Что делать?

Кой е виновен? Ако те удари гръм докато спокойно си береш маргаритки на поляната, ще е глупаво близките ти да обвинят кмета на общината, че не е осеял пейзажа с гръмоотводи. Някои неща просто се случват. Има събития обаче, които не биха се случили, ако липсваше активна човешка намеса. Казусът „Могилино“ е само дребен пример.

Да преразказвам филма на Кейт Блюет „90 минути неподправен ужас“ ще е безсмислено. И бездруго ако сте кликнали на тоя линк, вече знаете за какво иде реч. Просто след като мина вече достатъчно време, ще си кажа и аз мнението. Така, да има.

Какво видяхме във филма? Видяхме действително 90 минути неподправен ужас, тоест, аз видях по-малко, щото нямах нерви да изгледам всичко. Но като цяло, това видяхме. Първата ми реакция беше съвсем спонтанна и емоционална, казах си, че тези тетки от персонала са я неуспешни опити за клонинги на Менгеле, я негови неизвестни роднини, я просто садистки на щат. После се замислих, че домове за деца с увреждания у нас човек рядко може да срещне, освен ако не реши да попълни белите петна на картата на България и не тръгне да изследва диндирлиците – тогава евентуално може и да попадне на подобно заведение. След това ми дойде на ум, че по последни данни над 200 000 български семейства по една или друга причина не могат да имат деца, а същевременно у нас, пак по последни статистически данни, има най-голям процент на деца в социални заведения спрямо другите страни в Европа. За ЕС да не говорим. Ако можем да ги наречем „социални“ заведенията де. И така, от мисъл на мисъл, се сетих за наше близко семейство, млади хора, дето също не можеха да имат дете, после момичето забременя ин витро, малко след раждането си момченцето им почина, а вече втора година оттогава хората се размотават по всякакви служби и ведомства, за да успеят да си осиновят детенце. Нямат Бог знае какви претенции, не приритват за русичко, синеоко генийче, не желаят непременно току-що родено бебе, не се държат като на щанд за домати на пазара, но дете не могат да си осиновят по чисто бюрократични причини.

Сетих се за още едни такива познати. Жената е с операция, поради която не може да има дете, та решиха и те да си осиновят. Става така обаче, че като отиват в дома една няма и двегодишна кукла залепва на жената на крака и й казва: „обичам те!“ Вече трета година не могат да осиновят детето, щото майката не си давала подписа. Малката очевидно е циганче, ма на хората не им пука. На съответните служби обаче също не им пука, че някой иска да си вземе дете от дом, понеже на майката не й пука за детето й, но й пука за „сосялните помощи, ма како, ний тук сме сосялно слаби!“ Май работата върви на негласно споразумение за едва ли не покупко-продажба: да платят на оная някакви пари, а тя да си даде подписа, че детето да излезе от дома.

Кой е виновен за подобни неуредици? Дядо Боже с гърма над полето ли? Не мисля.

Могилино… Семейството на първата братовчедка на майка ми имат подобен проблем. Голямата сестра в следствие на някакво генетично заболяване получава трайни физични, и което е по-лошото, психични отклонения. Може би е вече към шейсетгодишен човек. Когато заболява е още бебе, лекарите започват да кандърдисват родителите да я оставят в дом. Те обаче категорично отказват. В резултат стринка ми така и не тръгва на работа, посвещава живота си да се грижи за болната си дъщеря. Имайте предвид, че това е семейство на православен свещеник, а действието се развива когато религията е люто преследвана. Не питайте как са се изхранвали тези хора. Каквото успее да си докара чичо ми, царство му небесно и на него, от някоя треба, това е. И така, цял живот стринка ми се грижи за болната си дъщеря. На моменти тя буйства, става опасна, понеже е по-силна от майка си се случва стринка ми и бой да яде ако няма никой друг вкъщи, но така стоят нещата, хората не се оплакват. Полагат невероятни грижи за дъщеря си. Стринка ми чете книги, ограмотява се как се постъпва в подобни случаи, лошото е, че точно такива случаи почти няма описани. На братовчедка ми никога не й липсва нито любов, нито грижа, точно напротив. Накрая майка й получи сериозно психично разстройство вследствие на всичко преживяно, след което женицата се спомина. За дъщерята остава да се грижи по-малката й сестра.

Грижите не намаляват, нищо подобно. И двамата ми племенници, понеже цял живот са расли в тая обстановка, приемат леля си съвсем нормално. Грижат се за нея, обличат я, разговарят, четат й, уйдисват й на акъла и те най-добре знаят какво им е когато тя изпадне в някоя от кризите си. Зетят пък направо трябва на ръце да го носят. Не всеки мъж ще се съгласи да приеме подобен човек в дома си, толкова тежко болен. А и той се грижи за нея, помага да я носят, ако се налага, бе изобщо никой не може да ги обвини в неполагане на недостатъчно грижи. Вярвайте, тежък случай, чукайте на дърво и се молете да не ви дойде до главата. Иначе казано, в момента семейство от четирима човека се грижи за жена с психични и физически отклонения и никак не им е лесно.

Сега сложете седемдесетина деца, кое с по-сериозно, кое с не толкова сериозно заболяване. Турете на десетина деца една тетка без никакво адекватно образование, без абсолютно никаква подготовка, а за по-екстремно и без заплащане, да се „грижи“ за тях. Нека за цела на опита да преместим домът на някое забутано, отдалечено от цивилизацията място. Край някое село, ма да е по-далече от селото, че да не се стресират хората там. Служете държавна политика, която не само, че не смята за нередно децата с увреждания да бъдат изоставяни на пичка си лелина далеч от всякаква цивилизация и специализирано обслужване, и какво ще се получи? Риторичен въпрос, нямаше нужда, нали.

Чия е вината? Лелките, „грижещи“ се за Васка, определено са виновни. Или по-точно лелката, грижеща се както за Васка така и за поне още десетина деца. Кой от вас обаче би се хванал да работи в подобно заведение срещу 180 лева заплата? Хайде, от началото на тази година вече ще са 220 лева. Някой квалифициран човек, който знае и може да се справя в подобни ситуации, дали ще се затрие в село Две Могили, русенско, за да вдигне децата от гърнетата и тепърва да седне да ги учи да ходят и да говорят? В тази връзка, дали затварянето на дома ще промени нещо? Не, нищо няма да промени. Десетината зле платени каки от персонала просто ще останат без и без туй мизерните си заплати, а децата ще ги преместят в някое аналогично заведение. Може пък ако имат късмет в новия дом случайно да се е заблудил и да работи специалист, де да знае сега човек.

Междувременно русокъдрата министърка на социалните грижи ще прдължи хрипливо да увещава хората, че проблеми няма. Тя всъщност вероятно е права, едва ли си има проблеми жената и дори и да има, едва ли са от такова естество. За да убеди народа, че проблеми в Могилино наистина не виреят, го посети, обградена от цял взвод подпърхващи елитни „дами“, които не спираха да се кълчотят и позират пред всяка срещната камера. А камери имаше много. От тях видяхме съвсем друга картина: щастливи, усмихнати деца, които редяха комплекти „Лего“, облечени спретнато, заринати до шията с играчки… Сещам се как преди десети ноември като щеше да минава дипломатическият корпус през някой град какво бурно лъскане и търкане падаше. Във Варна например боядисаха чак асфалта пред завод „Черно море“, че повече да хваща окото. Времето минава, традициите остават. И от репортажа по btv видяхме, че домът се пука по шевовете от щастливи деца с психични отклонения, които най-сетне бяха вдигнати от заветните гърнета, че да не смущават високите гости. Типично. И гнусно. И подло, и жалко.

Затварянето на дома дори не може да се приеме за замазване на ситуацията с водни боички. Нужно е нещо съвсем друго. Нужна е радикална промяна в държавната политика, касаеща изоставените деца и интеграцията на хората с увреждания. Тоест, вместо по Коледа министри да обикалят домове и да засипват децата с играчки, позирайки охранено пред камерите, вместо да се правят инвалидни рампи, които да служат основно за по-удобно паркиране на автомобилите, просто да се приеме закон, улесняващ например осиновяването. Това за изоставените деца. Примерно, дава се да кажем двуседмичен или някакъв такъв по-кратък срок, през който майката би могла да предяви претенции към детето си, след което то се дава в приемно семейство или постъпва в дом с цел по-нататъшно осиновяване. Има хора, които биха осиновили и деца с увреждания. Неосиновените пък деца да бъдат настанявани в домове, където социализирането им да не бъде мисия невъзможна. Да не говорим пък за домовете за деца със заболявания, там трябва още по-сериозно да се пипа. Персоналът трябва да е добре обучен и добре платен. Най-малкото никой добре обучен човек няма да хукне да сменя памперси на десетгодишни деца със забавено развитие, ако трябва да работи на още три места, че да върже двата края. Управлението и обществото най-сетне трябва да се отърсят от странното си убеждение, че парите са мръсни и непочтени предмети, а всеки, който иска да получава заплащане срещу труда си, е подлец. Щото лично на мен циреи ми излязоха на ушите да слушам как лекари и учители не би трябвало да искат пари за труда си, а ако искат, то да бъдело нещо символично… Аман вече от комунизъм, не го ли надживяхме?!

Тези неща, тази смяна, всичко това няма да стане нито бързо, нито лесно. Лесно е да преместиш нещо (или някой) от едно място на друго, трудно е да си смениш мисленето. А тук това е необходимото. Само че нали знаете приказката, че и най-дългият път започва от първата крачка? Само дето ние май така и не се наканихме да я направим…

Advertisements

16 thoughts on “Что делать?

  1. Когато отзвучи вътрешният ужас от скандала, идва времето на изтрезняването – и въпросът ти „Что делать?“ е съвсем уместен за етапа, на който се намираме след могилинската серийка. Този въпрос обаче има неприятното свойство също да отзвучава с времето… Драмата ни не е нито, че сме безчувствени (защото си чувстваме трагедията на тези деца не по-малко от Кейт Блюет), нито, че сме неспособни да решим какво да правим (твоят текст например е доказателство, че не сме). Проблемите ни започват, когато трябва да минем от думи към дела, от диагностика към интервенция и от чертане на (правилни) планове към реално местене на камъни и риене на боклуци. Знаем что делать. Но не делаем, това е проблемът 🙂

  2. За материалната база на този дом в Могилино е направено наистина много, но явно е, че то не е достатъчно за да са добре децата. Така, както са се намерили пари за материалната база могат да се намерят и за повишаване на заплатите. Но проблемът е друг – не само незнанието на персонала, което може да се поправи с обучение, а самото им отношение. Както ти казваш, когато човек иска и обича едно недъгаво същество той търси, интересува се, най-малкото го третира като човек. Но когато е безразличен и бездушен, никакво обучение и дори бих казала никаква заплата няма да помогнат…

  3. Имам съмнения и за двата случая с осиновяването. Всъщност някои семейства чакат повече от година именно заради изисквания, които стесняват избора им. Не отричам, че сигурно понякога стават големи мизерии и има голямо чакане щото някой е загубил хартийка или колежката Х се подмотква, но две години ми се струва изключение.

    За двегодишната кукла. В българското законодателство вече се търсят родители за дете, а не дете за родители. Тоест потенциалните осиновители не могат да избират детето. Затова ми е малко странно, че въобще тези хора са били допуснати ей така до децата в дома, на оглед и някой им е дал да изберат това дете точно.

    Но все едно. Заключенията Ви са правилни. Не само трябва да се преместят домовете от селата и паланките, в които са сега, но и още много. Само като се сетя по какви учебници и остарели доктрини учат специална педагогика в СУ…

  4. Иска ми се да се намеся малко по- решително в случая и да хвърля допълнителна светлина върху този кошмарен казус.

    Преди промените Людмила Живкова създаде Център за проучване на мозъка към БАН. Там работеше братовчед ми, а и аз бях в системата на БАН. Имах възможността от близо да следя дейността на този център.

    Резултатите от всички изследвания бяха прелюбопитни. Оказа се, че след като бяха изследвани хиляди българи, бе установено СЪС СИГУРНОСТ, че коефициентът на интелигентност при българите е с 18 пункта под коефициента на интелигентност на средностатистическия европеец. За сведение: само албанците се оказаха тогава по- тъпи от нас- техния коефициент беше с 19 пункта по- нисък от европейския.

    Продължавам да поддържам връзка с тези учени и неотдавна те ми съобщиха нещо, с което запознаха и цялата общественост, но нашата долнопробна журналистика замете тези данни под килима.

    От 1994 година започва един тотален интелектуален и НРАВСТВЕН упадък на българите. Към днешна дата техният коефициент на интелигентност е вече с 36 пункта под този на европееца. Това, не е кой знае каква трагедия- по- думите на Хегел има „философски надарени нации“ (имал е предвид индусите, гърците и немците), но има и такива, които на това поприще никакви ги няма (като нас например). Е, какво пък- не може всички да са интелигентни… Пък и това не е беда, защото светът е пълен с интелигентни неудачници и образовани простаци.

    По- страшното за мен е това, че ние вече сме хора без МОРАЛ! Моралът на съвременният българин е морал на свиня, а етиката му- етика на акула.

    Точно затова са възможни такива свинщини. Мисля, че трябва да „си знаем кривиците“- така ни учеше Дяконът и да си посипем главите с пепел.
    И да помним: нужна е активната гражданска позиция на хиляди хора, перманентната намеса в делата на институциите, защото „чужда мъка няма“! Едва тази активна намеса на гражданското общество ще направи тези уродливи явления невъзможни!

    Защото е лесно да припишеш вината САМО на някакви тетки…

  5. Благодаря на всички за коментарите.

    myciandi, запозната съм с двата случая доста отблизо, но съвсем нарочно не цитирам имена, никой не ме е упълномощил за това. По-скоро май работата клони към загубена хартийка. А хората с момиченцето естествено, че не са влезли и не са казали „покажете ни какви деца имате, че да си изберем“. Просто жената е лекарка и беше на посещение в дома, а мъжът й като разбра, че тя ще ходи там, отиде с нея, за да занесе играчки. А инак отпреди това бяха подали документи за осиновяване, това с момиченцето просто стана някак спонтанно. Бе дълга история, не искам да я раздувам, те хората си знаят и дано се оправи работата.

    razmisli, не знам дали няколкото лелки от персонала са точно бездушни. Виж, работата в такава среда изисква по-особена психическа нагласа и не е за всеки. Ако човек изпада в депресия при вида на всеки недъг, просто не би следвало да се занимава с такова нещо. От тяхна гледна точка всичко е наред – те къпят децата, хранят ги, не ги бият примерно, но дори и да искаха, не биха могли да отделят персонални грижи за всяко дете. Смятай, ако им се падат десет деца на една леля (а то май са повече, че май работели на смени), излиза, че по един час персонално за всяко да отделят, те десет часа няма да мръднат оттам. Дори и най-невероятно хуманното отношение да проявяваха, те просто не разполагат нито с необходимите знания, нито с необходимото време да провеждат рехбилитации, образователни мероприятия, индивидуални процедури и всякакви такива други неща. Което разбира се не смъква автоматично вината им, най-малкото можеха да сигнализират, след като виждат нередностите.

    Просто това, от което имат нужда децата с подобни заболявания, са квалифицирани кадри, които да се грижат за тях. А като гледам как в Шумен записват олигофренопедагогика само хора, които просто за нищо друго не са ги приели, имам тежки опасения за бъдещето. Това хич не е лека и приятна професия и за да се насочат хора към нея трябва да има някакъв стимул. Нека не е само материален, ако някой толкова се дразни, само че в момента стимул просто ня-ма. Това е положението. И сега ако се закрие този дом, децата просто ще бъдат преместени в друг, където най-доброто, на което могат да се надяват е, че персоналът ще е по-многоброен. Бе мани.
    Дет Пламен вика, знаем что делать, ма не делаем.

    Апостоле, хм…

  6. Ха… Марфа, малко смешна ставаш с тези твои изказвания вече за това как на всички държавни служители трябва да им се вдигне заплатата. На лекарите, на учителите, на сестрите, на не знам си кой, я се съвземи малко. В коя икономика кажи ми служителите по държавна линия са по-добре платени от частния сектор? Дали лекарите в Германия работещи в държавни институции взимат повече от лекарите в скъпите частни клиники по трансплантации? Или учителите в частните училища за елита взимат наравно с тези в държавните университети? Или може би в САЩ? Просто се събуди малко и стига си приртвала с тези заплати. Няма да стане това, просто НЯМА да стане. Който не му харесва отива в частния сектор. Това е положението. Има начин да са по-добре платени но в сравнение със сегашното ниво на заплащане, по-добре платени от частния сектор няма да стант посмъртно. Това да не ти е НАСА. или да ръководят NSA. Та така…

    Ииии още нещо: аз дете не съм се засилил да осиновявам, но какво иде да рече „търсят се родители за детето“. Туй ко значи – да утикаме тези, които „не стават“ а за „познатите“ да оставим здравите умните и хубавите ли? Вярно, че ако си го родиш няма гаранции, но пък винаги можеш да се откажеш от него. Защо обратното да не е възможно – осиновяваш си някакво увредено и к’во прайваме? Просто всичко това е идиотия. Особено пък с по-големите деца е направо ад, невъзпитани, ненучени на хигиена, озлобени изродчета да ми щъкат тук.. пфф.. много ясно че ще имат претенции родителите! Това е дете, следвашите 15 до 18 години ще си отговорен, не може така, квот дадат…. Поне аз така мисля, това не е лотария, каквото се падне, това ще е. Би трябвало да може семейството да се явява примено известно време, да се види, доволни ли са и двете страни (от една семейството, от друга институцията, а детето…абе кой ще го пита него). Бебетата ясно, а поотрастналите? Хъм.. като вземете да разсъждавате по тези блогове, човек би помислил, че именно пишещите трябва да станат министри. Хайде де, кандидатирайте се!

    А и още нещо, снимките от морската са много хубави, що на връщане не снима кофите с боклук дето от седмица и половина не са минавали да почистят и са преляли двойно вече, снегът е станал цветен като коледна елха от отпадъци навсякъде. Но пък съм сигурен, че ако изберем някой блогър за кмет ако трябва и лично ще мине да посмете боклуците:) Така се управлява то…

  7. Частни заведения за изоставени деца с ментални увреждания? Поздравления за тази гениална иновация. Ти ли ще направиш първото?

    Колкото до боклука – не ме кефи. Възнамерявах тези дни да му посветя отделна тема, даже днес снимах и контейнерите за смет около нас, че да подкрепя това, дето щях да го кажа, но засега ще се въздържа. Няма да ми се намерят нерви да отговоря на коментар със съдържание „като не ти харесва, вместо да се оплакваш се кандидатирай за кмет“. Имам предложение – ти да напишеш статия за заринатата в боклуци централна част на Варна, притисната от невижданите двайсет сантима сняг, а аз да дойда и да изкоментирам в блога ти, че вместо да се оплакваш, по-добре се кандидатирай за кмет, след като знаеш как се оправят тези работи, става ли?

  8. О, поне в САЩ учителите в частните училища получават обикновено по-малко от такива в държавните. Понякога разликата е фрапиращо голяма. Само в една шепа частни училища заплатите може да са по-големи. Защо учителите все пак отиват в частните? В повечето случаи защото останалите условия са по-добри, имат по-малко ученици в клас, може би повече дисциплина. Но пък и повече натиск от страна на родителите, ученици които на всяка цена искат високи оценки, повече отговорност…

  9. Използвам Mistylook от първия ден, в който я прибавиха към наличните теми в WordPress, което ще рече някъде от пролетта на 2007-ма. Просто по празниците сложих за кратко коледния скин. На снимката е фонтана в Морската градина. През пролетта бях сложила една цъфнала акация, през лятото – морска вълна, през есента беше същия фонтан, на фона на есенни дървета, а сега си е пак той, какъвто беше сутринта на 3 януари т.г.

  10. Да ти кажа и аз търсих търсих друга тема, но от Mistylook не намерих по-подходяща. Наистина, най-хубавото й е че можеш да сменяш снимките на заглавието. Поздрави, Marfa, в един отбор сме! :))

  11. Ако министър Грънчарова не лъже, в дома в Могилино за 67 деца се грижат 60 души персонал. Т.е. не са точно по 10 деца на 1 лелка.
    За мен решението е – осиновяване и приемни семейства. Някакви домове все пак ще са нужни, докато се търсят осиновители. Те трябва да бъдат в големите градове. А не на изоставените деца да се гледа като на ресурс за осигуряване на работни места нейде из горите тилилейски.

  12. Бе де да я знам. Според филма си бяха няколко лелките. Може след това да са ги умножили. Честно казано, не знам на кого да вярвам, ама по инстинкт на Грънчарова ми е по-трудно да повярвам. А си права, че на такива деца се гледа точно като на ресурс. Лоша работа.

  13. Скоро ще навърша 50години.От тази позиция на времето виждам по-различно нещата.Реалността, пречупена през призмата на моята индивидуалност… .Каквото и мнение да изкажа по темите, които тук си обсъждате, ще бъде само едно мнение.Дори и да има такива, които ще се съгласят с мен, то тогава ние ще констатираме, че сме сродни души и ще продължим да си бъбрим,да се наслаждаваме самовлюбено на дълбокомислените ни творения.
    Писаното слово е нещо много специално.Дали ще можем да намерим неговото вярно приложение?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s