Ех, да бях Гришъм…

Вчерашният ден беше белязан от две знакови събития със съдебно-криминален привкус. Де да бях Джон Гришъм, мама! В България за първи път се случиха две неща: имаме си осъден наркобос, а като бонус имаме и осъден за убийство, причинено от катастрофа. Или ако се съобразя с медийната вълна и вестникарските заглавия,

СТАВИСКИ Е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ УСЛОВНО

затова пък

Митьо Очите е осъден на четири години и половина затвор.

Ми признал си е колко е уош и се е разкаял човечецът, к’о. Има още

Защо е Евгени Минчев?

Въпросът е от екзистенциално-философско значение. Така например ние не знаем дали когато е изключен телевизорът Евгени Минчев съществува. Не знаем нищо. Вселената е пълна със загадки. Една от тях е въпросния ватман, самоназначил се за ролята на гуру на елита. Каква е дейността му? С какво се занимава? От какво печели? Галактика от въпросителни… На базата на какво си позволява да взема отношение по най-разнообразни въпроси – от българското участие във войната в Ирак, до капацитет, изказващ гледна точка за участвалите в „Пълна промяна“? Има още

Изгубени в пресата

Неочакваната смърт на Хийт Леджър беше шокираща по няколко причини: първо, не е известно този конкретен актьор да е бил пристрастен към наркотици или да е имал проблеми с алкохола; второ, за смоубийство май също се оказва, че не иде реч; трето, говорим за обещаващ млад актьор с цялото бъдеще пред себе си; четвърто, винаги е трагедия загубата на млад човек. Новината е била особено шокираща за журналистите от вестник „СЕГА“, които толкова са се стреснали от нещастието, че чак не са се усетили какви ги пишат.

Материалът в рубриката „Отблясъци“ е озаглавен… Кхм… Почина Хийт Леджър, геят каубой“. Гениално. В последващия суховат текст следва кратко описание на жизнения му път, както и уточението, че всъщност участието му в „Планината Броукбек“ било сред най-запомнящите му се роли. Не съдя хората от редакцията на вестника, нищо подобно. Явно смъртта на младежа е била тежък удар за тях, както вече казах, така че тези глупости трябва да се отдадат на шока и покрусата. Например не би трябвало да обръщам и внимание на неправилно построени изречения като

„Австралиецът бил намерен гол, легнал по очи на пода, от домоуправителката.“

и по тази причина няма да го направя на въпрос.

Ех, журналисти, журналисти, с такова ли точно заглавие трябваше да осведомите хората за смъртта на Хийт Леджър?

Хийт Леджър 1979 – 2008

Тази сутрин Холивуд ни изненада твърде неприятно. Този път не става дума за това, че някоя звезда е научила къде е Сърбия и се е заинтересувала от положението на Балканите. Стана известно, че една от талантливите надежди от света на киното ни е напуснала. Красивият млад австралиец Хийт Леджър бе намерен мъртъв в собствения си апартамент в Манхатън, предава Ройтерс.

Около тялото му са били разпръснати приспивателни, но още не е ясно дали става дума за самоубийство, или трагедията е предизвикана от инцидент – бил е болен от пневмония и може би иде реч за неправилно дозиране на лекарства.

Хийт Леджър става известен за широката публика през 1999 г. с тийнеджърската комедия „10 неща, които мразя у теб“, една съвременна адаптация на шекспировата пиеса „Укротяване на опърничавата“. Тогава спечелва сърцата на по-нежната половинка на човечеството. Преди това е участвал в не особено сполучливата и клиширана австралийска продукция „Blackrock“ (1997), имал е и роля в телевизионното шоу „Sweat“ (1996). Истинският му успех идва когато стъпва в Америка. След „10 неща, които мразя у теб“ Мел Гибсън му предлага роля във военната историческа драма „Патриотът“ (2000) и младият актьор веднага приема предизвикателството. През 2001 г. играе главната роля в „Като рицарите“, а през 2002 се снима в римейка на класическия „Четирите пера“ по романа на А.Е.У. Мейсън, под режисурата на Шекар Капур, където си партнира с Кейт Хъдсън.

Един от най-големите му успехи е оскаровият филм „Планината Броукбек“ (2005). Всъщност, каквито и лаври да е придобила тази конкретна продукция, те се дължат именно на участието на талантливия австралиец. По време на снимките се запознава с Мишел Уилямс, от която е и дъщеричката му Матилда.

Тази година на 18 юли филмовият свят очаква поредния Батман-филм, „Черния рицар“, в който Леджър изпълнява ролята на Жокера. Това вероятно ще е последния филм, в който ще можем да се насладим на таланта на австралийския красавец.

😦 R.I.P.

Още по темата

Помощ! Карат ме да работя!

Така. Това е конспирация и подозирам, че виновни както винаги са евреите. Ама това вече не се изтрайва бе! Вместо културно да направят работната седмица да трае всеки втори понеделник в месеца и да е двучасова, тези империалисти карат хората (и в частност мен) да работят! Какво е туй чудо работа посред вторник?! Никъде по света го няма това нещо!

Вънка слънце пече, птички пеят, калта по улиците горе-долу изсъхна, а аз съм се бучнала в тоя мрачен кабинет и се боря с някакъв скенер! Карат ме да сканирам некви неща с формат от А3 до А1 на скенер, пригоден за А4! Ааааарггггххх!!!! Ами не, не се изтрайва това! Хора, айде да си ходим, а? Стига сме им работили да гадните кръвопийци, м, става ли?!

Пълен член за един по-добър свят

Другари и другарки, включвам се в новата инициатива за ограмотяване на българското блогърство. След като под статията ми „Незнам“ се разписаха хора, които се чудиха какво па му е лошото на това човек да е неграмотен и да не знае как се образува множественото число в българския език, признавам си, озадачих се. Но да оставим това!

Предлагам ви да се включим в тази инициатива със същата жар, с която браним Странджа и милеем за забраната на цигарите и изкореняването на тютюневите поля в световен мащаб.

И помнете: Всеки пълен член – бомба, всяка запетая – летяща крепост в сърцето на Неграмотността и Империализъма!

Снежни спомени, зимно настояще

Обичам сняг. Обичам да е студено, да е бяло, децата да се замерят със снежни топки и навсякъде да има снежни човеци. Спомням си как татко ме извеждаше с шейната, как със съседските хлапета играехме с часове навън, а когато се прибирахме премръзнали, майките ни се караха и ни правеха топъл чай. Има още

Что делать?

Кой е виновен? Ако те удари гръм докато спокойно си береш маргаритки на поляната, ще е глупаво близките ти да обвинят кмета на общината, че не е осеял пейзажа с гръмоотводи. Някои неща просто се случват. Има събития обаче, които не биха се случили, ако липсваше активна човешка намеса. Казусът „Могилино“ е само дребен пример. Има още