Коледа

Мисля малко да се поскарам. Народът съвсем е изтрещял, люшка се от едно на друго и хал-хабер си няма що е то Коледа и какво се прави на нея. От ушите ми вече протекоха разните коледни сурвакарчета, баницата с късмети за Бъдни вечер и какви ли още не глупости. Ми спрете се бе!

Хора! По Коледа сурвакари няма. Сурвакането е новогодишна традиция, дошла най-вероятно от езическите времена точно както и коледуването, че и лазаруването. Няма и баница с късмети! Баницата с късмети се прави за Нова година и е посветена на Свети Василий, както ще ви стане ясно по-долу!

Навремето на Бъдни вечер по къщите са обикаляли коледари. Коледарите са млади момци, още ергени, а самата традиция може да се приеме за инициация на младежите, които вече стават мъже и са готови за женене. Девойките си имат сходна инициация, когато вече ги приемат в редиците на момите за женене, и това е Лазаровден. Само че в момента говорим за Коледа. Събират се момците, избират най-личния измежду тях да им е главатар и тръгват от къща на къща, като през целия път пеят коледарски песни и гонят мраза с помощта на напитки с високо алкохолно съдържание. Като стигнат пред дома, за който са тръгнали, пеят отвън на станеника, за да ги пуснат да влязат. В популярната песничка, която и децата я учат, между другото не се пее „Стани, стани, нине, нине, господине!“, а „Стани, станенине, нине, господине!“ Станеник значи стопанин. Нине от своя страна означава „сега“.

Влизат коледарите в къщата, дето на слама на земята са наредени постни ястия, а в котлето ври кървавица. Започват да пеят и нареждат за всеки член на семейството, за всеки имот и добиче. Пеят на момата да се задоми, а ако нейният избраник е измежду коледарите, те задължително си дават някакъв нишан. Я тя ще му подаде бъклица да отпие, я нещо друго. Стопанката одарява момците с кървавица, с кравай, с бъклица вино и ракия, след което домът е благословен и коледарите отиват в съседната къща. И така цяла нощ, а вероятно на другия ден младежите са имали зверски махмурлук.

Сурвакарите обаче са съвсем друга работа. Сурвакарчета са както момчета, така и момичета, които още не са навлезли в пубертета, както му се вика днес, и съответно още не са за задомяване. Те обикалят в навечерието на Нова година, като носят със себе си сурвакници, направени задължително от дрянова пръчка с колкото се може повече пъпки по нея. Сурвачките се украсяват с пуканки, връзки сушени чушки, сушени плодове, кравайчета, и колкото по-украсени са, толкова по-голям берекет ще има. Децата сурвакат здраво гърбовете на стопаните, като наричат всекиму различни пожелания – пак за берекет, за здраве, за късмет. Колкото по-здраво удрят по гърба, толкова е по на хубаво. Накрая получават лакомства, които са подходящи за възрастта им, сиреч не се наблюдават бъклици с вина и ракии. Такива зверове като сурвакари посред Коледа просто няма.

Друго нещо, което ме хвърля в недоумение: Коледната трапеза. След 17 години демокрация народът най-сетне взе да посвиква, че в българските традиции Коледната трапеза е постна. Това е така, защото Бъдни вечер е последния ден от Коледните пости, а на другия ден сутрин рано се ходи на църква, цялото семейство се изповядва и взема Причастие, след което се захващат с прасето как си знаят. Днес малцина постят, още по-малко се изповядват и причестяват, но нищо не пречи поне веднъж годишно да се спретне трапеза от постни ястия.

Традицията повелява ястията да са нечетен брой: седем, девет или тринадесет, като виното, ракията и хлябът не се броят. Нищо страшно няма в една вечер постна храна. Повярвайте, човек така може да се наплюска с постно, както не би могъл да го постигне с помощта на никакво прасе.

Софрата се прикадява от главата на семейството, а най-малкото дете прочита „Отче наш“. Изчакват се коледарите, а след като се изпроводят, домочадието сяда на коледната трапеза.

Идеи за постни ядива, които можем да поставим на трапезата за Бъдни вечер:

  • Постни сърми (зелеви или лозови). Предпочитам лозови, защото за Коледа винаги правим зелеви сърми с месо.
  • Боб-чорба
  • Пълнени чушки с боб
  • Пълнени чушки с нохут
  • Пълнени чушки с царевица
  • Ориз с гъби
  • Кьопоолу
  • Туршия
  • Салата от кисело зеле
  • Салата „Табуле“
  • Бобена салата
  • Ошаф
  • Тиквеник
  • Ябълкова пита с грис

И каквото още безмесно и постно се сетите. Да видяхте някъде баница с късмети? Не? Не сте видели, щото такова чудо като новогодишна баница с късмети по Коледа също няма никъде другаде, освен в акъла на разни телевизионни самозванци, които пълнят главите на хората, чудещи се как да възстановят дадена традиция без да знаят нищо за нея.

Баницата с късмети се прави за Нова година. Дори не и за Нова година, навремето преди промяната на календара баницата с късмети се е въртяла за Васильовден постарому, тоест на 14 януари. Днес това е циганската Нова година. Свети Василий е заместил някое древно божество и е станал светец-покровител на домашното огнище. Самата баница се прави в негова чест, късметите са равни на броя на членовете на семейството плюс един – самият Свети Василий. Трапезата отново се прикадява, а баницата се завърта три пъти от най-възрастния член на семейството, след което всеки взема парчето, което се пада пред него, като празното парче, срещу което не стои човек, е за светеца. Каквото се падне на него, това остава в къщата. Ако е здравето, означава, че всички в дома ще са здрави. Ако е парата – семейството няма да има парични затруднения и т.н. Днес понеже Васильовден е на 1 януари, тоест на връх Нова година, тогава се прави и баницата. Тя е блажна, прави се с много яйца, сирене и масло, за разлика постната пита на Коледа. Късметите са дрянови клончета, които се поставят във всяко парче, а преди това стопанката описва и нарича всеки късмет какво означава.

Коледната пита е съвсем различно нещо. Обикновено се прави содена питка, но може и да е хляб с мая, но без мляко, яйца и краве масло. Вътре се слага една пара, за да има берекет в къщата. Отгоре от твърдо тесто се прави украса във формата на различни животинки и растения, за да е здрав добитъка и да има плодородие. Първата хапка не се изяжда, а се отделя настрани, тя е за Богородица, която според вярванията в нощта на Коледа посещава домовете. На другия ден ако има мома за женене в дома, тя изяжда хапката. Ако има болен човек, на него се дава, за да оздравее и така нататък. Баница с късмети по Коледа не се прави, освен ако някой не успее да сътвори постна баница или да натика късметите в тиквеника.

Имам си теория откъде идва това объркване. Преди десети ноември 1989-та разните такива народни празници и обичаи, свързани с църковните традиции, бяха отречени. По тая причина дори се стигна дотам народът да пълни агнешка плешка за 1 май… Слава Богу, това време отмина, а агнето взе да се изяжда по Георгьовден както си му е редът. Само че с Коледата и Новата година се получава объркване. След като сурвакарчетата обикалят домовете по Нова година, следователно то е нещо като с първи май – правят го, за да не обикалят по Коледа и да не дразнят властите. И хайде преместваме сурвакарите на Коледа, където те съвсем нямат място. Същата участ сполетява и баницата с късмети – дето ще я въртим на такъв светски празник като Нова година, ще я въртим по Коледа. Нищо, че е наречена на Свети Василий, покровителя на дома. Но хората това не го знаят…

Още за новогодишните традиции и обичаи можете да прочете тук. И недейте да правите баница с късмети за Коледа, не й е тогава времето! Сложете пара в погачата и внимавайте да не я погълнете. 😉

Advertisements

30 thoughts on “Коледа

  1. Имам съвсем малка забелжка относно: „Повярвайте, човек така може да се наплюска с постно, както не би могъл да го постигне с помощта на никакво прасе.“
    Идеята е на постите е да се яде скромно и малко, да се усети лишението, което е точно обратното на плюскането. Иначе казано – преяждане с хляб и салата не е постене.

  2. Истина е, само че имах предвид нещо съвсем друго: хората смятат, че ако ядат постно, задължително ще останат гладни. А то никак даже не е задължително това.

  3. да точно така е ,но не знам защо почти никой не го спазва ,но иначе всички се правят на вярващи и общо взето като чуя ,че някой не можел да издаржи без месо на коледа (друго си било паржолките )и много ме хваща яд на непросветените….весели празници

  4. Знаеш ли, ще минат още доста години и повечето хора въобще няма да си имат представа от това автентично „някогашно“ празнуване на Коледа. Ще мине време и дори „коледари“ няма да останат, а само дебели чичковци с бели бради и червени кожуси, млади каки в бели снежанчести дрешки и навсякъде ще мигат лампички и гирлянди. Като бях в началното училище, прочетох в клас спомени, записани от баба ми за това как се е празнувало Бъдни вечер пред повече от 50 години. Различните видове хлябове, сеното, върху което цялото семейство спи през нощта, а после стопанинът изнася на един хълм и го запалва…въобще различни обреди, които звучат днес толкова далечни, а същевременно магически.
    Нужна е инициатива, която да върне тези традиции и да покаже на децата и на младите какво е имало някога. Не за да го правят и днес, а просто да не забравят…

  5. Е то коледари така или иначе вече няма. Освен ако не броим разните танцови ансамбли и читалищни групи де, които така или иначе не влизат в сметката.

  6. Само ми се ще да вметна нещо относно забележката на Робинзони. Постенето означава въздържане от всякакви телесни удоволствия и в никакъв случай не значи наплюскване с постна храна. Обаче трапезата на Бъдни вечер трябва да е богата, нищо, че не е блажна. Естествено, от най-елементарна проява на разум трябва да се въздържаме от преяждане както на Бъдни вечер, така и на останалите празници, но в никакъв случай не трябва пък да стигаме до там, че да тримирим на връх Рождество. Хапва се обилно, сладко, но разумно. И не се пие без мезе, че после не е никак приятно 😉

  7. Общо взето освен постенето и неговия философски смисъл от така изложеното за празнуването на Коледа и Нова Година не виждам нищо друго християнско 🙂

  8. @razmisli

    Поинтересувай се какво точно отбелязваме на Бъдни вечер и Рождество Христово (Коледа). Тогава ще се сетиш, че дори сеното (сламата) по пода и под паниците е „християнско“. Християнството няма нужда от фундаментализъм и няма нищо лошо, нито грешно, дето в древни езически празници и ритуали е успяло да вплете своите представи и поучения. Така християнските идеи са достигнали до повече хора – много по-лесно, отколкото с меч и огън.

    Тук държа да подчертая, че съм абсолютно безбожна като следствие от вродения ми непреодолим агностицизъм. Сиреч, не съм в никоя степен християнка. Но допускам, даже съм почти сигурна, че съм пряка потомка на св. ап. Тома.

    Което не ми пречи да се радвам и на Коледа, и на Великден, да връщам дълговете си на Игнажден, да не влизам в морето на Илинден и да бера билки по изгрев на Еньовден.

    На всички весела Коледа и нека тя стане преддверие към мирна и благодатна Нова година!

  9. Само една малка забележка, преди да линкна поста ти в моя блог, вместо да го изписвам това аз – постните ястия не могат да са 13. Идеята не е да са нечетни, а да са сакрални числа. Могат да са 7,9 или 12. Мисля няма нужда да обясняваме символиката на 12, както и силно отрицателната символика на 13. Всъщност „не могат“ е доста условно – традиционно са 9, заради деветте месеца бременност на Божията майка, които завършват. Затова и повечето са храни, които набъбват при варенето и така символизират плодородие. Но според църковния канон ястията може да са до 33. Предполагам, че хората просто като видят 7 и 9 и си правят извода, че са нечетен брой, някъде съм виждала да споменават и 11. Лошото е, че не съм си у дома да си погледна референциите 😦 Весела Коледа и страхотен пост (както и блог)!

  10. Не искам да разводнявам коментарите, а и не ми е подръка „помощната ми литература“, като се прибера у дома, ще го разнищя този въпрос и ще споделя до какво съм се добрала 🙂 Весели празници!

  11. Светла. Нямах намерение да критикувам начина на празнуване на Коледа нито да изисквам фундаментализъм. Просто (бидейки преподавател по средновековна култура) това беше една реплика на дежа ву, неща които съм виждала отколе, нищо ново под слънцето. Абсолютно никаква критика.

    Иначе, разбира се всеки може да влага каквото и да е във всеки ритуал, така че не е изненадващо как една езическа традиция може в един момент да придобие християнско значение. Така кървавицата може да стане и тя християнски символ, както и виното и ракията. Всичко може да значи всичко в зависимост от избраното вярване, но важното е значението на символа да се актуализира от празнуващите хора. Тоест, те да потвърждават и изказват явно по някакъв начин значението, което влагат в елементите на празника. Което е съвсем друг въпрос дали се е правило в българските обичаи.

    Хубави празници на всички четящи!

  12. Браво за изкопаването на традициите, които са безусловно интересни, но според мен е грешка да се считат за единственият и неотменим начин да се празнува. Нека всеки си празнува както си знае. Аз примерно предпочитам да има баница с късмети и на двата празника – първо защото баницата е нещо твърде вкусно и второ защото така имаш втори шанс за късмет ;р Знам, че това донякъде обезсмисля самото теглене на късмети (вкарва елемент на измама едва ли не), ама какво пък – аз искам да ми се падне нещо хубаво ;р

  13. Без да искам да обидя автора, факта че наричаш „Рождество“, „Коледа“ доста ясно показва колко знаеш за същността на празника 😉

    Иначе за другите работи – така е 🙂

  14. Честита да ни е Коледа! 🙂 А на Нова година пригответе бухалките…опа, тоест сурвачките! За поредна година парата се падна на дядо…хм, през следващата ще се погрижа да са 2 за всеки случай! 😀
    „Сурвакарите удрят всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и едновременно изричат благословия…“ – по-леко удряйте, моля… 😀

  15. Аз също, така че сериозно ми убягва същността на коментара ти. За същността на празника знам достатъчно, макар вероятно да не знам всичко. То кой ли знае… Но знанията ми позволяват напълно убедено на Рождество да честитя с Весела Коледа, както си е по народному. Известно ми е, че празникът има езически произход, че преди хилядолетия точно по това време на годината се е чествало къде рождението на Митра, къде на Мардук, къде на не знам кого и какво. Известно ми е, че името Коледа в нашия език, както и в руския идва от „календа“. Бях го писала това в статията „Кой е дядо Коледа“ между впрочем, малко по-надолу на страницата е. Също доколкото знам, датата 24 декември, приета за Рождество Христово, е доста условна и „съвсем случайно“ съвпада с рождението на Митра и зимното слънцестоене. Ясно ми е, че Коледа е един вид нехристиянското наименование на празника, който се празнува на 25 декември. Знам също, че разликата с честването на рождението на Митра и Рождеството на Христос е в това, че Митра се ражда всяка година, докато християнския свят отбелязва един вид годишнина от историческо събитие, колкото и условна да е датата 24 декември. И какво? Ще изпадаме в буквализми и ще говорим само ако сме прочели няколко дебели книги ли? Не виждам причина. Коледа си е народното название на празника Рождество Христово и на Коледа се чества точно Рождество Христово, а не раждането на Митра, Мардук или каквото е там. Така че аз съвсем убедено си честитя с Весела Коледа с ясното съзнание, че не върша някакви грехопадения. Между другото Светла в коментара си по-горе много добре го е казала.

    И дядо ми, Бог да го прости, дето беше православен свещеник 48 години, и той така се поздравяваше с хората, че и с владиката дори си разменяха „Весела Коледа, дядо владика, да ни е честито Рождество Христово!“, а владиката му отговаряше „А Весела Коледа, отец Илия!“. Все си мисля, че вероятно доста повече от мен и теб са знаели двамата, за да си позволяват такива поздрави. Пък и не ми се спори. Поздрави с народната песен „Замъчи се Божа майка, от Игнажден, до Коледа…“.

    Edit:
    Сега видях, че в блога си си писал за Колад. Възможно е, не се наемам да споря с проф. Тони Еленков. Но това не променя съществено нещата и съм убедена, че честитейки с Весела Коледа на Рождество не си прося някое наказание свише. Така или иначе празникът от хилядолетие и кусур се е трансформирал в християнски, а наименованието му е въпрос на традиция и нищо друго.

  16. Въпрос на избор, и разбирания 😉
    И определено не казвам че правиш нещо лошо или грешно, като казваш „коледа“ 🙂 Друга ми беше мисълта, но не съм имал намерение да влизам в спорове (въпреки че може и да съм го направил) 🙂

    Днес едно, е важно – ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
    И нека бъдем по-добри, но не само на днешния ден…

  17. Българите никога не са били истински християни- те винаги са се престрували на християни (а и на комунисти). Оттам идва и тяхното невежество за религиозните празници и обреди. Истинската същност на българите е тази: анархист, нихилист, циник.

  18. Бати Апостоле, сбъркали са ти името! Що не вземеш да препрочетеш „Антихрист“ на Емилиян Станев? А от мен да знаеш: Истинската същност на Българина е РЕАЛИСТ, тоест земен човек!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s