За инвалидите и хората – 2

Темата си има продължение. С интерес седнах пред телевизора снощи, за да разбера има ли някакво развитие по случая. Оказа се, че имало. Когато Юксел Кадриев започна да чете някакво опровержение от МОН, според което нещата не стояли точно така, както са били представени, леко си отдъхнах. Рекох си, че новината все пак е била силно преувеличена и изкривена, и тъкмо планирах обяснението, което да дам в днешната статия, когато разбрах, че всъщност преувеличението се състои в следното: инж. Стоицева не била уволнена, защото е инвалид, а е освободена от длъжност, защото е инвалид. И на мен ми стана ужасно неудобно. Така де, излях доста голямо количество гневни слова, а всичко това се оказа напразно и най-лошото, невярно. Не била уволнена, била ос-во-бо-де-на. Разликата е, съгласете се, огромна. Мистерията около отстраняването й от длъжност поради инвалидност започна лека-полека да се разплита, особено в частта си с учителите, пратили писмо до министър Вълчев, в което молели да вземе мерки по случая. Стана ясно, че това са синдикалисти от „Подкрепа“…

Дотук предположението ми, че става дума за някакви евтини поствизантийски интрижки се потвърждава. Като събере човек две и две, може да стигне до следния извод: учителската стачка току-що приключи, голяма роля за провеждането й изигра КТ „Подкрепа“, явно докато е траела са прехвърчали някакви искри между директорката и този, как да се изразя, синдикат. След което е последвало старото като света „сега ще видим кой – кого.“ Естествено, говоря наизуст. Но някак този извод сам се натрапва.

Да оставим обаче настрана детективските ми наклонности и дедукцията, дето я ме насочва на вярната следа, я не, и да се съсредоточим върху известното. А от репортажа снощи известно стана следното: съгласно някаква експертка от МОН, чието име не запомних, а днес не можах да го прочета никъде (мога обаче да я опиша: има-няма трийсет години, с тъмна коса, която стига до раменете, носи очила и за по-голяма тежест дава интервю пред служебния си компютър, за да се убедим, че администрацията все пак върши някаква работа и знае от коя страна се хваща мишката), просто е нереално човек с 95% инвалидност да работи. Особено пък такава работа. Каква работа може да работи една все пак млада жена – инвалид, дамата-експерт от МОН не пожела да ни осведоми. Май никаква, оказва се… Госпожа Стоицева дори не можела да се обслужва сама! Представяте ли си?! Опитах се да си представя какво точно й влиза в работата на експертката как точно се обслужва директорката, но не можах да си отговоря на този въпрос.

Изобщо, да обобщим с думи кратки и прости, инвалидите в България нямат право да работят. И колкото по-висока е инвалидността им, толкова по-далеч от всякакво потенциално работно място трябва да стоят. Направо най-добре да ги разстрелваме, че да не се мъчат на една инвалидна пенсия да преживяват. Хем ще се спестят и бюджетни средства по този начин. Хм, това май не беше много кратко, но затова пък беше просто. Всъщност, доколкото си спомням точно НДСВ вкара в парламента депутат-инвалид и се би като разгонена горила по гърдите с това си благородно деяние. Въпросният депутат е Деница Димитрова. Мисля, че трябва да им е адски неудобно на кандидат-монархистите и да я разкарат. Що за светотатство – човек в инвалидна количка в българския парламент, за Бога! Отвратително! Ае, чупката! Коя е тая комисия от ТЕЛК, която се е подписала под разрешението й за работа в такава нездрава среда, мога ли да попитам?!

По телевизията съм гледала документални предавания, в които дори на квадриплегици им е осигурявана възможност да работят и да се интегрират към обществото на тези, за които инвалидната количка е част от паралелна реалност, непресичаща се с тяхната собствена. Е, не иде реч за случки от Абсурдистан, ставаше въпрос за някакви места в цивилизования свят, ако трябва да си сложа ръка на сърцето. В предната статия, по-скоро в коментарите, стана дума за разликата между политическа коректност и чистата проба имбецилизъм, да ме извините за чуждицата. Просто между политическа коректност и извращение разлика има. Границата не трябва да се прекрачва. За Бога, в САЩ вече е обидно да кажеш на някой чернокож, че е черен. Не дори негър, а черен. Говори се за афро-американци. Винаги ми е било интересно негрите в Африка афро-африканци ли са в такъв случай, родените във Франция дали са франко-африканци, а англичаните с неестествено тъмна пигментация – англосаксо-африканци, може би. Добре де, отплесвам се, знам. Думата ми е за друго.

Очевидно ако на някой шеф на фирма, занимаваща се с външна изолация, му се представи квадриплегик, който иска да бъде назначен в екипа алпинисти, които висят на въжета по високите части на сградите и работят, човекът ще има пълното право да откаже. А ако инвалидът заведе дело и дори го спечели, можем спокойно да говорим, че от политическа коректност съдът е скочил директно в блатото на политически коректното извращение. Ако обаче жена, която е параплегик, иначе казано не може да ходи, но пък спокойно използва ръцете си и сама се придвижва с количката си, бъде уволне… Извинявам се, освободена от чисто административна длъжност, която не изисква нито бягане, нито скачане, нито висене по високи сгради, нито ритане на топка или примерно умение да танцуваш танго, тогава вече можем да говорим с чиста съвест за фашизъм.

Според „Подкрепа“ дамата е имала наглостта да подправи документите от ТЕЛК, които утвърждават, че въпреки неспособността си да ходи, тя може да се върне на работното си място. Сега ще я съдят за документна измама… Аз не знам дали е подправяла документи, но вероятността ТЕЛК да откажат на човек да работи, защото е обречен до края на живота си да седи в инвалидна количка, ме плаши. Не, ужасява ме. Както се ужасих от думите на експертката от МОН, според която невъзможността на инж. Стоицева да се обслужвала просто е най-яркото доказателство, че тя място сред здравите няма и няма как да има. Нещо повече. От МОН заявяват, че изобщо не ги интересува факта, че ще ги съдят. Това, че Даниел Вълчев страда от силни и остри форми на непукизъм, нихилизъм и безхаберие всички го разбрахме. Особено ясно стана когато започна стачката – под прозореца му стоят и го чакат хиляди хора, а той поне две седмици праща писма от всички възможни кътчета на България, че няма да си приказва с тях, щото не го кефят. От едната страна стои множество вбесени учители, от другата с ръце в джобовете им се подхилква небръснат пичага, който ръси нелепи шегички, на които само той се смее. Явно, че и в този случай отново ще му е смешно, при това ще си има пълно основание. Не знам у нас как ще мине делото, но ако се окаже, че решението от ТЕЛК, според което жената, въпреки че е инвалид може да работи, е истинско и неподправено, колкото и светотатствено да му прозвучи на някой, директорката ще трябва да бъде овъзмездена. Но ако отиде в Страсбург и просто каже, че са я уволнили… Ох, пак се обърках, освободили от работа, защото е инвалид и не може да ходи, глобата, дето ще я тръснат на Абсурдистан ще стане факт преди Стоицева да си е завършила изречението. И това Вълчев много добре го знае. Всички го знаем. И знаем защо не му пука – щото що да му пука, като парата пак ще излезе от нашия джоб? Не, не ми е за парите, за неофашистката ситуация ми е.

Добре, хайде за малко да излезем от абсурда, става ли? Буквоядите от МОН да върнат жената на работа до изясняване на случая, да се извинят за първосигналното си поведение, което ги кара да се обръщат на другата страна щом видят инвалид насреща си и поне за ден да станем нормална страна! Ама няма, нали?

20 коментара за “За инвалидите и хората – 2

  1. В целия репортаж младата юристка на министерството звучеше аргументирано, но ТОЧНО личните хигиенни действия не разбрах какво общо имат?
    Ами, че тя ръководи учебно заведение?! Така изнесени фактите отново не можаха май да ни убедят, че не се касае за брутална форма за дискриминация ( за мотивите можем само да гадаем наистина ).
    Неприятното е, че и да се произнесе в нейна ползва СПЧ в Страсбург няма да има никаква гаранция, че това няма да се повтори.

  2. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  3. Хм, точно за него си мислех да дам като пример, че инвалидността никога не е спирка.
    Честно казано, това звучи абсурдно.
    А кой решава коя инвалидност те прави неспособен да изпълняваш задълженията си?
    И този списък съобразен ли е с европейският? Изобщо това никъде не видях да е коментирано или дори споменато.
    И как точно физическите действия се намесват в чисто интелектуалната работа на един директор?
    Трето, срещала съм преподаватели, които въпреки че имат възможността да се грижат за хигиената си, не го правят и никой не им казва копче. Така че това съждение е толкова изсмукано от пръсите, че просто нямам думи.
    Следващото нещо, което искам да питам е.
    Аз бих предложила да започнем една подписка да се изпрати комисар от евросъюза, който да огледа правителството от до и да изрита аболютно всичко, което е нелогично, неадекватно и безсмислено.
    Само че информацията за това да е тайна фо последният момент, за да няма сритване на кирливите ризи в гардероба.
    Ех, мечти, мечти…

  4. Pingback: Присъда: инвалид « Кутията за всичко

  5. Весе, ТЕЛК решава. В заключението на ТЕЛК изрично се посочва: може ли лицето (сори за думата!) да изпълнява някаква работа и точно се описва каква може, ако може. Оттам нататък на работодателя не му остава нищо друго, освен да изпълни предписанието. Иначе подлежи на санкции. А предписанието на ТЕЛК е задължително за изпълнение и работодателят не може да си прави оглушки и да реши само да плаща глобите с хуманна цел (т.е. да плати цената на оставането на инвалида на работа). Длъжен е да прекрати трудовия договор и точка. Така стоят нещата. А щом ТЕЛК е взел такова решение, значи има основания (обикновено хората се оплакват от обратното – че тенденцията е да се определя много по-нисък процент инвалидност). Впрочем, високият процент инвалидност предпоставя редица социални плащания, личен асистент и т.н. – това презумира, че той не се определя току-така.
    Когато медиите „пропускат“ част от фактите…
    Не бих се наела да съдя кой крив и кой прав в конкретния случай. Вярно, госпожата изглеждаше трудоспособна в кадрите. Но, предполагам, специалистите от ТЕЛК са я гледали за повече от няколкото секунди на екрана. Знам ли, не съм адвокат на никого.

  6. И аз не знам. Според документите, които тя показа обаче, ТЕЛК беше решил, че може да си върши работата. Точно поради тая причина тя щеше да води дело, така го разбрах аз. От „Подкрепа“ твърдят, че тя била фалшифицирала документите. Стоицева пък беше адски сигурна в твърденията си, та не вярвам да беше тръгнала да ги развява с лека ръка решенията от ТЕЛК, ако бяха фалшифицирани… Но наистина няма как да знам всичко. Все пак дотук нещата изглеждат по следния начин: в МОН се получава писмо, че директорът е инвалид и те я сиктирдосват без изобщо да проверят какъв е случаят. И после почват нелепи обяснения „ами тя май даже сама не може да се обслужва“. Четох някъде например, че според ТЕЛК лицето има 95% инвалидност на долните крайници. Не мога да го твърдя със сигурност обаче… Но ми изглежда правдоподобно. 95% инвалидност като цяло би означавало нещо доста страшно. Ако иде реч обаче само за долните крайници, то случаят изглежда по друг начин. Обаче което не го знам, не го знам.

    Не знам защо ТЕЛК би могъл да постанови, че инвалид в количка не може да изпълнява административни функции, предполагам обаче, че биха имали пълното право да я „отрежат“, ако й се беше прищяло да става балерина или да бъде контрольор в градския транспорт. Все пак да видим какво ще излезе. Ако е истина твърдението, че ТЕЛК е постановил, че тя няма пречка да работи, значи от МОН яко са сгафили. За пореден път. Бе то ще се разбере…

  7. Този инвалид е малко по-особен. Малко на гений го раздава, ама и не живее в БеГе. А да беше тук, а да е умрял отдааавна, още преди да е загубил изцяло способността си да се движи.

  8. Тук отношението е такова, че май идеята е да отчае хората до таква степен сами да си теглят куршума, да не се занимава държавата с тях.

  9. В девети и десети клас имах учител по история, който нямаше ръце. Така се беше родил. Ако не бях имала късмета точно този инвалид да ми се случи за учител и до ден днешен нямаше да знам като какво е то туй историята и щях да бъда лишена от половината си мироглед. Щото преди него по този предмет все ми се падаха някакви кухи лейки (с ръце, обаче без глави).

    Тези хора, които ни решават живота – министър председателят, неговите заместници и прочия министър Вълчев и министър Тошкова (дето й викат Емел Етем), а също министър Кабил, министър Чакъров, министър Масларова (сигурно съм изпуснала някой пациент) – ми те са по-големи инвалиди от всеки сляп и глухоням квадриплегик. Щото нямат грам мозък в главите си извън пределния минимум да им поддържа физиологията.

    А аз продължавам да наблюдавам и да се чудя какво чакаме да стане… И не знам кого мразя и презирам повече – правителството, народното събрание или народа прост, дето не мисли, когато гласува.

    😦

  10. Ами мога само да кажа, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Хеле пък по медиите )
    Каквото и да означава това.

  11. Вчера гледах по новините някои учители от това училище да се оплакват, че директорката управлявала „авторитарно“. Предполагам, че те не искат тя да им е директорка по причини, нямащи нищо общо с инвалидността й. Може би някой иска мястото й.
    Забележителното е, че ако на Запад някой иска да уволни инвалид, защото е инвалид, трябва да си изсмуче от пръстите други причини – че инвалидът е некадърен, конфликтен, авторитарен или нещо подобно. И накрая вероятно пак няма да посмее да го уволни. А у нас, ако някой не иска Х за директор, защото бил авторитарен (примерно), и Х се случи да е инвалид, аргументът е, че Х трябва да се „освободи“, защото е инвалид! И горните инстанции чак до министерството подкрепят този мотив!
    Държава, обърната наопаки.

  12. Pingback: BlueLink Blog » Blog Archive » За инвалидите и хората

  13. защо всички мислите че министрите са глупави?
    те са много по умни от повечето хора, просто си гледат тяхната работа. могат и се възползват. това че не правят нищо за държавата е, защото правят много за себе си. хайде сега не искам никой да ми казва, че предпочита да запълнят дупките по четири улици повече, от колкото иска да вземе 100 хил. евро. не на мене тия. минава им номера – продължават да го правят.

  14. не бе марфи, сериозно. замисли се. какво предпочиташ. всеки в квартала където живееш да получи по 10 лева, или всеки да получи по 1, и останалите 9 на всички да ги вземеш ти. погледни първично над цялата ситуация… закона на джунглата действа в пълна сила в българия. който може – взема, който не – не.

  15. Че да съм оспорила, че в България действа единствено законът на джунглата, а най-отгоре на хранителната верига се намират индивиди, които гледат първично на живота и по-надалеч не могат да стигнат? И не мога да разбера що тоя разговор се води в темата за инвалидите, но това е друг въпрос.

  16. ами насам тръгна разговора. аз много често така като тръгна да говоря за нещо стигам до съвсем друго. както и се случи тук..

  17. Само да те осведомя, че току-що публикувах пост по темата на адрес:
    http://mayas-corner.blogspot.com/2007/11/school-principal-dismissed-for-using.html
    и по-голямата част от него е превод на откъси от твоите два поста, защото нямах време да измислям свой текст, пък и не бих го измислила толкова хубаво :-).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s