България на две вселени

От вчера страната ни най-официално преодоля пространство, време и измерение, и започна да живее едновременно и в алтернативна вселена. С това най-сетне бяха задоволени исканията и на най-болните шовинисти, които обикновено си мечтаеха само за някакви си три морета. Така де, къде море, къде – цяла вселена!

Може би се чудите дали не съм се натровила с лепило, че ги говоря такива? Не съм, ама ще обясня. Сега, тук вече работата става малко объркана. Вчера нали в парламента се дебатираше вотът на недоверие? И „обединената опозиция“ свика народа на бунт? Така беше, нали? Ретроспекцията от изминалия ден беше горе-долу следната:

Пред парламента два реда полиция бранеше народните избраници от евентуален изблик на народна любов, който общо взето не се състоя поради това, че на същият (народът де) му писна. Вътре в парламента българската тройка (която за разлика от шведската не се оножда помежду си, ами радва с тая дейност неучастващите в нея) обясни, че каквото и да прави, го прави щото и Костов го е правел. За финал премиерът се позабавлява, като прочете смешен от негова гледна точка евентуален опозиционен кабинет. Най-забавно беше предложението му Любен Дилов-син да бъде говорител. В залата също всички се засмяха.

Междувременно отвън пред парламента, ако се вярва на btv, митингуваше основно един човек. Камерите си бяха направили седянка и заснеха от всички страни някакъв доста нелицеприятен и беззъб индивид, докато отвътре и Канна Рачева успя да се позабавлява със смешките, които министър-председателят толкова духовито ръсеше. Видяхме умиращите от смях Етем, Масларова, Петков и прочие мили хора, а малко след това пак по btv започна финалът на „Великолепната шесторка“.

Там се пренесохме в другата вселена. В залата благотворното си влияние пръскаше президентът, заобиколен от цяла гора елит. Елит до елита. Един дъвчеше дъвка, друг гледаше със сълзи в очите и звезди в косите, а самият Първанов с мъдър поглед демонстрираше колко му пука за децата от Могилино, които се превърнаха в гвоздей от PR-кампанията на споменатата телевизия, която с едната си ръка, образно казано де, се забавляваше от това, че Мсларова ще пребъде, а с другата организира sms-кампании, които да покриват последиците от действията на въпросната.

То не бяха словесни метани към президента, не беше радост, че той и тук разпростира патронажа си, че седи там, сред тях и пръска благотворното си семе… Всички неприятни неща се намират в едната България. Те са в другата. Откъде може човек да получи виза за нея?

Advertisements

10 thoughts on “България на две вселени

  1. Отвратена от телевизия, снощи реших да влезна в интернетските форуми, но се оказа че те са окупирани от хора със същото мислене и начин на изразяване като телевизионерите – освен платена журналистика си имаме и платени форумни коментатори /не че не го знаех, но понякога дават по-малко дежурства като че ли/
    Цял ден се чувствах като дишала лепило, защото от малкото колеги, с които си позволих да изкоментирам, защото очаквах адекватна реакция, получих същите тъпи коментари – „ама то Костов и Софиянски колкото откраднаха – стигане нямат!!! “
    Благодаря за този пост, стана ми хубаво, че има и още хора, които не се връзват на платената пропаганда.
    Господи, не сме 1984 година, но е точно толкова страшно ….

  2. Нямя да се уморя да повтарям думите на великия датски филисоф Киркегаард: „Най- ниската точка на човешкото падение се нарича журналист.“

    Като се замисли човек… Българският политик като че ли е една още по- ниска точка… Когато едните негодници се ашладисат с другите, стой че гледай…

  3. Хм, Марфа, ми аз или не съм в България, или имаме и трета вселена. Щото, нали, не гледам телевизия, и не влизам в бг форуми, нито пък новинарски сайтове, само някое и друго блогче чета, та така разбирам какво се случва в някоя от бг вселените. Не бях чула ни за вота за недоверие, ни за охраната на парламента. Народа даже не го гледам като вървя по улиците. Занапред май ще продължа да разчитам на теб и някои други блогъри за да се осведомявам какво става в някои от бг вселените. Целувки

  4. Интересно и аз ли не съм в България? Така се стекоха обстоятелствата, че по време на митинга на „обединената“ опозиция минах край митинга!? Просто се поразходих от гара Подуене, по „Янко Сакъзов“, край „Александър Невски“, площад „Народно събрание“ и Университета , та задоволих любопитството си да видя, аджеба, какъв е този грандиозен митинг за сваляне на тристранната коалиция от власт, дето се бори с корупцията в горните етажи на власта. Озвучаването беше добро. Некорумпирани политици се чувах чак до театъра зад канала. Но в Европа май не се чуваха. Пък хората, натиснати от ежедневните си грижи за насъщния си, минаваха забързани , и само се подсмиваха под мустак, …
    Към 17 часа минах обратно, от „Цар Иван Асен ІІ“ и по „Шипка“ отидох да прибера внука от 38 ОУ. При СУ срещнах Александър Йорданов – бивш председател на Народното събрание. Прибираше се човека от митинга. Не ми се видя отслабнал. Пък вече не бил във властта!
    Кой знае защо, ама се сетих и за Александър Божков? Е той, горкия, по едно време отслабна с цели 40 килограма. Изглежда, че 10% комисионни, за които говореше като министър, не са му стигнали. Що ли тогава си остана „Мистър 10 процента“?

  5. За втората България си закъсняла – визите им викат досиета – вече не се раздават.

    Не си от тези, които по произход имат право на достъп – даже и по правописа ти личи – нямаш достатъчен брой правописни грешки на дума и ред.

    А и не си в т.н. „мазно“ агрегатно състояние, типично за професионално-пишещите в медиите.

    Така, че ще се радвам да те чета в първата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s