За инвалидите и хората

Много социален пост, държа да предупредя. Ако на някого не му се четат драми, по-добре да прескочи.

Като начало ще кажа, че гледането на новини си има и предимства. От няколко дена възстанових това свое позабравено занимание и установих, че ми действа депресивно. Не че това е предимство де, никак даже. Обаче едновременно с това станах с една идея по-осведомена. Ето това вече е предимство! Но може би днес щях да се чувствам по-добре, ако не бях налетяла на нелепо парадоксалния материал на btv от снощи (понеделник, 12.11.2007), от който научих, че в страната на неограничените невъзможности, нашия любим Абсурдистан, могат да те уволнят щото си инвалид. Сега, аз принципно съм съгласна, че на инвалидите им се полага доживотна резиденция в някое затънтено село вдън гори тилилейски, където с външния си вид да не смущават нас, здравите. Съгласна съм също, че единственото нещо, за което стават, е да плетат кошници или да се занимават с друг нискоквалифициран труд. А те, разбираш ли, наглеците, друго им се прищяло! Някаква си пловдивчанка идея си няма къде й е мястото, ами решила да става директор на училище! И то не на какво да е, ами на Професионалната гимназия по битова техника! Ей, нагли хора значи, тц, тц, тц!

След поредния правителствен гаф човек таман си рече, че просто по-голяма простотия няма как да извършат онези, дето са се изкатерили толкова нависоко по стълбата, че само задните им части се червенеят отдолу, а те вземат, че надскочат сами себе си. С лекота. Ето и историята накратко, така както я чух от новините. Ваня Стоицева е директор на гореспоменатата гимназия. Жената е в инвалидна количка, нещо, което всеки нормален човек, който не е падал често на главата си като бебе, не би намерил за несъвместимо със заеманата от нея длъжност…

Добре, признавам, че разполагам само с материала, на който бях свидетел по btv. А според него, съгласно разговора с жената, с нейни колеги и с ученици, се е случило следното: тя е на работа и е в кабинета си, когато влизат двама мъже, показват й заповед за уволнение, подписана от министър Вълчев, а в нея пише общо-взето, че й се налага да се махне, защото инвалидността й не кореспондирала на длъжността, която заема. Тук жената се шашва и почва да мига на парцали. До този момент не е получила нито някакво предизвестие за уволнение, нито някой е разговарял с нея по този въпрос, нито нищо. Просто е на работното си място и някакви хора я карат да се махне оттам. Докато тя се чуди какво става, те я избутват навън пред очите на всички (случващото се събира свидетели) и запечатват вратата до идването на новия директор, когато и да е това и който и да е той. Събраните учители и ученици почват да питат какво става, а двамата, избутващи количката на дамата навън, обясняват, че госпожа Стоицева вече не им е директор, щото била инвалид… Да оставим за момент настрана изживяното унижение. Не, всъщност, защо да го оставяме?! Можете ли да си го представите? Да те натирят като мръсно коте пред всичките ти колеги и ученици, да захлопнат вратата след теб и да те пратят по дяволите по обвинението, че си инвалид в количка!

Да си кажа честно, в началото помислих, че може и да става въпрос за нещо съвсем друго и далеч по-тривиално: примерно жената да е некомпетентна, но използва инвалидността си като претекст да не си сдаде поста, а министърът е просто някак случайно намесен за по-голяма тежест на скандала. Да, ама не! Оказва си се точно, че под заповедта за уволнение стои подписът на самия министър с пичовска тридневна брадичка и хлапашко пламъче в очите, а самата заповед гласи, че госпожа Стоицева е уволнена, защото поради инвалидността си не можела да си изпълнява задълженията… Не знаех, че в задълженията на училищните директори влизат лекоатлетически дисциплини като бягане с препятствия, троен скок, висок скок, овчарски скок и каквито там други скокове още има, но аз все пак не съм образователен министър и не ги разбирам тези работи. От btv се свързват все пак с господин Вълчев, за да получат потвърждение (изглеждаше, че и те не са могли в началото да повярват на твърденията на потърпевшата) и го получават.

Тоест, истина е… В министерството била получена подписка от учители на Професионалната гимназия (кои и що учители не е ясно), в която същите твърдят, че директорката им не може да си върши работата, щото е инвалид… Не защото е некомпетентна, взима лоши решения или нещо друго, а защото е инвалид. И естествено, за да се справим с проблема, най-лесното е да отстраним човека. Очевидно става дума за някакви такива поствизантийски интрижки на дребно. Не е ясно например и доколко е автентично такова писмо. Така де, и аз мога да събера имената на десетина човека, да ги подпиша и да изискам по този начин уволнението на някого си. Примерно, не ми е симпатичен. Не казвам, че е станало така, но какъвто и да е случаят, ето добър пример за експедитивно действие и бързо свършена работа. В министерството се получава писмо с текст „махнете ни директорката, че е саката“ и хоп – махаме я. Така се действа. Без излишни бюрокрации, без проверка автентично ли е това писмо, без да се допитаме до другите й колеги, без да видим бива ли я, аджеба, тази директорка, не я ли бива, без никакви такива. Ние искаме – вие давате. Не щем директор-инвалид – нямате директор-инвалид. Чиста работа. Че то да бяха знаели даскалята и просто да бяха написали писмо до министъра „Господин Вълчев, молим Ви да ни увеличите заплатите, че са ни малки!“ и щяха да се избегнат драмите, траели месец и половина.

А аз мислех, че нашето общество неуморно се стреми към приобщаването на хората с увреждания. Подобно деяние очаквах от всеки друг, но не и от Даниел Вълчев – все пак царственият му патрон, който по съвместителство беше дори и министър-председател на републиката, показва всички възможни признаци на деменция (не казвам, че е с деменция величеството, може би има някакви свои тайни причини да се държи като цапната с чук по главата кукувица, няма как да знам всичко все пак!), пък си премиерстваше на воля, та човек би трябвало да си рече, че ако в това правителство има някой, който да е толерантен към ощетените ни съграждани, това ще е само образователният министър и никой друг. Пуста наивност!

От репортажа снощи разбрах, че учениците са отказали да влязат в час, докато случаят не се разреши и директорката не бъде върната. Дано да е така. Във всеки случай, ако е истина – браво. А самата госпожа Ваня Стоицева възнамерява да осъди оня симпатичен, леко брадясал и демонстриращ особено чувство за хумор джентълмен първо у нас, а после и в Страсбург. Пожелавам й успех. А случаят за пореден път затвърждава убеждението ми, че мястото на страната на абсурдите е в „Новите приключения на Алиса“, но не и тук, сега, в това нелитературно измерение.

P.S.

A, ето тук и от сайта на btv

Advertisements

33 thoughts on “За инвалидите и хората

  1. Станалото е направо абсурдно.

    Заради подобни неща десетки дела всяка година в Европейския съд се завеждат и печелят от граждани срещу България. Страната ни плаща глобите и обезщетенията от моите и твоите пари, но не взема никакви мерки неправомерните действия на служителите й да не се повторят. Както казах, абсурдно.

  2. И аз гледах за този случай. Уникално просто.

    Е, може и всичко да е верно продукт на интриги плюс малко връзкарство 🙂 на дали ще разберем цялата истина.

    Както каза, Марфа, „човек таман си рече, че просто по-голяма простотия няма как да извършат онези, дето са се изкатерили толкова нависоко по стълбата, че само задните им части се червенеят отдолу, а те вземат, че надскочат сами себе си“!

  3. Бе дето Лонганлон вика, накрая всички ще се изръсим за някаква напълно заслужена глоба и дотам. А това вече е дори отвъд абсурда, баси.

  4. Нямам думи. Изчерпа ми се граматиката. За n-ти път се убеждавам, че нормалните хора (в т.ч. и инвалидите!) в страната ни са подложени на своеобразен род геноцид. Естествен подбор. Който оцелее, оцелее. За съжаление, най-потърпевши наистина са инвалидите. Никой в тази държава не мисли за тях. Те се третират не като втора, а пета ръка хора. И не само по отношение на работата. А какво да кажем за инфраструктурата. Изпадам в ментално недоумение и амок, като направя сравнение между условията за инвалидите в България и Холандия, например. Тук (в Холандия) инфраструктурата е невероятна. За инвалидите няма недостъпно място (всяка гара, подлез, надлез, метро станция, е с асансьор; няма го проблема и с високите тротоари). Хората се придвижват с едни малки моторчета или автомобилчета, без никой да ги гледа като извънземни. Нямам поглед върху пазара на труда за инвалиди, но предполагам, че и в тази област нямат проблеми. Тук те са просто хора, с подчертано нормален социален живот. А защо у нас не са? Нямам отговор. За съжаление, не мисля, че и Страсбург ще ни оправи.

  5. Това отношение към инвалидите е останало още комунистическо време, докато в другите държави политиката към тези хора се е градила години наред…ние едва започваме да се осъзнаваме. Затова не можем да се сравняваме с Холандия или Франция и няма нищо чудно. Държавата е виновна, че бездейства, но и обществото бездейства? Хората приемат ли ги ?? Толкова колкото приемат и малцинствата. Всичко, което е различно е срамно и недостойно.

  6. Ами не е точно така. Странен ми е въпросът дали хората приемали инвалидите 🙂 Всъщност, здравите хора в началото изпитват известна неловкост при комуникация с хора с увреждания, но като цяло след известно време бариерата пада. Нормално е. Само че условия за интеграция у нас просто няма. Няма инфраструктура. Здрав човек трудно може да пресече собствената си улица, задръстена с коли, дето са паркирали вече една връз друга, че какво ли остава за инвалид. Строят сгради със стълбища, които и човек, дето не е в количка трудно ще изкачи, какво ли остава за обратния случай. Ето и с работата как стоят нещата. Моя колежка ми разказа за друг случай, във веригата за дрехи втора употреба Second Hand Mania. Назначили някакво момиче с някаква степен на инвалидност, след което от Инспекция на труда ги направили на луди калинки – оказало се, разбираш ли, че степента на инвалидност на момичето не съответствало на длъжностната й характеристика (продавачка, да обясня. Едва ли е била някакъв невменяем пън в кома, нали), поради което се наложило да я уволнят и да заплатят някаква шантава по размерите си глоба.

    Не знам как точно бездейства обществото. Да, народът се е овълчил, но не само срещу инвалидите, всеки се е озъбил на всеки. А държавата просто се олива в отношението си към инвалидите и никакво общество не й е виновно. Виновно е дотолкова, че още я трае.

  7. @Мария

    Знам, че място за сравнение няма. Дадох примера с Холандия точно по тази причина, с мисълта, че отношението към инвалидите в България никога няма да стигне това равнище. Дано греша! Но си права, че голяма част от вината принадлежи и на обществото. Защо ли повечето от нас се чувстват неудобно и обръщат глава настрани, когато някой инвалид все пак се осмели да излезе навън с мисълта да се бори за достоен живот? Мисля, че всеки би могъл да си отговори на този въпрос.

  8. Мария, oтношението към инвалидите от комунистическо време изобщо не е било такова – да ти говори нещо терминът „трудоустроен“? По онова време са защитавали трудовите права на инвалидите и са ги назначавали на добра работа.

    Това, че комунистите не са възприели политиката на другите държави за социално включване на инвалидите и създаване на условия за достъп е вярно де. Макар, че си мисля, че това е станало, защото тая философия се е формирала на запад след 60-70-те години, когато комунизмът у нас си е имал достатъчно икономически проблеми, че да мисли за такива работи.

    Бих казал, че отношението на министерството към потърпевшата е по-скоро фашистко – дарвинизмът е белег на моралната философия точно на тоя вид политика.

  9. Марфа, сигурна съм, че това не е първият случай на дискриминация спрямо инвалид. Тази жена направи историята си обществено достояние и вярвам, че нейният случай ще има някакво развитие. Т.е. надявам се, защото тук не става дума просто за работа, а и за принципи и до голяма степен за достойнство.

    В тази връзка как мислиш, че ще преживеят инвалидите, на които им спират пенсиите, заради 1-2 месеца дупка между изтичането на ТЕЛК-а и преосвидетелстването пак пред комисия и задвижването на бюрократичната машина?

    Странно е, че може би за пръв път инвалидите не са представени от медиите като паразитите на обществото.

  10. Ами и аз знам, че не първият случай, даже цитирах втори, а мога да изнамеря още десетки без изобщо да се озоря. Но този е, така да се каже, факт благодарение на съдействие от високо ниво.

    Колкото до дупките и ТЕЛК-а – спомням си случай, при който на една женица й бяха спрели инвалидните помощи за детето й, което е със синдром на Даун именно заради такава дупка. Трябвало да го преосвидетелстват, разбираш ли. Може пък да се е изцерило от синдрома на Даун, де да знае сега човек. Само че тогава ми беше спрял нетът, та не можах да го напиша… Сега обаче случаят не е такъв.

    Проблемът обаче не е само на инвалидите, той е доста тривиален. А е тривиален, защото, както най-тривиално повтарям, държава просто няма. Всякакви остатъци от държава у нас са абдикирали окончателно. Да вземем един простичък пример: приемат те по спешност заради апендисит. Правят ти операция, а след три дни работодателят ти има право да те уволни, защото не си представил болничния си в 24 часа срок. Или друг простичък пример: чупиш си крак, да пази Господ, и оставаш за месец вкъщи. Само че болничните ти НОИ ти ги изплаща след половин година (мойте от септември още ги няма btw). Цял месец без заплата, супер, нали? Ами думи нямам. Страсбург дори няма да те остави да си завършиш изречението и ще натресе поредната глоба на държавата. А глобата няма да я плати нито Гайдарски, нито Вълчев, нито Орешарски, нито Станишев, ще я платим ние. Чудничко.

    Всъщност, май не съм забелязала медиите да представят инвалидите като паразити, но не твърдя, че си неправа. Просто наистина не съм забелязала.

  11. Инвалидите ще са в неравнопоставено положение не само докато държавата не започне да гледа на тях не като втора категория хора, но и когато всеки един от нас си даде за себе си отговора : ако ми назначат колега в количка, дали няма да се нервирам, че върши по – малко работа? че се отнасят по – благосклонно към него? че се налага да си отделям от моето време за да му помогна за нещо дребно…
    Не всеки е достатъчно широко скорен за да приеме инвалидите като хора с възможности, и такива каквито са.
    А това безумие с директорката е абсолютно сходно с това за продавачката – изтъква се като причина за уволнение факт, който по никакъв начин не е повлиява на изпълнението на конкретните трудови задължения.

    Срам…

  12. Ами то не е задължително колегата в количка да върши по-малко работа. В смисъл, какво точно в количката ще му попречи да си върши работата на компютъра? Сигурна съм, че доста хора могат да се сетят за доста свои колеги, дето не са в колички, пък вършат работа все едно, че са в кома. А че сме нетолерантни – истина е, но не само към инвалидите. Примерно вече се иска усилие на волята, за да дадеш мигач, като ще завиваш, или да пресечеш на зелено. Голям праз, че можело да има последствия, на мен какво ми пука?! Това обаче е нещо, което касае промяна на начина на мислене – доста трудно задача. Тук обаче иде реч за нещо друго, което си е жив абсурд. Дето Лонганлон вика – дарвино-фашизъм.

  13. Хм, историята е доста депресираща, наистина. Как се решава това кой колко е способен да си върши работат на „високо равнище“, мамо мила…
    В Германия, където в момента съм, имат леко обратния проблем- обратна дискриминация, според мнозина „здрави“. Ако на интервю за работа за държавен пост наред със 100 други се появи инвалид, има сериозните шансове да спечели интервюто. (Останалите кандидати , естествено, в такива моменти обичат много всички инвалиди, колкото и да ги е срам по принцип да си признаят…) Правилата за избор на държавен служител са: немец пред такъв с „миграционен произход“ (както вече му се казва политически коректно), жена пред мъж, инвалид пред жена. И така също е възможно да се стигне абсурди като този, който ми разказа един приятел от архива в Детмолд, че за архивар се назначава – е не човек в инвалидна количка- но човек с недъг на дясната ръка и десния крак, който физически трудно понася всекидневната работа в архив. Защото нормална процедура, като да слезе до мазето, да се качи на стълбата на 2 метра и да измъкне една по една дебелите по 10 сантиметра тежки папки, да слезе с папките, да ги домъкне на бюрото си, да ги прелисти набързо, и да ги върне след някой час пак там, става само с цената на страшни пируети или… благодарение на колегите… И така- тормоз, докато на човечецът не му писне да се мъчи, или докато на колегите не им писне да се правят на културни по 10 пъти на ден да помагат.
    Та, тия работи са супер деликатни за решаване… И ми е много интересно как у нас хора, опериртани от интелект, за деликатност хич да не говорим, вземат подобни решения просто ей така, айде хоп, инвалида на улицата!… И Страсбург им е малко!

  14. В нашата страна се слага равенство между инвалид и мошеник и това е официална политика на геноцид към истинските инвалиди в името да се спести някой лев в бюджета за депутатски заплати. По същия маниер са организирани болничните – точно като си болен нямаш пари, необходимите изследвания не са платени от здравната каса, а се купуват залежали медикаменти за екзотични неща и т.н.

    В това за инвалидите има и доза истина.

    Преди години на Руски паметник имаше двама братя просяци с бради – единият в инвалидна количка – един път гонихме заедно рейс две преки по-надолу , като той носеше сгънатата количка в едната ръка и ме изпревари с доста метри.

    От друга страна се смята, че инвалидът няма да бъде възможен лесен обект за сваляне на две кожи, извънреден труд, претупани отпуски и прочее от страна на потенциалния работодател.

    Част от инвалидностите, давани от ТЕЛК, са си чисто криминални, което доведе до масовото напускане на лекари например наскоро.

    Всичко това не променя мнението ми, че цивилизованото отношение и изискването за равнопоставеност на инвалидите и помощта, която можем да им окажем, е най.малкото, с което
    сме длъжни към собственото си достойнство.

  15. Тъжно. И тъпо. И гнусно, и грозно… И в същото това време съм 99% убеден, че е законно…

    Чак сега осъзнах къде бърках, когато спорехме за учителите. Ти говореше от социална гледна точка, както го правиш и сега, аз говорех от чисто прагматична такава. Тогава се опитах да обяснявам гледна точка, която очевидно не успях, дано да го направя сега.

    Лично мое мнение. Всичко опира до манталитет. За мен „българин“ от националност отдавна вече се е превърнало в диагноза. От лошите. И непрекъснато се доказва.

    Ако лично министър Вълчев е виновен за гореописаната ситуация, то той без съмнение би следвало да бъде изкаран на площада, да бъде овалян първо в катран, след това в гъши пера и пуснат на лъвовете. Това не го оспорвам по никакъв начин. Според мен, обаче, ситуацията далеч не е протекла по този начин. Имало е сигналче, това сигналче е разгледано в някоя от многобройните комисийки в Министерството, липсата на навик у държавния чиновник да вникне персонално в случая ги е насочила към съответните правилници, разпоредби и букви на закони, наредби и правилници за прилагане /които са доста рестриктивни по отношение на хората със степен на инвалидност/. Излезли са с решение, което впоследствие е подписано от съответния министър, в качеството му на работодател на госпожа Стоицева.

    Защо ти говоря за манталитет в случая? Ами именно защото в същите тези правилници и наредби можеш да прозреш прословутия български манталитет да не би случайно някой от стадото по погрешка да се сдобие с повече привилегии от останалите. Нека да си сложим ръката на сърцето и да си признаем честно – колко от писалите тук биха приели с лека ръка някой инвалид да ги измести от работата им не заради нещо друго, а само защото е инвалид и буквата на закона му дава привилегии? Аз лично не се наемам да твърдя за себе си откровено, че в подобен случай бих подходил социално.

    Няма да забравя случая, в който се опитвахме на баба ми да вземем решение за инвалидност. При това не първоначално, а доказващо усложнения. Докторът от местния ТЕЛК /София-окръг/ едвам се отърва без контузни рани. Защото ми заяви нещо от сорта на „Няма да й повишим степента на инвалидност, защото вероятно на вас ви трябва да купите кола на нейно име, а не заради това, че ще й се увеличи с 12 лева пенсията“. Щях да му извия врата. Показах му през прозореца колата си и го попитах като как точно той смята, че аз тази кола мога да я запиша на инвалид. Репликата му беше: „Е, щом имате пари за такава кола, ясно е, че нема да оставите бабата, за какво ви е да се борите за тея 12 лева?“

    Докторче в ТЕЛК. Стожер на принципите „да се не минем“. Мъка ми е направо какво се случва с Ваня Стоицева и още хилядите други в ръцете на подобни Ганьовци. Изобщо не говорим пък какво им се случва след като се сдобият със заветната хартийка, че всъщност са инвалиди и на документ. Нищо, че е видно от километър, ами те може да са открили начин да си демонтират краката на излизане…

    След това се почват мъките с работодателите. И тях прекрасно ги разбирам /по-голямата част/ защо се правят на луди, тъй като законът дава право на всякаква паплач като гореспоменатата да се гаври с тях непрекъснато.

    Обществото… „Аз нема къде да си спрем колата, те рампи шми праат“ „Глей го тоя, вместо да си седи дома, тръгнал да се бута по рейсовете“

    И най-най-най основното от всички – „Това не е мой проблем, да се опраа как знае…“

    И всичко това защо? Всички сме в казана, ама сами се дърпаме на излизане, защото не може то така някой да е с повече привилегии. А че на тези хора са им отнети дадености – мноо важно…

    Та така, Марфа… Това правителство, както и предходното, както и следващото по никакъв начин не са били, не са и няма да бъдат в бъдеще виновни, че ни е такъв манталитетът. Основният приоритет на което и да е правителство е да са доволни масите. А масите хич, ама хич не са дорасли в акъла си до там, че да приемат равностойността на инвалидите за нещо нормално.

  16. Хората с увреждания в България са подложени на тотален геноцит.Аз съм журналист и социален работник(степен бакалавър-Социални дейности),също и човек с увреждане.Не съм в инвалидна количка.Имам увреждане на челюстта и в резултат на това лицето ми е леко асиметрично.Никога не съм се поставяла в жертва на това обстоятелството,че не съм в състояние да използвам на сто процента физическият си потенциал.В края на миналата година бях кандидат за обществен посредник на моя град.Комисията от общински съветници знанията и уменията на кандидатите,обаче,си вмени качества на експертна лекарска комисия и вместо да изпитва кандидатите в умения за работа с компютър реши да поставя оценки на здравословното състояние на кандидатите.Моят здравословен статус беше съпоставян стози на другите четирима кандидати.Макар,че в докементите ми изрично бе посочено,че съм с увреждане,което не ми позволява да работя тежък физически труд.И така моят четири годишна подготовка за участие в този конкурс бе неглижирана по възможно най-бруталния начин.Общинските съветници си избраха свой колега за обществен посредник.Човек,който отговаряше за политическата пропогондо на своята партия,оглави една чисто граждонска обществена структура с главна функция-опазване и защита правата на гражданите.В случая с г-жа Стоицева съзрях нещо успокояващо.Учениците са застанали в нейна подкрепа.Има надежда за бъдещето.

  17. докато от Страсбург не почнат да слагат персонални глоби на министрите, или там който е виновен в случая, нищо няма да се промени. министъра изобщо не го интересува, че аз и ти даваме пари за неговите своеволия. мен също не ме бърка, защото глобата няма да я усетя аз лично финансово. тя излиза предполагам по-малко от левче на човек(изобщо не съм запознат с глобите там, може да ме поправяте), но ме бърка, че тези пари не се дават за нещо градивно.
    колкото до инвалидите – въпреки че попринцип съм голям егоист и горе-долу безсърдечен към хора с разни проблеми, към инвалидите винаги съм имал едно специално мислене. може би защото нямат грам вина за това, че имат някакъв проблем. за това винаги съм се отнасял с уважение, и правя каквото мога(в рамките да помогна на някой да качи тротоара, да пресече, или друг ежедневен проблем. все още не мога да пиша закони)

  18. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  19. Добре де, все нещо трябва да се направи. Нали?
    Замислям се, че моя факултет има рампа само за влизане в сградата. А другите два етажа… стълбите са толкова стръмни, че понякога аз се задъхвам
    Хм.
    Колкото до нетолерантност, много зависи от социалната среда. В моя курс имаме колежка, която е глуха, но не съм забелязала лошо отношение към нея. Май на никой не му прави впечатление и си контактуват с нея спокойно.

  20. Pingback: Присъда: инвалид « Кутията за всичко

  21. „Мария, oтношението към инвалидите от комунистическо време изобщо не е било такова – да ти говори нещо терминът “трудоустроен”? По онова време са защитавали трудовите права на инвалидите и са ги назначавали на добра работа.“
    Аз съм живяла по комунистическо време 18 години и не съм видяла ЕДИН инвалид, назначен на добра работа. Нямаше и никакви опити да се направи архитектурата достъпна за хората с инвалидни колички.
    Доколкото знам, единствената сериозна помощ от комунистическата държава за инвалидите беше, че те имаха право на някои видове дребен частен бизнес, които за неувредените хора бяха забранени.
    Така че не виждам никаква добра традиция, към която да можем да се върнем. Цивилизовано отношение към инвалидите в България трябва да се изгражда от нулата, на гола поляна.

  22. Pingback: BlueLink Blog » Blog Archive » За инвалидите и хората

  23. longanlon
    моите уважения, но не говори за което не разбираш и не знаеш, така, че сякаш си видял. Аз зная какво беше едно време. И не само аз. И олово зная, и латекс, преди мене карбамид, шум и бензол, какво ли знаеш ти…

  24. do #7 (Maria)

    Stiga ste se opravdavali s „komunisti4eskoto vreme“ !!!!!

    Pri4inata e v prosta6tinata na parveniutata, koito Vi vladeiat .. pardon .. upravliavat v momenta !!

  25. Аз малко късно се включвам в дискусията, но само за да поднеса малко нова информация – не знам какво са казали по новините за директорката, но тя се води 95% инвалид. Не е като да е само в инвалидна количка поради невъзможност да се движи – има много по-сериозни заболявания. И пак не желае сама да подаде оставка…
    Трябва ли да бъде освободена в този случай или не?

  26. Относно:
    „…не знам какво са казали по новините за директорката, но тя се води 95% инвалид. Не е като да е само в инвалидна количка поради невъзможност да се движи – има много по-сериозни заболявания. И пак не желае сама да подаде оставка…
    Трябва ли да бъде освободена в този случай или не?“

    Защо да подава директорката оставка? Знаеш ли най-известният в момента в света физик, който е и на доста високо място в университет и в научни организации каква степен на инвалидност има? Визирам Стивън Хокинг. Виж го:

    Човек с тежка инвалидност не значи глупак, който не става да се занимава с наука. В никакъв случай. Стивън Хокинг трябва ли да си подаде оставка?

  27. Да. Точно. Не стига, че е с амиотрофична латерална склероза, ами и не ще да си подава оставка от поста Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман преди от Исак Нютон). Като капак на всичко и прави разни открития в областта на космологията, квантовата механика и теорията на струните.

    Да ходи незабавно в ъгъла и да си примира от срам. Инвалид с инвалид. Ааа, ма ха! Че и научни открития ще си позволява да прави!

  28. Абе, как така няма някакви двама яки здрави батковци да го изхвърлят Хокинг от кабинета му в Кеймбрич, така по нареждане на някой умен министър, а? Винаги ми е било чудно, да му се не види.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s