Политикофобия

От няколко години нова болест е обхванала обществото ни. Става дума за изключително натрапчивия страх от политиката, който до такава степен се е обострил, та вече се чудя дали изобщо е лечим. Не знам дали това е страничен ефект от обещанието на Сакскобургготски да разбие политическата система, закана, която за съжаление беше изпълнена, но фактите са налице.

Оказа се, че всички участваме в някаква доста пошла пиеска, чийто сценарий е сякаш излязъл изпод перото на авторите на рекламата на парфюм „Евтерпа“. Толкова бездарно и некадърно представление, че ти иде да запищиш, но няколко години подред ние полагаме всевъзможни усилия да не ни изритат от сцената. „Протесът ви е политизиран!“ кресва правителството на всеки опит да му се привлече вниманието. Хората с „политизирания“ протест от своя страна тутакси заемат подчинената роля на оправдаващия се. Ами, политизиран, а не, тц, няма такова нещо, вие пък сега…

Що за обвинение и откъде накъде някой решава да се оправдава?! Родители, на чиито деца животът зависи единствено от спорадични и пошли PR-кампании като „Българската Коледа“, онкоболни, на които се втълпява, че нямат нужда от лекарства, понеже са обречени, хора на хемодиализа, всички като един се втурват да се оправдават, че няма нищо политическо в исканията им държавата да промени калпавата си политика в областта на здравеопазването.

Природозащници, които протестират срещу политиката на държавата, позволяваща реституиране на защитени зони и застрояване на девствени площи, започват един през друг да се кълнат, че в исканията им нямало нищо политическо.

Зърнопроизводители, учители, полицаи… А, не, сакън, моля ви! Ние гледаме да нямаме политически искания, ние имаме някакви други, културно-масови искания например, да не си помислите нещо!

Я чакайте малко?! Защо им играете по акъла, защо се оправдавате? ЗАЩО?

След като за правителството хората, които го пазят, хранят, лекуват, обслужват, отглеждат и образоват децата на България, струват колкото два-три чифта ботуши, след като на всичкото отгоре управляващите си позволяват да заплашват, че ако не продължим с кротко наведена главица да работим ангария, те щели да внесат евтина работна ръка от Уганда, Бурунди и не знам още откъде, имаме пълното право, не, не право, имаме ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да протестираме. И да, исканията са политически. Няма какви други да бъдат. Не могат да бъдат литературни, математически или някакви други, исканията са политически. Защото на калпава политика се противодейства не с нещо друго, а с политически протести! И в това няма нищо, ама съвсем нищо страшно. Аз съм гражданин на тази държава и имам правото на политически искания, независимо, че с това мога да депресирам Доган, да вдигна кръвното на човек, с коефициент на интелигентност колкото на малък електромобил, независимо от обвиненията на някой си, който гори от желание да ми обясни къде била баба ми, напук на хора, които духват, щом им замирише на протест.

Нима такива могат да ви уплашат?

Advertisements

12 thoughts on “Политикофобия

  1. според мен това идва от сбърканото значение, което има думата „политически“ в българския език

    тук като се каже „политически“ се разбира „партиен“ и свързан с партийни ежби.

    в нормалните държави и в учебниците „политически“ означава „отнасящ се до управлението“.

    всичко, което има връзка с различни политики в най-различни сфери, с различните начини за управление, е политическо.

  2. И аз така мисля, преекспонирането на самата дума, при това винаги във връзка с определена партия отблъсква хората. И другото, както казва Лонги – сбърканото значение, при това още времето на Вазовите чичовци и бай Ганя.

  3. Съгласен съм с longanlon. Но защо се появи това разбиране у нас? Обяснението е просто: в нормалните държави като се случи нещо за протест – протестират. Няма значение преди или след избори се е случило, примерно, или кой е на власт.
    А у нас? Ами да видим.
    Изброените в публикацията родители, онкоболни, хора на хемодиализа, природозащници, зърнопроизводители, учители, полицаи, още могат да се добавят – протестират за нещо току-що случило се? Хубавата политика в здравеопазването се смени с калпава? На селските стопани тази година намалиха наполовина субсидиите, които си получаваха непрекъснато? През тази година застроиха Черноморието?
    Или защото наближават избори…
    Прави сте – всеки протест е политически щом е против лошо управление. И у нас е така, но с прибавка тире партиен. Защото няма нужда да се оглеждаш много за да видиш даже за коя точнопартия в даден момент. Нито е необикновена въздишката на облекчение, че най-после студентите излезли на улицата. Нито да се учудиш на въпроса с печалба на ТВ „Европа” (току що чут) „Ще падне ли правителството ако ГЕРБ оглави протестите?”.
    Та какви, значи, са протестите – политически или партийни? 😉

  4. Те и думата думата „икономика“ си мислят, че идва от икономисване, докато тя означава „да бъдеш рентабилен, печеливш“.

  5. Всъщност това от което бягат е „партизанщина“ – но т.к.тези, които управляват общественото мнение са свързани с „партизаните“, затова умишлено подменят значението на думата политика, защото иначе ще се разбере истината, че хората бягат от „партизаните“ и партизанщината?

  6. Графе, нито проблемите са от вчера, нито протестите са от вчера. Миналата година учителите като протестираха, нима някакви по-специални избори да предстояха? Онкоболните като протестираха по-миналата, да не би пак нещо изборно да имаше? Постоянно има някакви протести в най-различни области и постоянно властта сочи обвинително с пръст и заявява: „Вашият протест е политически!“. Ми да, политически е. Е и? Това какво променя нещата, че е политически? Да не би да прави управлението ти по-хубаво бе, нещастник?!

    И естествено, че в такива случаи са обвързани партиите. Няма начин. Може някъде по света да е възможно политическо управление без участие на партии, но в цивилизацията такова животно няма. Протестите естествено, че са политически. Политиката естествено, че е невъзможна без партии. Така е устроен светът. И това е нещо нормално и нестрашно. Нормално е ако една партия се провали в управлението да бъде сменена с друга. Това е стимул за партиите да не правят това, което в момента го прави Тройната коалиция, щото знаят, че няма да векуват във властта. А ние си седим и си кротуваме, че да не би да ги обезпокоим, понеже „всичките са маскари“. Слушаме как разни дебеловрати народни будители призовават да не гласуваме, щото всичките били лоши. Плашим се да не би някой да ни обвини, че имаме политически искания. Не смеем да заявим пристрастията си към дадена партия или политически модел, щото туй било нещо много лошо. Ами защо направо не си изровим дупка и не легнем в нея, покрити с белия чаршаф, щото да не би да не обезпокоим някого? Е как може такова нещо? Аз не го разбирам. Ще седя и ще гледам как някакъв инфантил ми се хили от екрана нагло, ще слушам как подчинените му бълнуват електромобили и данъчни карти, ще се притеснявам, че Доган вместо да си купи летяща чиния бил хванал депресия от лошото отношение към него, и ще си кютам. Ми не, няма да си кютам. Имам си десни политически пристрастия, в момента например се радвам на избора на Димитров за шеф на СДС и съм напълно склонна да му гласувам доверие, вместо да оправдавам апатията си с „и той ще краде“. Такава логика като нашата пък ако я има някъде в цивилизования свят, ще си сменя името.

  7. Напълно съм съгласен с Вас, Marfa.
    Без партии не може – твърде много сме вече хората. Партиите, погледнато логично, трябва да са представителни групи на хората със сродни интереси в обществото – т.е., те са формации на гражданското общество. Превръщането на партийност в партизанщина ги прави „нелегитимни”. От представителни групи на интересите на обществото те се превърнаха в представителни групи на интересите на кариеристи за власт.
    Аз съм за нормален политически живот с нормални партии. Затова също мисля, че изборът на Димитров е добрия вариант, въпреки, че не съм от гласувалите. Защото се надявам СДС да започне да се връща към истинска нормална дясна партия – каквато най-много ù прилича да бъде. Друга не виждам и надали тепърва ще се появи.
    А призивите да не се гласува са съвсем чиста партизанщина и откровен опит за манипулиране. Те са в интерес на няколко партии, които си имат твърдите няколкостотин хиляди гласа и имат огромен интерес от намалена активност, защото техният дял придобива по-голяма тежест. Надявам се, че и този път тези внушения няма да успеят. Казвам „и този път”, защото около 3 мил. гласа реално са 50%.
    Между другото, партизанщината се е настанила здраво и във всеки от нас. Ще изчезне, когато започнем да оценяваме обективно и политическите си „противници”. Засега малцина го могат…

  8. Pingback: Студентски град, град на ???? « Кутията за всичко

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s