запретна ръкави

След като пих едно кафе, прочетох си пощата и си оспамих блога, ща не ща ще трябва да почна да работя. Няма как. Не че искам, ма се налага. Да не говоря, че имам работа за целия китайски народ, да ме простите за клишето, която съм решила да отхвърля и ще отхвърля днес. Напук! 🙂

Просто искам да споделя един феномен, който и друг път съм забелязвала, но сега някак по-силно ми се наби на очи. Първо да кажа, че блогът ми, макар да е доста посещаван (така поне твърди статистиката), все пак не е сред най-посещаваните и големи нашенски блогове. Чете се от определени хора, които понякога коментират или моите писания, или се коментират един друг. Напълно  нормално. Понякога идват и нови хора, които също тъй понякога остават, а друг път – не. Дотук – нищо необичайно.

Това, което ме обърква, е феноменът, за който споменах в предходния абзац. Сега ще обясня. Блогът ми няма ясна насоченост. Чели сте и рецепти в него, и стихове, и политическите ми пенявения, и депресарските ми излияния, и какво ли не. Обикновено все се намира кой да коментира. Хората идват с ясни никове, често пъти с линкове към своите собствени блогове, обикновено си публикуват и имейлите, а бе, културна работа. Но има случаи, като оня там малко по-надолу, с политическата (не)коректност, които са озадачаващи. Току се появят някакви странни лица, наречени „кьо“, „азъ“, „дсдв“ или каквито там още букви са нацелили по клавиатурата,  разни доста анонимни никове с измислени имейли и линкове от типа http:// или нещо подобно, които неясно защо почват да скубят коси и да ме поучават кво да пиша и как да го пиша в блога си. Което е най-малкото странно, още повече, когато се касае за поток на мисълта без каквито и да е претенции.

Разбира се, има го и Дагърстаб, който макар да ме смята за патка, въобще не може може да бъде наречен анонимен. Пък и тъй като аз не отговарям на две от трите условия за принадлежност към семейството на въпросната птица, може би не трябва да го взимам навътре. Пояснявам. Плувам като ютия, а не като Anas platyrhynchos, а и на външен вид дори при лошо осветление не го докарвам на Anas platyrhynchos. Така че може би още има надежда за мен.

Та озадачават ме коментарите. На „йсд“-тата. Признавам. Ма що си го написала. Ма какво си искала да кажеш и защо не е обяснено под линия. Ама то нищо ново не е казано. Ама това, ама онова…

Не знаех, че имало списък с определните неща, дето трябвало да казвам, както и упътване как точно да ги казвам, но вчера за сетен път научих. Утехата ми е, че според както учи опитът ми, разните „трсд“-та, „гха“-та и пр. ще изчезнат до някоя следваща статия, която незнайно защо и с какво точно ще ги накара да се материализират отново.

Просто ми е чудно, вие имате ли подобни проблеми в собствените си блогове? Тоест периодични и внезапни нашествия от анонимници, току изчезващи в небитието?

Advertisements

19 thoughts on “Преди да запретна ръкави

  1. Ко ти пука, сетваш го на review all comments before publishing и толкоз. Случвало ми се е един или два пъти, и все неподготвени се изказват. А причината е, че в поста си си ползвала нещо, което е „hot“ в мометна в някоя (трудно ще се сетиш коя) търсачка и те нацелват в пристъп на яростно кликане (сигурно си има име този синдром, изразяващ се в нацъкване на всичките 10 първи резултата от търсенето в нови табове и преглеждането им един по един). После решават да дадат мнението си, ей така, от гражданска отговорност, да допринесат и те за благото на родната блогосфера.
    При мен се случи, когато писах за филма August rush (на мен ми хареса и бях го споделил след което един билюк (крачета) се изредиха да ми кажат, че филмът е тъп. Що ми го казваха, не знам, нали все пак вече го бях гледал… Може би за да не създавам смут с недостоверна информация).
    Та така, за случайните коментиращи…

  2. А бе, как да ти кажа, нещо не ми се ще да пускам коментарите след проверка. Все пак подобни случаи са общо взето рецидиви, а пък да не кажа, че ми се струва непочтено спрямо „нормалните“ коментиращи. Радващото е, че това поне засега са наистина спорадични прояви. Но наистина ми стана чудно. Така де, не е като да не знам, че не съм написала Егати и Прозрението, Което ще Промени Света™, що наистина държат да ми обяснят, че не, това не е Прозрението, Което… Доста странно. 😐

  3. Мда. От време на време се намира по някой „ПОчитател“, но аз не толерирам лошото поведение под никаква форма. Още повече когато съм домакин, па макар и символичен. Трия без обяснения – не съм длъжен никому.
    Не си го слагай на сърцето.

  4. Не съм си го сложила бе 🙂 А и нямам нищо против недоволни, несъгласни и спорещи. Нека има. Просто се озадачих. Така де, нищо и никаква статия без претенции, пък после опашка от някви от четвъртия километър ли беше, ко беше, кфсд-та и пр. Но явно Петър е прав 🙂

    А, междувременно още едно „гфхсл“ се появи, но попадна директно в спама 🙂 Мисля да не го вадя оттам 🙂

  5. Да не ти пука.Последните няколко седмици чета твоя и още няколко други блога.Кеф ми прави сутрин с кафето да прочета нещо непринудено(е и да изкоментирам) а не задълбочен анализ на някаква тематика.Така че споко – винаги има мърморещи и недоволни.

  6. Марфе, ти казваш: „Блогът ми няма ясна насоченост.“ А пък аз мисля, че има. Това е блогът на и за Марфа. На мен ми е приятно да идвам в твоя блог и всеки път да се убеждавам, че тъдява има и нормални хора. За което всеки път те благославям – че ми се показваш и споделяш с мен. И ако понякога се дърлям тука, то е за да те подбудя да доразвиеш някоя от тезите си. И когато лятоска изчезна, много ми липсваше.

    А пък тези „щщд“, които дращят чудеса под твоите постове – ами те, мисля, са интернетският аналог на идиотите, които дращят чудеса по стените. Просто не могат да понасят чистичка гладка повърхност. А напоследък стигам до заключение, че освен тях има и такива, които направо пощуряват, като се натъкнат на нещо красиво и бързат тутакси да го замръчкат (оспамят).

  7. Как така „плувам като ютия“? Това ако е истина, е срамота. Да не живееш на морето, щеше да е ОК, ама … Това все едно като съм израстнал по планините да не мога да карам ски. Момичееее, стегни се 😉

  8. Божо, няма да ги пускам. Съдържат неприлични думички 😛 Но много ви благодаря на двамата със Светлето, трогнахте ме, честно! 😳

    Любо, в интерес на истината нещата стоят дори по-зле. Плувам дори по-зле от средната ютия 😳 Само че преувеличих, за да не се излагам… Съвсем. Ама ей на, че сега си признах. Море, не море, това е. Виж, с дюшек по ме бива, обаче признавам, че не е същото 😆

  9. То с дюшек и баба ми се пуска на плажа на МВР-то на Константин и Елена. Толко ли няма кой да те научи? Е кмета е парче плувец. Няколко етажа по-горе. Другия път като идвам обещавам да дойда аз при него и да му кажа че си закъсала и откъм плуване, а не да ми идват на крака емисари като съм в околностите.

  10. Хех, Любо, аз съм родена и израсла високо в планината, ама хич не мога да карам ски – въпреки че не малко хора положиха огромни усилия да ме научат. Но плувам много по-добре, отколкото ходя (всъщност, ходя доста зле, де). Когато се разболях тежко и съвсем престанах да мога да ходя, докторите се видяха в чудо как да ме научат отново. Докато един от тях не се сети да ме занесат в басейна, където се оказа, че си плувам без проблеми. И така проходих пак – плувайки. 🙂

  11. Светла(една от всичките), признавам, че и майка ми бяга далече от ските, а и имам една колежка от едно чудесно смолянско село, дето също бяга от ските. Иначе удоволствието от плуването и карането на ски е страхотно. Общото е, че и в двата случая като приключиш си мокър. 😆

  12. Аз. Не. Мога. Да. Плувам. Житейски факт. Мъчели са се да ме научат, не става. Не се получава. Тва е положението. Мога да се плацикам на плиткото обаче. Само дотам. 😳 Не е въпрос до желаещи да ме научат, просто явно, че при мен раотата ни стаа, както се казва 🙂

  13. Марфе, споко, и аз плувам като ютия, а напоследък – като английска брадва. На всичко отгоре живея с инструктор по плуване и скокове във вода. Качих се на ски късно, някъде на 25-26, но сега си карам кат змей, а плувецът не ще и да чуе за ски“))) Такъв е живота.

    Що се отнася до блога ти – знаеш, че случайно попаднах на него, но сега си ми в списъка „любими“ и май точно за това, защото пишеш по какви ли не теми. „Тематичните“ блогове понякога досаждат с липсата на разнообразие. Моят, дето го държим с брата, изобщо не беше замислен като блог, а като склад за разни материали. Точно те са посещаваните, а в рубриката „Лично мнение“ почти няма посещения. Свиркай си, нали все пак за собствен кеф го правиш? Иначе тролове винаги ще има. Хубавото е, че както се появяват, така и изчезват.

  14. Драга Марфа, жалкичко е да си направиш правилца за да те славославят 5 приятели. Дори да са и повече. Не, че ще има значение за теб, но да знаеш, друг път не се захващай с теми, които интересуват хората, за да ги неглежираш. Ами приказвайте си за ромчета и домашни любимци, то си е естествено, но не се бъркайте в национални теми с клакьори, без право на отговор. Айде сбогом! и пак-жалкичко е.

  15. Би ли спряла да тролиш, моля? Отговорих ти възможно най-учтиво и твърде възпитано, нещо, което твоята персона определено не заслужава. От отсрещаната страна получавам… Не знам какво. Но то всъщност комуникацията с трол не би могла да доведе до нищо позитивно. Обикновено в такива случаи човек само си хаби нервите, пък аз нямам намерение да се включа в подобно начинание.

    Не знам какви правилца си чела, но моите си правилца са съвсем прости за спазване дори и за теб.

    1. Пиши на кирилица
    2. Не обиждай
    3. Не троли

    Това може да се обобщи като „добро възпитание“. Да, ама моят блог не е забавачка.

    Бъди щастлива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s