Портрет в сепия

Да започваме. Тук моя милост е на един месец, добре повита и увита, и още оттогава си личи, че съм отегчена от света:

Малко по-късно започвам да си служа с различни оръдия на труда, ползвайки ги по предназначение:

Разбира се, на човек понякога му писва от толкова слава (питайте ги бебетата на Бранджелина дали им е добре, не е лесна тяхната, можете да ми вярвате) и започва да протестира. Очевидно искам да ме гушнат:

Следващата снимка дълго се чудих дали да я публикувам, но в крайна сметка си казах, че толкова известни актриси са позирали по без нищо, та що не и аз.  😳 😳 Приемете това като подкрепа  за усурийските тигри:

Тук съм почти на годинка:

Тук съм на малко повече от годинка:

На две години мога да се похваля със сериозен и богат житейски опит:

Част от него е придобит, докато оцелявам във враждебна среда, тоест се опитвам да не падна от люлката:

Наближавам три:

На третия си рожден ден аз започвам да се замислям за бързината, с която текат годините, за смисъла на вселената, живота и всичко останало, и започвам да се съмнявам в Същността на Нещата™:

Това ме подтиква да се отдам на философски размисли с нужната сериозност:

На четири съм шаферка на сватба:

Това успява да ме извади от депресията:

А след това започвам първи клас…

Advertisements

14 thoughts on “Портрет в сепия

  1. Как нацупено бе! 😯 Изключително добронамерено и чипоносо беби, понякога озадачено и чудещо се кво правят с мен тез големи хора, ама нацупено?! Отричам! 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s