“Не нови лица, а нова система”…

vs. „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали.“ — Чърчил

Пиша този материал, тъй като утре е сряда, 28 януари 2009 г. Тоест, очаква се утре протестите пред Парламента да продължат. Е, разбира се, някои се дистанцираха, но аз лично имам особено мнение за студентските организации, така че предполагам, че на площада все ще се събере известен (ограничен) брой хора. Част от тях обединени под лозунга “Не нови лица, а нова система”…

Наистина съм възхитена. Идеята е изключително иновативна и като нищо може и да проработи. Тоест, ако аз имам кола и съм допуснала да я управлява некадърен шофьор, най-логичната стъпка би била да сменя колата вместо шофьора. Колкото повече мисля върху тази идея, толкова повече почвам да разбирам защо досега никой не  се е сетил за нея, а и да се е сетил, не я е приложил. А дори и да го е направил, историята мълчи по този въпрос. Но! Не това е важното. Важното е, че звучи красиво. Може да е наивно, недообмислено, всякакво, но пък наистина става за лозунг. И даже може да привлече известен брой хора.

И докато броят на протестиращите пред Парламента намалява в обратно пропорционална зависимост спрямо броя на полицаите, които ги пазят, може би не би било лошо да се опитаме да си отговорим на въпроса защо това се случва, вместо да търсим вината в стадното мислене на народа.

Може би трябва да уточня нещо. Значи, вижте. Моето мнение за народа, от който и аз съм част, е твърде ниско. Честно казано, наистина ме е  яд на дядо Славейков, че ме е изпреварил със столетие и кусур, установявайки, че „не сме народ, а мърша“. Но именно затова Петко Славейков е това, което е, докато аз съм широко известна в тесен кръг блогърка. Защо не питая особено добри чувства към народа си, питате? И не само питате, а и се възмущавате? Прави сте и за едното, и за другото. Тоест, имате право както да питате, така и да се възмущавате от предателската ми непатриотична позиция. Добре, веднага ще се оправдая.

Не ми харесват някои типично нашенски синдрома.

1. Синдромът „Преклонена главица сабя не я сече“. Или иначе казано прословутото българско търпение. Не, не точно не ми харесва. Ненавиждам прословутото българско търпение. Ненавиждам манталитета на хората, които колкото и да натискат главите им под водата си траят, за да не стане по-лошо. Наистина нямам обяснение за този феномен. Представяте ли си например във Франция да се окаже, че няма лекарства за онкоболните? Преставяте ли си последиците? Това, което ще се случи там, ще го излъчват не по CNN,  а по Интергалактическата телевизия и дори замборгите от планетата Зоргон ще цъкат с език или с каквото там цъка тяхната раса. Добре де, преувеличавам. Може би Интергалактическата телевизия няма да се заинтересува, пък и на замборгите най-вероятно им е все през летящата чиния за неволите на онкоболните във Франция.

2. Синдромът „Я не сакам да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“. Не напразно го слагам на второ място. Просто той е пряка функция от Синдром 1. Тоест, българинът няма нищо против да го правят на идиот, няма нищо против лечението и профилактиката на онкологичните заболявания у нас да прилича на нещо, излязло от страниците на някоя антиутопична творба, описваща света след ядрената катастрофа, няма нищо против да участва в sms-кампании, целящи събирането на средства за лечението на деца, за които на държавата не й пука, а бе накратко няма против да търпи на каквото и там да го подложат, стига обаче да не е сам. Ама как така ще подкрепя исканията на някой си там за по-достойно и не толкова африканско трудово възнаграждение? Да не би собствената му заплата да е много висока, какво се е разпротестирал оня там? Я да го дръпна аз обратно в казана!

3. Синдромът на синхронния индивидуализъм. Българинът е абсолютен оксиморон, който със съществуването си доказва, че чудесата, описани в Библията, наистина са се случили. Тоест, народът, от който и аз съм част, няма нищо против да е зле, стига това да е групово състояние, но същевременно има дотолкова силно изразена индивидуалност, колкото това изобщо е възможно. На него просто не му пука за другите (стига на другите да не им стане добре, тогава вече му пука). Кара като камикадзе, пресича като идиот, паркира като дебил, хвърля си боклука където му падне, закача се за електромера на комшията, продухва си водомера, сече си дърва в хола, кърти, реже и кове задължително от два до четири следобед, след което си почива до осем вечерта, когато отново започва да ремонтира, междувременно тропа на стената на съседа ако бебето му се разреве, понеже му пречело… Тук обаче съм длъжна да оневиня огромния брой синхронни индивидуалисти у нас. Така например, ако държавата не беше абдикирала от поста си, тоя, дето кара като камикадзе щеше да е осъден поне условно не само ако се казва Максим Стависки, тоя, дето паркира като дебил по протежение на целия тротоар, щеше да ходи да си освобождава колата след като е платил солидна глоба, тоя, дето се е закачил за електромера на комшията, щеше да дава обяснения пред съда… И така нататък. По принцип хората са законопослушни единствено ако им се бръкне в джоба.  (Има и други, по-недемократични начини, но те не са предмет на настоящите ми поучения). И германците ще се разпашат като нас най-много след месец, ако се окаже, че държавата им е в неизвестност.

4. Лековерието. Не ме гледайте как оплювам народа си. Въпреки написаното дотук смятам, че хората по света са общо взето еднакви, а разликите са продукт основно на битието на отделните народи. Тоест наистина не е все едно дали си бил или не си бил пет века под турско робство, не е все едно в кой лагер си се озовал след Втората световна война благодарение на някакво негласно съглашение, не е все едно през какво си преминал, за да стигнеш дотам, докъдето си се озовал. Но ако всичко описано дотук би могло при определени обстоятелства да се окаже валидно за който и да е друг народ, то за лековерието аз лично обяснение нямам. Човек би очаквал, че след всичко преживяно сме станали по-мъдри и по-трудни за завладяване на ментално ниво. Аха, точно тъй. Затова народът е готов да се юрне след всеки Ганчев, Бонев, Първанов, Симеон, *въведете името на произволен популист тук*, без изобщо да се сети да помисли. Няколко пъти вече го давах този пример и пак ще го дам. Става дума за пирамидите през 95-та. Във Варна на едната страна на бул. „Мария Луиза“ се намираше офисът на Диамандиеви. Точно срещу тях беше офисът на някакви други, пак известни, ама не ги помня, щото бяха с по-обикновена фамилия. В деня, в който Диамандиеви хлопнаха кепенците, имаше хора, които се сърдеха, че не са успели да си внесат парите. Да, точно така, правилно прочетохте. На следващия ден вече опашката се състоеше от гневни, разстроени и разярени люде, част от които в знак на протест пресичаха булеварда, за да внесат каквото там им е останало в конкурентната пирамида. В резултат на третия ден пред Диамандиеви имаше гневна тълпа, а пред другите имаше тълпа от хора, които се блъскаха да се отърват от спестяванията си преди и тези да са затворили. Минавах оттам на път за работа и тази история завинаги ще остане вписана в паметта ми. А няколко дена по-късно започнаха първите самоубийства…

За да обобщя горното словоблудство, ще кажа, че българинът е готов охотно да гласува доверие на всякакъв вид пирамида – финансова или политическа, като същевременно ще изпитва вродено недоверие към институции като БНБ например. Евтин тарикатлък, който няма случай да не ни е излязъл през носа. Благодарение на него преживяхме финансовия крах при Виденов и после политическия при Симеон. А помните ли обещанията на „Негово Величество“? Например, че ще унищожи политическата система на България, помните ли? Е, поне това го изпълни…

След като оплюх народа си в няколко тома, да се върна на протеста за който е имал нерви да чете дотук.

Така нареченият протест или по-скоро присъствието пред парламента, вече тотално се забатачи. Не е странно, че стана така. И към активистите на този протест, присъствие, или каквото и да е там, бих отправила една молба. Търсете грешките в себе си. Не обвинявайте хората, че не са дошли, а се запитайте защо не дойдоха. О, да, мнението ми за човека като цяло и за българина в частност, е нихилистично, цинично и може би неоправдано лошо и се хващам на бас, че ще има поне един коментар в стил „а ти за каква се мислиш“, но въпреки това знам, че напук на всичко, написано от мен дотук, българинът може да бъде  и поведен, не само подведен. Иска се много малко. Нарича се организация.

Вижте сега, множество от хора може да се сбере спонтанно.  Например Леля Ог е изключително способна в организирането на тълпа. В реалността обаче такова чудо не може да се случи. А не може, защото дори да сме склонни синхронно да изживяваме нещастието си, сме индивидуалисти. И вече се намират хора, слава Богу, които започват да разбират, че в организацията на този протест има нещо грешно. Но понеже не можем да си признаем направо, че грешим, започваме да обвиняваме. Започваме да се оправдаваме. Ето например следните цитати:

Какви бяха исканията на хората на площада? Не бяха един или два. Всеки от тези няколко хиляди имаше собствена болка в сърцето – от студента, които не е искал да му се налага да емигрира (и полицая пред него му е казал “ми бягай, кой те спира”), през майките, които искат бъдеще за децата си, та чак до пенсионерите, на които им е писнало да ги лъжат. Всички искат промяна – това е ясно. Тази промяна обаче не става чрез смяна на правителството с някакви други! Не, тя става с промяна в отношението на управляващите. Почти всеки политик може да управлява еднакво добре/зле. Вярна е приказката, че всички са едни и същи. Целта на този и всички протести от сега нататък ще е да ги научим, че има някой пред парламента – че не са сами в държавата. На всички тези отвън им е писнало и ги е грижа. Някои за децата, някои за природата, други за бизнеса, а трети за правата ни. Никой не иска смяна на този с онзи депутат, а обществен натиск върху който-и-да е-там дето гласува вместо нас.

Ето как се стига до желанието да сменим колата, вместо некадърния шофьор. Що да сменяме шофьора, нали всички са едни и същи? А мен ме обвинихте, че съм нихилист, че се дистанцирам от народа си и се мисля за някаква си там. Ами вижте сега, народът ни може да има най-разнообразни отрицателни черти, но се състои от отделни хора, които напук, че са шампиони по синхронен индивидуализъм, обикновено са най-различни. Аз след като не съм като дръвника, който кара като камикадзе, паркира като дебил, пресича като идиот, хвърля си боклука през прозореца, закача се за електромера на съседа си пр. и пр., как мога да се подпиша под твърдението, че всички са маскари?! Знам, че съм единствена, но едва ли точно в това отношение.

И ето. На площада няма много хора, защото има много искания. Хаотични. Ама можем да ги прочетем. Например тук. Вече не са само за лампите в Студентски град и каквото там беше. Вече сме по-конкретни. Например искаме Тройната коалиция внезапно да бъде озарена свише и да се заеме с управлението на страната. Знаете ли защо хората въпреки по-малкото искания продължават да не са на площада? Щото огромна част от тях не искат Тройната коалиция. Щото дори и на тоя народ, дето не е народ, а е мърша, му е станало ясно, че тая коалиция колкото и да я озаряват свише, няма да започне да управлява. Щото не може. И промяната може да стане единствено със смяната на правителството с някакви други. С какви други, питате? Ами с каквито си ги изберем, дами и господа, с каквито си ги изберем. Не ми ли вярвате? Я ми цитирайте пример в световната история за промяна в управлението на която и да е страна, без преди това да е имало радикална смяна по ръководните постове. Вярна е приказката, че всички са едни и същи?! Ако вие мислите, че сте същите като Станишев, Доган и Симеон, ще ми позволите и малката волност да говоря за народа като за нещо, с което нямам и не искам да имам нищо общо. Знаете ли защо? Щото все пак не всеки кара като камикадзе, не всеки паркира като дебил, не всеки пресича като идиот, не всеки си хвърля боклука през джама и не всеки си цепи дървата в хола. А че в момента начело на държавата стои политическия еквивалент на посочената измет, е вина на всички, които в изборния ден бяха за гъби, вярваха на празни обещания и получаваха оргазъм от лозунга „Социализмът е секси“. На всички, които забравиха Виденов и се видяха с благороднически титли, щом в страната ни кацна Симеон. Защото „всички са маскари“ може да го каже само бай Ганьо, който вади изводите, гледайки себе си!

Тези протести са ялови, защото целта да ги научим, че има някой пред парламента и че не са сами в държавата, е безмислена. Защо ли? На тях не им пука от хората пред парламента така, както на оня, дето пробива дупки по нощите не му дреме, че има съседи в блока. Оня в блока ще спре да вдига гюрултия само след рестрикция. И тези ще спрат да вършат безобразия само след рестрикция.

Боби Юруков освен това допълва:

Затова няма единни искания – защото медиите и управляващите искат нещо конкретно – “оставка”, “преговори”, “пари” или “власт”. Това бяха исканията досега на протестите. Ние нямаме такива искания. Ние искаме някой да си върши работата (много) по-добре. Затова този протест днес е, а и следващите ще бъдат “граждански протести” в най-пълния смисъл на думата – защото на площада нямаше тълпа от хора, а група граждани – всеки със своите искания (плюс някой и друг скинар).

Тоест, единни искания няма напук на медиите и управляващите. Значи, да оставим настрана разнообразната информация относно исканията – че всъщност ги имало, че вече са ясни, че не са единни, въпреки че вече са, и да се съсредоточим в текста от цитата. Протестиращите искат Тройната коалиция да започне да работи. (Много) по-добре. Мисля, че вече говорих за това. И сега като се разработи тази ми ти коалиция, та цяла неделя, нали…

Ето защо в момента в България няма протести срещу управлението, което е некомпетентно и некадърно на много и много нива, а вместо това има ограничено присъствие през Парламента. Защото тези, които са там, изначално са се предали. А няма човек, който доброволно да застане на страната на тоя, който се е предал. Съзнавате ли какви са исканията ви? Наистина ли не сте наясно, че им казвате в прав текст „Нямаме нищо против да продължите да ни управлявате, ама само се променете“?! Нищо де, аз ще ви успокоя. Те няма да се променят, но ще продължат да управляват. Едно от две не е зле. Ще продължат да ви гледат през прозорците на Парламента с ехидна усмивка и ще се радват на комедията, която им играете. И така, докато не смените системата. С какво?

А имате и друг вариант, който по света общо взето работи. Срещнете се с опозиционните партии. Изгладете отношенията си.  Изгладете и исканията си. Недейте да ми обещавате, че ще продължа да гледам Тройната коалиция во веки веков, щото нямало смисъл да идват други, обаче за сметка на това сме щели да имаме нова система. Има хора, които изпитват носталгия към Тодор Живков и към времето, когато едни и същи физиономии махаха от екрана и от президиумите с години, но болшинството от същия народ, който оплюх по-горе, все пак предпочита да живее в Европа, а не в Туркменистан.  И забравете това „Не нови лица, а нова система“, че прилича на блондинка в конкурс за мис – красиво, но тъпо.

Advertisements

33 thoughts on ““Не нови лица, а нова система”…

  1. Браво! Лошото е, че младите хора са съвсем объркани от помията, която се изля върху СДС и Костов. И е трудно да ги убедим, защото те почти не помнят 97-ма и изобщо не помнят кой е Луканов. Та май трябва да се стегнем и да излезем всички само с един лозунг: Не ви щем! (Впрочем забелязваш ли, че в паниката си отново започнаха да плюят Костов. А онова …. Бареков се опитва да помага).

  2. За новите лица и новата система ти писах в коментар към предния ти пост, за да не се повтарям тук ще ти пиша за „всички са маскари“.
    Е, не всички са маскари. Но мнозинството политици е. Те отиват в Парламента, за да се наядат за наша сметка. Тези, които отиват с някаква друга цел се претопяват сред първите – или стават като тях, или се превръщат в безгласна буква сред мнозинството от идиоти. Освен това, властта изменя. В 99% от случаите. И то не към добро. Няма как да променим това. Няма какво да направим по въпроса. Ние гласуваме доверието си на някаква политическа сила, но не можем да посочим кои нейни представители искаме вътре. Защото системата на гласуване не е такава. Не можем по никакъв начин да им искаме сметка после, когато започнат да се държат диаметрално на начина, по който са се държали преди. Не можем по никакъв начин да взимаме участие в решения, отнасящи се до съдбата ни, единственото, което можем да избираме е цвета на партиите, които ще са вътре. Партиите, не представителите им.
    Можем да сменим лицата на изборите… грешка, да ги сменим частично, сменяйки пропорцията на политическите сили вътре. Можем и сега да ги изритаме оттам (на теория поне). И?
    Разбира се, че трябва да се сменят лицата. Станишев, Симеон, Доган и цялата им компания се доказаха като провал (вече и Google дори го знае 😛 ). Но като ги сменяме, трябва да имаме надежда да можем да оказваме контрол върху следващите. Защото нищо, съвсем нищо не ни гарантира, че няма да са същите. Трябва да им пропука от хората пред Парламента. Ама така да им пропука, че да им запари под задниците. Това е, което искаме да променим.

    Въпреки че не съм съгласна с повечето от критиките ти, няма как да не призная, че са разумни и градивни. Ако искаш, обърни се към организаторите ( http://sroksos.org , http://forthenature.org , http://bulgariaenasha.com – доколкото последните са организатори, по-скоро са участници, но все пак са доста по-навътре в нещата от мен примерно), ако ще и само с линк насам. Ако ти се занимава, разбира се. Аз смятам, че всяко градивно мнение, включително и негативно, е важно и ми се струва, че и те смятат така. Последното го приеми просто като покана.

    И нещо извън темата. Леля Ог ми е любимка. Почти колкото Сюзън. :))))

  3. Селийн, за „всички са маскари“ синдрома ще пиша отделно. Тук само ще изложа есенцията на бъдещото си писание. Тоест, няма как болшинството от политиците ни да са маскари, а болшинството от народа ни да се състои от изключително готини хора. Или народът упорито си избира баш маскарите за водачи, или просто наистина всички са маскари. Трето обяснение няма. Бръсначът на Окам един вид. Значи, или народът ще спре да ходи за гъби и ще почне да мисли га додат изборите, или ще си бие избраните у главата. Туй то.

    Надеждата, че може да се оказва контрол върху политиците у мен никога не е умирала. Само дето колчем се стигне до оказване на контрол, се връщаме на фразата с маскарите, на политическата апатия и на убеждението, че квот и да правим, те са си същите. Гледай колко статии в тоя блог за протести има и прочети мненията отдолу. Виж колко от хората, които оплюха и обругаха учителската стачка, сега се възмущават, че никой не ще да сменя системата.

    Системата за гласуване е едно. Гражданският контрол върху изгласуваните е съвсем друго. Да изброявам ли всички безобразия, които се случиха тука от първите дни на приземяването на Симеон у нас? Да уточнявам ли колко точно на хората им пукаше какво се случва по върховете? Нали няма нужда? За всеки случай виж колко мнения пак в тоя блог срещу стачни действия и протести има, комбинирани с налудничавото обяснение, че така нищо не се постигало.

    На Онези Вътре ще им пропука за Онези Вън едва когато Онези Вън кажат на Онези Вътре „Вън!“. Дотогава хората пред парламента не представляват нищо друго освен тълпа от хиляда човека с две хиляди искания. А после тези, които ще дойдат, няма да са същите единствено по волята на Онези Вън. Просто последните трябва да не са за гъби, на риба или на екскурзия в чужбина. А, и да помислят за кого гласуват. Малка, но важна подробност.

    А Леля Ог мачка!

  4. Не, не съм от чакащите, всъщност. Вече съм си избрал хората.

    Но ми е интересна конкретиката зад патоса ти. Обожавам конкретика.

  5. На мен също ми допада. Затова, когато питам наляво и надясно с какво ще сменяме системата, а вместо това получа отговор, че съм овца, се чувствам малко нещо прецакана. А иначе конкретно аз никога не съм крила десните си идеи и пристрастия, и макар на предните избори да гласувах за ДСБ не крия, че ако сега имаше избори, щях да гласувам за СДС. Благодарение на Мартин Димитров, който поне до тоя момент се държи изключително адекватно.

    Междувременно съм отворена за преговори с всеки, който желае да ме убеди, че неговата политическа ориентация е по-правилна от моята.

    Но да махам юмруци срещу системата и да се опитвам да превъзпитам хора на 40+ години, да се надявам, че след осем години внезапно ще им дойде вдъхновението и ще се засилят да си вършат работата – мерси. На площада ще дойда, когато се обяви всенароден протест срещу триглавата ламя в управлението, заедно със заявка за предсрочни избори. Защото вярвам, че това конкретно управление е една опасна вирусна инфекция, която не се повлиява от хомеопатични средства и всеки ден изчакване доближава леталния изход.

    Мисля, че бях достатъчно конкретна.

  6. Благодаря, Марфе. 🙂 За мен поне беше достатъчно конкретна.

    Видя ли плаката на утрешното събитие?

    (Не ми е известно да са крали идеята от тебе… кълна се с ръка на сърцето. :D)

    Аз – за да е равностойно общуването 🙂 – ще гласувам за „Зелените“:

    http://bulgariangreens.org/

    Хора като Андрей Ковачев (Ендрю от Сдружение за дива природа „Балкани“) и Йорданка Динева (Данчето Подписката *смиг*) са се доказали в очите ми през тия 3-4 години, в които съм превеждал документи за тях и съм помагал с каквото друго мога, за да… Да де – за да остане природа в България. А сега – и за да останат хора в България.

    …Други оферти? 😉

    (Място за всеки и всеки на мястото си…)

  7. Ооо, още един почитател на Зелените. 🙂 Браво, Калин, само така! 🙂 Добавям и Крис и Генади, и двамата са ми направили много добро впечатление до момента. И за да не карам само на конкретни имена, хората от „Зелените“ са тези, които действат истински, за да свършат нещо, а не за да си направят евтин ПР. Освен това, „Зелените“ са първата политическа партия, която се обяви ПРОТИВ подслушването на Интернет – още преди протеста „Свобода, а не страх“ на 11-ти октомври се излезе с декларация по въпроса, която се появи по всички медии, а някои от новинарските емисии цитираха части от нея като текст за обектите си. СДС се изказаха против подслушването на Интернет едва вчера. Сега, когато проблемът придоби широка гласност. С което не искам да умаловажа позицията им – евала, че застанаха срещу тая милиционерска дивотия, – но пък искам да откроя „Зелените“. 😛 И още много, много неща мога да кажа, но ще спра, че ставам безкрайно досадна.
    Иначе, ако ги нямаше „Зелените“ може би щях да гласувам за СДС.

  8. Не само имах нерви да прочета всичко, ами и два пъти при това.
    Много неща бих извадила като цитати, защото ми направиха страхотно впечатление.
    Но ей тая истина дано по-скоро се схване – По принцип хората са законопослушни единствено ако им се бръкне в джоба. ……… И германците ще се разпашат като нас най-много след месец, ако се окаже, че държавата им е в неизвестност.
    По-вярно от това – здраве му кажи.
    Имам преки впечатления от едни такива, гедерманци се наричаха. 🙂

  9. Че как, цялото семейство така им викахме, а майка ми работеше с тях и често чувах – станали са същите като нас, закъсняващи, клинчещи от работа и мързеливи. То те и до днес не могат да се доближат до другата си половинка по стандарт, така че така ще да е било.
    Сега пак си четох и си се смях, тъжно се смях де, Марфа – „ако държавата им е в неизвестност“. Ех, че хубав израз – държавата е в неизвестност. Нашата.
    Ами, WANTED!!!!! 🙂

  10. Установих, че от вчера следобед вече исканията започват да придобиват по-приемлива и възможна за възприемане форма. Надявам се, че поне малко и аз съм допринесла за това. 😳

  11. Противоположност. Черна точка се белее. Тоест, няма нищо против да прави нещо (да страда например) групово, докато същевременно е завършен индивидуалист.

  12. Взаимноизключващи се. Дървено желязо. Млад старец. Това със страданието и индивидуализма е вярно. Присъщо ни е.

  13. Не, аз оксиморон чудесно знам какво е, но някак си не го вдянах в изречението, да не говорим, че българинът, не може да е оксиморон, освен както в случая автора му е предал измислено значение.

  14. Мацка, принципно изказваш и моето отношение за повечето неща и почти винаги съм съгласна с теб, но днес малко ми пролази по нервите.
    Наистина взе да ми втръсва до смърт от старата песен за робската психика и преклонената глава, сабя не я сече.

    Наистина мисля, че това са по-скоро последици от социализма, отколкото от някогашното петвековно робство.

    Иначе… съгласна. 🙂

  15. Тия мисли за „нашия “ народ хич, ама хич не ми харесват. За кой народ става дума? Ясно е че в нашата страна живеят много етноси. Вие знаете ли от кой е вашият корен? От пришълците ли- на които по един или друг начин сме разрешили да живеят ТУК, от натрапниците, или от завоевателите? Не разсъждавайте като зомбирани и дефектирани постсоциалистически отрочета. Нашия, коренния народ винаги е живял задружно. Спомнете си поне Възраждането- всички църкви, училища, читалища и мн. др. са строени с общия и доброволен труд и ресурс на прадедите ни. Не от държавата, не от султана, не от небългарите- на моите и вашите. Това размиване на нещата не е случайно, то преследва определени цели и ги постига. Мислете- кои са престъпниците, кои са мързеливите, кои са управниците и кои носят на гърба си цялата държава. Не че няма исключения, но глобалните, обобщените цифри дават ясна представа за нещата. Просто е нелепо и срамно че позволихме, а и ни наложиха, да ни управляват представителите на малцинствата и на престъпниците.

  16. Вонегът е написал „че човешкото същество може да повярва във всякаква, повтарям, във всякаква идея и страстно да се придържа към нея.“

    Да, трябва ни нова система, защото ние само привидно живеем в демократична държава и това е ясно на всеки, който познава дори определението за демокрация.
    И все пак много помия се изсипа, прекалено много, а „псувните“ са всичко друго, само не и аргументи.
    1. Не смятам, че следва да обвиняваме миналото си, първо защото, извинявайте, но в момента не живеем в него. Второ, защото всеки един народ е имал своите лоши моменти, робства, войни и т.н., но е успял да ги превъзмогне, да схване грешките си и да тръгне напред от нулата. Тук мога да изброявам до n.
    2. Не смятам, че ние сме „по-лоши“, че сме вечните жертви. Просто е глупаво. Нещата при нас не вървят, защото ние все още не сме готови да носим царската корона, но ще ни се наложи. А не сме готови, защото някои личности имат полза изкуствено да задържат процеса по типа „Разделяй и владей“.
    3. Историята сочи, че няма добра „външна“ революция. Единствената позитивна е вътрешната, промяната в начина на мислене.
    Много мога да пиша още, но и дотук си втръснах. Ще следа коментарите.

  17. 🙂
    Старата демокрация… „Демокрацията е принцип на взимане на решения, при който се зачитат равни права на всички личности“
    1. Принцип на вземане на решения (! принципни и конкретни)
    2. Равни права (! тук просто няма нужда от коментар)
    3. Notta bene: За всички (без изключение) Личности (разбирайте изградени, с гражданска ориентация, знаещи какво искат и какво могат и най-вече знаещи( а не просто вярващи), че ще бъдат чути). И досега много викаме и се сърдим, но приличаме на малки деца и си върви старото „Пей си Пенке, ле, кой ли те слуша“.

  18. АНАЛИЗ НА НЕ МНОГО ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО

    20 години български преход. Какво ни донесе? Сбъднаха ли се надеждите в сърцата на умните българи за истинска промяна? И каква промяна търсихме? Тези въпроси продължаваме да си задаваме и сега след 20 години. Разбра ли обикновения български народ за какви промени ставаше дума ? Този народ, който си мечтае за някогашните почивките на море всяка година, за сигурността по улиците, за осигурената работа макар и с мижево заплащане, за липсата на безработица или още по-добре за платеното бездействие. Докато не му се обясни защо се случи всичко това за 20 години, а още по-необходимо докато не му се обясни какво се случваше преди тези 20 години, за комунизма /социализма, с чиито измишльотини му промиваха мозъка, българският народ ще гласува за БСП, в чието лице припознава времето на минало безгрижие. И макар отвреме на време да се стряска от катастрофите до които го докарва това управление, пак след време се обръща към тази партия и и дава властта. Защо? Не си ли отвориха очите? Не, няма да ги отворят докато не се разгърне страницата на това минало време, докато не се анализира и разчепка докрай тази минала тема: какво беше социализмът у нас и как той промени душата, същността, моралните ценности на българина и го направи неспособен да преценява, да избира между истината и лъжата, дори и да се стреми към справедливи каузи. Крайно време е да се направи това! Не става въпрос за лагерите, затворите, принудителното мълчание на мислещите хора. Става въпрос за целия български народ, който манипулиран и заблуждаван за някакво мнимо равенство, за някаква мнима справедливост, за някакъв мним икономически просперитет, за някаква мнима власт на пролетариата, беше доведен до овчедушие и липса на всякаква инициативност, до спиране в развитието на творческите му възможности за да може днес без всякаква връзка да му се натякват казани по друг повод думи на поета: народ ли е или мърша. Много удобен прицел за псевдо националистите. Не се събужда така заспалата народна душа. А кой ще се заеме да я събуди и да обясни: защо затънахме в блатото на дългове ? Нали имахме мощна индустрия, бяхме нация техническа, капиталистите трепереха от нас. На какви лъжи се вярваше!
    Българският народ трябва да разбере, че беше докаран до това мизерно съществуване сега защото бере като в последствие плодовете на една лъжлива социалистическа система, наспособна да създава истински блага защото:
    – Още с идването си на власт унищожи инициативността, която е основата на прогреса.
    – Създаде едно фалшиво равенство, което в същност беше принцип на
    противопоставяне на индивидите. Облагодетелстване на някои заради
    послушанието и подчинението, потискане на тези, които не бяха съгласни с управлението дори и на най-ниско производствено- икономическо ниво. Така се зароди връзкарството. За какво развитие в икономиката, науката и културата можем да говорим при тези обстоятелства? Докато други народи при нормалните условия на естественото развитие наистина бележеха реални успехи, нас ни заблуждаваха с фалшиви приказки за върхови постижения. Стахуваха се да ни разрешават да пътуваме в чужбина за да не видим истината. Следяха ни с ДС да не прогледнем и отворим очите и на другите.
    – развиваше индустрия, която не беше способна да се конкурира не само на световно ниво, но и на нивото на третия свят. Разменяхме си некачествени стоки със Съветския съюз, който веднага ни изостави като търговски партньор, щом отвори своите пазари за западни стоки с истинска стойност.
    – Подчиняваше ни на чужда воля и чужди интереси по невиждан и до днес в историята ни начин.
    – Втълпяваше ни, че ни липсва творчески потенциал на национално ниво и това е причината да не създаваме качествени и на ниво продукти. А истината беше, че се спираше развитието на този творчески потенциал вследствие на липсата на неговото стимулиране и възможности за естествено развитие. Всичко беше под контрол, но контрол на некадърния, страхуващ се да не му се заеме поста, извоюван с подлизурство. Така се създаде почвата на българския нихилизъм.
    – Неспособна да управлява защото не може да създава достатъчно блага, системата започна да използва долни и недостойни методи за търговия с наркотици, оръжие и така българското население можеше да се прави, че работи и да се радва на годишна почивка макар и при мизерни условия, които бяха унизителни сравнени с тези на дори безработните западняци.
    – Натика ни в блатото на неимоверни дългове, създадени от нейните хора, които умело си ги присвоиха и поставиха началото на промените за някаква измислена демокрация.
    Няма защо да се заблуждаваме: у нас няма истинска демокрация. Борбата за нея все още тепърва предстои. Не се ли изяснят и тези 20 години, преплетени с лъжи и истини, с кражби и достоинство,с подлост и борба за справедливост, с отчаяние и възход, няма да мръднем и крачка напред. Това може да направи само едно гражданско общество с будно самосъзнание, с истинско разбиране за това какво беше сторено до сега за тази кауза и кой е способен да бъде приет да продължи с нейното изпълнение. Имаше и много достойни хора. Трябва да продължим……

    КРАТЪК АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОД.

    Най напред да си припомним една статистика на известния руски кардио-хирург- академик Амосов, направена в началото на перестройката в едно от популярните в Русия и получавано и у нас списание „ Наука и жизнь” : в която и да е нация на Земята 8% от населението й е с изявени качества да твори и създава нови идеи, теории, иновации в науката, нови идеи в културата, нов поглед към света и нови разбирания за него. Останалата част от населението, увлечено от новото, го възприема, превръща в своя мисъл и същност, претворява го в действие и прилага в своя живот. Така се осъществява процеса на еволюция на човешкия род. Но какво се получава, продължава Амосов, с този двигател на обществото, както го нарича той, при една система на уравновиловка. Лишени от стимул, дори много пъти поставени и извън правилата на егалитарното общество, тези 8% бездействат и цялото население остава в застой. Бихме допълнили само, че се получава известен импулс за действие в тези хора, но той не успява да ги задвижи достатъчно силно за да бъдат ефективни в своето предназначение. Още повече, че системата на контрол зорко бди и е далеч от разбирането за предназначението на човешкия живот.
    Но какво се получава в тези общества, продължава Амосов, които са дали свобода на индивидите. При тях тези 8% получават своите възможности да се проявяват, да се състезават, да творят нови идеи и теории, а останалата част от населението ги претворява в реалност и нов живот, създава прогреса. Получава се така , според Амосов, че уравновиловката изравнявайки ни уж за установяване на справедливост, всъщност отсича мозъка на обществото и го лишава от развитие.
    И така днес- имат ли вече бъдеще тези 8% , имаме ли всички ние бъдеще? Дали у нас съществуват условия за тяхното изявяване? Видно е,че най-добри условия за това за сега дава демократичното общество т. е. общество на свобода, но и на строги норми за съблюдаване на първо място на сигурността , здравето и живота на всеки гражданин, правото му да изразява своята воля така, че тя да не накърнява същата и на другите граждани. Имаме ли у нас тези условия?
    Някога 1989 г. завърши с лозунги за зараждаща се демокрация, но кой ги донесе? Тези, които преди я потискаха, а себе си вдействителност поставиха над нас-заблуждайки ни с равенство. Будни хора повярваха и се увлякоха. Трябваше да мине много време за да се види измамата и, че тя вече е осребрена. Какво ни остана ? Хората естествено. Хората,които да повярват в своята сила и воля да наложат истински демократични правила. Да вземем всичко ценно, което остана от борещите се за демокрация формации / нарочно не използувам името партии/. Да се преборим със страха, с тези, които го насаждат. Да се преборим най-вече с обособеността, която ни разделя, да бъдем единни и да вярваме на другите, да не се поддаваме на манипулациите за злепоставяне на някои от изявяващите се личности, но и да се доверяваме на вътрешната си преценка и интуиция за да се присъединим към тези, за които демокрацията е смисъл дори при малобройното си присъствие в Парламента. Тогава няма да ни излъжат. Да се отървем от завладялия ни нихилизъм и себеотричане като нация. Те помагат на някои низки индивиди да ни поробят. Ако знаеха българите колко са умни, не биха се оплювали един друг. Само ни липсва култура на поведението и повече истинска човешка любов. Впрочем тя най-много ни липсва.
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––

    А кои са истинските хора? Това са тези, пред които стои една истинска кауза. За да бъде тя такава заряда, който съдържа трябва да създава еволюционни промени. Индикаторът за това е все пак народът, който и в своя инстинкт и в своята интуиция усеща нещата. И тогава престават да бъдат празни приказки борбата с корупцията, борбата с лъжите по изборите,борбата с подкупите, борбата с целия фалш. Изяснява се липсата на РАВНОПОСТАВЕНОСТ / не лъжливото равенство/ на отделните граждани, липсата на ясни правила щом има превилигировани и те си плащат. Кой сериозен инвеститор ще дойде, ако това продължава? В ЕС няма такива правила. Тогава как ще се развива индустрията, икономиката и с какво ще се препитават хората? Да не си мислим, че те вече не го осъзнават. За последно ще повярват и ще гласуват за този, който им даде ясна икономическа визия -конкретна, а не общи думи. Стига да го има този някой

  19. българка Демократ#
    „There was a guard on the ferry. He eyed her nervously as she led the horse aboard, and then grinned.’ ‘Morning, miss!’ he said cheerfully.
    Oh, well . . . time to start. Polly marched in front of the puzzled man.
    ‘Are you trying to be smart?’ she demanded, inches from his face.
    ‘No, miss-’
    ‘That’s sergeant, mister!’ said Polly. ‘Let’s try again, shall we? I said, are you trying to be smart?’
    ‘No, sergeant!’
    Polly leaned until her nose was an inch from his. ‘Why not?’
    The grin faded. This was not a soldier on the fast track to promotion. ‘Huh?’ he managed.
    ‘If you are not trying to be smart, mister, you’re happy to be stupid!’ shouted Polly. ‘And I’m up to here with stupid, understand?’ “

    Откъс от „Monstrous Regiment“ на Тери Пратчет

    И още нещо във връзка със статистиката на известния руски кардио-хирург- академик Амосов и 8-тте процента гении – обожавам ТОЧНИ статистически данни от СЪВЕТСКИ специалисти по сърдечно-съдови системи за процентното съдържание на артисти и гении в земната популация на Homo Sapiens. Явно в началото на перестройката са се появили достатъчно стимули другарят-академик да започне да твори 🙂 само се чудя точно 8% ли са или 8.23%, а може би 8.0003333333. Все пак става дума за население от около 5 млрд. по това време.

    И като заключение – ние не сме ДЕМОКРАЦИЯ, ние сме РЕПУБЛИКА.

  20. Pingback: Полицията вече има официално разрешение да бие бременни и деца по протестите « Кутията за всичко

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s