Closed

От известно време се каня да пиша за нещо, дето просто не знам как да формулирам. Първо, че темата е банална до втръсване и поради това не е особено интересна, а второ – какъв точно би бил смисълът е неясно. И все пак не мога да спра да се удивлявам на авангардния начин, по който се решават проблемите в тази китна страна. Конкретното, за което ще отворя дума, са домовете за сираци. Проблемът е стар като света. Тези домове никога не са били приятни места, който не вярва, да си преговори Дикенс. Това разбира се в никакъв случай не значи, че нещата трябва да си останат такива, каквото са сега. И все пак в последно време се отчете истински бум с не особено приятни случки и ситуации в редица гореспоменати учреждения. То не беше Могилино, не беше Трън, не бяха натровени с отрова за мишки деца, какво ли не беше. И как се оправят проблемите в тези институции? Много лесно. Оправят се като се закриват домовете.

Ако не беше твърде банално, щях да направя препратка към Сталин и да добавя „Няма дом, няма проблем“, но тъй като наистина фразата е твърде изтъркана, няма да я кажа. Хехе. В тази връзка, сега ми идва на ум, че подходът със справяне със ситуацията хич даже не е авангарден, както го бях написала в началото. Напротив. Древен е и е прилаган с различна успеваемост от различни хора по различни места на света. Сега, че хората, прилагали този подход обикновено са по-особен тип е съвсем друг въпрос, който няма да обсъждам сега.

Значи, ето го и плана за излизане от кризисното положение на дома в Могилино, за който всички разбрахме (за дома тоест де, не за плана) от поредния долен конспиративен заговор срещу България, осъществен от подлите агенти на BBC. Домът е кофти, грижите, които се полагат за децата в него са под всякаква критика, персоналът е необучен, изобщо цялата работа е ‘бало си ма’ата, затова единственото, което може да се направи, е да се закрие домът. И децата да се преместят другаде. Несъмнено на по-добро място, нали. Някакъв педофил вилнял пък из Трън, убил дете от тамошния дом, който също не бил цвете и вместо да закрием цялото градче, избираме по-лесния вариант, закриваме само дома. И така нататък. Тоест, ако човек си счупи ръката, ще постъпи най-умно вместо да я гипсира да й тегли един трион. Верно, ще го боли известно време, а и после ще му е трудно да се оправя с един крайник по-малко, но пък ще си спести няколко досадни седмици в гипс. Между другото, ако му се наложи да си има вземане-даване с нашата болнична помощ накрая като нищо пак може да се стигне до ампутация, независимо от преките желания на потърпевшия.

В тази връзка мисля, че би било уместно да започнем да закриваме държавата паланка по паланка и учреждение по учреждение. Най-добре е да се почне със закриването на Министерството на здравеопазването, към което все повече българи започват да питаят несподелена и изгаряща любов. Ако за закриването му се използва и напалм, работата направо ще бъде опечена. Парламентът няма нужда да бъде закриван. Просто трябва да се подпалят двеста и четирийсет карти, които вероятно поради състава си ще горят доста добре и готово. После следва закриването и на останалата част от правителството (Министерството на здравеопазването вече го анихилирахме), на президенството и евентуално на кметския пост в София, след което остава само да закрием с почести и тържества цялата държава. И после да си ходим. Щото тука това, дето става, взе да идва в повече.

Advertisements

9 thoughts on “Closed

  1. Напоследък имам чувството, че държавата се самозакрива доста успешно и без чужда помощ – далеч не са само домовете за сираци, министерство на здравеопазването, или някои други герои. В днешния брой на „Дневник“ доста сполучливо беше цитиран Хелър по адрес на положението в държавната администрация: „Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън.“ Накратко, заключението беше, че у нас трите типа са разпределени горе-долу по равно, и аз съм доста съгласен с това твърдение. Не знам как, но администрацията е нещо като заразна болест, покваряваща всяка невинна душа, която попадне в нея.

    Не мога да си отговоря дали нещата са такива, защото ние не си търсим правата, или има някакво проклятие, тегнещо върху де що се е разпростряла държавата. Единственото, в което все повече се убеждавам е, че явно съм нарастващо ненормален, търсейки логика в поведението на държавните чиновници. Малкото свестни такива (смея да твърдя, че познавам свестни хора на държавна служба) само потвърваждават общото ми впечатление от ширещо се безхаберие и посредственост.

  2. Политиката е занаят. Всеки занаят трябва да се учи. В продължение на години. Нашата трагедия се състои в това, че през последните двадесет години ни управляват невежи дилетанти. Какво може да се очаква от такива хора?… Недоразбории, хаос, липса на ред и законност- навсякъде и винаги. Това си стана нещо като запазена марка на тази страна…

  3. Че домовете за деца трябва да се закрият, трябва:
    http://mayamarkov.wordpress.com/2007/12/21/foster_care_good_institutions_bad/
    само че българската държава, закривайки ги, пропуска да развие алтернативата, а именно отглеждането на деца в приемни семейства. Вероятно защото приемните родители (мръсници такива!) искат пари, а нашата държава очаква и изисква от хората да й работят без пари.

  4. Не само, че ми идва в повече, а толкова вече са ми се стопили лагерите и надеждите, толкова ме е яд, че най-хубавите ми години минаха в илюзиите за промяната, а и като се замисля за този насила удълъжаван преход май ще намеря сили за една „революция“ – но кой ли ще поведе.

  5. Аз по принцип съм ‘за’ закриване на държавата, ама каква е алтернативата – нали трябва нещо да я измести тази държава… харесвам анархо-примитивистичната теория за общност от племенно-затворен тип, в която да има равновесие между „ловци“ и „събирачи“, т.е. да не се натрупват излишъци от земевладелство и да не се създава предпоставка за заграбването им и установяването на йерархия на властта… обаче – кибуци има само в Израел, а и на редовия българин хич не му е до това… както не му е много-много и до тези деца; иначе отдавна да са се събрали средства. Аз например си признавам, че нищичко не съм направила, за да помогна точно на този дом, макар и мен да ме възмущава ситуацията…

  6. Чета: “Lex.bg – Българския правен портал,Бюлетин №244/ 26.3.2008 г. http://lex.bg/bulletin/?isu=244&tp=n&id=5087
    – Осиновяванията – по-лесно, съжителствата без брак – узаконявани „http://www.mediapool.bg” / 26.03.2008

    – Отпада срокът за развод по взаимно съгласие
    „http://insurance.bg” / 26.03.2008
    Родителите ще губят права, ако не потърсят децата си до 6 месеца”
    … Така стигам до извода, че с новия Семеен кодекс се подкрепя ерозията на семейството ,като най-малката обществена клетка, че с него се улеснява родителската неангажираност към създадените деца, че повече се мисли за имуществените интереси на развеждащите се отколкото за техните деца, че се ниглижира отговорноста на родителите за сметка на отговорноста на държавата, че се прави всичко възможно да усигурим деца за усигуряване в чужбина и ни в клин, ни в ръкав, че “Правосъдното министерство ще има ангажимента да намери най-подходящият вариант за малчуганите със здравословни проблеми, както и за тези над 7-годишна възраст. ” а не на Социалното – например??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s