Котката ми, мили хора, е тотално изкукало мъркащо създание. Както вече бях споделила, тя е ужасно злояда малка твар. Е да, ама вчера вече се притесних. Два дена не яде. Купичките й с храна пълни, даже едната я махнах, щото може и да се беше развалила от толкова престой, а то само обикаля около хладилника и реве. Вечерта вече ми писна. Сипах й от консервата „Darling“, онуй я гледа с подозрение и отстъпва назад. Взех едно месенце, подавам й, от ръката ми яде. Хващам я, слагам я до купичката й, тя отстъпва назад. Пак й подавам с ръка, пак яде. И по тоя начин си изяде цялата порция. Упражнението го повторихме днес сутринта… Ми не знам, просто не знам!
Pеалността е въпрос на гледна точка... 