Политически (не)коректно

Много моля, ако не се чувствате расисти, не четете надолу. Рискувате тежки психически увреждания. 😎

Котката родила пет котенца. Едното било беличко, другото – рижо, а трите били афроамериканчета.

Нещо подобно бях чела навремето в не помня кой руски сайт, като резултат от някакъв он-лайн превод. Забавно.

По-забавното е, че както си четях „Здрач“, докато по телевизията даваха поредния епизод на CSI, (по Нова телевизия това), се присетих за въпросната смешка. Ама наистина връзка няма, заклевам се! Значи, в „Здрач“ Бела точно седеше на някакво паднало дърво, и се тюхкаше  по Едуард, докато в CSI (онова с Хорейшо визирам) един пич пропадна в дупка на моста… Когато на ума ми дойде въпроса за политическата коректност. Рекох, че ще да ме е осенило Отгоре™, а коя съм аз да оспорвам Висшите заповеди™? И така, започвам да пиша, докато връзката по Факса™ все още не е прекъснала.

Според разни езотерични източници май се намираме в Ерата на Водолея. Надявам се, че не греша де, ама винаги щом ме попитат в коя ера сме, аз се присещам за „Коса“ и оня рефрен „Age of Aquarius, age of Aquarius, aaaaah!!!“ Не че често ми задават тоя въпрос, но дори и да ми го зададат, това ще се сетя. Така че вероятно в Ерата на Водолея ще да сме. Според Пратчет, обаче, сме във века на Плодния Прилеп. И туй не е лошо. Прилепите са готини. И ако се вярва на Сидни Поатие, прилеповата тор е най-яката и изобщо… Според трети езотерични източници обаче, наближавало 2012-та година. Тоест, тя наистина наближава и без разни каки да обясняват от телевизионния екран, че те боли гърлото, щото персоналното им извънземно им диктувало, че имаш вода в коляното, но годината си наближава. Факт. А според всички видни древни маи, през те тая година щяло да станело Нещо™.

Я светът щял да свърши, я щял да не свърши, ама май по-скоро според някакви последни руски прогнози, точно през 2012-та индиговите деца щели да бъдат заменени от кристални такива и Земята щяла да изкласи до не знам какви си висоти. Разбира се, мога тук да запитам е ли политически коректно да наричаш едните деца индигови, при наличие на кристални, но дипломатично ще си замълча. Още повече, че имам сериозни съмнения за себе си. Подозирам, че съм индигова. Всички признаци са налице, например съм от наборите от седемдесетте, хехе, а в крехка възраст дори успях да предизвикам умерено бедствие на борда на самолет, включващо гаснещи двигатели, така че последният се приземи (със зор) в Хавана, само за да мога да изгледам някакво аниме. От цялата работа ме е яд, че дори не помня анимето. Много се уморих от историята със самолета просто. Вижте, много е дълго, а подозирам, и скучно, та няма да ви дотягам сега. Ако много ме помолите обаче, ще ви разкажа за Оня Полет™.

В тази връзка би ми било ужасно тъпо да ме класифицират като индигова, докато някво си там бебе реве и всички му се дивят, че било кристално, видиш ли. Ха! След като на негрите в САЩ им викат афроамериканци, не би ли било редно нещо подобно да се измисли и за нас, клетите мастиленосини нещастници?

Там е работата, че мога да се обзаложа, щото Обама в момена е сигурно единственият или в краен случай един от осемте истински афроамериканци в Щатите. Майка му е американка (тя би трябвало да знае най-добре), а баща му е кениец (и той сигурно е наясно със себе си или поне е бил). Дотук никой не е оспорил това твърдение. Тоест Обама е сащо-кениец (за бъдещата правистка от Стани Богат, която вероятно в момента е заета да брои хорските копита пояснявам, че САЩ понастоящем се намира в Америка (Северна), а Кения е в Африка) или по-глобално ако подходим, афроамериканец.

Какво правим обаче с останалите негри? Ей туй винаги ми е било много любопитно. Да речем, че американски турист стане жертва на джебчийство в Зимбабаве. Зимбабвиецът му открадва портфейла със стотина долара и две кредитни карти, и докато се проклина, че сбарал само някакви си дребни пари вместо нужните му триста квазилиона четиристотин петлиарда седемстотин четириалирда сто трилиарда шестотин и седемнайсет милиарда, милиона и прочие зимбабвийски долара, колкото струва там в момента кутия цигари, американският турист се опитва да опише пред полицията в Хараре подлия извършител.
– Значи, гусин Мбонго, видях едно афроамериканче, нали, в пубертата може би, нали, дето, нали…
Те ти на дипломатически проблем.

Барак Обама спокойно би могъл да се събере в една боксониера с хората от своята раса, пребиваващи понастоящем в САЩ, които биха могли с точност да кажат от кой край на Африка е дядо им. И пак ще остане място за едно семейство севернокорейски емигранти. А на бас.

От старите романи и старите филми (справка „Отнесени от вихъра“ например) знаем, че навремето е било много неприлично да кажеш на някой негър от Щатите „негро“. Все едно турчин да нарече някой нашенец „гяур“, нещо такова. Впоследствие тая дума става здраво обидна, ведно с неща като „отрепка“ и „пълен задник“ да речем. През осемдесетте години има филми, от които разбираме, че е напълно допустимо да опишеш някого като „черен“ например. Напоследък обаче и черното вече почва да дава фира, та минаваме на афроамерикански нюанси.

Искам да бъда разбрана правилно. Живях пет години в една много смесена страна като Куба. Това ме обогати неимоверно. Може би повече, отколкото доста от хората, чиито писания чета, следвали в Германия и завършили магистратура в Оксфорд да кажем. Срещнах се с най-разнообразни личности. За днес няма как да говоря, но преди двайсетина някъде години никой не би могъл да нарече някой си „negro“ там на Острова, а друг да му каже, че туй било обидно. Ако някой би искал да обиди някого, нямаше да го обиди на негър, а на нещо далеч по-лошо. И то защото те такава смесена държава като Куба ако има някъде на света, елате ме сритайте. Имаше например русокоси негри със сини, дръпнати очи. Тъй като тогава свободното виреене на травестити по хаванското ларго беше напълно и изключено невъзможно, след известно разследване от страна на любопитен инопланетянин се оказа, че лицето е потомък на китаец, тръгнал за САЩ през двайсетте, но акостирал по пътя в Куба, залюбил се с испанец, а отрокът от тази връзка се е ашалдисал със знойна негърка. И те ти феномен.

В Куба до средата на осемдесетте негърът си беше негър, тоя с дръпнатите очи беше „чино“ (китаец), белият си беше бял, а ако си бял или негър с дръпнати очи, определението си идваше впоследствие. Сега не знам как е. Може и те да са се изкилиферили.

Което не значеше обаче, че нямаше бели и чернокожи, които биха били оберфюрерите на съответния расов ку-клукс-клан. А може и да са били де. Мале, как се мразеха някои…

Та така за негрите. Да река на някой, че е негър, а той се обиди, е все едно той да ми каже, че съм бяла, а аз да хукна да го сезирам в Хелзинки за етническа нетолерантност. Пак не ми стана ясно как в Щатите описват коренните жители на Африка. За бъдещи американци ли ги пишат директно, що ли?

Все едно някой, дето е второ поколение с обувки, да обижда на провинция. Тъпо, нали? В такива моменти се приещам за Иван и най-вече Андрей от „Сблъсък“, които (особено и предимно Андрей) смятат не-София за някакво крепостно-феодално владение с елементи на гето.

Да оставим това.

По ми е интересно какво ги правим нашите. Тоест, говоря за Нашите™. В един момент се оказа, че циганин било политически некоректно. Циганите много се обиждали, ако някой им каже, че са цигани. По-правилното и съответно необидно понятие било да им викаме роми. Ами добре де, ама ако след десет години изразът „циганска работа“ бъде повсеместно заменен от „ромска работа“, ако значението на „ром“ започне масово да измества известното на всички ни питие от захарна тръстика в смисъл на онуй, дето живее на сосялни помущи, ниси плащъ токъ, ниси пращъ дисата на ушилищи, ма и почнало да са размножавъ от дванайсигушидну, ко праим? Сменяме го с „индоевропеец“ ли? Че то било много лесно.

Предупредих ли ви, че това писание е адски неполитически коректно? Да не сте чели.

Кое е неправилното:
Хрантутим ги и плащаме обезщетения всеки път, щом се опитаме да ги интегрираме в цивилизацията. Плащаме в Хелзинки всеки път, щом поискаме да си пратят децата на училище или не дай си Боже да си платят тока. Продължаваме статуквото.

Кое е правилното:
Научаваме ги що е то противозачатъчно. Не щото е кофти да се чукат и плодят, а защото е кофти да раждат деца, които да разнасят като атрибути при просия. Като научат квойто контрасиптиф, белким седнат и го ползват. Може и да легнат и тогава да го ползват. Лошо няма, въпрос на предпочитания. Като видим дванайсегодишно девойче да проси с упоено бебе на ръце някъде по Цариградско или по друг важен пътен възел, вземаме бебето, опитваме се да го съживим ако е възможно, а девойчето се насочва към съответно заведение. Много работа е, знам. То иска здравни грижи, пък психиатрични, пък какви ли не още, че кой знае какво ли не е преживяло момичето… Ако сбараме „майка“, помъкнала полуумряло от глад бебе из центъра, я съдим за съответното престъпление и пак се опитваме да спасим колкото можем там от бебето.

Не, това не е Счупеният прозорец на България. Това е един от многото счупени прозорци, които реват на висок глас за остъкляване.

Мале мила колко счупени прозорци, разрушени сгради и надраскани фасади има за оправяне…

Добре де, можах ли сега толкова расистки и патетично да завърша, а?! Много моля, не ща да имам нищо общо нито с АТАКА, нито с ГЕРБ, не ми се радвайте, ако обичате. Искам само да си сменя реалността, ама на, не става. Опитах, не се получи.

Fuck!

Advertisements

19 thoughts on “Политически (не)коректно

  1. леле булке що си го писала това що си се напъвала… само мъка виждам тук, мъка или поне мъчително напрежение да кажеш нещо… поне накрая една бялаляствица да се беше появила а то и нея я немА

  2. Направих си труда да прочета всичко, но нищо интересно не открих. Винаги съм се учудвал на способността на някои хора да говорят много без да казват нищо съществено. За индобългарите решения има много, но докато един техен глас струва няколко кебапчета – положението няма да се подобри. Лично аз съм за прилагане на някои добре известни техники за облагородяване на обществото, известни в по-развитите страни – приложени на базата на всеки отделен случай, а не спрямо определен етнос.

  3. Отряде, ми щото ми се прищя 🙂

    Ти, не си открил нищо интересно, просто щото наистина няма нищо интересно. Пък и си упражнявам логореята в собствения си блог, а не оспамвам хорските. Така общо взето всички са доволни. 😉

  4. Доста четох и аз, ама наистина май този път и ти не си била наясно какво точно искаш да кажеш. Отделно че темата е дъвкана вече много и не смятам, че добавяш нещо ново.
    (тук е момента да се разкаеш и да почнеш да посипваш косата с пепел).
    Ама пък за русия негър с дръпнати очи ми хареса – резултата на нещо като 3 в 1… не знам дали може допълнително да се „подобри“. Може би, само ако някак си се докаже индийска нишка в потеклото му. Който се е разправял с индийци ще ме разбере.

  5. Ма нищо не съм искала да кажа бе, хора! Просто ме хвана логореята! Какво, нямам ли право? 🙂 А темата наистина си е дъвкана, факт, пък и аз не го оспорвам.

    Русият негър се казваше Херардо и се оказа познат на наши приятели 🙂 Имаше и други шантави съчетания, той не беше единствен, но беше най-фрапиращ просто. Обаче беше симпатяга. Чудно ми е какво ли е станало с него…

  6. Аз в последните 2 месеца толкова надълбоко влезнах в кубинската култура покрай новите ми запознанства с такива, че и аз останах потресен като разбрах, че Куба е на 3-то място по ранообразие на йивеещите там. На едини я от новите ми познати Тито (Моисес му е истинското име) баща му- истински кубинец е с дълга руса коса и сини очи. Тито се е метнал малко повече на майка си – българка. В същото време друг истински кубинец – Алдо (DJ и собственик на салса клуб) си е типичния общовъзприет тип кубинец – мургав, с черна чуплива коса и тъни очи. В още по-същото време има и едни други които често виждам в клуба, но все още не познавам по име, което не пречи да се поздравяваме радушно, та тези приятели са чистак бели, като мен например, и с кестянява коса и кафяви или пустри очи. Хубавото е, че кубинския ром, няма нищо общо с българския ром. С испанския и руския също. Ако ме разбирате какво искам да кажа.

  7. Това с индоевропейците може да не го споменаваме много-много, че нищо чудно след година-две да трябва така да им викаме. Много се изучиха цига… тъй, де – ромите тия

  8. … дни. Ти му биеш шамар, щото се опитва да ти измъкне портфейла, пък той врещи на умряло, че било тормоз на расова основа.

    (Сори, че в два коментара, но Tab + Space = Send.)

  9. Хммммм….. ми щом нищо не казваш според мен не е редно да започваш с „Много моля, ако не се чувствате расисти, не четете надолу.“ и да завършваш с „не ща да имам нищо общо нито с АТАКА, нито с ГЕРБ, “ то това си е повече от декларация за намерения… ре филе, пуна паис?

  10. Хехе, Ив, това е идейно бе 🙂

    Ъъъъ, Четвърти отряд, в този блог човека, дето решава кое е редно и кое – не, съм аз. Много тоталитарно, знам, но нищо не мога да направя по въпроса, а и не ща. Пуна не пуна, това е положението.

  11. Pingback: (Не)политически некоректно « Страната под Сянката

  12. А Митко циганчето започна да си връща заемите! Съвсем сериозно. До моето магазинче наблизо има циганска махала и циганетата са ни клиенти (понеже даваме и филми под наем). Някак си сприятелихме с тях. Та въпросния Митко преди три-четири месеца беше задлъжнял с 5 лева. Влизаше в магазина, гледаше, но каква да се прави – няма пари, няма филм. В един от изблиците си на педагогика моят колега ( бивш учител съм все пак), му обяснил, че може да си връща борча и на части. Не можеш да си представиш гордостта му, когато след около два месеца успя да върне всичко. След това няколко пъти ни иска пари назаем и му даваме. Е, връща ги със закъснение, но ги връща. Ако го научим да се къпе по-често и да чете…
    А иначе проблема на циганите е, че живеят по много накуп. Те сами си го казват – не трябва да живеят много цигани на едно място. За ромите не знам как е.

  13. Ами що не почна с „Логореята ме е хванала, ако искате, недейте да четете“, това с „расистите“ си беше яка примамка. Аз обаче не се излъгах да го чета цялото, че взе да ми се губи връзката по едно време, помислих си, че явно вече спя, но те и другите са разбрали колкото мене. Хайде, лека нощ.

  14. И какво лошо има в това човек да си запише мислите (даже и да не са чак толкова гениални) в СОБСТВЕНИЯ си блог ?

  15. Американците може да си имат проблем с термините, ама това са си техни проблеми.

    Защо се мъчим да си насадим несъществуващи проблеми.

    На всички езици, от които знам малко или много с изключение на английски циганин звуи горе-долу по подобен начин. Ама хората не са минали на ром. Само ние гледаме да сменим питието….ъъъ термина.

  16. Pingback: За патките и хората « Страната под Сянката

  17. Аз пък искам да прочета повече за Куба – като те хване пак логореята – направи един пост. Обичам венецуелски ром, но кубински не съм пробвала. Ще ми се да посетя острова, но засега е невъзможно, затова ще се изкефя, ако постнеш нещо.

    Иначе за циганина – ром, циганина- бира и циганина – лимонада… сами сме си виновни. В международното право няма юридически термин за „етническо малцинство“, но ние, нали сме по-католици от папата, не само ратифицирахме документа, но и го допълнихме, като написахме, че в НАШЕТО право (и по-точно в конституцията от 1971!) има. Сега си плащаме за гяволъка. Скоро ще пусна специален блог за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s