Защо е Сергей Станишев…

или новите приключения на Червената шапчица

Нощ. Разгулен град. Бясно хвърчащи луксозни автомобили свистят по булеварда. Вали… Лъскаво заведение на тиха уличка. На бара се е облегнал самотен млад мъж. Очаква питието си и разсеяно гледа някъде напред. Може би се е вторачил в мечтите си, кой знае? Вратата рязко се отваря и вътре студеният вятър нахлува, понесъл няколко златни есенни листа. Хората се сепват, вдигат глави към високия атлетичен и аристократично изглеждащ непознат и го оглеждат озадачени. Той сваля балтона си, окача го на закачалката, отръсква ръкавите на своя „Армани“ и също се отправя към бара. Настанява се до младия мъж, поръчва си мартини, разбъркано, а не разбито и след като не успява да пренебрегне погледа, който го пробожда, се обръща към човека до себе си и учтиво се представя:
– Бонд. Джеймс Бонд.
– …гей. Сергей – развълнувано отвръща другият.

Да де, вицът е стар. Но случката е истинска. Или почти… Най-малкото, като нищо може да стане. Поне на кино, ако не наяве. Щото както шеметно я е подкарал напоследък премиерът, току-виж се сблъскал с някой неправилно пресичащ „Оскар“.

Някои хора никога не успяват да открият своето призвание и по принуда се носят из живота, избутвайки с отегчение всеки ден. Други са разделени от призванието си по най-различни, независещи от тях причини. Например в някое забутано угандийско селце като нищо може да се роди човек, в чиито гени просто бушува латентното бъдеще на световен шампион по ски алпийски дисциплини. Или пък някъде насред Сахара се ражда потенциален специалист по развъджане на секвои в арктически условия. Да не говорим за бушмена, който би станал великолепен дизайнер на вани, стига само да се беше родил в някое по-цивилизовано кътче. А какво да кажем за всичките… Добре де, схванахте ми идеята, нали?

За всеобщо щастие Природата не винаги гаднее толкова и често е благосклонна към чедата си. Така например Леонардо да Винчи се ражда когато и където трябва, вследствие на което столетия наред човечеството немее пред усмивката на Джокондата, а Дан Браун създава своя епохален труд „Шифърът на Леонардо“. Сър Айзък Нютон пък за щастие не страда от рядка форма на ябълкофобия и днес куцо и сакато знае за гравитацията. За Айнщайн да не говорим… Природните дадености и съответно хорските таланти са най-разнообразни. Геният не се проявява само в науката и изкуството, той процъфтява буквално навсякъде. Например в политиката. Ако се абстрахираме от някои генералисимуси и други нелицеприятни личности, рано или късно ще стигнем до Рейгън. Човекът един ден приема, че актьорският му талант е пренебрежимо малък и се отдава на политиката, превръщайки се в един от най-успешните американски президенти.

У нас нещата са мааааалко по-различни. От известно време например за повечето хора е очевиден фактът, че Сергей Станишев е доста скаран с политиката и дипломацията. Странното е, че явно и той взе да осъзнава тая истина и все по-устремно започна да се старае да се изявява на актьорското поприще. Добре, имаше го оня клип за Независимостта, където човекът с пионерски патос надъхваше народа с патриотични слова. Имаше я и опасността същият този клип да продължи да се върти между рекламите за Бонукс, Доместос и дамски превръзки в прайм тайма чак до следващата Независимост, но тогава като червена вълна се надигна предстоящият конгрес на БСП. А премиерът не е човек, който би отказал да се снима и после да се гледа по телевизора!

И така, с какво разполагаме:

Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен. Или пък не… Добре де, вижте значи: премиерът целеустремено кара раздрънкан стар трамвай към близката гора. В последния момент вътре успява да скочи Стефан Данаилов. Така в раздрънкания стар трамвай се оказват трима, щото освен премиера и министъра на културата там отлежава и някакво доста престаряло дядо, което може би има ясни спомени не само от Независимостта, но и от Освобождението. Станишев, непроницаем като надрусан с мелиндж Пол Атреидес, произнася криптирана фраза, от която разбираме, че това не е като едно време. Кое не е като едно време не става ясно. Трамваят ли, що ли… Данаилов обаче явно знае за какво става въпрос и се съгласява, че да, не е като едно време, но мечтите и идеите били същите… Накрая дядото тотално внася смут, като съобщава, че и идеите, и мечтите са в сърцето му. След което тримата се прегръщат и дружески хващат горътъ с все трамвая.

Очевидно е, че ситуационната комедийна сценка, издържана в стилистиката на “филм-ноар”, се нуждае от кратък разбор. Например, няма начин човек да не се запита що премиерът кара трамвай. На мен лично веднага ми идва на ума един от последните лозунги на БСП, който гласеше, че социализмът бил… секси. Този лозунг често вървеше по снимки и билбордове в комплект с настоящия премиер. Оттук следва, че за някои хора Станишев е секси. Сега излиза, че е секси и да бъдеш ватман. Евгени Минчев например със сигурност минава за секси в определени кръгове, така че то си е доказано това, сексапилността на ватманството. Както и да е, по една точка спор не може да има – колкото и секси да е ватманът, именно той е човекът, който кара трамвая. А трамвая го кара Сергей.

Трамваят обаче явно е алегория на нещо. Въпросът е на какво. Нека разгледаме релсовото превозно средство: то е старо и раздрънкано. Следователно едва ли е персонификация на държавата, която, както всички знаем, процъфтява. Няма начин да представлява и БСП, защото партията е модерна, съвременна и изобщо е, а бе, много модерна. Е какво тогава е тоз трамвай?! Раздрънкана мотриса, която се е запътила към гората… Явно представлява софийския градски транспорт и всъщност е поредния камък в градината на кмета Борисов. Защо обаче отива в гората? Твърде е възможно премиерът да се изживява като Червената шапчица и с трамвая да се е запътил към стогодишната си модерна баба, за да й носи храна. А е в трамвая, защото го е страх от вълци. Това би обяснило и присъствието на майор Деянов в ситкома. Човекът е врял, кипял, собственоръчно освободи България от фашисткото иго, дето се казва, с един вълк ли няма да се оправи?! Проблемът е в посланието. Не било като едно време, казва Станишев. Кое не е като едно време? Трамваят? Транспортът? Гората? Или „Нас червеното знаме роди ни“ в бекграунда звучи малко фалшиво, не като едно време? Което и да е нещото, дето не е като едно време, нас ни сгрява идеята, че идеите и мечтите са все същите. Сега, идеите и мечтите на различните хора са обикновено различни, но пък явно не се променят с времето. А дядото в клипа, набора на Освобождението де, сигурно е по съвместителство дядо и на Червената шапчица и използва транспорта на внука си, за да се прибере вкъщи… Може да е бил до града, за да си вземе индексираната пенсия, когато Червена шапчица минава с трамвая си покрай него и като послушно момиче спира и го качва. Потеглят за къщата на бабата, за да й занесат потребителска кошница с храна, прибират и майор Деянов, щото ако нещо вълкът ги срещне и изчезват в горските дебри…

От цялата работа вероятно ще го отнесат хората, които имат мандри, така че да бъдат осторожни. Щото  както знаем от историята, когато индивиди с психическата нагласа на Станишев и ко. тръгнат из шубраците, обикновено го отнася млекопреработвателната индустрия.

14 thoughts on “Защо е Сергей Станишев…

  1. Жоре, я си седи у братска Япония и недей да даваш акъл за нашенските трамваи, че да не дойда да акълдисвам за японските влакове-стрели, молим!😈

  2. и аз да дам малко акъл за нашенските трамваи – има адски много дефекти по това видео, но все пак преди да се впусне в самоопияняващи критики човек трябва да има пред вид, към кого е насочено филмчето.. като цяло ми се струва, че този клип не е насочен към трезвомислещи хора.

  3. Pingback: Трамвай не-желание

  4. Това си е препратка към сериала, ама там ватманът беше безименен герой от фона и го застреляха, а в тези нашите времена ватманите направиха популярност и имидж….

    А Стефан Данаилов не знам гонеше ли трамвая във филма -бате Серго си беше Главен Герой.

  5. Ми то откак ватманите се превърнаха в светски личности и паркетни лъвове (с ляв уклон)… Така, де, ясно е какво се има предвид. А на единствения пътник с идеи и мечти некролога му стърчи от задния джоб…

  6. Марфа, да Ви обясня символиката на трамвая.Тя е ясно и точно отбелязана в клипа при условие,че разбирате от нумерология . Трамваят е номер 92 като добавите числото на Щастието 7 получавате 99 което е Хазарта + 1 Вие самият и стават 100 което е Хаоса.

    92 е ограничена безкрайност каквато например създават процесорите на Игралните автомати /ротативки/
    Сега да преведа на човешки език посланието което мозъците на хората гледали клипа са възприели безсъзнателно.

    Сергей Станишев е единственият / ватманът е винаги един/ който може управлявайки Хаоса в нашето общество да изведе България до Щастлив лично за всеки Финал, при това е заложил себе си в тази игра.

    За нас зрителите, ще бъде интересно да видим дали ротативката на която играе Сергей в политически смисъл ще му даде Джакпота или поне някоя свястна Фигура както казват професионалистите в бранша.

  7. Може, може… Аз обаче днес се зачудих що и Първанов го нямаше. Все пак той е щатният убиец на вълци в Партията, доколкото помня. Може да клечи зад храста и да дебне, кой го знае.

  8. Pingback: Общината ни брани от некадърни ватмани :)) « Кътчето на Селин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s