Мяу

Значи, тая мойта котка някой ден такъв бой ще й яде кльощавото дупе, че бедна й е фантазията. Едно на ръка, дето през една седмица е разгонена и овряква орталъка, дето се вика свикнах, особено след като сложих и коткоустойчива брава на спалнята. Но коткоустойчивтостта в нейния случай е относително понятие. Снощи например се будя от адски джангър. Бре, викам си, нападат ни, я да ида да видя да спася каквото там мога… Какво се оказва обаче. Онова ситното си отворило долапа на секцията в хола и извадило стъклените подноси. Гости ли ще има, що ли… Как се отваря долапът. Ами много просто. Хващаш най-културно топчестата дръжка и дърпаш. Как иначе. Няма проблеми, какво.

На балкона вече не я пускаме. За това всъщност съседите са виновни и никой друг, или по-точно тяхното усърдно демонстрирано нежелание да държат суджуци по терасата, поради което зверчето се завръща оттам с празни лапи. Ама и хора! А, на всичкото отгоре е и злояда! Докторът постоянно ни пили на главата, че не й даваме да яде достатъчно, без да му пука, че тя има поне две наредени чинийки с храна – кеф ти суха, кеф ти от консерва, кеф ти домашно производство… Иде ми да му я връча за една седмица да си я отхранва там, белким успее да й качи някое и друго кило. А бе, абсолютен гамен и това е!

Така спим ний! 😈

Advertisements

16 thoughts on “Мяу

  1. Една позната котка – казва се Шуши, отворила секцията, влязла вътре и там останала, но си мълчи виновна повече от два-три часа. Дърпа вратичката, но не знае да бутне.

    Както пише на вратата на едно държавно ведомство в София, което посещавам понякога „Бутни“, но Шуши не знае как :-).

    Не знае. Но си хапва стабилно.

  2. Хахаха, Марфа, ще ме побъркаш 🙂

    Представи си да не ги правеше тези неща котето 🙂 Щеше да е много скучно.

    Аз като я гледам каква е сладка, не знам как искаш „някой ден такъв бой ще й яде кльощавото дупе“. Недей така е 🙂

    И моята е същата лудетина 🙂 ама ми минава като почне да ми се умилква и да гледа с невинния си поглед 🙂

    Да я цункаш от мене котката 🙂 Да ти е жива и здрава!

  3. хахахахахаха … неразбрани съседи, а 🙂 аз моя котарак, за да почне да яде от яденето си, даже съм му давала с ръка в устата.

  4. хехе, не е кльощава котката. Вижда ми се нормална.

    По въпроса за отварянето – нашите имаха навремето един котарак, който си отваряше най-спокойно хладилника . Нищо не можеше да го спре. Накрая се наложи да емигрира на село, че неговото не се издържаше 🙂

  5. Pingback: И още едно коте :) « Relaxeasy’s Weblog

  6. „Снощи например се будя от адски джангър. Бре, викам си, нападат ни, я да ида да видя да спася каквото там мога…“
    Мърфиета

    Като си представих Мърфиета по пижама и въоръжена с метла да напада Киро Секиров и Владо Пандизов ми се изправи косата.

    Преди няма и седмица си купих от амазон SAS urban survival. От там, а и от други източници мога само да ви посъветвам. Ако се събудите през нощта и установите, че в къщата ви има грабители – в никакъв случай не тръгвайте да се разправяте с тях и да се опитвате да ги задържите. Много вероятно е сериозно да пострадате. Ако са извън стаята ви можете да се обадите на полицията или СОТ ако имате, след което да запалите лампата и да вдигнете някакъв шум, като дадете на грабителите да разберат, че сте будни. Ако грабителите са в стаята ви и тършуват в никакъв случай не ставайте да се биете с тях или да се опитвате да ги задържите, освен ако не сте командос с пистолет под възглавницата. Най вероятно те вече ще знаят, че сте будни – дишането ви се е променило. Току що събудени координцията и ориентацията ви ще са зле и нямате особени шансове в битка с двама или повече изпечени престъпници, примерно (предполагам, че не толкова печените не дръзват да тършуват при условие, че собствениците са си у дома). Само може да стане по лошо. По добре е да загубите вещи и пари отколкото да бъдете ранени или убити.

    За да избегнете нежелано влизане в дома си затваряйте и залоствайте всички врати и прозорци когато си лягате или когато излизате. Аларма, паник бутон и обучено куче пазач не са лоши идеи.

  7. Абсолютно съм съгласна с всичко казано, само дето в определен момент ми дожаля за евентуалните интрудъри. Викам си „брех, насаме са с Котката!“ и някак вече нямаше как, трябваше да ида и да спася каквото е останало от тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s