Овълчване

Вярвайте, писна ми. От простотията ми писна, от боклуците по улицата ми писна, от надупчения асфалт и разбитите тротоари, обладани от коли ми писна, от всичко ми писна. Не, не ме е ударило слънцето. Просто току-що преживях поредния културен шок. На кръстовището на „Пирин“ до „Пикадили“ светва зелен светофар и аз, заедно с една възрастна женица, тръгваме да пресичаме. В това време един бус изскача напред и се куква точно на пешеходната пътека. Колите зад него също дават напред и остава някакво малко местенце, през което да може да се мине. Тръгваме смело с жената, но бусът дава заден. Отскачаме. Тръгваме да го заобикаляме отпред, но и той тръгва напред. В него седи космат хуманоид, по всяка вероятност от мъжки пол, възраст – около и под трийсетте. Женичката му вика:

– Момче, да ни убиеш ли искаш бе?

– Да ти иба ма’ата! Ма’ата циганска да ти иба! Ай ш’ти иба ма’ата! В гъза ш’ти я иба!

– Съмнявам се, че имаш с какво – давам приноса си към сказката и аз.

– И твойта ма’а ши иба – опитва се да се изкара потентен хуманоидът. – Да та иба! И ма’ата да ти иба! Циганската ти ма’а да иба!

Тръгва, но продължава да виси от прозореца и да окрещява булеварда.

Хора, писна ми. Честно.

Advertisements

20 thoughts on “Овълчване

  1. Подобно преживяване днес- един пич с голяма скъпа кола се опитва да пререди три колони коли, за да направи абсолютно нелегален обратен завой. В това време свири с клаксона и псува, все едно не прави нищо лошо.

  2. Ей такива истории ме карат много силно да ми се ще да бях я някой наемен убиец, я някой мутант-супергерой… да му извадиш на такова леке един голям и да му го завреш до спусъка в носа, ей тъй, само за да схване идеята, да го видим колко чифта гащи ще напълни… Ма не, сериозно, все съм се мислела за радетелка на свободата във всичките й форми, но понякога ми се струва, че човечеството е затънало в твърде много „права“ и твърде малко „задължения“ от морална и емоционална гледна точка :/

  3. Аз просто бих го вдигнала с все буса на голяма височина, примерно петдесе метра, и после бих го пуснала. Пусто, никви такива сили нямам и това ме вбесява допълнително. А такива дори когато катастрофират, излизат най-много с натъртен нос от цялата работа, като на оня свят изпращат някой напълно невинен човечец. Просто не ми се говори 😦

  4. Другия път си запиши номера му или го снимай за да можем да направим нещо. Честно казано вече съм готов да се включа в наказателен отряд за раздаване на народно правосъдие, тъй като не вярвам ни най малко, че държавното правосъдие ще заработи някога в това блато наречено България.

  5. Честно казано, така ми беше причерняло, че дори не ми дойде на ума да му гледам номера. Пет минути по-късно, когато нивото на адреналина ми достигна някакви неастрономични стойности, се сетих, че и фотоапарат си имам в момента, а не само не го снимах, ами дори и номера му не запомних. Представих си как го изтипосвам тук на колаж с надпис „Пазете се! Зло куче!“ или нещо подобно, но беше късно 😦 Още ме е яд. Истината е, че просто не очаквах подобно чудо и то ми дойде наистина изневиделица. Просто не очаквах и съответно реакцията ми беше точно нулева. А идеята за наказателния отряд – поддържам я 😕 Ей така изперква човек – сутринта отива на работа с нагласата, че е съвестен чиновник, а вечерта вече е сформирал отряд, с който крои планове за обир на най-близката мандра.

    Майтапът настрана, но наистина ми писна. Наистина ме е яд, че поне номера му не видях, и наистина ми писна. До гуша ми дойде. Не съм свикнала хуманоиди да ми крещят да си еба майката, докато аз се чудя как да им заобиколя катафалката и не искам да свиквам. Не, честно, писна ми!

  6. Отряд, народно правосъдие и т.н. са сложни неща. 🙂 Има по-прости и непретенциозни, изпробвани. 😉 Например, игличката от вентила на гумата на кола, запушила напълно тротоара, слагате в джоба си; или написвате със спрей-боя (за предпочитане нитроцелулозна) върху предното стъкло “така не се паркира”; или ако трябва по-бързо, чуквате едно яйце на предното стъкло (още по-добре точно над него); и т.н. 🙂
    А сещате ли се какво щеше да стане, ако Marfa се беше изведнъж разкрещяла с пълно гърло нещо неразбрано и артистично приклекнеше пред буса например? Докато се разбере кой-какво доста зор щеше да види двукракия… 🙂
    Изобщо много творчество може да се вложи в тая работа. 😉
    Но ви препоръчвам (особено жените) да си имате под ръка защитен спрей.

  7. То верно вече има нужда 😦 Като нищо ще се въоръжа. Их, как хубаво можех да му напръскам зурлата… 😐 Но вече мога само да си мечтая.

  8. Повече народни репресии над такива диванета! Доскоро още говорех, че в саморазправата няма нищо хубаво и че интелигентният човек не прибягва до нея, ама животът и действителността все повече ме опровергават. : [ Трябва да срещнат „по-космати гърди“ тия и ще си седнат на задниците! И тия космати гърди са баш на нормалните и културните като теб, Марфа, на които безумно много им е накипяло от всичко!
    Идеите на Графа много ми допаднаха! И за спрея съм съгласна.

  9. Не се шашкай! Кретени има под път и над път…важното е дали ще попаднеш на хипер кретен. Като гледам…попаднала си 🙂

    Само да попитам – това шофьор на маршрутка ли беше ?! (защото от тях съм ял най-много псувни, след бакшишите) 🙂

    Поздрави, Краси.

  10. Не знам що хората все искат да ибът майки (вместо нещо по-младичко, нали), че и цигански…

    За отряда ме бройте, аз отдавна съм за публичните разстрели на публичните диванета :Д

  11. Чадър с остър метален връх прави какви ли не чудеса. И за самоотбрана става, и за пукане на гуми…

  12. ми ибе му се на чиляка та две не види, ма явно не му връзва ни женско, ни машко. требеше няква брошурка за ползите и предимствата на ръкоделието да му дадеш

  13. Не му ли записа номера. Това определено е подсъдно.
    И аз ще дойда да свидетелствам, нищо че не съм бил там.

  14. Ми нали това обяснявам. Толкова се ошашавих, че просто не успях да реагирам. И нито номера му запомних, нито нищо 😦 Ужасно ме е яд!

  15. Мила картинка. И аз като тебе съм се ядосвал много на подобни „преживявания“, но освен една студена вода…

  16. може и с ключове да им надереш колата отзад. аз така правех докато бутах количката с бебето, а се оказваше, че на тротоара са паркирани коли и аз константно си я бутах по асфалта, а шофьорите ми викаха:“ти луда ли си ма! да та смачкам с дидету ли искаш ма! ша идъ в затвора заради теби! да ти … (знаете какво – майка ми естествено) я са качи на трутуаръ!“
    и аз много пъти съм искала да имам брада и мустаци, да съм висока 1.80 м, да тежа 90 кг и да имам здраво дясно кроше. и на мен ми писна.
    а един примат ме напсува енергично пред детето ми, само защото аз съм се бавела на банкомата, а той бързал. нямаше значение, че на 20 м имаше друг работещ банкомат, той си беше харесал този, на който бях аз. и това беше достатъчно основание да ме нарече всякаква. а аз толкова не очаквах такова нещо, че се разплаках, детето и то ревна – цирк. вместо да го ритна по топките – аз ревнах! ама ще си купя спрей! благодаря за идеята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s