Малко празни думи

Напоследък ми остава малко време за писане, а да каже човек, че няма за какво толкова да се пише – не може. И блогът ми липсва. Надявам се и аз на него да му липсвам. Щеше ми се да наруша мълчанието си с нещо забавно и приятно, с Music Idol 2 да речем. Не върви обаче да пиша за кастингите, докато се случва каквото се случва.

Да речем, драмата с влака. Всъщност не знам точно какво да напиша по тоя повод. Грозна работа. Грозна и страшна. Но не и неочаквана. През първата половина на януари пътувах от Варна за София в спален вагон. Едва ли скоро ще забравя това… приключение. Всъщност не беше спален вагонът, въпреки че за такова имах билет. Оказа се, че спалният вагон нещо се развалил, според обясненията, които шафнерката даде, та го бяха сменили с някакъв кушет, с какъвто разполагали в момента. Докато пътувах, понеже беше невъзможно да спя, разсъждавах, че вероятно няма пукна докато стигна до крайната дестинация. При все това ми се привиждаха заглавия в сутрешната преса: ВСИЧКИ ПЪТНИЦИ ОТ СПАЛНИЯ ВАГОН ВЪВ ВЛАКА СОФИЯ-ВАРНА СА ПОЧИНАЛИ ОТ ТОПЛИНЕН УДАР И ЗАДУШАВАНЕ!!! Всъщност, такова заглавие нямаше да има. Говорим за журналисти, за Бога. Вероятно щяха да са по-шокиращи. Например НАМИРАТ СВАРЕНИ ХОРА В СПАЛЕН ВАГОН! Или нещо подобно.

Докато лежах и се разтушавах с такива приятни мисли, се притеснявах за едната си спътничка. Момичето беше доста бременно, та се молех да не й се случи нищо. Ставахме, блуждаехме из коридора, в който се отваряше точно един прозорец, около който на смени дежуреше целият вагон и чакахме да стигнем. Отвреме навреме аз си лягах с надеждата, че може би парното е намалено и тогава си мислех, че ако взема в леглото китка целина, морков, два картофа, чушка, солчица и малко чер пипер, от мен ще се получи доста сносно задушено в собствен сос. Както сподели бременното момиче, манджата дори щяла да е диетична и полезна, щото сме щели да се сготвим на пара.

На фона на трагедията от последните дни горната извадка от пътепис звучи нелепо. Или не съвсем. Защото показва нормалното състояние на средния български влак. Нещастия се случват. Едно е обаче нещастието да се случи по независими от теб причини, съвсем друго е ти сам да го предизвикаш. Да още не е ясно какво е превърнало вагона в крематориум. Дали е товар със запалки, дали е шише ракия или пък късо съединение засега не се знае. Знае се обаче, че ако влаковете ни не приличаха на нещо, сглобено от каквото там са намерили в пункта за вторични суровини, днес най-вероятно нямаше да бъде ден на национален траур. С можело и щяло обаче нищо не може да се промени…

Оставките. Трябва ли министър Мутафчиев да подаде оставка? Разбира се, че не. Подаването на оставка в България след подобна злополука в нечие подопечно ведомство би прекроила из основи тъканта на Вселената, би разрушила пространствено-времевия континуум, би разкъсала причинно-следствените връзки и като краен резултат би причинила Армагедон. В една бяла държава след подобна злополука щеше да има лавина от оставки. Оставката в такива случаи не означава „Аз съм виновен, че влакът е пламнал”, тя означава нещо съвсем друго. Значи например „Осъзнавам, че нещата в областта, която аз ръководя, не вървят така, както би трябвало”. Означава също „Аз съм отговорен човек”. Тук обаче всичко висшестоящо почва да пищи неистово: „Лошите се опитват да извлекат политически дивиденти от трагедията!”

Това с политическите дивиденти вече взе да става досадно. Историята с „Могилино” се политизира. Отрязването ни от ИСПА се политизира. Влакът – той се политизира. Изхвърлянето ни от ФАР пък да не говорим как се политизира. Глобите, дето ги плащаме, и те се политизират. Изобщо едно политизиране пада, дето второ такова няма. Те, хората, толкова къртовски се трудят, пък злите лоши само ни изхвърлят отвсякъде, глобяват ни, прожектират нелицеприятни филмчета, палят влакове и какво ли още не, само и само да политизират обстановката. Пфффф…

Добре, добре, спирам засега. И без туй какъв е смисълът?

Advertisements

7 thoughts on “Малко празни думи

  1. смисъл винаги има. самото значение на думата е такова.
    защото: може и да няма смисъл да благодариш (да речем). но: ако благодариш (да речем) – може и да има смисъл 🙂

  2. Простете ни! Вие които ни напуснахте в пламъците на горящите вагони.Простете ни Вие, преждевременно приключилите своя земен път! Но можем ли да си простим ние – живите? Ние, допусналите Ви да изгорите като факли на нашето безсилие! Ние, не успелите да организираме живота по смислен и сигурен! Едва ли?… Почивайте в мир!
    И нека спомена за вас, не ни дава мира да бъдем още по отговорни, още по умни и човечни един към друг, към природата и живота! Простете ни!…

  3. ох, Марфа, това за влака…маса репортажи изгледах по телевизията, интервюта…всичко е свършен факт и както се случва у нас, след свършените факти пресата и обществото се дигат…а проблемите си съществуват и могат да бъдат решени, преди да се случи някоя жестока развръзка…

  4. Ужас, просто. Когато се прибирах миналата седмица в Добрич, целият град беше настръхнал. Хората подаваха за курбан за оцелели роднини и приятели.
    А някъде са подавали, заради смърт… 😦

  5. Ужасна работа 😦 Днес пък вече взе да се лансира и версията за умишлен палеж. Вече взе да ме хваща страх 😐

  6. И понеже се опитвам вече трети път да изпратя този текст, ама не става – викам, преди да го изтриеш прочети го поне ти?

    Марфа, случайно или не, в Нета срещнах следната умна мисъл: „Блажен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи…”
    А аз, с мисъл, че има смисъл и има какво да кажа след над 20 години трудов стаж – ще споделя…
    Трето поколение железничар съм. Като събера годините изработени от дядо ми, баща ми, брат ми и мен, се получава около 150 години трудов стаж в БДЖ. Пенсионираха ме преди две години Първото ми образование е ЖПИ „Тодор Каблешков”-София. После завърших задочно и друго, българска филология. Специалист съм по ремонта на дизелови локомотиви и вагони. Имам и преквалификация Ревизор-вагони. Работил съм като вагонен шлосер, техник и дефектоскопист на колоси. Пенсионираха ме преди 2 години – 58 годишен, като Майстор по ремонта на пътническите вагони в Пловдивски район. Имам претенцията да познавам всяка част, механизъм и структура на вагонните части и материалите по тях. Почти всяка година съм се явявал на изпити по правилниците, инструкциите и наредбите за безопасност, движение и ремонт на вагони и влакове… В бригадата ми имаше 25-30 работника с различни специалности – шлосери, стругаро-фрезисти, кранисти, елкаристи и газо-заварчици,електрокаристи и мотокаристи, дърводелци, тапицери, бояджии, елтехници, техник и дефектоскопист на ултразвуков дефектоскоп на колоси, склададжия и чистачки. С тях извършвахме като се започне от текущи и годишни, та се стигне до средни ремонти на стотици пътнически вагони…
    Железничар, в миналото, винаги е било, престижна професия! Железницата още от времето на Дядо Йоцо, бе символ на държавността на България! За съжаление в годините на „Прехода”, в желанието да се разруши социалистическата държавност, бе разрушена и железницата. Намериха се политици които стигнаха до там, че лансираха тезата за ненужността от ЖП транспорта и за лансиране развитието на автомобилния транспорт, за сметка на железопътния. Удвояването на основните железопътни магистрали, електрифицирането и модернизирането бяха обявени за грешка. Единната система на БДЖ бе разбита.Единната структура системно и целенасочено се разкъсваше! Редица железопътни заводи бяха приватизирани, задоволявайки наши и чужди частни интереси! Справка: ЖП завод „Андрей Жданов”- Дряново, Локомотиво вагонен завод „Васил Коларов”- Русе, Вагонен завод „Червено знаме” – Бургас… Други като Железопътен завод „Георги Димитров” – София (срещу Централна гара София) направо бяха унищожени. На негово място ще се строят небостъргачи?!?!
    Заплащането на железничарския труд от 3-4 място, в редица години мина назад във втората десетица. Железничарския труд бе превърнат в непристижен. Текучеството стана изключително. Същевременно нивото на кадрите се срина. В редица години ЖПИ София завършваха само по 15-20 студента от 3-5 специалности. Болшинството от тях, въобще не започваха работа в системата на железнопътния транспорт – отиваха в частния сектор на други отрасли и в чужбина. Така железниците кадрово се оголиха, още повече, че по политически причини, редица кадърни, изграждани с деситилетия ръководители, бяха изгонени от железниците! Истинските железничари знаят – железничар за една година не се става! Продиктувани от грешките през столетното развитие на Железопътния транспорт у нас и по света, правилниците, наредбите и инструкциите за работа в железниците са «писани с кръв»!
    Наред със всичко това, техническия прогрес си се развива. В железопътния транспорт навлезнаха нови технологии и материали. Микропроцесорът навлезе и във вагонните механизми и системи. Внесени бяха, предимно от Германия, втора употреба вагони. Европа, както и в автомобилния транспорт, така и в железопътния, подмени своя подвижен парк, като се освободи от морално и материално износените си превозни средства и ги замени със съвременни. За съжаление, липсата на подготвени кадри,финанси, документация и резервни части, през изминалите десителетия, обрече дори внесените у нас втора употреба вагони на невъзможност да бъдат обслужвани оптимално. Стигаше се до там, че наскоро внесени пътнически вагони с се разглобяваха, за да се осигурят резервни части за включените в съставите на влаковете. Тук няма да се спирам на всеобщата тенденция да се разграбват, вследствие на насаденото (от определени политици) в обществото ни разбиране, че «чуждото е общо, а нашето си е наше», че «ако всеки оправи себе си и държавата ще се управи», че от «всяка сделка трябва да си вземем прословутата комисийонна 10%».
    Потокът на вагонните части и цветните метали, тръгна от вагоните към пунктовете за вторични суровини и чужбина. За последните години на моя трудов стаж, с бригадата си съм сменил хиляди: алуминиеви – дръжки за врати, закачалки, багажници, лайсни, рамки за прозорци; порцеланови – мивки и тоалетни гърнета; огледала, пердета, седалки; бронзови – кранове за парните инсталации, за водните инсталации; хиляди квадратни метри скъпоструващи вносни стъклопакети; хиляди квадратни метри изкуствени кожи, тапицерски плат, дунапрен,стериопор, дървесина, пластмаса и какви ли още не горяеми и негоряеми материали… Само за година сме сменяли с хиляди дросели, инвертори, ел.ключове, фасонги, пхлафониери, цели осветителни тела и неонови лампи. Да не говорим за това, че в определени периоди, ежедневно сме поставяли стотици пожарогасители…
    По време на трагедията край гара Червен бряг пътувах със съпругата си от София за Пловдив. В същото време коментирахме с жена ми, че няколко дни преди това са ме поканили да се върна на работа в БДЖ. Предлагаха ми Майстор по ремонта и Дефектоскопист – едновременно. Заплащане като на специалист -500 лв.
    За тях, трябваше да организирам работата в колоосния цех. С един подпис да гарантирам правилните размери и технология при ремонта на колоосите, с дефектоскопа да преглеждам и недопускам в експлоатация колооси с пукнатини дулбоки до 1 стотна и дебелина 1 хилядна от милиметъра. Отказах! Благодарих за оказаното доверие. Стана ми приятно, че ме уважават като специалист, но отказах.
    Отказах, защото знам само един мой пропуск на на такава пукнатина в пътуващ със над сто километра в час вагон, до каква трагедия може да доведе. Защото съм отговорен. Отговорен както болшинството работещи в железопътния транспорт.Не че се уплаших. На моите пенсионерски години, не ми пука за онези минимум по 5-6 години затвор при моя грешка, за поставен мой подпис, гарантиращ безопасността на всяко колело.
    Не се уплаших, защото виждам, че в последните 3-4 години, нещата в железопътния транспорт тръгват в правилна посока. Железницата е консервативна и до голяма степен инертна система. Промените в нея не могат да станат изведнъж. Те искат технологично време. Те искат разбиране и подкрепа от всички, от цялото общество. Присъствах по свое желание, през есентта, на семинара «Визия за развитие на БДЖ 2007-2017 година». Усетих искрите които прехвъчаха от страна на някой стари , мастити, «доаени» и политици към новото ръководство на Министерство на транспорта и БДЖ. Но като знам, че на 27 ноември 2007 г. В Брюксел беше подписана Оперативна програма «Транспорт» с бюджет над 2 милиарда евро, стигам до извода, че искрите, са продуктувани най вече от желание за тяхното разпределение и оползотворяване от сили и структори извън Министерство на транспорта.За мен, обаче е важно: «Тази значителна сума потвърждава приоритетното място, което се определя на развитието на транспортната инфраструктора. За нас това е сериозна стъпка напред към изграждането на балансирана и устойчива транспортна система чрез модернизация на ключовата транспортна инфраструктора с национално, трансгранично и европейско значение».
    Немога да посоча виновник за трагедиата. Скърбя за погиналите. Но, мога да помогна само, като призова всички живи, за непримиримост към онези, които водени от лични, користни интереси, спъват развитието на обществото ни, към онези които с действията си или бездействието си застрашават, правата и живота на другите. По човешки, искам да Ви помоля да бъдете граждански активни личности! За Вас има надежда!
    И още веднъж!
    Простете ни! Вие които ни напуснахте в пламъците на горящите вагони.Простете ни Вие, преждевременно приключилите своя земен път! Но можем ли да си простим ние – живите? Ние, допусналите да изгорите като факли на нашето безсилие! Ние, не успелите да организираме живота по смислен и сигурен! Едва ли?… Почивайте в мир!
    И нека спомена за вас, не ни дава мира да бъдем още по отговорни, още по умни и човечни един към друг, към природата и живота! Простете ни!…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s